№ 3043
гр. София, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско
дело № 20211100506823 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20056370 от 02.03.2021 г., постановено по гр.д. № 60997/2019 г. по
описа на СРС, 163 с-в., са уважени предявените от „Софийска вода“ АД срещу Р. Р. Н., по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно съединени установителни искове за сумата от 903,34
лв., представляваща потребена вода от длъжника за имота му на горепосочения адрес
гр.София, жк *******, за периода от 24.10.2016 г. до 26.6.2019 г. ведно със законна лихва от
25.7.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 133,59 лв. за периода
от 24.11.2016 г. до 26.6.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 42956/2019г. на СРС,
Със същото решение ответникът Р. Р. Н. е осъдена да заплати на ищцовото
дружество на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 380,00 лева, представляващи разноски в
исковото производство , както и сумата от 75,00 лева в заповедното производство по ЧГД
№ 42956/2019г. на СРС.
Срещу така постановеното решение, е подадена въззивна жалба от Р. Р. Н., в която са
изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и необоснованост на изводите. Изтъква, че по делото не е
установено валидно възникнало облигационно правоотношение през процесния период, тъй
като представената справка от СО, относно данъчно задълженото лице за имота не
1
представлявала доказателство за собствеността на същия през процесния период, като
същото имало само административно значение, а други документи доказващи собствеността
върху имота не били представени. При условията на евентуалност поддържа, че ищецът не е
установил при условията на пълно и главно доказване реалното потребеление, като вещото
лице е работило единствено и само по представените и изходящи от ищеца исчетоводни
документи. Моли съда да отмени решението и отхвърли предявените искове, както и да
присъди направените по делото разноски.
Въззиваемият ищец - „Софийска вода“ АД не е подал в законоустановения срок
отговор на въззивната жалба и не взема становище по същата.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна
в процеса, като жалбоподателят е заплатил дължимата ДТ, поради което жалбата е
допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по
следните съображения:
Неоснователно е оплакването за необоснованост на извода на СРС, че от
представените по делото доказателства се установява наличието на валидно възникнало
между страните облигационна правоотношение през процесния период. В конкретния
случай ищецът твърди, че ответникът е потребител на В и К услуги като собственик на
процесния недвижим имот, находящ се в гр.София, ж.к. „*******, бл. *******
Съгласно законовата дефиниция в § 1, ал. 1, т. 2, буква „а“ от ДР на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, аналогична с тази на чл. 3,
ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., потребител на водоснабдителни и канализационни
услуги, респ. задължено лице за заплащане цената на доставени такива във връзка с чл. 203
от ЗВ, е всяко физическо или юридическо лице, собственик или ползвател на имоти, за
които се предоставят В и К услуги. Получаването на услугата се извършва при публично
известни Общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощено от него лице и от
съответния регулаторен орган. В и К операторите задължително публикуват одобрените от
комисията Общи условия на електронната си страница и най-малко в един централен и един
местен ежедневник и осигуряват достъп до тях, като последните влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник - арг. чл. 8, ал. 1 - ал. 3 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. С оглед изложеното, за да се приеме, че между страните по
2
делото е налице валидна облигационна връзка, е достатъчно ищецът да докаже, че
ответникът е собственик, суперфициар или вещен ползвател на процесното жилище, за
което е доставено претендираното количество вода.
Предвид събраните по делото писмени доказателства настоящият състав на съда
намира за обоснован извода на първоинстанционния съд, че по делото се установява
твърдението на ищеца, че именно ответникът Р. Р. Н. е собственик на процесния имот, до
който водоснабдителното дружество е доставило В и К услуги през процесния период, т.е.
че е пасивно материално легитимиран да отговаря по така предявените искове. В тази връзка
следва да се отбележи, че по делото е представен Талон за пломбиране на водомерите от
16.07.2012 г. /лист 30 по делото на СРС/, който не е бил надлежно оспорен в производството
пред СРС, и в който са посочени номерата на монтираните в жилището водомери, както и
техните показания, като същия е подписан в графата „клиент“ от ответника Н.. В този
смисъл, ответникът чрез полагане на своя подпис, е удостоверил, че именно той е клиент,
което по своята същност представлява извънсъдебно признание. В унисон с този извод е
обстоятелството, че по делото е представен писмо СО, район Надежда/Връбница, дирекция
Общински приходи, подписано от началник отдел, в което е посочено, че в
информационната система на СО, район Надежда/Връбница, дирекция Общински приходи,
за недвижимия имот, находящ се в гр.София, ж.к. „*******, бл. ******* данъчно задължено
лице е именно ответникът Р. Р. Н.. Следователно, по делото е установено при условията на
пълно и главно доказване в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК
обстоятелството, че ответницата за процесния период е била собственик на водоснабдения
имот, съответно същата има качеството на потребител на ВиК услуги.
Противно на поддържаното в жалбата ищецът е установил и доставката на
водоснабдителни и канализационни услуги, предвид кредитираното от настоящия състав на
съда заключение на вещото лице по изслушаната и приета ССчЕ. От същата се установява
реално доставените водоснабдителни и канализационни услуги, предвид реално извършения
отчет на показанията на монтираните в имота на ответника 4 броя водомери, а не въз основа
на изходящи от ищеца счетоводни документи, както голословно се поддържа във въззивната
жалба.
Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания, включително
и относно размерите на уважените главен и акцесорен искове, то в съответствие с
разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за правилността на
решението извън наведените оплаквания, като с оглед неоснователността на въззивната
жалба и поради съвпадане на крайните изводи обжалваното решение следва да бъде
потвърдено изцяло.
С оглед цената на иска и по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не
подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран Софийският градски съд,
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20056370 от 02.03.2021 г., постановено по гр.д. №
60997/2019 г. по описа на СРС, 163 с-в.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4