РЕШЕНИЕ
№ 13825
гр. София, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20251110112307 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Б. П. Г. срещу
„ЧАСТНО СРЕДНО МОНТЕСОРИ УЧИЛИЩЕ – ОТКРИВАТЕЛ“ ЕООД.
Ищцата твърди, че по силата на трудов договор № 54/17.03.2022 г. е
заемала при ответника длъжността „********“.
С допълнително споразумение № 54-1/01.11.2022 г. е изменено
месечното й трудовото възнаграждение от 1 933, 05 лв. на 2 126, 34 лв.
С допълнително споразумение № 54-2/14.11.2022 г. е изменено
месечното й трудовото възнаграждение от 2 126, 34 лв. на 2 136, 34 лв., както
и длъжността – от „********“ на „учител в група за целодневна организация
на учебния ден I-IV клас“, код по НКП 23305019.
С допълнително споразумение № 54-2/11.09.2023 г. е изменено
месечното й трудовото възнаграждение от 2 136, 34 лв. на 2 325, 04 лв., както
и длъжността – от „учител в група за целодневна организация на учебния ден
I-IV клас“ на „*******“, код по НКП 23415002.
С анекс № 1/19.10.2023 г. е изменен чл. 14.1 от трудов договор №
54/17.03.2022 г., като срокът на предизвестието се променя от 30 работни дни
на 3 месеца за всяка от страните.
С допълнително споразумение №54-3/25.06.2024 г. е изменено
месечното й трудовото възнаграждение от 2 325, 04 лв. на 2 546, 82 лв.
С допълнително споразумение № 54-3/01.10.2024 г. е изменено
месечното й трудовото възнаграждение от 2 546, 82 лв. на 2 865, 18 лв.
Твърди, че на 06.12.2024 г. е подала молба за прекратяване на трудовото
1
й правоотношение, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 06.12.2024
г., а в условията на евентуалност – на основание чл. 326 ал. 1 КТ.
В същия ден управителят на „ЧАСТНО СРЕДНО МОНТЕСОРИ
УЧИЛИЩЕ – ОТКРИВАТЕЛ“ ЕООД – а.м.й., след проведен разговор, й е
предложила ТПО да не се прекратява, както и увеличение на месечното й
възнаграждение от 2 865, 18 лв. на 3 100 лв., като й е бил предоставен срок от
един ден да отговори на предложението на мейл ***********
Твърди, че на 07.12.2024 г. на посочения мейл е отказала
предложението. На 09.12.2024 г. ищцата е получила мейл, че ще бъде
задвижено прекратяването на ТПО.
Твърди, че през м.12.2024 г. и м.01.2025 г. е продължила да изпълнява
трудовите си задължения, като в периода 03.01.2025 г. – 24.01.2025 г. е била в
отпуск по болест.
На 16.01.2025 г. е получила мейл, в който й е било указано, че са
налични две възможности за прекратяване на ТПО – по взаимно съгласие,
считано от 05.01.2025 г., или с дисциплинарно уволнение.
Тъй като не й е било изплатено дължимото трудово възнаграждение за
м.12.2024 г., на 16.01.2025 г. е прекратила едностранно ТПО с ответника на
основание чл.327, ал.1, т.2 КТ.
На 04.02.2025 г. е била повикана да си получи трудовата книжка, заедно
с която й е била връчена заповед № 54-4/05.01.2025 г. за прекратяване на
трудовото й правоотношение, считано от 05.01.2025 г. на основание чл.325,
ал.1 КТ.
Твърди, че тази заповед е незаконосъобразна, тъй като с молбата си от
06.12.2024 г. е поискала прекратяване на ТПО по взаимно съгласие, което
предложение не е било прието от работодателя, който вместо това, й е
предложил увеличение на трудовото възнаграждение, т.е. не са налице
предпоставките за прекратяване на ТПО по взаимно съгласие. Ищцата е
направила изявление в условията на евентуалност молбата й да се счита за
предизвестие за прекратяване на ТПО, което изтича на 06.03.2025 г., съгласие
за което е било изразено от работодателя в мейл от 09.12.2024 г.
Твърди, че в срока на предизвестието е възникнало и основание за
прекратяване на ТПО по чл.327, ал.1, т.2 КТ, поради което е упражнила
правото си едностранно да прекрати ТПО на това основание на 16.01.2025 г.
По тази причина към момента на връчване на заповед № 54-4/05.01.2025
г. трудовото й правоотношение вече е било прекратено на друго основание.
Моли съда да постанови решение, с което:
1. да признае за незаконно прекратяването на ТПО, извършено със заповед
№ 54-4/05.01.2025 г., и да го отмени;
2. да бъде поправено основанието за прекратяване на ТПО;
3. ответникът да бъде осъден да й заплати сумата 8 595, 54 лв.,
представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 КТ, както и мораторна
2
лихва в размер на сумата 156, 21 лв. за периода 16.01.2025 г. – 04.03.2025
г.;
4. ответникът да бъде осъден да й заплати сумата 1 432, 59 лв.,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по
чл.224 КТ, както и мораторна лихва в размер на сумата 26, 03 лв. за
периода 16.01.2025 г. – 04.03.2025 г.;
5. ответникът да бъде осъден да й заплати сумата 300 лв., представляваща
обезщетение за имуществена вреда, изразяваща се в заплатена сума по
договор за правна защита от 16.01.2025 г., в причинна връзка с
незаконното прекратяване на ТПО.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „ЧАСТНО СРЕДНО МОНТЕСОРИ УЧИЛИЩЕ – ОТКРИВАТЕЛ“
ЕООД, с който оспорва исковете по основание. Счита, че трудовото
правоотношение на ищцата е прекратено законосъобразно. Твърди, че е приел
молбата на ищцата от 06.12.2024 г. за прекратяване на ТПО на основание
чл.326, ал.1 КТ и от този момент е започнал да тече срок на предизвестие,
изтичащ на 06.03.2025 г. След започване на срока ищцата е започнала да
допуска нарушения на правилата за работа, поради което ответникът е издал
заповед № 54-4/05.01.2025 г., с която ТПО е прекратено, считано от 05.01.2025
г. По тази причина счита, че към момента на подаване от ищцата на молбата й
от 16.01.2025 г., ТПО вече е било прекратено от страна на работодателя, като
единствена последица от неспазване срока на предизвестието се явява
възникването на задължение за обезщетение в размер на БТВ за неспазения
срок на предизвестието. Оспорва иска за сумата 300 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, като излага съображения, че същият е
недопустимо съединен в настоящото производство, евентуално – като
неоснователен. Прави възражение за прихващане на вземането на ищцата за
сума в размер на 8 777, 78 лв. с вземането си към нея за сумата 545, 67 лв.,
представляваща подлежаща на връщане сума, заплатена от ответника за
участие на ищцата в курс за повишаване на квалификацията съгласно договор
за повишаване на квалификацията от 01.03.2024 г. Моли съда да отхвърли
предявените искове.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Безспорно е между страните, че:
по силата на трудов договор № 54/17.03.2022 г. ищцата е заемала при
ответника длъжността „********“ със соченото в исковата молба
съдържание;
с анекс № 1/19.10.2023 г. е изменен чл. 14.1 от трудов договор №
54/17.03.2022 г., като срокът на предизвестието се променя от 30 работни
дни на 3 месеца за всяка от страните;
3
последното изменение в размера на трудовото възнаграждение е
направено с допълнително споразумение № 54-3/01.10.2024 г., с което ТВ
е изменено на 2 865, 18 лв.;
на 06.12.2024 г. ищцата е подала молба за прекратяване на трудовото й
правоотношение, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от
06.12.2024 г., а в условията на евентуалност – на основание чл. 326 ал. 1
КТ;
в отговор, работодателят й е предложил увеличение на трудовото
възнаграждение;
на 07.12.2024 г. ищцата е отказала предложението; ответникът е приел
молбата на ищцата по чл.326, ал.1 КТ за едностранно прекратяване на
ТПО с предизвестие, изтичащо на 06.03.2025 г.;
ищцата е подала при ответника молба с вх. № 19/16.01.2025 г. за
прекратяване на ТПО на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ – поради
неизплащане на дължимото трудово възнаграждение за м.12.2024 г.;
издадена е заповед № 54-4/05.01.2025 г., връчена на 04.02.2025 г., с която
ответникът е прекратил ТПО на ищцата, считано от 05.01.2025 г.
в трудовата книжка на ищцата е вписано основание за прекратяване на
ТПО – чл.325, ал.1 КТ и дата на прекратяване – 05.01.2025 г.
Страните не спорят относно размерите на предявените искове.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В случая страните не спорят относно обстоятелството, че трудовото
правоотношение е прекратено, като ищцата оспорва единствено основанието
за прекратяване. В този случай единственият път за защита е кумулативно
съединяване на конститутивните искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и по чл. 344,
ал. 1, т. 4 КТ, защото чрез тях се постига промяна в правното положение на
страните, промяна в основанието за прекратяване на трудовия договор /в
посочения смисъл - решение № 179 от 09.12.2020 г. по гр. д. № 509/2020 г. на
ВКС, III ГО/.
По иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ:
В тежест на ищцата е да докаже, че между нея и ответника валидно е
възникнало трудово правоотношение по силата на трудов договор със
соченото в исковата молба съдържание, което е било прекратено от страна на
ответника.
В тежест на ответника е да докаже, че законосъобразно е прекратил
трудовото правоотношение.
В случая страните не спорят относно възникването на трудово
правоотношение помежду им по силата на трудов договор № 54/17.03.2022 г.,
в изпълнение на който ищцата е заемала при ответника длъжността
„********“.
Безспорно е между страните също, че:
с анекс № 1/19.10.2023 г. е изменен чл. 14.1 от трудов договор №
4
54/17.03.2022 г., като срокът на предизвестието се променя от 30 работни
дни на 3 месеца за всяка от страните;
последното изменение в размера на трудовото възнаграждение е
направено с допълнително споразумение № 54-3/01.10.2024 г., с което ТВ
е изменено на 2 865, 18 лв.;
на 06.12.2024 г. ищцата е подала молба за прекратяване на трудовото й
правоотношение, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от
06.12.2024 г., а в условията на евентуалност – на основание чл. 326 ал. 1
КТ;
в отговор, работодателят й е предложил увеличение на трудовото
възнаграждение;
на 07.12.2024 г. ищцата е отказала предложението; ответникът е приел
молбата на ищцата по чл.326, ал.1 КТ за едностранно прекратяване на
ТПО с предизвестие, изтичащо на 06.03.2025 г.
Безспорно е между страните, че в срока на предизвестието ищцата е
подала при ответника молба с вх. № 19/16.01.2025 г. за прекратяване на ТПО
на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ – поради неизплащане на дължимото трудово
възнаграждение за м.12.2024 г.
Разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ, според която при прекратяване
без предизвестие трудовият договор се прекратява от момента на
получаването на писменото изявление за прекратяването му, не поставя
момента на прекратяване на трудовия договор в зависимост от това дали
фактически е налице основанието за прекратяване на трудовия договор. Както
връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение,
издадена от работодателя, автоматично води до прекратяване на трудовото
правоотношение, независимо от това дали са били налице посочените в нея
основания за уволнение, така и писменото изявление на работника за
прекратяване на трудовото му правоотношение на някое от основанията по чл.
327, ал. 1 КТ води до автоматично прекратяване на трудовото
правоотношение, независимо от това дали е налице посоченото в изявлението
на работника или служителя основание. При незаконно /без основание/
прекратяване на трудово правоотношение по чл. 327, ал. 1 КТ, работодателят
разполага само с възможност да претендира от работника или служителя
обезщетение за вредите, които е понесъл от неоснователното прекратяване на
трудовия договор, но не и с право да иска възстановяването на вече
прекратеното трудово правоотношение /в посочения смисъл – решение № 289
от 18.11.2014 г. по гр. д. № 1289/2014 г. на ВКС, IV ГО/.
Независимо от горното, за пълнота в случая следва да се посочи, че за
ищцата се е осъществило основанието по чл.327, ал.1, т.2 КТ. Видно от
представения по делото трудов договор, трудовото възнаграждение се
заплаща по банков път по сметка на служителя до 10-то число на месеца,
следващ месеца, за който се дължи (чл.5.1). Следователно, трудовото
възнаграждение за м.12.2024 г. е дължимо до 10.01.2025 г. Видно от
представения по делото отчет от сметка на ищцата от 18.01.2025 г. (л.33 от
5
делото), трудовото възнаграждение за м.12.2024 г. й е преведено на 17.01.2025
г., т.е. със забава от страна на работодателя.
Следователно, в срока на предизвестието, отправено от ищцата, за нея е
възникнало ново основание за прекратяване на ТПО – без предизвестие.
Ищцата е упражнила правото си да прекрати едностранно ТПО на
нововъзникналото за нея основание по чл.327, ал.1, т.2 КТ – поради
неизплащане на дължимото трудово възнаграждение за м.12.2024 г.,
подавайки до работодателя молба с вх. № 19/16.01.2025 г.
За да се прекрати договорът на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ от
работника, е необходимо обективно да е налице забава в плащането на
трудовото възнаграждение. Законът не определя минимален срок на забавата,
не изисква и вина на работодателя. Във всички случаи, когато обективно е
налице забава на задължението на работодателя по чл. 128 КТ, работникът
има право да прекрати трудовото правоотношение без предизвестие, като
отправи до работодателя писмено едностранно изявление. Прекратяване на
трудовия договор без предизвестие настъпва от момента на получаване на
писменото изявление /в посочения смисъл – решение № 266 от 05.06.2007 г. по
гр. д. № 1416/2004 г. на ВКС, II ГО/. Трудовото правоотношение се
прекратява, без да е необходимо издаване на някакъв акт от страна на
работодателя.
При това положение ТПО е прекратено едностранно от ищцата на
16.01.2025 г., на която дата молбата е връчена на работодателя.
От страна на работодателя е издадена заповед № 54-4/05.01.2025 г.,
връчена на 04.02.2025 г. за прекратяване на ТПО на ищцата, считано от
05.01.2025 г. В тази заповед е посочено, че се издава на основание чл.326, ал.1
КТ, както и че е взета предвид молба на ищцата от 06.12.2024 г., с която е
отправила предизвестие за прекратяване на ТПО по реда на чл.326, ал.1 КТ. В
същото време е посочено, че ТПО се прекратява на основание чл.326, ал.1 КТ,
считано от 05.01.2025 г.
На първо място, ответникът твърди, че в срока на собственото й
предизвестие ищцата е започнала да допуска нарушения на правилата за
работа. Нарушението на трудовата дисциплина е предпоставка за
прекратяване на трудовия договор поради дисциплинарно уволнение, но
такова право не е упражнено от работодателя.
На следващо място, ответникът твърди, че в срока на отправеното от
ищцата предизвестие е прекратил трудовото й правоотношение при
неспазване на нейното предизвестие, считано от 05.01.2025 г. Тази заповед
няма как да произведе действие от момента на издаването й. Същата е връчена
на ищцата на 04.02.2025 г., т.е. след като ТПО вече е било едностранно
прекратено от нея без предизвестие.
Следователно, ТПО на ищцата в случая е прекратено едностранно от
нея, считано от 16.01.2025 г., на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ. По тази
причина издадената от работодателя заповед № 54-4/05.01.2025 г., връчена на
6
04.02.2025 г. за прекратяване на ТПО на ищцата, се явява незаконосъобразна и
подлежи на отмяна.
По иска по чл.344, ал.1, т.4 КТ:
В тежест на ищцата е да докаже, че между нея и ответника валидно е
възникнало трудово правоотношение по силата на трудов договор със
соченото в исковата молба съдържание, което е било прекратено от страна на
ответника; че в трудовата книжка е вписано основание за прекратяване,
различно от действителното правно положение.
Безспорно е между страните, че в трудовата книжка на ищцата е вписано
основание за прекратяване на ТПО – чл.325, ал.1 КТ и дата на прекратяване –
05.01.2025 г.
С оглед приетото от съда по иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ – че ТПО е
прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ на 16.01.2025 г., предявеният иск
следва да се уважи.
По иска по чл.221, ал.1 КТ:
В тежест на ищцата е да докаже, че между нея и ответника е
съществувало трудово правоотношение, което е било прекратено едностранно
от ищцата без предизвестие на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ – обстоятелства,
които в случая са налице, както и размерът на претенцията, по отношение на
който страните не спорят.
С оглед изложеното предявеният иск за сумата 8 595, 54 лв.,
представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 КТ, следва да се уважи.
По възражението на ответника за прихващане с вземане по чл.79, ал1.
ЗЗД, вр. чл.234 КТ:
Ответникът прави възражение за прихващане със сумата 545, 67 лв.,
представляваща подлежаща на връщане сума, заплатена от него за участие на
ищцата в курс за повишаване на квалификацията съгласно договор за
повишаване на квалификацията от 01.03.2024 г.
По делото е представен договор за повишаване на квалификацията от
01.03.2024 г.
Съгласно чл.5, ал.2 от договора в случай на прекратяването му от страна
на служителя, на което и да е от основанията по глава XVI, раздел I КТ в срока
по чл.4, ал.1 от договора, същият се счита автоматично прекратен и
работодателят може да иска от служителя да му възстанови всички заплатени
суми за обучението в срок 30 дни от датата на прекратяване на договора,
ведно със законна лихва от датата на прекратяването.
По делото е представена фактура от 17.04.2024 г. за сумата от 1 953 лв.
за участието на посочени в същата лица, в т.ч. – ищцата, без обаче да са
представени доказателства за плащане, каквото не се установява от самата
фактура и за което обстоятелство на ответника е възложена доказателствена
тежест.
7
При това положение не се установява в полза на ответника е възникнало
твърдяното вземане в размер на сумата 545, 67 лв. по чл.5, ал.2 от договор за
повишаване на квалификацията от 01.03.2024 г., с оглед на което
възражението за прихващане се явява неоснователно.
По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 228, ал. 3 КТ обезщетенията, дължими при
прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от
последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е
прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок,
като след изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението, заедно
със законната лихва.
В случая трудовото правоотношение е прекратено на 16.01.2025 г. Не се
твърди и установява да е уговорен по-кратък срок за плащане на
обезщетението, поради което приложим е предвиденият в нормата на чл. 228,
ал. 3 КТ срок, последният ден на който е 28.02.2025 г. (петък). От 01.03.2025 г.
ответникът е в забава, като размерът на мораторната лихва за периода
01.03.2025 г. – 04.03.2025 г., определен по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на
сумата 12, 37 лв.
До посочения размер искът следва да се уважи, а над тази сума до
пълния предявен размер от 156, 21 лв. и за периода 16.01.2025 г. – 28.02.2025 г.
искът следва да се отхвърли.
По иска по чл. 224 КТ:
В тежест на ищцата е да докаже, че между нея и ответника е
съществувало трудово правоотношение, което е било прекратено, като е без
значение на какво основание; наличието на неизползван платен годишен
отпуск през периода на съществуване на трудовото правоотношение; че
размерът на претенцията съответства на исковата сума – обстоятелства, които
в случая са налице с оглед отделеното като безспорно между страните и
ангажираните писмени доказателства.
С оглед изложеното предявеният иск за сумата 1 432, 59 лв.,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224
КТ, следва да се уважи.
По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 228, ал. 3 КТ обезщетенията, дължими при
прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от
последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е
прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок,
като след изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението, заедно
със законната лихва.
В случая трудовото правоотношение е прекратено на 16.01.2025 г. Не се
твърди и установява да е уговорен по-кратък срок за плащане на
обезщетението, поради което приложим е предвиденият в нормата на чл. 228,
8
ал. 3 КТ срок, последният ден на който е 28.02.2025 г. (петък). От 01.03.2025 г.
ответникът е в забава, като размерът на мораторната лихва за периода
01.03.2025 г. – 04.03.2025 г., определен по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на
сумата 2, 06 лв.
До посочения размер искът следва да се уважи, а над тази сума до
пълния предявен размер от 26, 03 лв. и за периода 16.01.2025 г. – 28.02.2025 г.
искът следва да се отхвърли.
По иска по чл.49 ЗЗД, вр. чл.45 ЗЗД:
На първо място, неоснователно е възражението на ответника за
недопустимо съединяване на иска в настоящото производство с оглед
облигационния му характер. Настоящото производство е такова по трудов
спор, което се разглежда по общия исков ред. Твърденията на ищцата за
претърпени имуществени вреди в причинна връзка с противоправно
поведение на ответника обуславят квалификация на иска по чл.49 ЗЗД, вр.
чл.45 ЗЗД, какъвто ищцата би могла да предяви както в самостоятелно
производство, така и да съедини за разглеждане в настоящото производство.
В тежест на ищцата е да докаже: виновно противоправно деяние
(действие или бездействие), осъществено от физическо лице - изпълнител на
работата при или по повод извършването й, която работа е възложена от
ответника, в причинна връзка с което са причинени вреди на ищцата в
претендирания размер.
По отношение на вината нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД установява оборима
презумпция, тежестта за оборване на която се носи от ответника.
По делото е представен договор за правна защита от 16.01.2025 г.,
сключен между ищцата и адв. Г., с предмет: представителство пред
работодателя във връзка с прекратяване на ТПО по процесния трудов договор
при договорено адвокатско възнаграждение в размер на сумата 300 лв., за
заплащането на която договорът има характер на разписка.
Видно от самата молба с вх. № 19/16.01.2025 г. на ищцата до
работодателя, същата е подадена чрез адв. Г., като по делото е представено и
пълномощно в негова полза за представителство пред работодателя за
прекратяване на ТПО на ищцата.
Ищцата твърди да се касае за имуществена вреда от незаконното й
уволнение. Към момента на извършване на този разход – 16.01.2025 г., заповед
№ 54-4/05.01.2025 г. не е била връчена на ищцата, което е станало едва на
04.02.2025 г. Не се твърди и установява същата да е узнала за заповедта в по-
ранен момент. Разходът е за представителство във връзка с едностранното
прекратяване на ТПО от ищцата, а не във връзка с последващата това
прекратяване незаконосъобразна заповед на ответника. Следователно, не е
налице причинна връзка между разхода и незаконното уволнение, което се
твърди да е причина за извършването му.
При това положение с оглед липсата на причинна връзка, предявеният
9
иск се явява неоснователен и като такъв – следва да се отхвърли.
По разноските:
Ищцата претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на сумата 1 200 лв.
От страна на ответника своевременно е заявено възражение за
прекомерност.
В тази връзка следва да се има предвид, че в практиката на ВКС
(определение № 151/09.05.2016 г. по гр. д. № 5951/2015 г. на ВКС, III ГО,
определение № 821/23.12.2015 г. по гр. д. № 5438/2015 г. на ВКС, IV ГО,
определение № 732/28.06.2017 г. по гр. д. № 5545/2016 г. на ВКС, IV ГО,
определение № 240/19.08.2020 г. по гр. д. № 3430/2019 г. на ВКС, III ГО,
определение № 91/02.04.2020 г. по гр. д. № 2350/2019 г., IV ГО на ВКС и др.)
безпротиворечиво се приема, че минималното възнаграждение при обективно
съединяване на искове за отмяна на уволнението, възстановяване на
служителя на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на
обезщетение за оставането му без работа, се определя сумарно, както следва:
на основание чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ – общо една
минимална месечна заплата за съединените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2
КТ; и по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредбата – за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ,
съобразно материалния интерес. В случая се предявени искове по чл.344, ал.1,
т. 1 и чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ.
С оглед изложеното минималното адвокатско възнаграждение в случая
възлиза на сумата 2 422, 93 лв. (1077 лв. МРЗ за страната за 2025 г. + 1345, 93
лв. по оценяемите искове). Уговореното адвокатско възнаграждение е под 1/2
от минимума, поради което възражението се явява неоснователно.
С оглед изхода на спора в полза на ищцата следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 712, 88 лв., съобразно уважената част от
исковете.
Ответникът има право на разноски по делото, но доколкото не
претендира такива, нито ангажира доказателства за извършването им,
разноски не следва да му се присъждат.
В тежест на ответника следва да се възложи дължимата държавна такса
по уважените искове. Исковете за отмяна на незаконното уволнение и за
поправка на основанието за прекратяване на ТПО (чл.344, ал.1, т.1 и т.4 КТ) са
неоценяеми и съобразно чл.3 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, за всеки от тях се събира такса в размер до 80
лв., но не по-малко от 30 лв. С оглед естеството на спора, фактическата и
правна сложност на производството (обема от доказателства, наведените
доводи и възражения от страните и т. н.), съдът намира, че дължимата
държавна такса следва да се определи в размер на по 50 лв. за всеки от тези
искове. Държавната такса за осъдителните искове, съобразно уважената им
част, е в общ размер на сумата 401, 70 лв. Общият размер на дължимата
10
държавна такса възлиза на сумата 501, 70 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ, на основание чл.344,
ал.1, т.1 КТ, уволнението на Б. П. Г., ЕГН **********, извършено със заповед
№ 54-4/05.01.2025 г. на управителя на „ЧАСТНО СРЕДНО МОНТЕСОРИ
УЧИЛИЩЕ – ОТКРИВАТЕЛ“ ЕООД, връчена на 04.02.2025 г. за прекратяване
на трудовото й правоотношение, на основание чл.326, ал.1 КТ, считано от
05.01.2025 г.
ДОПУСКА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, поправка на
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение в трудовата
книжка на Б. П. Г., ЕГН **********, като вместо по чл.325, ал.1 КТ и дата на
прекратяване – 05.01.2025 г., ДА СЕ СЧИТА – чл.327, ал.1, т.2 КТ и дата на
прекратяване – 16.01.2025 г.
ОСЪЖДА „ЧАСТНО СРЕДНО МОНТЕСОРИ УЧИЛИЩЕ –
ОТКРИВАТЕЛ“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Б. П. Г., ЕГН
**********,
сумата 8 595, 54 лв., представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 КТ,
ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 04.03.2025 г. до
окончателното изплащане;
сумата 12, 37 лв., представляваща мораторна лихва по чл.86, ал1. ЗЗД за
периода 01.03.2025 г. – 04.03.2025 г.;
сумата 1 432, 59 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск по чл.224 КТ, ведно със законна лихва от датата на исковата
молба – 04.03.2025 г. до окончателното изплащане;
сумата 2, 06 лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.03.2025
г. – 04.03.2025 г., като
ОТХВЪРЛЯ исковете, както следва:
иска за сумата над 12, 37 лв. до 156, 21 лв. и за периода 16.01.2025 г. –
28.02.2025 г., представляваща мораторна лихва върху обезщетението по
чл.221, ал.1 КТ;
иска за сумата над 2, 06 лв. до 26, 03 лв. и за периода 16.01.2025 г. –
28.02.2025 г., представляваща мораторна лихва върху обезщетението по
чл.224, ал.1 КТ;
иска за сумата 300 лв., представляваща обезщетение по чл.49 ЗЗД, вр.
чл.45 ЗЗД за имуществена вреда от незаконно уволнение, изразяваща се в
разход за заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита
11
от 16.01.2025 г. – като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „ЧАСТНО СРЕДНО МОНТЕСОРИ УЧИЛИЩЕ –
ОТКРИВАТЕЛ“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Б. П. Г., ЕГН
**********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 712, 88 лв. разноски по
делото.
ОСЪЖДА „ЧАСТНО СРЕДНО МОНТЕСОРИ УЧИЛИЩЕ –
ОТКРИВАТЕЛ“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати по сметка на СРС, на
основание чл.78, ла.6 ГПК, сумата 501, 70 лв. държавна такса за
производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12