№ 1680
гр. Варна, 11.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на единадесети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20213100900261 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Дело има за предмет претнции на “Първа Инвестиционна Банка“ АД, против Н. Й. Г.
и Г. В. В., с правно основание чл.422 вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от
ТЗ, чл.79 ЗЗД и чл.121, и сл. от ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за установяване на съществуването
на солидарно задължение за погасяване от ответниците на вземанията по Договор за
ипотечен кредит “Домът“ №92/05.08.2010г. и Анекс №1/03.05.2012г., за които по ч.гр.д.
№8158/2020г. по описа на РС Варна е издадена Заповед за изпълнение.
С Решение №295 от 18.047.2022г., исковете на ищеца са уважени частично, като е
прието, че ответниците му дължат солидарно сумите, както следва: -61565.46 евро-
просрочена главница; -28330.35 евро- договорена лихва за периода 09.12.2015г.-06.07.2020г.,
-761.08 евро-наказателни лихви за периода 15.07.2017г.-12.03.2020г.; -100.53 евро-
наказателни лихви за периода 14.05.2020г.-06.07.2020г.; -136.81 евро-законна лихва върху за
периода 07.07.2020г.-14.07.2020г.; -380.14 евро-разноски за подновяване на ипотека и -
120лв., или 61.36 евро-разноски за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като в
останалата му част искът е отхвърлен.
Срещу позитивната за ищеца част от решението, от ответника Г. В. В. е подадена
въззивна жалба, като след оставянето й без движение за внасяне на дължимата ДТ, е
постъпила молба за освобождаване на жалбоподателя от внасяне на таксата, поради
материална затрудненост.
Съдът, след като съобрази доводите на молителя-жалбоподател и приложимите норми
във връзка с молбата, и прецени данните по делото, намира за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Съгласно чл.83, ал.2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от
физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.
Като при преценка на възможностите на лицето следва да се вземат предвид доходите на
лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация;
1
семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възраст и други
констатирани обстоятелства.
В случая от представените от молителя доказателства и от служебно събраните
такива, се установява, че страната не разполага с достатъчно средства за заплащане на ДТ по
делото. Това е така защото не се установи молителя да е трудово ангажиран, да реализира
доходи от свободна професия или и да получава обезщетения за безработица.
Доказателствата за имущество установяват, че същия не притежава, необременени с ипотеки
или възбрани недвижими имоти, с които да е възможно разпореждане, респективно да се
реализират средства. Не са налице и данни за притежавани от страната влогове или средства
по банкови сметки. Единственото притежавано от молителя МПС, е с дата на първоначална
регистрация м.06.1992г., т.е. е на над 30г. Според декларираните от молителя, под страх от
наказателна отговорност, данни домакинството на ответника реализира доход от 710лв. на
месец, който се формира от заплатата на съпругата му. Също така според декларацията,
семейството на молителя не реализира доходи от наеми, ренти или търговска дейност. От
друга страна се установи, че молителя е баща на непълнолетно дете, което има задължение
да издържа.
Предвид горното и като съобрази размера на дължимата ДТ от почти 3550лв., съдът
приема, че страната се намира в невъзможност да заплати същата, респективно че искането
за освобождаване от плащането на такса за въззивно обжалване, следва да се уважи.
В резултат от изложеното, пречките за администриране на жалбата са
отпаднали,поради което препис от същата следва да се изпрати на насрещната страна за
отговор.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА Г. В. В. , с ЕГН **********, с адрес: гр.Банкя, ул.“Варна“ №153,
ет.3, ап.3, от заплащане на дължимата държавна такса за въззивното обжалване на
постановеното по настоящото дело решение.
Препис от въззивна жалба на Г. В. В., да се изпрати на другата страна-ищеца по
делото, която в двуседмичен срок от получаване на съобщението може да подаде писмен
отговор, за който се прилагат съответно разпоредбите на чл.259, ал.2-4, чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и
чл.261 от ГПК.
В срока за отговор другата страна по делото може да подаде насрещна въззивна
жалба, която трябва да отговаря на изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл.261 от ГПК.
След изтичането на срока делото, заедно с отговора и приложенията, ако такива са
подадени, да се изпратят по компетентност на Апелативен съд Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
2
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3