Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Враца, 01.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Враца, V граждански
състав в публичното заседание на дванадесети юни през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Калин
Тодоров
при секретаря М. Богданова, като разгледа докладваното от
съдия Тодоров гр. дело № 4653 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по предявен положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 вр. с чл.415,
ал.1 от ГПК, вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, вр. с чл.79, чл.86 и чл.92 от ЗЗД
за съществуване на вземане по договор за банков кредит и предявени в условията
на евентуалност осъдителни искове с правно основание чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, вр. чл. 79, ал.1 и чл.86 и чл.92 от ЗЗД за реално изпълнение на парично
задължение по договор за банков кредит от кредитополучател.
В исковата молба ищецът
“Райфайзенбанк (България)” ЕАД, гр.София твърди, че на 14.04.2008 г. между него
и ответника В. Т.Р. - кредитополучател, и солидарния длъжник Н.С.Х.е подписан
Договор за банков кредит, с който е отпуснат кредит в размер 15 225.00 лева,
усвоен на 14.04.2008 г. Съгласно чл. 1 от Договора, кредитът е отпуснат за
рефинансиране и потребителски нужди и е с краен срок за погасяване 20.04.2015
г. Поддържа, че Договорът е допълнен и изменен с Анекс № 1 от 08.07.2009 г.,
сключен между ,,Райфайзенбанк (България)” ЕАД, кредитополучателя В.Т.Р. и
солидарните длъжници Н.С.Х.и К.Т.Р.и Анекс № 2 от 10.04.2012 г., сключен между
,,Райфайзенбанк (България)” ЕАД кредитополучателя В.Т.Р. и солидарните длъжници
К.Т.Р.и К. Н. Н. Съгласно чл. 4 от Анекс № 2 страните са договорили, че
крайният срок за погасяване на всички дължими суми по договора за кредит,
изменен с Анекс 1 и Анекс № 2, е 20.03.2019 г. Посочва, че в чл.3 от Анекс № 2
страните са уговорили, че кредитополучателя заплаща на банката годишна лихва в
размер на СБР за ВGN + 1.7 пункта надбавка годишно. Изтъква, че страните
отнапред са определили размера на обезщетението за забава в плащането от
кредитополучателя на задължението за погасяване на главницата по кредита - при
забава в заплащането на дължими вноски по кредита е дължима неустойка -
наказателна лихва, чийто размер се определя като към размера на дължимата
възнаградителна (редовна) лихва се надбавят 10 пункта (чл. 4.4 от договора); наказателната
лихва се начислява на годишна база върху забавените вноски за главница, считано
от деня на забавата до окончателното им погасяване. Твърди, че в чл. 7 от Анекс
№ 2 е уговорен начина на погасяване на кредита: една първа изравнителна вноска
в размер 67.80 лева, дължима на 20-то число на съответния месец и 78 равни
анюитетни месечни вноски, всяка в размер 173.58 лева, дължими на 20-то число на
съответния месец, считано от 20.10.2012 г. до 20.03.2019 г., с приложена
годишна лихва, съгласно Погасителен план към Анекс № 2. Поддържа, че е изпълнил
всички свои задължения, съгласно подписания договор за банков кредит,
последващите анекси и закона. Посочва, че кредитополучателят не е заплатил
месечни погасителни вноски с падежни дати от 20.10.2014г. до 20.11.2017г.
включително, с оглед на което и на основание чл.8.1. и чл.9.2. от договора, във
връзка с чл. 432 от ТЗ, Банката е обявила всички суми по кредита за предсрочно
изискуеми. Изтъква, че на 04.12.2017 г. на кредитополучателя В.Т.Р. е обявена предсрочната
изискуемост на вземането по договора за банков кредит и двата анекса с писмо с
изх. номер ИЗХ-011-36239 от 01.12.2017 г., а на солидарния длъжник К.Н.Н.с
писмо с изх. номер И3Х-001-62529 от 12.06.2017 г. и същата е осчетоводена на
04.12.2017 г. Изтъква, че след успешно проведено заповедно производство по
ч.гр.д. № 1948/2018 г., по описа на Районен съд Враца, в негова полза е
издадена заповед за изпълнение, по силата на която на длъжника В.Т.Р. и на К.Н.Н.е
разпоредено да заплатят на “Райфайзенбанк (България)” ЕАД дължими суми по
Договор за банков кредит от 14.04.2008 г., Анекс № 1 от 08.07.2009 г. и Анекс №
2 от 10.04.2012 г. Заповедта за изпълнение на парично задължение е връчена на
длъжника В.Т.Р. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и в
приложение на 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, съдът му е указал да предяви иск.
Моли съда, след като се увери в
основателността на твърденията му, да постанови решение, с което да признае за
установено спрямо ответника В.Т.Р. съществуването и изискуемостта на вземанията
на ищеца, произтичащи от Договор за банков кредит от 14.04.2008 г., Анекс № 1
от 08.07.2009 г. и Анекс № 2 от 10.04.2012 г., а именно: редовно падежирали
главници в размер 5 141.16 лева за периода от 20.10.2014 г. до 20.11.2017 г.
включително; предсрочно изискуема главница в размер 2 447.31 лева с настъпила
изискуемост 04.12.2017 г.; изискуема редовна лихва в размер 689.35 лева,
начислена за периода от 23.03.2015 г. до 03.12.2017 г. включително; изискуема
наказателна лихва в размер 1 595.09 лева, начислена за периода от 23.03.2015 г.
до 22.03.2018 г. включително и законна лихва за забава за периода от подаване
на заявлението в съда - 23.03.2018 г. до изплащане на вземането. При условията
на евентуалност - в случай че главните установителни искове по чл.422 от ГПК,
във връзка с чл.415 от ГПК бъдат отхвърлени частично като неоснователни досежно
посочените като предсрочно изискуеми по договор за банков кредит от 14.04.2008
г., Анекс № 1 от 08.07.2009 г. и Анекс № 2 от 10.04.2012 г., моли съда да осъди
ответника да му заплати следните суми: редовно падежирали главници в размер 5
141.16 лева за периода от 20.10.2014 г. до 20.11.2017 г. включително;
предсрочно изискуема главница в размер 2 447.31 лева с настъпила изискуемост на
04.12.2017 г.; изискуема редовна лихва в размер 689.35 лева, начислена за
периода от 23.03.2015 г. до 03.12.2017 г. включително; изискуема наказателна
лихва в размер 1 595.09 лева, начислена за периода от 23.03.2015 г. до
22.03.2018 г. включително; ведно със законната лихва върху всяко отделно
претендирано вземане, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното им изплащане. Моли също съда да му присъди направените по делото
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение в размер 450.00 лева, както
и да се произнесе относно разноските в заповедното производство.
Ответникът В.Т.Р. ***, в писмения
отговор на исковата молба, в срока по чл.131 от ГПК, оспорва предявените искове
като неоснователни и моли съда да ги отхвърли. Твърди, че ищецът не е доказал,
че има изискуемо вземане против ответника. Поддържа, че по делото не е
представен никакъв писмен документ, удостоверяващ получаването на кредит, т.е.
предаването на ответника на сумата, определяна като "банков кредит",
поради което връщането на такава сума не е необходимо. Посочва, че писмото, с
което банката-ищец твърди, че е обявила на ответника кредита за изцяло
предсрочно изискуем, е останало невръчено, поради което обявяването на
,,предсрочната изискуемост,, не е достигнало до адресата и не е породило
действие спрямо длъжника. Поради това счита за изцяло неоснователни предявените
установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1
и чл.422, ал.1 от ГПК, и по чл. 432, ал.1 от ТЗ и чл.79, чл.86 и чл.92 от ЗЗД.
Счита също за неоснователно и недоказано искането за присъждане на
"редовна лихва", тъй като е акцесорно вземане. Възразява и против
дължимостта на сумата 1 595,09 лв., определена като наказателна лихва, тъй като
същата представлява неустойка, чийто размер е прекомерен и в разрез с добрите
търговски практики; не ставало и ясно как е изведен този размер - чрез
начисляване на наказателна лихва само върху просрочените вноски или върху целия
размер на отпускания кредит. Оспорва изцяло размера на исковите претенции като
недоказани.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, както и доказателствата по приложеното ч.гр.д. №
1948/2018г. на ВРС, намери за установено от фактическа страна, следното:
Установи се делото, че между
“Райфайзенбанк (България)” ЕАД гр.София, в качеството на кредитор, и В.Т.Р. ***,
като кредитополучател и солидарния длъжник Н.С.Х.е подписан Договор за банков
кредит на 14.04.2008г., с който банката е отпуснала на кредитополучателя кредит
в размер 15 225.00 лева за рефинансиране на кредитна карта Евролайн и
потребителски нужди с краен срок за погасяване 20.04.2015 г. (чл. 1 от договора).
Съгласно чл.4 от договора за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на
банката годишна лихва в размер на 7.95%, която представлява СБР за лева (Стойност
на базисния ресурс, определен от Банката) + 1.70 пункта надбавка годишно. Според
чл.4.4 от договора при забава в плащането на дължими суми по кредита
кредитополучателят дължи на банката обезщетение за забава — наказателна
надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената сума
/вноска или част от вноска/ за времето на забавата до окончателното изплащане
на забавените задължения. Съгласно чл.5 от договора кредитът ще бъде погасен на
84 равни анюитетни месечни вноски, всяка една в размер 236, 92 лева, дължими на
20-то число от съответния месец, считано от 20.05.2008г. до 20.04.2015г.,
съгласно Погасителен план, който е неразделна част от договора. Според чл.9.2.
от договора банката има право едностранно, с писмено предизвестие до кредитополучателя,
да обяви всички усвоени и непогасени по договора суми, начислената лихва
(евентуална наказателна надбавка) и комисионните за предсрочно и незабавно изискуеми.
В чл.10 от договора е уредена
автоматична предсрочна изискуемост - при неплащане от страна на
кредитополучателя, изцяло или частично, на което и да е парично задължение по
договора в продължение на 150 дни от падежа на това задължение, считано от
151-вия ден, кредитът става автоматично предсрочно изискуем. Съгласно чл.11.7 всички уведомления и изявления във
връзка с договора трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат
получени от кредитополучателя, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез
изпращане по пощата или куриерска фирма с обратна разписка или с телеграма,
достигнат до адреса на кредитополучателя, посочен в договора или в
уведомлението за промяна на адреса по чл.6.2 по горе.
На 08.07.2009г. между
,,Райфайзенбанк (България)” ЕАД и кредитополучателя В.Т.Р. и солидарните
длъжници Н.С.Х.и К.Т.Р.е подписан Анекс № 1 към Договор за банков кредит от
14.04.2008г. Съгласно чл. 2 от анекса страните се съгласяват и приемат за
установено, че към датата на подписване на анекса дължимите от
кредитополучателя на банката по договора за кредит суми са в размер на: 13 296,
94 лв. - редовна главница; 419, 23 лв. - просрочена главница; 321, 59 лв. - просрочена
лихва; 6,65 лв. - наказателна лихва върху просрочена главница и 64,49 лв. -
текуща редовна лихва. В чл.3 от анекса е определен крайният срок за погасяване
на всички дължими суми по договора за кредит - 20.06.2015г. Съгласно чл.5 от анекса
кредитополучателят се задължава да изплати на банката усвоената и непогасена
част от кредита /редовната и просрочената главница/ в общ размер 13 716, 17 лв.
на 70 равни анюитетни месечни вноски, всяка в размер 257.35 лв., дължими на
20-то число на съответния месец, считано от 20.07.2009г. до 20.04.2015г. Според
чл.6 от анекса страните се споразумяват задължението в общ размер 392, 73 лв.
/по просрочени договорни лихви - 321,59 лв., просрочени наказателни лихви - 6,65
лв. и текущи договорни лихви - 64,49 лв./ да бъде изплатено на две равни
месечни вноски в размер 196, 37 лв. в периода от 20.05.2015г. до 20.06.2015г.,
дължими на 20-то число на съответния месец, т. е. да бъде отложено.
На 10.04.2012г. между
,,Райфайзенбанк (България) ЕАД и кредитополучателя В.Т.Р. и солидарните
длъжници К.Т.Р.и К.Н.Н.е подписан Анекс № 2 към договор за банков кредит от
14.04.2008г. Съгласно чл. 1.1. от този анекс страните констатират, че към
датата на подписване на анекса дължимите суми са в размер 10 161, 87 лв., от
които: 8 183, 95 лв. - редовна главница; 1122, 50 лв. - просрочена главница;
406, 78 лв. -просрочена лихва; 392, 73 лв. - отложена лихва и 55, 91 лв. -
наказателна лихва върху просрочена главница. Съгласно чл.2 от анекса страните
се съгласяват всички вземания в своята съвкупност да станат редовна главница в
общ размер 10 161,87 лв. В чл.3 от Анекс № 2 страните са уговорили, че
кредитополучателя заплаща на банката годишна лихва в размер на СБР за ВGN + 1.7
пункта надбавка годишно. В чл. 4 от анекса страните са договорили, че крайният
срок за погасяване на всички дължими суми по договора за кредит, изменен с
Анекс № 1 и Анекс № 2 е 20.03.2019 г. В чл.6 страните са изразили съгласие, че
за периода от 20.04.2012г. до 20.09.2012г., кредитополучателя ще ползва
гратисен период, през който ще заплаща само дължимата лихва, а след изтичането
му задълженията ще се погасяват съгласно погасителен план посочен в чл. 9. В
чл. 7 от анекса е уговорен начина на погасяване на кредита: една първа
изравнителна вноска в размер 67.80 лева, дължима на 20-то число на съответния
месец и 78 равни анюитетни месечни вноски, всяка в размер 173.58 лева, дължими
на 20-то число на съответния месец, считано от 20.10.2012 г. до 20.03.2019 г.,
с приложима годишна лихва, съгласно Погасителния план към Анекс № 2. В чл.13 от
анекса е уредена автоматична предсрочна изискуемост - при неплащане от страна
на кредитополучателя, изцяло или частично, на което и да е парично задължение
по анекса в продължение на 90 дни от падежа на това задължение, считано от 91-вия
ден, вземанията стават автоматично и незабавно предсрочно изискуеми, а в чл.14
- начина на уведомяване на страните: всички уведомления и изявления във връзка
с този Анекс № 2 и с Договора за кредит трябва да бъдат направени в писмена
форма и ще се считат получени от кредитополучателя, ако чрез лично доставяне
или чрез изпращане по пощата с обратна разписка достигнат до адресите им,
посочени в анекса.
Към договора за кредит и към
двата анекса са приложени съответните погасителни планове.
Установи се
също, че до ответника-кредитополучател е съставено уведомление за настъпила
предсрочна изискуемост с изх. № 36239/01.12.2017г., изходящо от ищеца, за
уведомяването му за неизпълнение от негова страна на задълженията му към
банката, произтичащи от договора за банков кредит от 14.04.2008г. и просрочие в
изплащането на дължими вноски, като всички дължими по договора суми към банката
са обявени за предсрочно изискуеми и незабавно платими (л.25 по делото). Видно
от приложеното на л. 26 по делото известие за доставяне на "МиБМ
Експрес" ООД, писмо R номер *7100014840817* е изпратено до ответника на
посочения в договора за банков кредит адрес: с. Елисейна, ул. "Йордан
Куртев" № 10, но няма данни да е получено от ответника, тъй като върху
бланката няма никакво отбелязване на лицето, извършило доставката.
Въз основа на подадено на
23.03.2018г. от ,,Райфайзенбанк (България)” ЕАД заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в РС-София е образувано ч.гр.д. №
19606/2018г. по описа на съда, което е изпратено по подсъдност на РС-Враца,
където е образувано ч.гр.д. № 1948/2018г. По това дело на 06.06.2018г. съдът е
издал заповед № 1551 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу
В.Т.Р. и солидарния длъжник К. Н. А., за заплащане на сумите: 5 141.16 лева,
представляваща редовно падежирали главници по Договор за банков кредит от
14.04.2008 г., Анекс № 1 от 08.07.2009 г. и Анекс № 2 от 10.04.2012 г., за
периода от 20.10.2014 г. до 20.11.2017 г. включително; 2 447.31 лева,
представляваща предсрочно изискуема главница с настъпила изискуемост на
04.12.2017 г.; 689.35 лева, представляваща изискуема редовна лихва, начислена
за периода от 23.03.2015 г. до 03.12.2017 г. включително; 1 595.09 лева,
представляваща изискуема наказателна лихва, начислена за периода от 23.03.2015
г. до 22.03.2018 г. включително, ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от 23.03.2018 г. - датата на постъпване на заявлението в
съда, до окончателно изплащане на вземането, сумата от 197, 46 лева,
представляваща държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение в размер 50,
00 лева.
Заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника В.Т.Р. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и в предвидения в чл.
415, ал. 1 от ГПК едномесечен срок, заявителят е предявил иск против ответника
по настоящото дело.
За установяване размера на
погасените и дължимите по договора за банков кредит суми по делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице Г.Л.. От заключението
на експертизата, неоспорено от страните, което съда приема изцяло като
обективно, професионално и пълно, изготвено след извършена проверка в
счетоводната документация на банката, се установи, че на 14.04.2008г. по
разплащателна сметка в лева с титуляр В.Т.Р. открита в ,,Райфайзенбанк
България" ЕАД е отпусната сумата 15 225 .00 лв., която сума е изцяло
усвоена в периода от 16.04.2008г. до 05.06.2008г. Според заключението на
08.08.2014г. е извършено последно погасяване на задължения по кредита, като са
внесени 240.00 лв., с които са погасени частично задължения по погасителна
вноска с падеж 20.08.2014г. в размер на 73,81 лв. и пълния размер на
погасителна вноска с падеж 20.09.2014г. в размер на 166,19 лв. На 04.12.2017г.
Банката осчетоводява предсрочната изискуемост на всички вземания. От
заключението се установява също, че размера на непогасените задължения на
длъжника В.Т.Р. по договора за банков кредит към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 23.03.2018г. и към датата на
изготвянето на експертизата, ако се приеме, че предсрочната изискуемост е
настъпила на датата, посочена в извлечението от счетоводните книги -
04.12.2017г. е в общ размер 9 872, 91 лв., а ако се приеме, че предсрочната
изискуемост е настъпила на датата на връчване на ответника на препис от
исковата молба - 22.04.2019г. е в общ размер 9 805,87 лв. Вещото лице е
изчислило, че размера на непогасените задължения на длъжника В.Т.Р. по договора
за банков кредит към датата на изготвянето на експертизата, ако се приеме, че
предсрочната изискуемост е настъпила на датата на връчване на ответника на
исковата молба - 22.04.2019г. е в общ размер на 10 964,73 лв., разпределени по
пера, както следва: редовно падежирали главници за периода от 20.10.2014г. до
20.03.2019г. вкл. - 7 588,48 лв.; просрочени редовни лихви за периода от
23.03.2015г. до 20.03.2019г. вкл. - 766,28 лв. и начислена наказателна лихва
върху просрочени главници за периода от 23.03.2015г. до 22.04.2019г. вкл. - 2
609,96 лв. От заключението, вкл. от приложените към него таблици, се установява,
че размера на изискуемата договорна редовна лихва, начислена за претендирания с
исковата молба период от 23.03.2015г. до 03.12.2017г. е 689, 03 лв., а размера
на изискуемата наказателна лихва, начислена за претендирания с исковата молба период
от 23.03.2015г. до 22.03.2018г. е 1497, 98 лв. В заключението подробно и
нагледно (чрез множество таблици) е отразено движението по кредита, както и
размера на задължението по пера, като е посочено какви суми и кога са били
погасени и какви остават дължими.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът приема следното от правната страна на спора:
По главния иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, вр. с чл.79, чл.86 и
чл.92 от ЗЗД:
С иска по
чл. 422 от ГПК се цели установяване на съществуването на вземане, реализирано
по реда на заповедното производство в хипотезите на подадено възражение от
страна на длъжника или когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК или когато съдът е отказал да издаде заповед за
изпълнение (чл.415, ал.1 ГПК). В това производство по същество се установява
дали вземането съществува и дали е изискуемо. Искът е положително установителен
и съгласно разпределяне на доказателствената тежест при условията на пълно и
главно доказване ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му
и размера на последното. Целта на предявяването на установителен иск по чл. 422 ГПК е да се установи със сила на присъдено нещо, че ищецът има вземане срещу
ответника, като заповедта за изпълнение на паричното задължение и решението по
иска по чл. 422 ГПК съставляват двете кумулативни предпоставки за издаването на
изпълнителен лист.
Съгласно
чл. 430, ал.1 ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на
заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а
заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне
след изтичане на срока. Алинея втора предвижда, че заемателят плаща лихва по
кредита, уговорена с банката.
В
контекста на повдигнатият правен спор в тежест на ищеца по настоящото дело е
доказване на факта на съществуване на валидно облигационно отношение между
страните по делото, произтичащо от договор за кредит, изпълнение на поетите от него
задължения по договора, факта на осъществяване на всички предпоставки по
договора, въз основа на които е възникнало правото му да обяви кредита за
предсрочно изискуем, надлежното уведомяване на длъжника за последното и размера
на претендираното вземане по отделни пера.
С оглед оспорването от ответника
на предявеният иск в тежест на същия е доказване на недължимост на
претендираните суми изцяло или отчасти, като установи изпълнение на
задълженията си по договора, или да докаже наличието на правопогасяващи,
правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти и обстоятелства.
Ищецът ,,Райфайзенбанк България" ЕАД, гр. София
(който носи доказателствена тежест за фактите, пораждащи вземането) представи
надлежни писмени доказателства, с които доказа по делото, че между него и
ответника В.Т.Р. е възникнало облигационно отношение по сключения договор за банков
кредит от 14.04.2008г., както и че сумата по договора е изцяло усвоена от
кредитополучателя (което се установи от заключението на вещото лице). Следователно
банката - ищец е изпълнила своите задължения и се явява изправна страна по
договора. Процесният договор за банков кредит е породил задължения за
кредитополучателя да издължава предоставената от банката парична сума съгласно
уговорен погасителен план. Установи се от анализа на доказателствената
съвкупност, че ответникът не е изпълнил задължението си за плащане на месечните
погасителни вноски по погасителната схема, уговорена в договора за кредит и
преструктурирана в анексите към този договор. Последното плащане по кредита е
било на 08.08.2014г., когато са внесени 240.00 лв., с които са погасени
частично задължения по погасителна вноска с падеж 20.08.2014г. в размер на
73,81 лв. и пълния размер на погасителна вноска с падеж 20.09.2014г. в размер
на 166,19 лв. Установи се, че забавата на длъжника е продължила повече от 90
дни и банката се е възползвала от правото си по чл. 13 от анекс № 2 към
договора да поиска предсрочно погасяване на всички дължими суми по кредита и да
пристъпи към тяхното принудително събиране.
Спорен по делото е въпросът с предсрочната изискуемост
на вземането – дали такава е настъпила и дали е била надлежно съобщена на
длъжника.
Предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип
в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при
наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването
на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага
изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от
кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж,
които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост
има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи
настъпването й (т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК).
В чл. 13 от Анекс № 2 към Договора
за банков кредит е уредена предсрочна изискуемост на непогасеното задължение на
кредитополучателя при пълно или частично неплащане от негова страна на което и
да е парично задължение по анекса в продължение на 90 дни от падежа на това
задължение (чл.13.1). С оглед установеното по делото последно плащане от кредитополучателя
по договора за банков кредит - на 08.08.2014г. и преустановяване на плащането
на всички следващи вноски по погасителния план до подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 23.03.2018г., то е налице визираната в чл.13.1
от анекса предпоставка за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита - пълно
или частично неплащане на парично задължение в продължение на 90 дни от падежа
на това задължение.
По отношение на клаузата на чл.13.2
от анекса (че в случай на автоматична предсрочна изискуемост банката има право
да пристъпи към събиране на всички дължими суми без да уведомява за това
кредитополучателя) следва да се приемат разясненията, дадени с т.18 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК
- постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен
брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и
без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда
действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника
- кредитополучател.
Следователно, в настоящия случай,
моментът на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита се свързва с получаването
от кредитополучателя на изявлението на банката, че счита кредита за предсрочно
изискуем. Банката е отправила до кредитополучателя В.Р. уведомление за
настъпила предсрочна изискуемост, което съдържа изричното й волеизявление, че всички
дължими по договора суми към банката са обявени за предсрочно изискуеми и
незабавно платими. Същото е изпратено на посочения в договора за кредит постоянен
и настоящ адрес на кредитополучателя, но няма данни да е получено от ответника,
тъй като върху бланката няма никакво отбелязване на лицето, извършило
доставката. Липсват доказателства за извършване на справка от страна на банката
за евентуална промяна на адреса на кредитополучателя, респективно липсват
твърдения за други опити за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита
да е доведена до знанието му.
Според Решение по дело С-327/10 от
17.11.11 г., при прилагане на нормите на процесуалното право, националният съд
трябва да изследва дали са предприети всички действия за откриване на длъжника,
изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността. За надлежното
уведомяване на длъжника, съдът разглеждащ иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, следва да направи преценка на положените усилия по откриване на длъжника в
зависимост от обстоятелствата при всеки конкретен случай /изрично - решение №
40 от 17.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 601/2014 г., I т. о., ТК/. В контекста на
настоящия спор, при липса на осъществено фактическо връчване на постоянния и
настоящ адрес на длъжника - кредитополучател и при липса на доказателства за
извършена справка за промяна на адреса, респективно направен опит същият да
бъде уведомен чрез изпращане на волеизявлението на кредитора на вписан негов друг
адрес, следва да се приеме, че кредиторът не е положил усилия за откриване на
длъжника и че уведомлението за упражняването на правото на кредитора да обяви
кредита за предсрочно изискуем не е достигнало до длъжника. Не е налице и т.
нар. "фингирано" връчване на уведомлението за обявяване на
предсрочната изискуемост.
Не може да се приеме, че
уведомяването на длъжника за обявената от кредитора предсрочна изискуемост може
да се извърши чрез заявлението за издаване на заповед за изпълнение или чрез
връчване на издадената въз основа на него заповед за изпълнение. Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение не представлява уведомяване на длъжника за
предсрочна изискуемост на кредита, тъй като същото не се връчва на длъжника и
до произнасяне от съда заповедното производство е едностранно. Връчването на
издадената заповед за изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване
на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта
за изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в
посочения смисъл.
Исковата молба може да има
характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно
изискуем, и с връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната
изискуемост се обявява на длъжника. Ако относимите към настъпване и обявяване
на предсрочната изискуемост факти не са се осъществили преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то вземането не е изискуемо в
предявения размер и на предявеното основание. Уведомяването на длъжника, че
кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис
от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК или по друг начин след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение има за последица настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в договора за
кредит условия за нейното настъпване. Това уведомяване не може да бъде взето
предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за спорното
право съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, нито да обуслови основателност на
установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, нито може да промени с обратна сила
момента на настъпване на изискуемост на задължението, а представлява ново
основание за предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на
заповед за изпълнение. В този смисъл са Решение № 77/10.05.2016 г. по дело №
3247/2014 г. на ВКС, ТК, II т.о. и Решение № 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т.
д. № 362/2015 г., II т. о., ТК.
Следователно, съдът приема, че
поради липса на надлежно уведомяване на длъжника В.Р., извършено до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за упражненото от
банката-кредитор право да обяви кредита за предсрочно изискуем, не е настъпила
предсрочна изискуемост при договорените от страните условия и обективираното в
заповедта за изпълнение парично вземане не е възникнало на предявеното
основание – предсрочна изискуемост на кредита. В тази хипотеза изискуеми са
само вземанията, представляващи вноски по кредита и други акцесорни вземания
/неустойки и лихви/, които са с настъпил падеж към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Изложеното налага извода, че в настоящия казус следва да бъде приложено
разрешението, дадено в т.1 на Тълкувателно
решение № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 8/2017 г., според което е
допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост
да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост
не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит
поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж
към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
В настоящия случай, с оглед клаузата на чл. 4 от
Анекс № 2, с която е определен краен срок за погасяване на всички дължими суми
по договора за кредит, изменен с Анекс № 1 и Анекс № 2 - 20.03.2019 г., който
срок е настъпил в хода на настоящото производство, то към датата на формиране
на силата на пресъдено нещо всички вноски са с настъпил падеж.
При това положение по отношение размера на
дължимата по кредита главница следва да бъде взето предвид заключението на
вещото лице по въпрос пети, където размера на редовно падежиралите главници за
периода от 20.10.2014г. до 20.03.2019г. вкл. е 7 588, 48 лв. Според заключението
размера на изискуемата договорна редовна лихва, начислена за периода от
23.03.2015г. до 03.12.2017г. е 689, 03 лв., а размера на изискуемата
наказателна лихва, начислена за периода от 23.03.2015г. до 22.03.2018г. е 1497,
98 лв.
Особеният представител на
ответника е направил възражение за недължимост на претендираната сума за
наказателна лихва, тъй като същата представлява неустойка, чийто размер е
прекомерен и в разрез с добрите търговски практики, както и поради липса на яснота
относно определяне на нейния размер. Наказателната лихва е определена на база
клауза от договора за банков кредит, по силата на която при забава на плащане
на дължимите суми, кредитополучателят дължи на банката обезщетение за забава –
наказателна лихва върху лихвата в размер на 10 % годишно върху забавената сума
(вноска или част от вноска) за времето на забава до окончателното изплащане на
забавените задължения (чл.4.4). Клаузата урежда хипотеза, в която се дължи
неустойка за забавено изпълнение от страна на кредитополучателя, като цели да обезщети
кредитодателя за вредите, които биха настъпили от неизпълнение. Клаузата
противоречи на разпоредбата на чл.19, ал.2 от Закона за потребителския кредит (обн., ДВ, бр. 53 от 30.06.2006 г., в сила от
1.10.2006 г., отм., бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.), действал
към момента сключването на договора за кредит. Съгласно тази разпоредба, когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за
забава не може да надвишава законната лихва. В същия смисъл е и разпоредбата на
чл. 33 от действащия Закон за потребителския кредит (обн., ДВ, бр. 18 от
5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.). Начинът по който е регламентиран
размера на дължимото при забава обезщетение, не оставя съмнение, че става
въпрос за императивно правило, от което страните не могат да се отклонят. Довод
в тази насока може да се извлече и от посочената в чл. 2 от ЗПК цел на закона –
да се осигури засилена защита на потребителите на този вид финансови услуги.
Следователно, доколкото е налице противоречие на клаузата за наказателна лихва
с разпоредбата на чл.19, ал.2 от ЗПК (отм.), респ. чл.33 ЗПК, тази клауза на
договора е нищожна съобразно чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Това обаче не влече нищожност
на цялото съглашение, тъй като, по арг. от чл. 26, ал. 4 ЗЗД, уговорките в тази
част от договора, се заместват от повелителното правило на чл.19, ал.2 от ЗПК
(отм.), респ. чл.33 ЗПК. Следователно за периода на забава кредитополучателят
ще дължи обезщетение, чийто размер следва да бъде изчислен съобразно размера на
законната лихва. След служебни изчисления съдът констатира, че дължимата
законна лихва върху неплатената главница за периода 23.03.2015 г. до 22.03.2018
г. възлиза на 759, 76 лв. Тъй като в настоящия случай се установи съществуване
на вземането на ищеца за сумата от 1 497. 98 лв. за изискуема наказателна
лихва, то същата сума надвишава законната лихва, изчислена съобразно чл.19,
ал.2 от ЗПК (отм.), респ. чл.33 ЗПК, поради което за периода на забава
кредитополучателят ще дължи обезщетение от 759, 76 лв., равняващо се на размера
на законната лихва.
С оглед на изложеното, за
посочените по-горе суми за главница в размер 7 588, 47 лв., изискуема договорна
редовна лихва от 689, 03 лв., начислена за периода от 23.03.2015г. до
03.12.2017г. и изискуема наказателна лихва от 759, 76 лв., начислена за периода
от 23.03.2015г. до 22.03.2018г. предявените искове се явяват основателни и
следва да се уважат, а в останалата част до пълния им предявен размер
претенцията за изискуема редовна лихва и претенцията за изискуема наказателна лихва
следва да се отхвърлят като неоснователни, както следва: претенцията за
изискуема редовна лихва, начислена за периода от 23.03.2015г. до 03.12.2017г.,
следва да бъде отхвърлена за сумата над 689, 03 лв. до претендираните 689, 35
лв., а претенцията за изискуема наказателна лихва, начислена за периода от
23.03.2015г. до 22.03.2018г., следва да бъде отхвърлена за сумата над 759, 76
лв. до претендираните 1595, 09 лв. Като законна последица ще се присъди и
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
23.03.2018 г. до окончателното изплащане.
По предявените в условията на
евентуалност осъдителни искове с правно основание чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ,
вр. чл. 79, ал.1 и чл.86 и чл.92 от ЗЗД за реално изпълнение на парично задължение
по договор за банков кредит от кредитополучател.
Поради частичната неоснователност
на главно предявеният установителен иск, съдът дължи произнасяне по евентуално
предявените осъдителни искове. Съображенията на съда, касаещи валидността на
договора за кредит, задълженията на страните по него, изпълнението на
последните от банката-кредитор, респ. неизпълнението им от
ответника-кредитополучател, и размера на дължимите от ответника суми са
относими и по настоящият иск, поради което не е необходимо да се възпроизвеждат
отново.
Предвид обстоятелството, че искът
по чл. 422, ал. 1 от ГПК, в частта за главницата е уважен изцяло, а в частта за
договорната редовна лихва и за наказателната лихва е уважен отчасти като в
останалата част до пълния му предявен размер е отхвърлен като неоснователен, по
осъдителните искове съдът дължи произнасяне за тези лихви за разликата между
претендираната сума и присъдената такава.
По изложените по-горе мотиви, касаещи
иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК, съдът следва на същото основание да отхвърли и
предявените в условие на евентуалност осъдителни искове за договорна редовна
лихва и за наказателна лихва за разликата над присъдените по-горе суми до
пълния им предявен размер, както следва: претенцията за изискуема редовна
лихва, начислена за периода от 23.03.2015г. до 03.12.2017г., следва да бъде
отхвърлена за сумата над 689, 03 лв. до претендираните 689, 35 лв., а
претенцията за изискуема наказателна лихва, начислена за периода от
23.03.2015г. до 22.03.2018г., следва да бъде отхвърлена за сумата над 759, 76
лв. до претендираните 1595, 09 лв.
По
отношение на разноските:
Съдът следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, както в заповедното, така и в исковото производство
с осъдителен диспозитив, съобразно постановките в Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски, съразмерно с
уважената част от исковете, както следва: в заповедното производство – сумата
от 226. 51 лв., в настоящото производство – сумата от 1458, 65 лв., съобразно
списъка за разноски.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на В.Т.Р., ЕГН **********,***, че дължи на “Райфайзенбанк (България)”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, пощ. код
1407, район Лозенец, бул. "Никола Вапцаров" № 55, Експо 2000,
представлявана от А.В.А. - Изпълнителен директор и М.Т.П.- Прокурист, сумата 7
588, 47 лв., представляваща редовно падежирала главница за периода от
20.10.2014г. до 20.03.2019г. вкл., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 23.03.2018 г. до окончателното й изплащане; сумата 689, 03 лв.,
представляваща изискуема редовна лихва за периода от 23.03.2015г. до
03.12.2017г.; сумата 759, 76 лв., представляваща изискуема наказателна лихва за
периода от 23.03.2015г. до 22.03.2018г., съобразно Договор за банков кредит от
14.04.2008 г., изменен с Анекс № 1 от 08.07.2009г. и Анекс № 2 от 10.04.2012г.,
за което вземане е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 1551/06.06.2018
г. по ч. гр. д. № 1948/2018 г. по описа на Врачански районен съд, като ОТХВЪРЛЯ
установителния иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК в частта за сумата над
689, 03 лв. до претендираната 689, 35 лв., представляваща изискуема редовна
лихва, както и за сумата над 759, 76 лв. до претендираната 1595, 09 лв.,
представляваща изискуема наказателна лихва, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ
предявените, в условие на евентуалност, от “Райфайзенбанк (България)” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, пощ. код 1407, район
Лозенец, бул. "Никола Вапцаров" № 55, Експо 2000, представлявана от А.В.А.
- Изпълнителен директор и М.Т.П.- Прокурист, против В.Т.Р., ЕГН **********,***,
осъдителни искове с правно основание чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, вр. чл. 79,
ал.1 и чл.86 и чл.92 от ЗЗД, за сумата над 689, 03 лв. до претендираната 689,
35 лв., представляваща изискуема редовна лихва, начислена за периода от
23.03.2015г. до 03.12.2017г., както и за сумата над 759, 76 лв. до претендираната
1595, 09 лв., представляваща изискуема наказателна лихва, начислена за периода
от 23.03.2015г. до 22.03.2018г., съобразно Договор за банков кредит от
14.04.2008 г., изменен с Анекс № 1 от 08.07.2009г. и Анекс № 2 от 10.04.2012г.,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА В.Т.Р., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на “Райфайзенбанк (България)” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: град София, пощ. код 1407, район Лозенец, бул. "Никола
Вапцаров" № 55, Експо 2000, представлявана от А.В.А. - Изпълнителен
директор и М.Т.П.- Прокурист, направените по ч. гр. д. № 1948/2018 г. по описа
на Врачански районен съд разноски в размер 226. 51 лв., както и направените в
настоящото производство разноски в размер 1458, 65 лв.
След
влизане в сила на решението заверен препис от същото да се приложи по ч.гр.д. №
1948/2018 г. на ВрРС.
Решението може да се обжалва чрез Районен съд - Враца пред Окръжен съд - Враца
в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: