№ 196
гр. Велико Търново, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЖАНЕТА Д. Г.А
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20244000500209 по описа за 2024 година
С Решение № 160/19.03.2024 г. по гр. д. № 958/2023 г. Великотърновският
окръжен съд отхвърлил предявения от К. Г. Т. от гр. Елена против Районен съд – Елена
иск за сумата от 2 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от
разглеждане на гр. д. № 298/2023 г. по описа на РС – Елена извън разумния срок, ведно
със законната лихва за забава от 18.09.2023 г. до окончателното изплащане.
Въззивна жалба против решението е подадена от К. Г. Т.. Счита го за неправилно
поради съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, довело до неговата
необоснованост, а оттам и до неправилно прилагане на материалния закон. Съдът не е
зачел срокът на първоначалната дата на постъпване на исковата молба. Не са изложени
констатации и обосновка в тази насока. Представена е писмена защита.
В писмения си отговор Районен съд – Елена чрез Административния
ръководител – Председател на РС-Елена П. Приходков заема становище за
неоснователност на жалбата. Счита атакувания съдебен акт за законосъобразен,
обоснован и правилен. Моли съда да го потвърди.
Апелативна прокуратура – велико Търново чрез прокурор Св. Ц. заема
становище за неоснователност на въззивната жалба. Решението е мотивирано,
правилно и законосъобразно. Ищецът не е доказал твърдените от него негативни
последствия. Правилен е изводът на съда, че не е налице необосновано бездействие и
1
забавяне от страна на ответника. Моли съда да потвърди решението.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема
следното:
В исковата си молба ищецът К. Г. Т. твърди, че е предявил пред Районен съд –
Велико Търново иск по чл. 2б от ЗОДОВ против Районен съд – Велико Търново, като
производството е образувано на 20.03.2023 г. На осн. чл. 23, ал. 3 от ГПК делото е
изпратено на Окръжен съд – Велико Търново, който е определил делото да бъде
разгледано от Районен съд - Елена и е изпратил същото на този съд. Делото е
образувано едва на 15.09.2023 г. – близо 6 месеца след датата на завеждане на иска.
Счита, че срокът за разумна продължителност е надхвърлен значително и е налице
пълно бездействие от страна на ответника – Районен съд – Елена. В резултат на това е
претърпял и продължава да търпи душевни болки и страдания, житейски дискомфорт
от погазване на устоите на държавността и правосъдието. Искането е ответникът
Районен съд – Елена да бъде осъден да му заплати сумата от 3 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди, последица от нарушаване на правото за разглеждане и
решаване на гр. д. № 298/2023 г. по описа на РС - Елена в разумен срок съгласно чл. 6,
& 1 от ЕКЗПЧОС, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане. Впоследствие, след няколкократно увеличение до 6 000 и
33 000 лв., пред ВТОС искът е намален на сумата от 2 лв. (молба от 05.01.2024 г.).
В писмения си отговор ответникът Районен съд - Елена чрез Административния
ръководител - Председател на РС – Елена П. Приходков е оспорил изцяло иска като
неоснователен и недоказан.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново е заел становище за
неоснователност на предявения иск.
Установена по делото е следната фактическа обстановка:
На 20.03.2023 г. ищецът К. Г. Т. е депозирал пред Районен съд – Велико Търново
искова молба против Районен съд – Велико Търново, с която е предявен иск с посочено
правно основание чл. 2в от ЗОДОВ за сумата 24 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди. По исковата молба на същия ден е образувано гр. д. № 843/2023
г. В периода 21.03.2023 г. – 29.03.2023 г. са постановени отводи на съдиите, предвид
това, че ответник по предявения иск е РС – Велико Търново. Производството по
делото е прекратено на 29.03.2023 г. и изпратено на РС – Горна Оряховица на осн. чл.
7, ал. 2 от ЗОДОВ.
Определението за прекратяване е било обжалвано от ищеца К. Г. Т.. При
администриране на частната жалба съдът е констатирал нередовности и два пъти е
давал указания за отстраняването им, като се е произнасял и по искане за
освобождаване от ДТ на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК. На 09.05.2023 г. частната жалба е
2
била оттеглена и още същия ден делото е изпратено на РС – Горна Оряховица.
Делото е постъпило в РС – Горна Оряховица на 12.05.2023 г. и е било
образувано под № 1030/2023 г. В периода 15.05.2023 г. – 05.06.2023 г. съдиите от ГОРС
са се отвели от разглеждане на делото и същото е било прекратено на 06.06.2023 г. и
изпратено на ВТОС за определяне на друг съд по реда на чл. 23, ал. 3 от ГПК. С
Определение от 13.06.2023 г. по в. ч. гр. д. № 441/2023 г. ВТОС е изпратил делото на
РС – Павликени.
Делото е постъпило в РС – Павликени на 19.06.2023 г. и образувано под №
439/2023 г. В периода 20.06.2023 г. – 21.06.2023 г. са постановени отводи на съдиите от
този съд, делото е прекратено и изпратено на ВТОС за определяне на друг съд, който
да го разгледа. С Определение на ВТОС от 27.06.2023 г. по в. ч. гр. д. № 490/2023 г.,
постановено на осн. чл. 23, ал. 3 от ГПК, делото е изпратено на РС – Свищов.
Постъпило е в РС – Свищов на 06.07.2023 г. и в същия ден е образувано под №
434/2023 г. Съдиите от този съд са се отвели от разглеждане на делото в периода
07.07.2023 г. – 10.07.2023 г., производството по делото е прекратено и изпратено на
ВТОС, който с Определение от 08.08.2023 г. по в. ч. гр. д. № 548/2023 г. е прекратил
производството по делото и го изпратил на осн. чл. 23, ал. 3 от ГПК на Апелативен
съд – Велико Търново. С Определение от 22.08.2023 г. по в. ч. гр. д. № 370/2023 г.
ВТАС е прекратил производството, като е установил, че процедурата по чл. 23, ал. 3 от
ГПК не може да се развие, тъй като не са изчерпани съдилищата от района на
Окръжен съд – Велико Търново. Делото е изпратено на ВТОС, който с определение от
11.09.2023 г. по в. ч. гр. д. № 548/25023 г. е изпратил същото на РС – Елена.
Делото е постъпило в РС – Елена на 15.09.2023 г. и е образувано в същия ден
под № 298/2023 г. В периода 19.09.2023 г. – 26.09.2023 г. са постановени отводи на
съдиите от този съд, делото е прекратено и на 26.09.2023 г. е изпратено на ВТОС за
определяне на друг, равен по степен съд, който да го разгледа.
При така установеното съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание 2б от ЗОДОВ за осъждане на ответника
Районен съд – Елена да заплати на ищеца К. Г. Т. сумата от 2 лв. обезщетение за
причинени неимуществени вреди от нарушение на правото му на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията, ведно със
законната лихва върху обезщетението от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата.
Предявеният иск е неоснователен и недоказан, до какъвто правилен извод е
достигнал и първостепенният съд.
По делото не е установено наличието на първата предпоставка за ангажиране
отговорността на държавата по чл. 2б от ЗОДОВ, а именно – чрез свои действия или
3
бездействия ответникът да е причинил забавяне в разглеждане на образуваното пред
него производство. То е било висящо пред РС – Елена за периода от 15.09.2023 г. до
26.09.2023 г. – в рамките на 11 дни, от които 6 работни дни, в който съдиите от този
съд са се отстранили от разглеждането му, след което своевременно са изпратили
същото на горестоящия съд за изпълнение на процедурата по чл. 23, ал. 3 от ГПК. Не
са налице никакви действия или бездействия на ответника, които да са нарушили
правото на ищеца за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, поради което
предявеният от него иск по чл. 2б от ЗОДОВ се явява неоснователен само на това
основание и обсъждането на втората предпоставка от фактическия състав
(настъпването на вреди) е излишно.
В производството преди постъпване на делото в Районен съд – Елена същото е
било висящо пред другите съдилища в района на ВТОС, като след отводи на съдиите,
постановени по искане на самия ищец, е била провеждана процедурата по чл. 23, ал. 3
от ГПК. Както постановяването на отводите, така и изпращането на делото на осн. чл.
23, ал. 3 от ГПК за разглеждане от друг равен по степен съд, са своевременно
извършени, без никаква забава.
Първостепенният съд е достигнал до същия извод за неоснователност на
претенцията, съответно – обжалваното решение следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на осн. чл. 271 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 160/19.03.2024 г. на Окръжен съд – Велико
Търново по гр. д. № 958/2023 г. по описа на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4