№ 188
гр. Русе, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и пети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милена Пейчева
Членове:Росица Радославова
Пламен Дочев
при участието на секретаря Крисиана Милкова
като разгледа докладваното от Пламен Дочев Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20254500600738 по описа за 2025 година
С Присъда № 60 от 15.05.2025 г. постановена по НЧХД № 2005/2024 г.
Русенски районен съд, 11 н. с. е ПРИЗНАЛ подсъдимият Д. Х. Т., с ЕГН ЕГН-
**********, за ВИНОВЕН в това, че на 26.09.2023г. в гр.София, в писменото
сведение с вх. № 812100-16374/26.09.2023 по описа на МВР, е разгласил за Д.
М. Ч., с ЕГН – **********, неистински позорни обстоятелства и му приписал
престъпления, чрез следните изрази :
1.„Дисциплинарните производства срещу мен (Д. Т.) са скалъпени, за да
бъда злепоставен, дискредитиран и уволнен и са под прякото ръководство на
Д. Ч. и дейно участие на неговите марионетки…“;
2.“К. В. Т. „е засичана по линия на контрабанда и трафик на хора, но не й е
търсена дисциплинарна отговорност, защото се отчита подобаващо на Ч. и той
я пази“;
3.“В.В.В. е „доверено лице на Ч.. За същия има много сигнали по линия на
контрабанда на цигари, трафик па хора, трафик па МПС, но умело защитаван
от Ч., за което му се отблагодарява подобаващо…“;
4.„Р.Н.С. - ****** ГКПП - Русе - марионетка в ръцете па Ч. в същия
служител са намерени евро банкноти при една от акциите на ДВС, е които
1
същият трябваше да се отчете на Ч.…“;
5.„******* Д. Ч. ... ме увещава да се съглася да бъда въвлечен в негови
корупционни игри и машинации, и поради това, че не успя да ме въвлече в
неговата престъпна дейност, същият разпорежда проверки единствено и само
в моята смяна и ме заплашва, че ще се саморазправи с мен, че ще ме сготви,
което в момента е факт, докато другите три смени му се отчитат и
отблагодаряват и в тях той не извършва никакви проверки или ако извършва
същите са под привидна законосъобразност…“, като клеветата е нанесена от
длъжностно лице - полицейски инспектор - ****** ***** па ГКПП - Русе при
и по повод изпълнение на службата му, поради което и на основание чл.148,
ал.2, вр. с ал.1, т.1, т.4, вр. с чл.147, ал.1, пр.1 и чл.54 от НК, му наложено
наказание „Глоба“ в размер на 2500 лева и „Обществено порицание“, което да
се изпълни чрез прочитане на присъдата по Общинско радио– Русе. Осъдил е
Д. Х. Т., със снета по-горе самоличност, да заплати на Д. М. Ч., с ЕГН –
**********, сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за нанесените
му неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
тъжбата /26.03.2024г./ до окончателното изплащане на сумата, както и сумата
1512 лева за разноски на тъжителя в производството. Отхвърлил е иска на Д.
М. Ч. против Д. Х. Т. за причинени неимуществени вреди за сумата над 5000
лева - до 10 000 лева, като неоснователен. Осъдил е Д. Х. Т. да заплати в полза
на Районен съд – гр.Русе сумата от 200,00 лева за държавна такса върху
уважения граждански иск.
Недоволен от така постановената присъда е останала подсъдимия
Д.Т., която лично и чрез защитника си адв. С. П. от РАК моли да бъде
отменена и се постанови нова, с която да бъде признат за невинен и оправдан
по обвиненията, за които е осъден, както и да се отхвърли частично уваженият
граждански иск.
Ответникът по жалбата Д. М. Ч. лично и чрез повереника си адв. О. Б.
от РАК моли присъдата да бъде потвърдена.
ОС – Русе след като провери обжалваната присъда служебно,
съгласно изискванията на чл.313 и чл.314 от НПК, във връзка с изложеното в
жалбата и становищата на страните намира въззивната жалба за
неоснователна.
От фактическа страна РРС е приел, че:
2
Подсъдимият е Д. Х. Т., роден на **.**.****г. в гр.Разград, български
гражданин, с висше образование, женен, работи, неосъждан.
Със заповед рег.№8121к-134/04.08.2014г. на министъра на вътрешните
работи тъжителят Ч. бил назначен на длъжност ******* на РДГП Русе.
Основните му длъжностни задължения са следните: осъществяване общо и
непосредствено ръководство, като организира, ръководи и контролира
дейността на подчинените му звена; организиране изпълнението на задачите,
поставени му от висшестоящите органи, изготвям предложения, докладни
записки и др. за усъвършенстване на структурата и щата, окомплектоване на
структурните звена на РДГП със служители. Подс.Д. Т. работел като
полицейски инспектор (******* *****) на ГКПП - Русе, ГПУ - Русе, РДГП -
Русе през периода 18.05.2012 год. - 20.10.2023 год., когато на последната дата
му била връчена заповед на Министъра на вътрешните работи № 8121к-
12794/12.10.2023 год., с която му било наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ и трудовото му правоотношение в МВР било прекратено на
основание извършването на деяния, несъвместими с етичните правила за
поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата
Правомощията на Д. Т. като полицейски инспектор (******* *****)
включвали : ръководство на служителите от смяната по извършване на
гранични проверки на ГКПП, изпълнение на възложените му от
ръководството па ГКПП оперативни задачи, недопускане на прояви,
злепоставящи престижа на службата и спазване нормите за поведение в
Етичния кодекс за поведение на държавните служители на МВР. Част от тях
били : чл.8.“Чрез спазване на правилата на поведение, заложени в Етичния
кодекс и приети от всеки държавен служител, се допринася за изграждането и
утвърждаването на положителния образ на МВР“ ; чл.9. „Всеки държавен
служител, осъществяващ своите професионални задължения в услуга на
обществото, допринася за формиране па облика на МВР“; чл.13. „Дейността
на държавните служители се осъществява при спазване на следните етични
принципи за поведение: г) лоялност - поведение, насочено към утвърждаване
и подобряване на авторитета и доброто име на институцията, изразяващо се в
коректно и почтено отношение към колегите и уважение на мнението и
личния им живот“; чл.19.“Държавният служител пази доброто име на
институцията, която представлява“ и чл.56.“Държавният служител зачита
достойнството и правата на ръководителите си и спазва необходимата
3
субординация, както в служебните помещения, така и на обществени места.“.
По силата па длъжностната му характеристика инспектор Д. Т. се ръководи,
контролира и оценява от ръководителя на структурното звено, съгласно щата -
******** на ГПУ - Русе, който от своя страна е подчинен на ********* на
РДГП – Русе. Подсъдимият подал писмено сведение до министъра на
вътрешните работи, заведен на 26.09.2023г. с вх. № 812100-16374 по описа на
МВР, в който наред с множество други обстоятелства твърдял, че
дисциплинарните производства срещу него /Д. Т./ са скалъпени, за да бъда
злепоставен, дискредитиран и уволнен и са под прякото ръководство на Д. Ч. и
дейно участие на неговите марионетки. В същия сигнал Т. заявил, че К.В.Т.
била засичана по линия на контрабанда и трафик на хора, но не й е търсена
дисциплинарна отговорност, защото се отчита подобаващо на Ч. и той я пази.
Пак там подсъдимият твърдял, че В.В.В. е „доверено лице“ на Ч.. За същия
/В.В./ имало много сигнали по линия на контрабанда на цигари, трафик па
хора, трафик па МПС, но умело защитаван от Ч., за което му се отблагодарявал
подобаващо. Подсъдимият твърдял в сигнала и, че Р.Н.С. - ******** ГКПП -
Русе бил марионетка в ръцете па Ч., в същия служител /Р.С./ са намерени евро
банкноти при една от акциите на ДВС, е които С. трябвало да се отчете на Ч..
В същия сигнал Т. твърдял също, че ******* Д. Ч. го увещавал да се съгласи
да бъде въвлечен в негови корупционни игри и машинации, и поради това, че
не успял да го въвлече в неговата престъпна дейност, същият разпореждал
проверки единствено и само в смяната на Т. и го заплашвал, че ще се
саморазправи с него, че ще го „сготви“, което в момента било факт, докато
другите три смени му се отчитали и отблагодарявали и в тях той /Ч./ не
извършва никакви проверки или ако извършва същите са под привидна
законосъобразност.
Тази фактическа обстановка първостепенният съд е установил
правилно след подробен и задълбочен анализ на целия събран по делото
доказателствен материал, като напълно се споделя от въззивната инстанция.
За да я приеме съдът е обсъдил всички събрани по делото гласни и
писмени доказателства, двете изложени версии в хода на съдебното следствие
– тази на подсъдимия и частния тъжител, като е установил по безспорен и
категоричен начин главния факт по делото – изявления и разпространение на
твърдения от подсъдимия Д.Т., с които е приписала престъпление на частния
тъжител Д.Ч.,както и разгласяване от подсъдимия обстоятелства за Ч. които са
4
позорни, тъй като са от естеството да накърнят доброто му име в обществото
и на положителната обществена оценка за него. Освен това тези неверни
обстоятелства се възприемат от цялото общество с негативна оценка и са
укорими от гледна точна господстващия морал. В този смисъл РРС се е
доверил на свидетеля Р.С., който в показанията си изрично заяви, че не е
чувал да се събират пари, които да стигат до Ч.. Твърди също, че не знае да е
имало сигнали до тъжителя, които да не са били обработвани и да са били
скривани, като същото се отнася и до неизвършване умишлено на проверки от
тъжителя относно подадени до него сигнали за некоректно изпълнение на
служебните задължения на някой от подчинените му. От показанията на свид.
В.А., който работи като ******* сектор по оперативно-издирвателна дейност
и в неговите правомощия е разкриването на престъпления, които са
извършени в рамките на ГКПП става ясно, че не е имало случаи в неговата
работа, в които да се е натъквал на случаи на контрабанда на стоки и вещи,
свързана с действия от тъж.Д. Ч.. Свидетелства също, че тъж.Д. Ч. не се е
месил в неговата работа по никакъв начин, било то „на терен“, било то да се е
опитвал по някакъв начин да въздейства върху него. Според показанията на
този свидетел отдел вътрешна сигурност е външна структура на гранична
полиция, които могат да разследват тъж. Д. Ч., като от материалите по делото
става ясно, че няма такива действия от тях спрямо тъжителя. От показанията
на св. Н.К. се установява, че той е единствено в служебни отношения с Д. Ч. и
св.К. е бил наказван от тъжителя служебно няколко пъти. Този свидетел в
своите показания заявява, че „няма чадър“ върху полицейските служители
К.Т. и В.В.. В тази посока са и показанията на св. Г.М. П.. Свидетелката на
изричен въпрос, дали се е чувала, че Д. Ч. прави някакви нередни неща в
работата му тя заявява, че до нея не е стигала такава информация. Тя сочи
също, че няма данни, които да касаят Д. Ч. в някаква съпричастност към
горепосочените „нередни неща“. По отношение на сочената в сигнала като
извършител на престъпление, която е била прикривана - К.Т., св. В.А. заявява
категорично, че няма и не знае за каквито и да е сигнали за нейна
съпричастност за контрабанда на цигари и трафик на хора. За същото дава
показания и св. Н.К., който заявява, че не му е известно да е търсена
отговорност на К.Т. по отношение на контрабанди на хора и трафик, въпреки
това, че я познава от 2004-2005г.
Първостепенният съд е обсъдил подробно откъм време, място,
5
обстановка и участници детализирайки фактическата обстановка. Правилно
РРС е счел горепосочените твърдения, предмет на частната тъжба, изложени
подс. Д. Т. в сведението, за злепоставящи тъжителя и крайно укорими.
Законосъобразно е прието,че с тези твърдения се приписват и престъпления
- принуда, участие в контрабанда, свързани със службата му и корупционни
такива. Описаните по – горе твърдения в сведението от т.1 – до т.5 не се били
доказани по делото да е вярно, поради което и несъмнено накърнява доброто
име на тъжителя пред ръководителите на ведомството и служителите на РДГП
– Русе, на които то е станало известно. Твърденията, които са предмет на
тъжбата са били предмет на проверка възложена от Окръжна прокуратура
Русе на Дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР по преписка № 4234/2023
год. но техен опис, която е приключила и прокурора е приел с постановление,
че изложеното в сведението не се потвърждава по никакъв начин, поради
което и изложеното в него и предмет на тъжбата представлява клевета по
смисъла на чл.148, ал.2, вр. с ал.1, т.1, т.4, вр. с чл.147, ал.1, пр.1 от НК.
Правилно РРС е стигнал до извода ,че с процесното сведение неоснователно е
засегнато положителното реноме на човек, служител на МВР и ръководител
на РДГП - Русе, действащ в съответствие със закона и за който не са налице
данни по делото да е извършил престъпления. Правилно е прието за
изключително позорящо и твърдението за толериране на корупционни
практики, проява на корупционно поведение и покровителстване на
контрабандни канали, тъй като моралът изключва и осъжда такова поведение,
особено касаещо възможно най- тежката форма на неправомерно поведение за
държавния служител- корупцията, която руши държавността и е ненавиждана
сред обществото. РОС се придържа към извода на РРС ,че такова поведение е
силно укоримо от морална гледна точка, тъй като противоречи на основни
принципи, както на работа в МВР, така и в отношенията между хората,
основаващи се на справедливост, етичност и уважение към личността и
съответно води до накърняване на доброто име на лице, на което се приписват
такива качества. Правилно е отбелязано и обидното отношение на подсъдимия
към колегите му, на които са приписани ред негативни качества, което сочи на
склонността на подсъдимия към опозоряване на други хора.
Правилно РРС е съобразил,че нанесена клевета от длъжностно лице
по смисъла на чл.93, т.1, б.“а“ от НК- ******* ***** ГКПП- Русе при и по
повод изпълнение на службата му, тъй като точно по повод на службата си
6
подсъдимият е подал сигнала и жалбата. Вярно е заключението,че от
обективна страна трябва да се каже, че съгласно чл. 10 от Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи, всеки има право свободно
да изразява мнения и да разпространява информация, което обаче не е
неограничено, а се съпровожда със задължения и отговорности и може да
бъде обусловено от определени условия или санкции, предвидени в закона и
необходими в едно демократично общество, например за защита на
репутацията и правата на другите. Верен е извода ,че когато някой
разпространява определени твърдения за другиго, ако те имат позорящ
характер, следва да се убеди в тяхната истинност, тъй като упражняването на
едно право не би могло да се гарантира чрез накърняване на друго право. В
случая подсъдимия не само не се убедил в истинността на твърденията си, но е
и знаел предварително, че те са неверни и недоказуеми от него. Правилно е
съобразено ,че от субективна страна подсъдимият е действал при пряк
умисъл- той съзнавал клеветническия характер на разпространеното от него,
тъй като не е разполагал с никакви данни за противното, съзнавал е, че то не е
вярно, предвиждал обществено опасните последици от поведението си и искал
настъпването им, желаейки по този начин да урони авторитета на тъжителя.
Вярно е ,че в настоящия случай не може да се приложи чл.78а от НК, поради
законовата забрана на ал.7 на от същата норма – налице са в случая
„множество престъпления“ по отношение на подсъдимия, т.к. деянието по
настоящото производство е извършено в съвкупност с деянието по НЧХД
№1066/2023г., по описа на РС – Русе. За престъплението по чл.148, ал.2, вр. с
ал.1, т.1, т.4, вр. с чл.147, ал.1, пр.1 от НК се предвижда наказание „Глоба“ от
1000 до 15 000 лв. и „Обществено порицание“.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия РРС не е
отчел смекчаващи вината обстоятелства. Отегчаващи вината обстоятелства се
явяват множеството клеветнически твърдения и ангажирането с тях на
многочислен кадрови потенциал на МВР, които извършили и участвали в
обстойна проверка на твърденията на подсъдимия, вместо да изпълняват
преките си задължения в служба на страната, упоритост в умисъла, както и
предходно наложено му адм. наказание за същото по вид престъпление и
насочено към същото лице и частен тъжител.
Предвид горното, РОС се солидаризира с РРС като е наложил за
7
извършеното от подс. Д. Х. Т. престъпление по чл.148, ал.2, вр. с ал.1, т.1, т.4,
вр. с чл.147, ал.1, пр.1 във вр. с чл.54 от НК наказание „Глоба“ в размер на
2500 лева и „Обществено порицание“, което да се изпълни чрез прочитане на
присъдата по Общинско радио– Русе.
Вярно е ,че на репариране в конкретния случай подлежат преживените
значителни душевни страдания, свързани уронването на доброто име
тъжителя, които той градил в продължение на много години като ******* на
РДГП- Русе, което било поставено под съмнение и разисквано сред голям брой
служители на МВР по негативен повод. Дадените последици от поведението
на подсъдимия били значителни, предвид поста на тъжителя и заявеното от
него желание през годините на служба да върши добре работата си. Изводите
на РРС при тези обстоятелства и при съблюдаване на критерия за
справедливост на чл.52 от ЗЗД, РОС подкрепя и приема, че описаните
неимуществени вреди най- пълно биха се възмездили с размер на
обезщетението от 5000,00 лв. като правилно в останалата част иска до 10
000лв. е отхвърлен, като неоснователен. С уважаването на главния иск, следва
да се уважи и акцесорния за законна лихва върху присъдената сума от датата
на завеждане на делото до окончателното й изплащане. Правилно е присъдено
,че подсъдимият следва да заплати на тъжителя 1512,00 лв. за разноски по
производството, както и в полза на държавата сумата 200,00 лв. за държавна
такса върху уважената част от гражданския иск.
Оплакванията, изложени във въззивната жалба на и поддържани пред
настоящата инстанция за необоснованост на присъдата и превратно тълкуване
на доказателствата по делото не се споделят от Окръжния съд. Както стана
дума по-горе, РРС е установил по безспорен и категоричен начин всички
факти, имащи значение за делото и е изложил убедителни съображения въз
основа на кои доказателства ги приема. Обективираният доказателствен
анализ дава възможност да се проследи правилността на процеса на
формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд. Липсва проявена
тенденциозност в оценката, както и изопачаване на доказателствата. Т. е. РРС
при установяване на правно-релевантните факти не е възприел превратно
доказателствата в разрез с правилата на формалната логика. Анализирани са
всички противоречия в гласните доказателствени източници, отчетена е
потенциалната заинтересованост на всеки един от свидетелите, като подробно
е аргументирано кредитирането им съобразно фактите по делото.
8
Разноските в размер на 1500 лв.представляващи адв.хонорар пред
въззивната инстанция следва да се разгледат от РРС.
По изложените съображения обжалваната присъда следва да се
потвърди, поради което и съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 60 от 15.05.2025 г., постановена по
НЧХД № 2005/2024 г. на Русенски районен -съд, 11- наказателен състав.
ОСЪЖДА
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9