Решение по дело №2631/2024 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 4432
Дата: 22 април 2025 г.
Съдия: Васил Пеловски
Дело: 20247050702631
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 4432

Варна, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XIV състав, в съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ

При секретар НАТАЛИЯ ЗИРКОВСКА като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ административно дело № 20247050702631 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 54, ал. 6 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).

Образувано по жалбата по жалба от А. М. М., [ЕГН] и Г. М. М., [ЕГН], чрез адв. Т. Т., със съдебен адрес гр. Варна, [улица], ет. 3, офис 301, срещу Заповед № 18-10541/09.10.2024 г., издадена от Началника на СГКК - Варна.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и целта на същия. Твърди се, че с оспорената заповед се променят границите на имота на жалбоподателите и се засяга правото им на собственост.

В съдебно заседание оспорващите, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. Отправя искане за отмяна на извършеното изменение, както и за присъждане на разноски.

Ответникът – началник на СГКК – Варна, депозира писмено становище, в което излага съображения за неоснователност жалбата, като намира извършеното вписване в регистъра за законосъобразно. Отправя искане за отхвърляне на жалбата.

Заинтересованата страна – Т. И. Т., редовно призован, не се явява, не се представлява.

Заинтересованата страна – В. В. В., уведомен от предходно съдебно заседание, явява се лично. Счита жалбата за неоснователна и прави искане за оставяне в сила на оспорената заповед.

Заинтересованата страна – Община Аврен, уведомена от предходно съдебно заседание, представител не се явява.

В депозирано становище, чрез процесуалния представител, изразява становище за неоснователност на жалбата, като поддържа искане за нейното отхвърляне.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приобщените към доказателствения материал по делото [нотариален акт]/ 1990 г., [нотариален акт]/ 1990 г. и удостоверение за наследници, жалбоподателите се легитимират като собственици по право на наследяване и давностно владение на поземлен имот с идентификатор 04426.503.330, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-18/06.03.2015г. на ИД на АГКК , с адрес на ПИ с. Близнаци [улица], с площ 842 кв.м., при съседи: 04426.503.327; 04426.503.331; 04426.5.87; 04426.503.574.

Със Заповед № РД-18-18/ 006.03.2015 г на Изпълнителния директор на АГКК – София, на основание чл. 49 ал. 1 от ЗУТ, са одобрени КККР за част от земището на с. Близнаци, община Аврен, област Варна. Заповедта е съобщена по надлежния ред чрез публикуването й в държавен вестник брой 22/ 24.03.2015 г.

Със заявление вх. № 01–84293/ 14.02.2024 г. от В. В. В. до СГКК – Варна за извършване на изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри за обект поземлен имот 04426.503.331, с. Близнаци. Към заявлението са приложени проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри изготвено от сертифицирано лице инж. Ц. Н. Н., техническа експертиза, скици на поземлени имоти и сгради, комбинирани скици, протокол за трасиране, означаване и координиране на място на нов поземлен имот, нотариален акт за собственост, удостоверение от община Аврен и удостоверение за приемане на проект за изменение на кадастрална карта и кадастрални регистри.

С уведомление изх. 24-21911/ 15.07.2024 г. А. М. М. и Г. М. М. на основание чл. 26, ал. 1 АПК са информирани за започнало административно производство по заявление вх. № 01–84293/ 14.02.2024 г. от В. В. В., касаещо изменение на кадастралната карта. Видно от съдържанието на уведомлението, изрично е указана възможността, в 7-дневен срок от получаването му, за заявяване на писмени искания и възражение.

В срока по чл. 34 ал. 3 АПК не са депозирани писмени искания или възражения.

С оспорената заповед 18-10541/ 09.10.2024 г., на основание чл. 54, ал. 4, във вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри по отношение на процесните недвижими имоти на територията на с. Близнаци.

Липсват данни за съобщаване на заповедта на жалбоподателите.

За изясняване на спора от фактическа страна, по искане на жалбоподателите, в хода на процеса е допуснато събиране на гласни доказателства, посредством разпита на свидетеля Д. Н. Б..

В показанията си свидетеля излага, че познава имота на жалбоподателите от 2013 г. Посещавала е процесния недвижим имот и е запозната, че в него е изградена ограда. Известно и е също, че съседен имот е собственост на г- н В.. Считано от 2021 г., между двата имота е поставена ограда, висока между метър и метър и половина.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Този извод се налага по следните съображения:

Предмет на оспорване е вписване кадастралната карта и кадастралните регистри за обект поземлени имоти с идентификатор 04426.503.330 и 04426.503.331, с. Близнаци

На първо място, видно от направеното отбелязване върху уведомлението на л. 10 от адм. пр., за това изменение оспорващия узнава за първи на 25.10.2024 г. - при получаване на уведомлението. По делото липсват данни за съобщаване на жалбоподателите за извършеното вписването. Ето защо следва да се приеме, че жалбата, подадена 05.11.2024 г., е в законоустановения 14- дневен срок.

На следващо място, с извършената промяна се накърняват правната сфера на жалбоподателите, поради което за последния е налице правен интерес от предприетото оспорване.

Гореизложеното обуславя извод за процесуална допустимост на жалбата.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно чл. 168 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Съдът следва да осъществи проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

Процесната Заповед № 18-10541/ 09.10.2024 г. е издадена от компетентен орган - началника на СГКК – Варна, предвид нормата на чл. 54, ал. 4 ЗКИР.

В настоящата хипотеза, оспорения акт е издаден в изискуемата, съгласно чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК, писмена форма и съдържа необходимите реквизити, а именно: наименование на органа - издател, посочен е адресатът на акта, изложени са фактически и правни основания за издаването им, налице е разпоредителна част, с която са определени правата и задълженията, начинът и срокът на изпълнението, дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му.

С оглед горните данни, налага се извод, че при издаване на оспорената заповед е спазена изискуемата писмена форма.

В административното производство по издаване на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – такива, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по същество на спорния предмет.

Безспорно се установява от приобщените по административната преписка документи, че оспорващите са получили уведомление за започване на административното производство, но липсват данни за депозирано писмено искане или възражение. В съответствие с изискванията на чл. 34 – чл. 36 АПК, от административния орган е осигурено участието на оспорващите в производството, събрани са необходимите и относими доказателства, проверени и преценени са от административния орган, а обжалваният индивидуален административен акт е издаден след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая.

Оспореният акт е постановен и в съответствие и с материалния закон.

Непълнотите или грешките по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние.

Когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред - чл. 54, ал. 2 ЗКИР, като влязлото в сила съдебно решение, придружено от проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастър, е основание за изменение на кадастралната карта по реда на чл. 53а, т. 1 ЗКИР.

Съгласно § 1, т. 16 от ДР на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри "спор за материално право" по смисъла на чл. 70 и чл. 71 е налице, когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство.

Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗКИР определя кадастъра като съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти и техните носители. Обекти на кадастъра, съгласно чл. 23 ЗКИР, са поземлените имоти, сградите и съоръженията и самостоятелни обекти в сгради или технически съоръжения, като данните за тези обекти се документират в кадастралната карта и кадастрални регистри съобразно съществуващото положение, като се отчитат материализирани на място граници и се заснемат съществуващи сгради и технически съоръжения, както и самостоятелни обекти в тях, съобразно техните очертания (арг. чл. 29 от ЗКИР, чл. 38 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри). Кадастралните карти и регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при наличие на някое от основанията, посочени в чл. 51, ал. 1 от ЗКИР, след информация, получена по реда на чл. 52 и чл. 86, ал. 1 от ЗКИР и чрез геодезически измервания.

В случая е поискано изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри въз основа на приет проект за изменение на кадастрална карта и кадастралните регистри.

В случая, предвид посочените в оспорената заповед фактически и правни основания, предметните предели на съдебната проверка се свеждат до преценка за наличие на спор за материално право между страните по отношение на засегнатите от изменението недвижими имоти, както и до грешка или непълнота в КККР (чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР)

В случая е налице спор за материално право, по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР. Този извод се налага в предвид наведените от страните твърдения и представените в тяхна подкрепа доказателства. Както оспорващите, така и лицето по чиято инициатива е започнало административното производство, твърдят да са собственици на засегната от изменението на кадастралната карта. Въпросът в границите на кой от двата имота попада касае обема на притежаваните от страните вещни права, като същия не би могъл да се разреши в рамките на настоящото производство.

За пълното следва да бъде отбелязано още, че допуснатото изменение на кадастралната карта не поражда и не погасява вещни права, както по отношение на заявителя, така и на заинтересованите лица. За последните е налице възможност да разрешат възникналия спор за собственост по гражданскоправен ред, като в рамките на исковото производство на изследване ще подлежи въпроса за обема на притежаваните от страните вещни права по отношение на процесните сгради.

Изложеното налага извод за неоснователност жалбата на А. М. М. и Г. М. М. срещу Заповед № 18-10541/09.10.2024 г., издадена от Началника на СГКК – Варна, поради което и същата следва да се отхвърли.

Предвид изхода на спора, разноски не следва да се присъждат.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд - Варна, ХХІ състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата от А. М. М., [ЕГН] и Г. М. М., [ЕГН], чрез адв. Т. Т., съдебен адрес гр. Варна, [улица], ет. 3, офис 301, срещу Заповед № 18-10541/09.10.2024 г., издадена от Началника на СГКК - Варна.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

Съдия: