№ 140
гр. Перник, 03.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Съдия:РОСИЦА ВЕЛКОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско
дело № 20251700500045 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 943/06.11.2024 г. по гр.д. № 2335/2024 г., Районен съд - гр. Перник е
отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените обективно съединени искове по
реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК от „Кредито“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, бул. „Черни връх“ 51 Г, офис 32,
срещу А. С. Й., ЕГН **********, с адрес гр. Перник, *** за установяване съществуването на
вземане, произтичаща от издадена ЗИПЗ № 267 от 25.01.2024 г. по ч.гр.д № 5696/2023г. по
описа на ПРС за следните суми : сумата от 500 лв. - главница по Договор за кредит №
ОЛ00068259 от 10.10.2022 г. с падеж 09.11.2022 г., сумата от 64,90 лв. - законна лихва за
забава за периода от 10.11.2022- 06.12.2023 г., ведно със законната лихва върху размера на
главницата от 500 лв., считано от датата на заявлението 07.12.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 25 лв. - държавна такса и 400 лв. - адвокатско
възнаграждение, които вземания се претендират на основание сключен между страните
Договор за кредит № ОЛ00068259 от 10.10.2022 г. с падеж 09.11.2022 г. С решението съдът
се е произнесъл и относно разноските по делото.
В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от „Кредито“ ООД, чрез адвокат, с която се
твърди, че постановеното от първата инстанция решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Излагат се твърдения, че първоинстанционният съд е
установил неправилна фактическа обстановка, поради което е достигнал до неправилни правни изводи. В
продължение се сочи, че при формиране на своите изводи, съдът не е отчел, че ответницата не е представила
никакви доказателства в подкрепа на своите твърдения, като същевременно не е оценил правилно представените
от дружеството доказателства. В продължение за неправилно се счита обстоятелството, че решаващият съд е дал
прекомерна тежест на постановлението на прокурора, без да вземе предвид останалите доказателства, сочещи че
договорът е сключен. На следващо място се прави оплакване, че присъдените в полза на ответницата адвокатски
разноски са прекомерни предвид фактическата и правна сложност на делото. Допълва, че тази прекомерност
противоречи на принципа за справедливост заложен в чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Въз основа на изложеното се моли съда да постанови решение, с което постановения от
1
първоинстанционният съд акт да бъде отменен, като се постанови ново решение, с което да бъде признато за
установено съществуването на вземането на „Кредито“ ООД срещу А. Й.. Прави се искане за присъждане на
сторените по делото разноски, включително разноските в заповедното и исковото производство. Не се представят
и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от А. С. Й., чрез адв. В. Й., с който се оспорва
депозираната въззивна жалба като неоснователна. Твърди, че ищцовото дружество не е успяло да проведе пълно
и главно доказване за наличието на облигационно правоотношение между страните. За недоказано се сочи и
реалното изпълнение на договора и неговото съдържание. Счита, че от събраните по делото доказателства е
установено, че ответницата е пострадала от престъпление. За недостоверни се сочат изложените в жалбата
твърдения, включително и твърдението за прекомерност на адвокатския хонорар. Въз основа на изложените
съображения се моли въззивната жалба да бъде отхвърлена. Прави се искане за присъждане на сторените по
делото разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по
чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и отговора към нея страните не са поискали събиране на нови
доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради
което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по
чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора към нея не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за
спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи
на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по
съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане има характер на
проект на доклад по делото.
ДАВА възможност на страните да изразят становище по проекта на доклад.
НАСРОЧВА делото за 27.02.2025 г. от 10:50 часа, за която дата и час страните да се
призоват с връчване на препис от настоящото разпореждане, а на въззивния жалбоподател –
и с препис от писмения отговор.
Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. Съдът
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
2
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен
начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да удовлетворява
интересите и на двете страни;
да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да
продължат.
да запазите имиджа и тайните си;
обичайно се изпълнява доброволно;
за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото.
медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с координатор на
Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд – Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане за насрочване, ведно
с обективирания в него проект на доклад по делото.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3