РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. Варна, 16.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Мария Пл. Минкова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20233110205092 по описа за 2023 година
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба
на „Лидл България ЕООД ЕНД КО” КД, против Наказателно постановление
№ В- 003984/27.10.2023г. на Директор на регионална дирекция за областите
Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към КЗП, с което на
„Лидл България ЕООД ЕНД КО” КД е наложено административно наказание
"ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 35 000 лева на основание чл.210в
от ЗЗП.
В жалбата си въззивника оспорва наказателното постановление, като
моли съда да го отмени като незаконосъобразно.
В съдебно заседание въззивника редовно призован не се явява, не се
представлява от проц. представител. Изпраща се писмено становище.
Представител на въззиваемата страна, издала Наказателното
постановление, оспорва жалбата в писмено становище.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Във връзка с постъпила потребителска жалба в КЗП РД Варна с вх. №В-
03-713/11.04.2023г., относно закупени на 11.04.2023 г. от магазин Лидл два
броя пресни пилешки бедра Горно бутче с поставени етикети на опаковката с
информация 882 гр. с цена 4.40 лв. и 828 гр. с цена 4.13 лв. При разплащане
на касата е установил, че цената не съответства на тази от етикета и е
1
заплатил 5.11 лв. а не 4.40 лв. и 4.79 лв. а не 4.13 лв. Към жалбата има
приложен касов документ и снимки. На 25.04.2023г. е извършена проверка в
търговския обект - Лидл Варна 138, находящ се в гр. Варна, бул. „Света
Елена", № 14, и стопанисван от „Лидл България ЕООД енд Ко" КД с ЕИК:
*********, по повод жалба с вх. №В-03-713/11.04.2023г. Резултатите, от
проверката са обективирани в КП № К-2749416/25.04.2023г. От длъжностни
лица на КЗП РД- Варна, гр. Варна, е установено, че в хладилна витрина са
изложени за продажба Прясно пилешко бедро- горно бутче. Поставен е
етикет пред стоката със следната информация: „Порция свежест. Прясно
пилешко бедро- горно бутче с кост и кожа: 5.79 лв." Избирателно са взети 3
тарелки от общо 11-те броя изложени в хладилната витрина, на които е
поставена следната идентична информация: Прясно пилешко бедро- горно
бутче, цена/кг. Охладена разфасовка от птиче месо, клас А, произход
България. Опаковано в защитна атмосфера. Съхраняване неотворен при +4
градуса. Използвай преди 28.04.2023г. Производител: „Пилко" ЕООД,
Индустриална зона- гара Разград. Извършено е контролно маркиране на
касата, издаден е фискален бон № **********/25.04.2023г. Прясно пилешко
бедро- горно бутче, цена 3.71 лв., цена/кг 4.99 лв, 744 гр., на касата при
разплащане- 4.31 лв. за 744 гр. Прясно пилешко бедро- горно бутче, цена 4.07
лв., цена/кг 4.99 лв, 816 гр., на касата при разплащане- 4.72 лв. за 816
гр.Прясно пилешко бедро- горно бутче, цена 3.93 лв., цена/кг 4.99 лв, 788 гр.,
на касата при разплащане- 4.56 лв. за 788 гр.
Установено е, че на предлаганите за продажба стоки има обозначени две
цени, едната върху опаковката, а другата на етикет поставен пред стоката.
При маркиране на касата се заплаща по-високата цена от обозначената върху
опаковката на стоката. Проверяващите счели, че дружеството прилага същата
нелоялна търговска практика, която била забранена посредством издадената
Заповед №115/19.02.2018г. на председателя на КЗП. Поради това на
22.06.2023г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение
на санкционираното лице, за това, че не е изпълнило посочената заповед,
влязла в сила на 06.01.2020г
В хода на съдебното производство бяха разпитани свидетелката Х.,
чиито показания съдът кредитира, като дадени безпристрастно и обективно.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане, като по същество е не
основателна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-
Директор на регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен,
Разград, Търговище и Силистра към КЗП, упълномощен със Заповед
2
№668/06.07.2023г. на Председателя на Комисията за защита на
потребителите.
При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си
по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Наказателното
постановление и актът са издадени от компетентни органи, видно от
приложените копия на Заповед № 668/06.07.2023г. и Заповед
№296/04.7.2019г., двете издадени от председателя на КЗП. Съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за
това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Законосъобразно актът е съставен в отсъствието
на представител на дружеството, тъй като след надлежна покана (приложена
по АНП) не се е явил такъв за съставянето му (видно и от показанията на
св.Х., като също така възражения в подобна насока не са направени нито при
предявяването на акта, нито с жалбата). Описанието на нарушението е
достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере
извършването на какво нарушение му е вменено и да организира адекватно
защитата си. Не представлява процесуално нарушение необсъждането в НП
на депозираното възражение, доколкото такова изискване не е въведено с
нормата на чл.57, ал.1 от ЗАНН.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
Процесното деяние е квалифицирано от наказващия орган като
нарушение по чл.210в от Закона за защита на потребителите, предвиждащ
специална санкция за лице, което не изпълни заповед по чл.68л, ал.1 от ЗЗП.
Последната разпоредба оправомощава председателя на Комисията за защита
на потребителите, когато бъде установено, че търговската практика е
нелоялна, да издава заповед, с която забранява прилагането на търговската
практика. В разглеждания случай със Заповед №115/19.02.2018г. на
председателя на КЗП, влязла в сила на 06.01.2020г., на дружеството било
забранено, при упражняването на неговата дейност, да използва описаната в
заповедта търговска практика, счетена за нелоялна и заблуждаваща такава по
смисъла на ЗЗП. От събраните по делото доказателства е видно, че
дружеството е приложило практика, аналогична на визираната в заповедта-
същото отново е обозначило на предлагани за продажби разфасовки цена,
несъответстваща на заплащаната (и следователно-невярна), като не е
посочило на опаковките реалната цена за един кг., която се маркира на касите
в обекта. В нарушение на указанията в заповедта потребителите са били
ангажирани и да проверяват цените на стоките чрез информационни табели с
информация: „Уважаеми клиенти, Актуалната цена на артикула за кг, е
посочената върху ценовата табелка. Актуалната продажна цена на отделна
разфасовка можете да видите като използвате уреда за проверка на цена
(прайс чекър). Моля, попитайте служител в магазина да Ви упъти до уреда.
Моля да ни извините за причиненото неудобство!“ Видно от приложената по
АНП фотоснимка, табела с посоченото съдържание (аналогично на описаното
в заповедта) отново е била поставена в близост до стоката, чиято реална цена
не е била обозначена на опаковката. Следователно дружеството действително
не е изпълнило издадената по реда на чл.68л, ал.1 от ЗЗП заповед, с което е
осъществило състава на вмененото му нарушение. За осъществяването на
нарушение по чл.210в от ЗЗП от обективна страна е необходимо и достатъчно
да се установи факта на неизпълнение от страна на адресата на даден ите му
със съответната заповед указания, а в случая такова неизпълнение безспорно
е налице. Пространно изложените в жалбата доводи, че поставянето на нови
етикети върху опаковките носи риск за качеството на храните, са правно
ирелевантни. Дружеството е санкционирано за неизпълнение на заповед,
издадена по реда на чл.68л, ал.1 от ЗЗП. Издадената заповед представлява
индивидуален административен акт, който е бил обжалван, но е оставен в
сила с Решение №96/06.01.2020г. на ВАС по адм. дело №9644/2018г. и
3
представлява стабилен акт, обвързващ своите адресати. Трайна е практиката
на съдилищата в подобни случаи, че законосъобразността на самите указания
е предмет на друго производство и не следва да бъде обсъждана в
настоящото, поради което доводи в подобна насока са ирелевантни и нямат
връзка със законосъобразността на издаденото НП. Настоящият състав
споделя напълно това становище. Санкционираното лице е обвързано от
указанията, дадени с влязлата в сила заповед, за неизпълнението на които
следва да носи административнонаказателна отговорност. За изчерпателност
следва да се отбележи, че разглежданата търговска практика действително
следва да се счете за нелоялна. Отбелязаната върху опаковката цена е
невярна, тъй като е различна от цената на стоката, която се начислява на
касата на магазина. Тази информация на практика е заблуждаваща, което е
видно и от обстоятелството, че проверката е предприета по сигнал на
потребител, който заявява, че е заплатил повече отколкото е очаквал. Съдът
намира, че наказващият орган правилно е издирил приложимия закон и е
квалифицирал надлежно процесното деяние. Не може да бъде споделено
изложеното в жалбата становище, че като специални следва да бъдат
приложени нормите на чл. 15-29 ЗЗП. В случая не се касае за неяснота при
изписването на продажната цена и цената за единица мярка на предлаганите
стоки, а за неизпълнение на влязла в сила заповед на председателя на КЗП.
Поради това цитираните норми са неотносими към процесното деяние. Не са
налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28
от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните
нарушения от този вид. Не се установява и наличието на някакви особени
извинителни обстоятелства около извършването на деянието, във връзка с
които тежестта на нарушението да бъде оценена като по-малка от типичната.
Поради това приложението на цитираната разпоредба следва да бъде
отказано, още повече, че както беше посочено по-горе, разглежданата
практика е довела до реално заблуждение на потребители. При така
установеното искането за отмяна на наказателното постановление се явява
неоснователно.
В същото време съдът намира, че административнонаказващият орган не е
индивидуализирал правилно наложеното наказание. Санкцията е наложена в
размер, значително над минималния, предвиден в закона, като наказващият
орган се е мотивирал с имущественото състояние на дружеството. Имотното
състояние на нарушителя обаче е последното от посочените в чл.27, ал.1 от
ЗАНН обстоятелства, които се вземат предвид при определянето на
наказанието. С по-съществено значение са тежестта на нарушението,
подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства. Както е посочено и в самото наказателно постановление,
извършеното нарушение е първо за санкционираното лице, поради което и
предвид мотивът за извършването му (отразен в текста на жалбата) съдът
намира за законосъобразно имуществената санкция да е в минималния
размер, предвиден в закона, а именно 3000 лева.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата
страна съответно искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН , вр. чл. 143, ал.4
от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на Регионална дирекция за
областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със
седалище гр.Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за
защита на потребителите следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение , в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ,
съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37,
ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение в размер от 80 до 120 лева. Според разпоредбата на чл.78,
ал.8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от
съда. Претендирано е възнаграждение в размер на 150 лв. Съдът намира
обаче, че следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в
4
закона минимум от 80 лева, тъй като при разглеждането на делото в съдебно
заседание юрисконсултът не се е явил, като също така случаят не се отличава
с фактическа или правна сложност. Като съобрази размера на оставената без
уважение част на жалбата (3000 лв., доколкото това е размерът на
потвърдената санкция), съдът намира, че на въззиваемата страна следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 6,88 лв., като
посочената сума следва да бъде заплатена от жалбоподателя в полза на
наказващия орган. Присъждане на разноски е претендирало и въззивното
дружество. В производството същото е представлявано от юрисконсулт.
Разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ.
По изложените по-горе съображения, относими и към процесуалното
представителство на дружеството, съдът намира, че възнаграждението следва
да бъде определено също в размер на 80 лева. Като съобрази размера на
уважената част на жалбата (33000 лв., доколкото това е размерът на
отменената санкция), съдът намира, че на въззиваемото дружество следва да
се присъдят разноски в размер на 75,43 лв. Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № В-003984/27.10.2023г. на
директора в Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен,
Търговище, Разград и Силистра със седалище гр.Варна към Главна дирекция
„Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите, като
намалява наложеното на „Лидл България ЕООД енд Ко ” КД, на основание
чл.53 от ЗАНН и чл. 210в от Закона за защита на потребителите,
административно наказание „Имуществена санкция“ от 35000 лева на 3000
(три хиляди) лева.
ОСЪЖДА „Лидл България ЕООД енд Ко ” КД да заплати на Регионална
дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и
Силистра със седалище гр.Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара”
при Комисия за защита на потребителите сумата от 6,88 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
5
ОСЪЖДА Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен,
Търговище, Разград и Силистра със седалище гр.Варна към Главна дирекция
„Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите да заплати на
„Лидл България ЕООД енд Ко ” КД, сумата от 75,43 лева представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския окръжен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и
мотивите са изготвени.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6