Решение по дело №914/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С.Н.С. ***, с посочен съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощник, против Решение №114/06.06.2023г., постановено по гр.д. №20235630100138/2023г. по описа на Районен съд – Харманли.

В жалбата се твърди, че решението е необосновано и неправилно. Изводът на районния съд относно направеното пред него възражение за неспазване на изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК и за нищожност на Заповед №РД-04-31 от 03.02.2022г. на директора на ОДЗ – Хасково, с която се нареждало заплащане на 4 342.02 лева, също бил необоснован и неправилен. В заповедта не била посочена началната дата, от която според административния орган започнал да тече тримесечният срок за изпълнение на задължението на жалбоподателя да заплати конкретно законоустановено задължение. На следващо място, неправилно и в разрез със закона било тълкуването на съда, че в чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ законодателят посочил като начален момент на тримесечния срок публикуването на заповедта, без да включва момента на нейното обявяване. Разпоредбата на чл.37а, ал.5 от ЗСПЗЗ посочвала реда за обявяване на заповедта по чл.37а, ал.4 от ЗСПЗЗ, който в случая не бил спазен. Липсвали доказателства за обявяването ѝ в Кметство – *. Изискванията по чл.37а, ал.5 от ЗСПЗЗ следвало да бъдат кумулативно налице. След като това не било спазено, то тримесечният срок по чл.37а, ал.7 от ЗСПЗЗ не бил започнал да тече. Не можело да се приеме, че началото на срока се поставяло само с публикуването на заповедта по ал.4 на интернет страницата на общината и на съответната областна дирекция „Земеделие“. Освен това, обявяването на интернет страницата на ОДЗ – Хасково на 19.10.2021г. не било доказано по делото, поради което изводът на съда в тази насока бил необоснован.

Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и на Заповед №РД-04-31 от 03.02.2022г. на директора на ОДЗ – Хасково като нищожна, евентуално като незаконосъобразна. С писмена молба изложеното в жалбата се поддържа и се претендират разноски по делото.

Ответната страна – Директор на Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково, в постъпила по делото писмена молба изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като релевира подробни доводи в тази насока. Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила и да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира атакуваното решение за правилно и предлага да се остави в сила.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес да оспори неблагоприятния за нея съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Харманли е образувано във връзка с подадена от С.Н.С. жалба против Заповед № РД-04-31 от 03.02.2022г. на директора на ОД „Земеделие“ – Хасково, с която е наредено, на основание чл.37в, ал.7, изр. трето от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и чл.З, ал.4 от Устройствения правилник на областните дирекции „Земеделие“, жалбоподателката да заплати 4342.02 лева, представляващи трикратния размер на средното годишно рентно плащане за ползването на имоти по чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ в землището на *. В табличен вид в заповедта е посочена заповедта на директора ОД „Земеделие“ – Хасково, издадена на основание чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ – Заповед №ПО-09-578/29.09.2021г., като е записана датата на публикуване на тази заповед – 19.10.2021г., и дължимата сума съгласно същата – 1447.34 лева, съответно и трикратният размер на тази сума – 4342.02 лева.

С обжалваното Решение №114 от 06.06.2023г., постановено от Районен съд – Харманли по гр. д. №20235630100138 по описа на съда за 2023г. е отхврълена жалбата на С.Н.С. против Заповед РД-04-31 от 03.02.2022г. на директора на ОД „Земеделие“ – Хасково.

За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед отговаря на изискванията за форма и съдържание. По отношение на последното съдът извел извод, че в същата са налице както фактически, така и правни основания за издаване. Посочил на следващо място, че при издаването на оспорения акт не били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В тази връзка обсъдил процедурата по чл.37в от ЗСПЗЗ, като отбелязал, че в споразумението съгласно тази норма участвали ползватели, които изплатили задълженията си за земите по чл.37в, ал.3, т.2 за предходните стопански години, както и задълженията си към държавния и общинския поземлен фонд. Отбелязал и че в комисията по чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ участвал също кметският наместник на *. Посочил и че актът по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ – Заповед № ПО-09-578 от 29.09.2021г. на директора на ОД „Земеделие“ – Хасково, във връзка с която била издадена оспорената Заповед №РД-04-31 от 03.02.2022г., бил публикуван на интернет страницата на ОД „Земеделие“ – Хасково на 19.10.2021г., а на интернет страницата на Община Харманли на 27.10.2021г. Съответно, не споделил възражението за неспазване на процедурата по издаване на Заповед № ПО-09-578 от 29.09.2021г. (по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ). На следващо място посочил, че тримесечният срок за заплащане на определеното със заповедта по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ средно годишно рентно плащане, в случая започнал да тече. При систематичното тълкуване на разпоредбите, касаещи разпределение на ползването на земеделски земи, се установявало, че законодателят правил разлика между начините, по които да било съобщено издаването на общия административен акт по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ, и началния момент, от който да започвал да тече срокът за заплащане на рентните плащания. Цитирал нормите на чл.72, ал.1 и чл.66 от АПК, като приел, че доколкото заповедта по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ касаела определен кръг лица, участващи в производството по разпределение на масивите от конкретно землище, законът предвидил като подходящ начин за съобщаване съдържанието на административния акт обявяването му в кметството на съответното населено място и в сградата на съответната общинска служба „Земеделие“, и публикуването му на интернет страницата на съответните община и областна служба „Земеделие“. За разлика от чл.37, ал.5 от ЗСПЗЗ, в чл.37в, ал.7 било посочено като начален момент на тримесечния срок публикуването на заповедта, без да се включвал моментът на нейното обявяване. В случай, че законодателят свързвал началния момент за изпълнение на задължението с обявяването на заповедта, то изрично като срок за изпълнение щял да посочи до три месеца от най-късната дата на публикуване и обявяване на заповедта, доколкото тези действия не можело да се осъществят на една и съща дата. При това положение, срокът по чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ бил започнал да тече от публикуване на Заповед № ПО-09-578/29.09.2021г. на интернет страницата на ОД „Земеделие“ – Хасково на 19.10.2021г. и изтекъл на 19.01.2022г., към която дата жалбоподателката не била извършила плащане. Такова било налице ден след издаване на оспорената заповед. Дори да се приемело, че срокът започнал да тече от по-късната от двете дати на публикуване – тази на публикуване на заповедта на 27.10.2021г. на интернет страницата на Община Харманли, то към момента на издаване на процесната заповед и на извършване на плащането, жалбоподателката отново била в неизпълнение.

Касационната инстанция намира обжалваното решение за правилно. При правилно установена фактическа обстановка, съобразявайки относимата правна уредба, районният съд е формирал правилни и законосъобразни правни изводи.

Напълно се споделят изводите на въззивния съд относно издаване на Заповед №РД-04-32/03.02.2022г. от компетентен орган и при спазване на изискванията за форма и съдържание. В същата са налице както фактическите, така и правните основания за издаване. Видно от текста ѝ, издаването е основано от правна страна на чл.37в, ал.7, изр. трето от ЗСПЗЗ, като са посочени и издадената на основание чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ заповед, датата на публикуване, дължимата според тази заповед сума, както и е изчислен дължимият трикратен размер на задължението на С..

Правилно съдът е приел, че в хода на административното производство не са били допуснати нарушения на процесуалните правила. Безспорно е, че Заповед ПО-09-578/29.09.2021г. на директора на ОД „Земеделие“ – Хасково, с която се одобрява разпределението на масивите за ползване и на имотите по чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ в границите на определените масиви за землището на *, съобразно сключеното споразумение между собствениците и/или ползвателите за стопанската 2021/2022 година, е публикувана на интернет страницата на ОД „Земеделие“ – Хасково на 19.10.2021г. и на тази на Община Харманли на по-късна дата (вж. л.76 и 74 от приложеното гр.д.№199/2022г. по описа на РС – Харманли), както и е обявена в сградата на ОС „Земеделие“ – Харманли. Безспорно е и че не е обявена в Кметство *, както и че в Доклада на комисията по чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ жалбоподателката пред РС С. е между определените като ползватели на земеделските земи (т.9). Именно като лице, за което са определени площи по чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ, С. е следвало да заплати по сметка на ОД „Земеделие“ – Хасково сума в размер на средното годишно рентно плащане за землището в срок до три месеца от публикуването на заповедта по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ, като това ѝ задължение произтича от разпоредбата на чл.37в, ал.7, изр. първо от ЗСПЗЗ.

Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи относно ненадлежно съобщаване на заповедта за разпределението на масивите за ползване, касаещи началото на срока за плащане на дължимата сума.

Следва да се има предвид, че производството по чл.37в от ЗСПЗЗ е специфична процедура относно създаване на масиви за ползването на земеделски земи по споразумение между собствениците и/или ползвателите, което ако не бъде постигнато, то разпределението се извършва по проект и доклад на специално създадена комисия. Именно като се изхожда от спецификата на производството, то е създаден специален ред за обявяване на административния акт, като са въведени правила, които са различни от общите по чл.61 във вр. с чл.18а от АПК, с разпоредбата на чл.37в, ал.5 – заповедта се обявява в кметството и в сградата на общинската служба по земеделие и се публикува на интернет страницата на общината и на съответната областна дирекция „Земеделие“ в срок до 10 октомври.

В настоящия процес няма спор относно влизането на заповедта в сила, спорът е относно началния момент за определените за внасяне суми от ползвателите на земеделски земи, какъвто ползвател безспорно е и С.С.. При наличието на влязла в сила заповед, с която е извършено разпределението на масивите на ползвателите, между които е и настоящата жалбоподателка, то за последната са налице материалните предпоставки да бъде издадена процесната заповед, тъй като няма спор и че в следващите три месеца след датата на публикуване, считано от 19.10.2021г., същата не е заплатила дължимата сума, изчислена съобразно средното годишно рентно плащане. Определеното в оспорената заповед плащане в троен размер на сумата е вид санкционно задължение за безспорно установеното неизпълнение на задължението по публикуваната на 19.10.2021г. заповед.

Разпоредбата на чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ е категорична относно определянето на началния момент на срока за плащане – в срок до три месеца от публикуване на заповедта по ал.4, т.е. от 19.10.2021г. до 19.01.2022г. Когато в този срок не е последвало изпълнение, то следва да се приеме, че са налице предпоставките да бъде издадена заповед по чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ, като в случая не следва да се счита за релевантен момента на обявяването на заповедта в Кметство *, тъй като по изричното предвиждане на закона срокът започва да тече от момента на публикуване на заповедта.

Във връзка с последното е необходимо да се посочи, че цитираната в касационната жалба практика на Административен съд – Хасково е преодоляна с Решение №157 от 02.03.2023г. по КАД №995/2022г. и Решение №845 от 13.11.2023г. по КАД №797/2023г.

По изложените съображения съдът счита, че районният съд е постановил валидно, допустимо и съответстващо на закона решение, и не са основателни изложените в касационната жалба възражения, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на разноски за юрисконсулт, се явява основателна. Ето защо, съобразно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в полза на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково в размер на 100 лева.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №114/06.06.2023г., постановено по гр.д. №20235630100138/2023г. по описа на Районен съд – Харманли, с което е отхвърлена жалбата на С.Н.С. против Заповед №РД-04-31 от 03.02.2022г. на директора на ОД „Земеделие“ – Хасково.

ОСЪЖДА С.Н.С. ***, ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: