Определение по дело №962/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1018
Дата: 12 март 2020 г. (в сила от 28 април 2020 г.)
Съдия: Вера Станиславова Чочкова
Дело: 20201100200962
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 6 март 2020 г.

Съдържание на акта

П Р О Т О К О Л

Град СОФИЯ, 12.03. 2020 година

 

    СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 18-ти състав в публично съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и двадесета година в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА

                                                                        

                                                                                 

    Секретар: ПЕНКА ЦАНКОВА

      ПРОКУРОР:  ГЕОРГИ МИРЧЕВ

сложи за разглеждане  НЧД №  962 по описа за 2020 година,

докладвано от СЪДИЯ ВЕРА ЧОЧКОВА

 

         На именното повикване в 11.30 часа залата се явиха:

 

 

ОСЪДЕНИЯТ И.А.П. се явява лично, конвоиран от СЦЗ.

За него се явява упълномощеният му защитник, АДВ. М. Т. от САК с пълномощно, представено в днешното съдебно заседание.

За Началника на Затвора – София се явява ИНСПЕКТОР М., упълномощен надлежно със заповед, представена в днешното съдебно заседание.

ЗАЩИТАТА: Няма да правим отводи на състава на съда, на прокурора и на секретаря.

СТРАНИТЕ/поотделно/: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, като намери, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание,

      ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ОСЪДЕНИЯ, както следва:

И.А.П. – роден на 27.02.81 г. в гр. Петрич, българин, с българско гражданство с постоянен адрес:***, със средно образование, разведен, управител на фирма, осъждан, ЕГН **********.

СЪДЪТ

 ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИИЕ

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане на молбата на осъдения с искане за допускане на УПО по отношение на неизтърпения остатък от наложеното му наказание ЛОС.

ЗАЩИТАТА: Поддържам молбата. Нямам доказателствени искания.

ИНСПЕКТОР М.: Представям и моля да приемете актуална справка от ГДИН, касаеща неизтърпения остатък от наложеното наказание ЛОС на осъдения И.П., което видно от справката е 9 месеца и 1 ден към днешна дата. Моля да бъде приета.

СТРАНИТЕ/поотделно/: Да се приеме представената справка.

СЪДЪТ, като намери, че представеното писмено доказателство е  относимо към предмета на доказване,

  ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА справка от ГДИН, Затвора – град София рег. № 89/12.03.2020 г., касаеща неизтърпения остатък от наказанието ЛОС на осъденото лице И.А.П..

СТРАНИТЕ/поотделно/ - Нямаме други доказателствени искания.

СЪДЪТ, предвид становището на страните и като намери делото за изяснено от фактическа и правна страна,

ОПРЕДЕЛИ:

 ПРИЕМА И ПРОЧИТА писмените доказателства, приложени по делото и тези в затворническото досие на осъденото лице.

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

АДВ Т.: Моля да уважите молбата на подзащитния ми. Защита счита, че са налице предпоставките на чл. 70 от НК. Затова Ви моля да постановите съдебен акт, с който да определите   подзащитният ми да бъде освободен условно предсрочно, като в становището на СЦЗ е дадено мнение, че всички условия и предпоставки на чл. 70 от НК са налице и остатъкът, който подзащитният ми следва да търпи, трябва да бъде наложена пробационна мярка. Защитата не възразява, така както е предложението на СЦЗ при остатък 1 година, 6 месеца и 29 дена да бъде наложена пробационна мярка „Среща с пробационен служител“ за остатъка за изтърпяване на наказанието. В досието на подзащитния ми няма наказания. Същият има само награди. Рискът за извършване на друго престъпление към настоящия момент, съгласно дадения от психолог и от социален работник доклад е 26 точки. Считам, че целите на наказанието са изпълнени. Подзащитният ми би следвало да се социализира. Има малко дете, което към момента на задържането му и постановяване на наказание по настоящото дело беше бебе. Мисля, че трябва да му се даде възможност, както да изпълнява родителските си задължения, така и да изпълнява задълженията си като син, тъй като неговите родители са в тежко здравословно състояние и са възрастни. Затова аз Ви моля да уважите молбата на подзащитния ми.

ИНСПЕКТОР М.:   Становището на началника на затвора е, че са налице и двете предпоставки, както е изтърпяно повече от половината на наложеното наказание, така и доказателства за превъзпитаване на лицето. Същият се включва активно в плана на присъда и съдейства за неговото изпълнение. В резултат на проведената корекционна дейност се  преодоляват дефицитите в установените проблемни зони в началото на изпълнението на наказанието „Лишаване от свобода“. Участва  в предлаганите мероприятия. Следва да се отбележи, че същият полага труд, въпреки влошеното му здравословно състояние. Същият няма налагани наказания и е награждаван многократно, с добри ресурси за ресоциализация след евентуалното му освобождаване, с оглед на което Ви моля да уважите молбата му за УПО. В случай, че постановите такъв съдебен акт, моля през целия изпитателен период да постановите пробационни мерки съобразно предоставения Ви доклад.

ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам молбата на осъдения за УПО, тъй като при по-внимателен анализ на приложените писмени доказателства, може да се направи обоснован извод, че е налице само и единствено първата предпоставка, а именно, същият безспорно е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание от 4 години 6 месеца ЛОС, но не са налице безспорни и категорични доказателства за поправяне на лицето, тъй като към настоящия момент остатъкът от присъдата е повече от една година и половина и на фона на общо наложеното наказание, се равнява  приблизително на една трета. На следващо място, в доклада е посочено, че по отношение на лицето има наличен трайно утвърден криминален модел на поведение за целия период на престой в затвора е  награждаван  само два пъти и то със сравнително леки награди през 2019 година и това са писмена похвала – заповед 116 от 04.04.19 г. и другата заповед – 235 от 18.10.19 г. – хранителна пратка. Същият няма други по-сериозни награди, като отпуск например,, за да се проследи неговото поведение извън местата за лишаване от свобода. Освен това, това не му е първото осъждане. Преди това е имал две условни присъди, както и една ефективна присъда, която е изтърпял в затвора – Бобов дол. Затова намирам, че корекционната работа  по отношение на това лице не е завършена. Освен това рискът от вреди за обществото е в средни стойности. Това, че спазва  режимните ограничени изисквания, това е негово задължение. Не е приложена на следващо място и прогресивната пенитенциарна система. Режимът му е заменен едва тази година от строг на общ. В момента той изтърпява наказанието, доколкото виждам в Затвора – София. Не е сменен режимът за изтърпяване на наказанието в открит тип. Поради тези съображения намирам молбата на осъдения П. за неоснователна.

РЕПЛИКА НА ЗАЩИТАТА: Това, което чух, не са правни аргументи. Това е едно просто заяждане на държавното обвинение.  В досието го има,  подзащитният ми е с болест на Хочкин, което е онкологично заболяване и търпи наказанието си в Болницата на СЦЗ. Това го има в досието, г-н прокурор и това въобще не се коментира от Вас.

СЪДЪТ ДАВА ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ:

 ОСЪДЕНИЯТ: Моля да уважите молбата. Съжалявам за стореното престъпление Мисля, че съм си взел нужните поуки. Искам да започна отначало и да продължа да изпълнявам родителските си задължения. Аз съм по принцип с две деца, но големият ми син с решение за развода е присъден на мен, той е в тийнейджърска  възраст. В момента се грижат родителите ми за него, които са на възраст и са болни и не могат да се справят с него.

СЪДЪТ, след съвещание, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, изложени в днешното съдебно заседание, намира за установено следното:

Производството е по реда на чл.437 и следващите от НПК.

Образувано е по молба на осъдения И.П. с искане за допускане на УПО  по отношение на неизтърпения остатък от наложеното му наказание ЛОС.

Видно от приложеното досие на осъденото лице, се установява, че същият изтърпява наказание ЛОС в размер на  четири години и шест месеца за извършено престъпление по чл. 242 от НК. От приложената и приета в днешното съдебно заседание актуална справка относно фактически изтърпяното наказание „Лишаване от свобода“ се установява, че към момента остатъкът е една година, шест месеца и 29 дни.

От приложените доклади от затворническата администрация, касаещи осъденото лице се установява, че към момента същият страда от заболяване с диагноза  Молбус Ходжкинсклеронодуларна форма“, което го ограничава във възможностите за полагане на труд, но въпреки това, когато такъв, подходящ за неговото състояние е намиран, той е бил трудово ангажиран и се е справял добре. Посочено е, че е награждаван два пъти, докато се е намирал на територията на ЗО „Кремиковци“, като тези награди са във връзка с писмена похвала и извънредна хранителна пратка, като от първоначално определения строг режим със заповед на Началника на затвора от началото на тази година е изменен в общ такъв, а именно в ЗО „Кремиковци“. Преди това същият е изтърпявал наказанието си „Лишаване от свобода“ на територията на Затвора – град Бобов дол.  По време на този престой там не е бил награждаван, нито наказван. До момента и на територията на ЗО „Кремиковци“ не са регистрирани наказания. Отбелязано е в доклада на социалния работник, че са отчетени ниски стойности на риска от рецидив, от първоначални 35 точки, към настоящия момента 26 точки. В този последен доклад е посочено, че провежданата корекционна работа с осъдения П. и неговото активно участие в изпълнение на плана на присъдата дават основание да се твърди, че предпоставките, визирани от законодателя в разпоредбата на чл. 70 от НК са изпълнени.

Настоящият съдебен състав, с оглед изложените факти, намира следното:

Налице първата от кумулативно предвидените от законодателя предпоставки в разпоредбата на чл. 70 ал. 1 т.1 от НК, а именно осъденият да е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“. Това се установява от приложената в днешното съдебно заседание актуална справка, от която е видно, че същият фактически е изтърпял две години, седем месеца и 7 дни от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“. Видно от досието на осъденото лице, зачетено е предварителното му задържане от близо 6 месеца в ареста.

Съдът счита обаче, че е не налице втората кумулативно предвидена от законодателя предпоставка в разпоредбата на чл. 70 от НК, а именно осъденото лице да е дало достатъчно устойчиви и положителни доказателства за поправянето си. Съображенията на настоящия съдебен състав за това са следните:

На първо място, в материалите по делото се установява, че фигура и доклад на социален работник, който е изготвен във връзка с предложението за промяна на режима от „строг“ на „общ“ с дата от 27.01.2020 година.В този доклад е посочено, че въпреки провежданата корекционна работа с осъденото лице, не се установява промяна  по отношение на риск от вреди за обществото, който остава среден, като се дефинира, с оглед характера и тежестта на извършеното деяние. Посочено е също така, че корекционният процес продължава по отношение на дефицитните зони, които са понижени в основния етап от наказанието, но и необходимо да бъдат утвърдени. Следва да се отбележи, че този доклад предхожда постъпилия по делото такъв, изготвен във връзка с постъпилата молба на осъдения за УПО с дата от  21.02.2020 година, тоест по-малко от рамките на един месец, като в последния доклад е посочено, че вече корекционната дейност по отношение на лишения от свобода П. дава резултат, налице е устойчива  положителна тенденция в личностовото и поведенческо развитие, поради което е посочено, че и рискът от рецидив е в ниските стойности.

 Настоящият съдебен състав счита, че това крещящо противоречие между докладите на затворническата администрация в твърде кратък интервал от време само по себе си дава основание да се приеме, че тезата на затворническата администрация за приключилата корекционна дейност спрямо осъдения е неубедителна и неиздържана.Следва да се отбележи и,че предвид здравословното състояние на осъдения, той често е пребивавал на лечение и контролни прегледи в лечебни заведения, поради което времето за поправителна дейност на затворническата администрация е било допълнително ограничено.

 Следва да се отбележи и, че към изтърпяната фактическа част от наложеното наказание „Лишаване от свобода“ , близо 6 месеца е от предварителен арест,период, в който корекционна дейност с осъдения не е извършвана.

На следващо място, неизтърпеният остатък от наказанието „Лишаване от свобода“ също е значителен, защото надхвърля повече от година и половина на фона на общия размер на наложеното наказание от четири години и шест месеца, наред с честите пребивавания в лечебни заведения. Вярно, че по отношение на него, както отбеляза защитата, е налице онкологично заболяване, но в приложените по делото доклади не е посочено, че то представлява някаква сериозна пречка за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“, доколкото видно, че по отношение на осъдения се полагат необходимите медицински грижи за неговото здраве. Нещо повече, той дори упражнява трудова дейност на територията на затвора, когато има подходяща за неговото здравословно състояние.Ако аргумента на Началника на затвора за уважаване на молбата на осъдения е базиран единствено и само на хуманни подбуди,то остава неясно как заболяването е пречка за изтърпяване на наказанието,но не и за извършване на противоправна дейност от страна на осъдения.

На следващо място, не може да се пренебрегне и факта, че това не е първото ефективно изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“ по отношение на това осъдено лице. Видно от досието му, налице са и други три осъждания – с които са наложени две условни наказания и едно ефективно такова, поради което съдът счита, че П. е лице със завишена степен на обществена опасност,с устойчиви престъпни навици,поради което изискванията за наличие на положителни нагласи за поправянето му и  поведението му в рамките на мястото за лишаване от свобода за завишени, а такива към настоящият момент не се констатират по безспорен начин.Рискът от рецидив продължава да е в средните стойности,независимо от липсата на наказания, а както бе отбелязано и от представителя на СГП спазването на режимните изисквания е задължение на всеки лишен от свобода.

Не на последно място,видно от приложеното досие,осъдения едва от месец изтърпява наказанието си при общ режим и този период от време не е достатъчен за да се приеме,че поведението му е съобразено с произтичащите от това облекчения и занижени изисквания към неговото поведение в по-свободна ,но контролирана среда,за да се приеме,че прогнозата за ресоциализация е благоприятна, а като цяло корекционния процес изцяло завършен.

В обобщение на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че молбата на осъдения следва да бъде оставена без уважение. Така мотивиран,

СЪДЪТ

         ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения И.А.П. за допускане на условно предсрочно освобождаване по отношение на неизтърпяната част от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред САС в седмодневен срок от днес.

Препис от определението да се изпрати на Началника на Затвора – София, за сведение и изпълнение.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12.00  часа.

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                              

 СЕКРЕТАР: