№ 153
гр. С., 06.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско
дело № 20251110102822 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на „Д. О. з.“ ЕАД срещу „Д. З.“ АД, с която е
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 5990,37
лв., представляваща регресно вземане за застрахователно обезщетение за
нанесени щети на лек автомобил „М. ** *“ с рег. № ********, с включени
разходи за репатрирането на автомобила и 15 лв. разходи по обработка на
щетата, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване
на настоящия иск /17.01.2025 г./ до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 15.12.2023 г. около 09.30 ч. при навлизане
от бул. „Б.“ към О. п. на гр. С. лек автомобил „М. ** *“ с рег. № ********,
собственост на Т. Н. Д., бива засечена от движещ се по О. п. лек автомобил с
рег. № *********, управляван от Д. К. К., който внезапно завива надясно през
двойна непрекъсната линия, за да излезе от пътното платно. За станалото ПТП
бил съставен двустранен констативен протокол. При удара на лек автомобил
„М. ***“ били нанесени следните повреди: преден капак, облицовка предна
броня, декоративна решетка, рамка декоративна решетка, ляв фар, калник
преден ляв, вежда преден ляв калник, водач предна броня ляв, подкалник
преден ляв, панта преден капак лява, калник преден десен, емблема предна
решетка, панта преден капак дясна, уплътнение преден капак, рамка леви
врати, основа декоративна решетка, декоративна кора над радиатори, лайсна
предна броня цяла горна, кутия въздушен филтър, рамка радиатор, капачка
теглич предна броня, декоративна капачка на лява панта преден капак, греда
над радиатора, основа преден ляв калник, конзола преден ляв калник долна,
ел. инсталация ляв фар, конзоли горни на калник преден ляв, кора под предна
броня, греда пешеходец, основа предна броня, тампони горни на воден
радиатор и др. Твърди се, че за лек автомобил „М. ***“ имало сключена
застраховка „Каско +“ при ищеца по полица № *************** от дата
1
07.09.2023 г. и валидност от 08.09.2023 г. до 07.09.2024 г. На база тази
застраховка, било подадено уведомление за образуване на щета №
**************, бил направен оглед на автомобила, описание на
уврежданията, с възлагателно писмо и приемо - предавателен протокол, а на
сервиз „А. с.“ ООД бил възложен ремонта на автомобила. След представяне
на фактура № **********/02.04.2024 г. и калкулация на щетите, с преводно
нареждане от 03.04.2024 г. била преведена сумата 5870,73 лв. на сервиза,
извършил ремонта. Тъй като след произшествието автомобил „М.“ не бил във
възможност на собствен ход да се придвижва, се е наложило да бъде
използвана пътна помощ от фирма „З. А.“ ЕООД, за което била издадена
фактура № **********/15.12.2023 г. на стойност 144 лв. Сумата е била
заплатена от собственика на автомобила. С ликвидационен акт ищцовото
дружество одобрило 104, 64 лв. от заплатената сума, която била възстановена
на Т. Н. Д. с платежно нареждане 15.01.2024 г. След изплащане на
обезщетението на основание чл. 411 КЗ ищецът встъпил в правата на
застрахования по отношение на причинителя на щетите. Твърди, че за
автомобила на виновния водач имало сключена застраховка ,,Гражданска
отговорност„ при ответника. С регресна покана изх. № **-*******.**.**** г.
било потърсено възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение
в размер на 5990,37 лв., включващо изплатения ремонт, репатрирането на
автомобила и 15 лв. разходи по обработка на щетата. С писмо от 03.07.2024 г.
ответното дружество отказала възстановяване на изплатеното застрахователно
обезщетение. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва механизма на ПТП.
Изложени са доводи, че двустранния констативен протокол съставлява частен
документ, поради което не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила,
поради което не е годен да установи обстоятелствата, при които е настъпило
ПТП. Поддържа, че причина за настъпване на произшествието е виновното
противоправно поведение на водача на лек автомобил „М.“, който отнел
предимство на водача на лек автомобил „Я.“, движещ се по главен път и при
наличие на пътен знак „Б1“, в резултат на което ударил лек автомобил „Я.“ в
задна дясна част, от което настъпват материални щети за двете МПС. В
условията на евентуалност прави възражение за преобладаващ принос на
водача на лек автомобил „М. ***“. Оспорва наличието на причинно-
следствена връзка между описаните в исковата молба щети по лек автомобил
„М.“ и механизма на ПТП. Оспорва претенцията като силно завишена. Моли
съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл.
235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
С доклада по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
между страните по делото, че към дата на ПТП лек автомобил „Я.“ с рег. №
********* е бил застрахован при ответника по валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, към дата на ПТП лек
автомобил „М. ** *“ с рег. № ******** е бил застрахован при ищеца по
имуществена застраховка „Каско +“, ищецът е заплатил обезщетение в размер
2
на 5870,73 лв. на 03.04.2024 г. в полза на сервиза, извършил ремонта, както и
сумата от 104,64 лв. на собственика Т. Н. Д. с платежно нареждане 15.01.2024
г. ищецът поканил с регресна покана с изх. № *********/03.07.2024 г.
ответното дружество доброволно да заплати сумата от 5990,37 лв. и
ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв., както и че с писмо от
03.07.2024 г. ответникът отказал плащане.
Видно от приетия по делото двустранен констативен протокол за ПТП от
15.12.2023 г. и останалите писмени доказателства – уведомление за щета №
**************, приложение № 1 за щета, опис - заключение по щета №
**************/15.12.2023 г., възлагателно писмо, приемо-предавателен
протокол от 01.04.2024 г., фактура № **********/02.04.2024 г., калкулация по
претенция № **************/15.12.2023 г., ликвидационен акт от 03.04.2024
г., ликвидационен акт от 15.01.2024 г., че на 15.12.2023 г., в 09:30 часа в гр. С. е
настъпило ПТП между МПС с рег. № ********* и МПС с рег. № ********, от
което настъпили материални щети по МПС с рег. № ********. Протоколът
съдържа подпис на участниците в ПТП, без възражения. Съгласно
уведомлението за щета и приложението към него, попълнени от водача на лек
автомобил „М.“, модел „***“ с рег. № ********, при движението му по бул.
„Б.“, при включване в О. п., МПС с рег. № ******** предприел маневра десен
завой /през двойна непрекъсната линия/ в посока локален паркинг и ударил
лек автомобил „М.“ в предната част на автомобила.
По делото са представени искане за оценка на вреди по застраховка „Каско
на МПС“ и анкетна карта, попълнени от Д. К. К., съгласно които на 15.12.2023
г. в 09:30 часа в гр. С., се движела по О. ш. и дала мигач, че ще завива на
дясно. Посочено е, че виновен за ПТП е другият участник.
От показанията на свидетеля Т. Н. Д., който управлявал лек автомобил „М.“,
модел „***“ с рег. № ******** се установява, че се движел от бул. „Б.“ към ул.
„О. п.“, а другият автомобил се движел по ул. „О. п.“ и ПТП е настъпило на
мястото където бул. „Б.“ и О. п. се вливат. Твърди, че водачът на другия
автомобил предприел много изненадваща маневра – завой в дясно. Спомня си,
че се обърнал и видял автомобила, още когато се движел паралелно по ул. „О.
п.“. Не е имало сигнал от негова страна за това отклонение в дясно, както и че
водачът не само завил, но и спрял в самия завой. Свидетелят натиснал
спирачките веднага, но не успял да спре напълно. ПТП настъпило в края на
рампата за изкачване към О. п.. Имало щети по двете МПС, като по
управлявания от него автомобил щетите били по преден ляв фар, предна
решетка, огъната част от лява броня, а на другия автомобил – дясна задна
врата. Установява, че водачът на другия автомобил прекосил линиите и
произшествието настъпило преди да се качи на О. п.. Имало знак да се
пропуснат движещите по главен път, който се намирал напред в края на
рампата, но участниците в ПТП не стигнали до него.
От показанията на свидетеля Д. К. К., която управлявала лек автомобил
марка „Я.“, с рег. № ********* се установява, че било лошо времето и валяло
дъжд, движела се по О. п., от бул. „Б.“ и трябвало да премине в дясната лента,
за да свие към „П.“. Обърнала се, нямало автомобил зад нея, но изведнъж била
ударена от лек автомобил „М.“. Този автомобил се движел от бул. „Б.“ и искал
да се качи на О. п.. Сочи, че не е извършвала маневри, гледала е да се престрои
в дясната лента, за да се включи в локалното шосе и да завие към „П.“. Подала
3
светлинен сигнал и се обърнала да види дали отдолу идват коли. Карала много
бавно. Не знае дали имало знак на О. п., който разрешавал да завие надясно
към „П.“, където работела. Установява, че се движила в крайна дясна лента по
О. п., намалила скоростта, почти спряла, дала мигач, огледала се и видяла, че
няма никой зад нея и изведнъж била ударена от другото МПС.
По делото е представено копие от проект за постоянна организация на
движението на С. О. п. в района на кръстовището с бул. „Б.“.
По делото е изслушано заключение на САТЕ, съгласно което на 15.12.2023
г., около 09:30 часа, от бул. „Б.“ по локално пътно платно към ул. „О. п.“ се
движил лек автомобил „М. ***“, управляван от Т. Н. Д.. По това време по
дясна пътна лента по бул. „О. п.“ се движила Д. К. К., която управлявала лек
автомобил „Я.“ с рег. № ********, където имало знак „Г1 – Движение само
направо след знака“, а вдясно е имало двойна непрекъсната осова линия (М2).
Около 30 м преди ул. „В. В.“ водачът Д. К. К. намалила скоростта и
предприела рязка маневра завой надясно, а водачът на лек автомобил „М.“
предприел аварийно спиране, но въпреки това настъпил удар между двете
МПС. Лек автомобил „Я.“ се движил от пътен възел „Б. в посока ул. „В. В.“,
водеща към паркинга на фитнес - център „П.“. Според заключението ляво и
дясно пътно платно на ул. „О. п.“ е разделено със затревена разделителна
ивица, която е широка 5,00 метра, ограничена с мантинели. Дясното пътно
платно е съставено от три активни пътни ленти и аварийна пътна лента,
разделени помежду си от единични прекъснати линии (М3). Аварийната пътна
лента след края на затревен триъгълен остров граничи с локално пътно
платно, което води от бул. „Б.“ към ул. „О. п.“. На около 8 метра преди края на
затревения триъгълен остров има знак „Б3 – Път с предимство“ и „Г1 –
Движение само направо след знака“. На локалното платно са разположени
знак „Б 1 – Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и „Г2 – Движение
само надясно след знака“. На разстояние 26 метра след триъгълния остров
аварийната пътна лента свършва, а дясна активна пътна лента на ул. „О. п.“
продължава, като вдясно е ограничена с двойна непрекъсната осова линия
(М2). Съгласно експертизата водачът на лек автомобил „М.“ се движел
първоначално по бул. „Б.“, след което се отклонил по локалното платно.
Съгласно заключението водачът на лек автомобил „М.“ не е имал техническа
възможност да предотврати процесното ПТП. Общата пазарна стойност на
ремонта на автомобила възлиза на 5081,74 лв. с ДДС. Съгласно заключението
причинените вреди по лек автомобил „М.“ са в причинно-следствена връзка с
механизма на ПТП.
Съгласно разясненията на вещото лице, дадени в открито съдебно
заседание, водачът на лек автомобил „Я.“ пресякъл непрекъсната осова линия
при предприетата от него маневра. В паркинга на фитнес – център „П.“ не
може да се влиза от ул. „О. п.“, а 30 – 40 метра от мястото на ПТП има
отбивка, от която може да се влезе на паркинга регламентирано.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Основателността на предявения осъдителен иск по чл. 411 КЗ се обуславя от
установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните
елементи: 1/ наличие на валиден и действащ към датата на процесното ПТП
4
договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца като
застраховател и собственика на увредения автомобил; 2/ заплащане на
застрахователно обезщетение от ищеца – застраховател на застрахования в
изпълнение на сключения между тях договор; 3/ отговорност на
предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при осъществяване
изискуемите елементи на непозволеното увреждане – деяние,
противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина,
която по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага; 4/ наличие на валидно
застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“, със застрахователно покритие към
датата на ПТП.
В доказателствена тежест на ответника и при доказване на горните факти е
да докаже положителния факт на плащане на обезщетението.
От доказателствата по делото и заключението на САТЕ се установява, че
причина за настъпване на процесното ПТП е виновното поведение на водача
на автомобил марка „Я.“, с рег. № *********, който не е съобразил
поведението си с разпоредбата на на чл. 6, т. 1, предл. 4 ЗДвП, съгласно която
водачите на превозни средства са задължени да съобразяват поведението си с
пътните знаци и с пътната маркировка. Свидетелят Д. К. установява, че е
намалила скоростта и предприела маневра завой надясно от ул. „О. п.“, за да
навлезе в паркинга на фитнес – център „П.“, която маневра е неправилна, при
наличие на забрана за това, указана с хоризонтална и вертикална маркировка.
Въз основа на заключението на САТЕ, което съдът кредитира изцяло като
кореспондиращо с писмените доказателства по делото, че в конкретния пътен
участък, предприетата от водача маневра е била забранена, тъй като
непосредствено преди настъпването на удара, водачът е предприел действия,
насочени към пресичане на пътна
маркировка: двойна непрекъсната линия М2, която се използва за въвеждане
на забрана за пътните превозни средства да я застъпват и пресичат - чл. 63, ал.
2, т. 2 от ППЗДвП. Освен това по делото се установи, че свидетелят Д. К. не е
спазила и правилото за движение по пътищата, указано със знак чл. 51, ал. 2
ППЗДвП. Постоянната организация на движението на С. О. п. потвърждава, че
в конкретния пътен участък е налице пътен знак, който забранява
предприемането на маневра „десен завой“ защото знакът Г1 „Движение само
направо след знака!“ е задължителен за всички водачи, които се движат по бул.
„О. п.“. Този знак им указва, че единствената възможна посока на движение е
само направо. От изложеното следва извод, че водачът на посочения
автомобил с поведението си е допуснал нарушение на разпоредбите на чл. 6,
т. 1 ЗДвП, вр. чл. 63, ал. 2, т. 2 ППЗДвП и чл. 51, ал. 2 ППЗДвП, и е станал
причина за произшествие, довело до причиняване на материални щети.
Противоправното поведение на водача на лек автомобил „Я.“ е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.
По делото не се установи наличието на виновно и противоправно поведение
на водача на лек автомобил марка „М. ***“, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ищеца, което съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК е в
доказателствена тежест на ответното дружество. Обстоятелството, че водачът
на лек автомобил марка „М. ***“ се е движел по път без предимство при
наличието на поставен пътен знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя с
5
предимство!“ не обуславя наличие на противоправно поведение. Пътният знак
Б1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ е поставен в участъка от
бул. „Б.“, по който водачът на застрахования при ищеца лек автомобил се е
движел, за да обозначи липсата на предимство на участниците, които се
включват в движението по бул. „О. п.“ и поради това следва да пропуснат
движещите се с предимство направо по булеварда водачи на леки автомобили.
Вината се предполага - арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като тази презумция не бе
опровергана в настоящото производство чрез обратно доказване от ответника,
който не установи наличието на съпричиняване и наведеното от него
възражение в този смисъл е неоснователно.
Въз основа на заключението на САТЕ съдът приема, че нанесените щети,
описани при огледа на лек автомобил „М. ***“ с рег. № ******** са получени
при ПТП и са в причинно-следствена връзка с него и съответстват на
описаните от застрахователя вреди.
По делото се доказа, че след увреждането процесния автомобил е бил
извозен от пътна помощ (св. Т. Д.), както и че ищцовото дружество му
възстановило сумата в размер на 104,64 лв. за репатрирането му, в каквато
насока са писмените доказателства на л.л. 25-27 от делото.
По делото е безспорно и видно от представените писмени доказателства за
отстраняване на щетите по увредения автомобил е изплатена сума в размер на
5870,73 лв. Със заплащането на посочената сума, ищцовото дружество е
изпълнило задълженията си по договора за имуществена застраховка за
изплащане на обезщетение при настъпване на застрахователно събитие.
В резултат на извършеното плащане, на основание чл. 411, ал. 1 КЗ, в полза
на ищеца е възникнало регресно вземане срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ на виновния водач. Размерът на регресната
претенция следва да се определи съобразно действителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие.
Действителната стойност на вредата е пазарната стойност, на която може да
бъде закупено същото имущество към момента на настъпване на вредата или
пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда.
Съгласно заключението на САТЕ, стойността необходима за възстановяване
на увредения лек автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към
датата на ПТП е 5081,74 лв. до размера, на която сума за ищеца е възникнало
регресно вземане. На основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има право да
получи и обичайните разноски във връзка с щетата, които съгласно приетото
заключение възлизат в размер на 15 лева, поради което същата следва да се
включи в общия размер на дължимата от ответника сума. Към общата сума
следва да се включи и сумата от 104,64 лв. за репатриране на автомобила.
Така общият размер на дълга възлиза на 5201,38 лева, поради което
предявеният иск за сумата от 5201,38 лева е основателен и следва да бъде
уважен, а за горницата до пълния претендиран размер от 5990,37 лева – да се
отхвърли като неоснователен.
По разноските:
Съобразно изхода от спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира разноски в размер на 239,62 лв. за държавна такса, 300
6
лв. депозит за вещо лице, 60 лв. за депозит за свидетел и 900 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Ответникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
претендираното възнаграждение за адвокат. Съдът, съобразявайки
материалния интерес, правната и фактическата сложност на делото и
правилото на чл. 7, ал. 2 Наредба № 1/2004 г. намира, че възнаграждението от
900 лева за положения труд е справедливо и обосновано по размер, поради
което възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно.
В полза на ищеца съобразно изхода от спора и доказаните разходи следва да
се присъдят разноски в общ размер 1302,11 лева.
Ответникът е представил списък с разноски в общ размер на 660 лв., от
които 60 лв. за депозит за свидетел, 300 лв. за депозит за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът
определя в размер на 300 лв. Ответникът има право на разноски съобразно
отхвърлената част от исковете в общ размер на 86,93 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д. З.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „К. Д." № ** да заплати на „Д. О. з.“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В." ***, на
основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 5201,38 лв.,
представляваща регресно вземане за застрахователно обезщетение за нанесени
щети на лек автомобил „М. ** *“ с рег. № ********, с включени разходи за
репатрирането на автомобила и 15 лв. разходи по обработка на щетата, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на настоящия
иск /17.01.2025 г./ до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 5201,38 лв. до пълния предявен размер от 5990,37 лв.
ОСЪЖДА „Д. З.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „К. Д." № ** да заплати на „Д. О. з.“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В." ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1302,11 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА „Д. О. з.“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „В." *** да заплати на „Д. З.“ АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „К. Д." № **, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 86,93 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7