№ 416
гр. В**********, 31.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В**********, XI СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николай Св. С.
като разгледа докладваното от Николай Св. С. Гражданско дело №
20213100102038 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по иск на К. АТ. АТ., с ЕГН**********, с
адрес гр. П**********, ул. „М.К" №10, срещу Й. В. Н., ЕГН**********, с
адрес гр. В**********, ул. „Н.К.“ 1а, ап.24, и срещу „С.Г. Груп“ ЕАД,
ЕИК**********, със седалище гр. С, район В, ул. „Р.П.К.“ №4, ет.6, с правно
основание чл.440 от ГПК, за признаване за установено в отношенията
между страните по делото, че ответницата Й. В. Н., ЕГН**********, не е
собственик на следните недвижими имоти, които са предмет на
принудително изпълнение по изп. д. №2015/8080400/319 по описа на ЧСИ
Захари Димитров, с взискател- ответникът „С.Г. Груп“ ЕАД, като цесионер
от „ПИБ“ АД, а именно:
- поземлен имот (ПИ) с идентификатор №10135.5426.445 /десет хиляди
сто тридесет и пет, пет хиляди четиристотин двадесет и шест, четиристостин
четиридесет и пет/, находящ се в гр. В**********, община В**********,
В********** област, по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени
със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
адрес на поземления имот: гр. В**********, район „А**********", местност
„Р**********", с площ от 698.00 /шестстотин деветдесет и осем/ кв.м. по
кадастрална скица, а по документ за собственост с площ от 700.00
/седемстотин/ кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, при граници по
скица: поземлени имоти с идентификатори: № 10135.5426.446,
10135.5012.45, 10135.5426.450, 10135.5426.9532, със стар идентификатор №
445 /четиристотин четиридесет и пет/, заедно с построената в имота
двуетажна еднофамилна жилищна сграда с тавански /складов/ и избен етаж, с
обща РЗП 399.47 /триста деветстотин и девет цяло четиридесет и седем
стотни / кв.м., състояща се от: избен етаж с площ от 15 /петнадесет/ кв.м.;
първи жилищен етаж, представляващ самостоятелен обект в сграда с
1
идентификатор 10135.5426.445.2.1 /десет хиляди сто тридесет и пет, пет
хиляди четиристостин двадесет и шест, четиристостин четиридесет и пет, две,
едно/, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно,
състоящ се от антре, кухня, кабинет, две спални, бяня-тоалет, коридор, килер,
тоалет, дрешник и стълбище към втория етаж с площ от 131.81 /сто тридесет
и едно цяло осемдесет и една стотни/кв.м., от които 99/деветдесет и девет/
кв.м. от предходната сграда и 32.81 /тридесет и две цяло осемдесет и една
стотни/ кв.м. като пристройка към изградената сграда/Разрешение за строеж
№86/07.10.2004г. на Община В**********, район А**********,
Удостоверение №94-27205-03-10-674/26.11.2009г. на АГКК В********** и
Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж №38/03.12.2010г. на
Община В**********, район А**********/, при граници по схема: на същия
етаж - няма, под обекта -няма, над обекта - 10135.5426.445.2.2; втори етаж,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10135.5426.445.2.2 /десет хиляди сто тридесет и пет, пет хиляди четиристотин
двадесет и шест, четиристотин четиридесет и пет, две, две/, представляващ
надстройка на същствуваща къща, с предназначение: жилище, апартамент,
брой нива на обекта: едно, състоящ се от: коридор, дневна с тераса, кухня-
трапезария, тоалет, спалня, баня-тоалет, детска спалня и стълбище към
тавански/складво/етаж, с площ на етажа от 129.94/сто двадесет и девет цяло
деветдесет и четири стотни/ кв.м., при граници по схема: на същия етаж -
няма, под обекта - 10135.5426.445.2.1, над обекта – няма; и тавански складов
етаж, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10135.5426.445.2.3 /десет хиляди сто тридесет и пет, пет хиляди четиристотин
двадесет и шест, четиристотин четиридесет и пет, две, три/, с предназначение:
за склад, брой нива на обекта - едно, състоящ се от фоайе, стълбище, ателие с
тераса, два склада, баня-тоалет и изолационна тераца, с площ на етажа от
122.72 /сто двадесет и две цяло седемстотин и две стотни/ кв.м., при граници
по схема: на същия етаж - няма, под обекта: 10135.5426.445.2.2, над обекта –
няма.
Интересът от иска е обоснован с това, че ищцата твърди да е собственик
на горепосочените имоти въз основа на придобивна давност през периодите
съответно от м.04.2005г. до 2020г. (за терена) и съответно от м.12.2006г. до
2020г. (за жилищните имоти), която давност е установена в отношенията
между ищцата и отв. Й.Н. (като единствен призован наследник по закон на
В.Н., починал на 01.03.2021г. и оставил за наследници нея и двамата си
синове, но те вписали пред ВРС откази от наследство), с Решение
№260019/22.02.2021г. по гр.д. №1252/2020г. на ВОС.
Нито с исковата молба, нито в последващ момент до размяна на
книжата по делото, ищцата не е оспорила (дори затова е поискала
конституирането на втория ответник по делото), че отв. „С.Г. Груп“ ЕАД е
актуалният взискател по изп.д. №2015/8080400/319 по описа на ЧСИ Захари
Димитров като цесионер от началния взискател „ПИБ“ АД, като и двамата се
легитимират като ипотекарни кредитори по договор от 28.01.2011г., с който
В********** и Й********** Н.и са ипотекирали процесните техни имоти в
полза на „ПИБ“ АД.
2
В срока за отговор са постъпили отговори от ответниците.
При подготовката на делото за преценка за насрочване и за изготвяне на
проект за доклад и при служебната проверка чл.130 от ГПК, която съдът
дължи през цялото време на разлеждане на делото, съдът намери следното:
Правният интерес от предявяването на иск е абсолютна процесуална
предпоставка на иска. Правният интерес е различен от житейския и отликата
се състои в това, че процесуалният интерес изиксва наличие както на
твърдения, така и на данни, които да индикират притежание у ищеца на права,
изключващи защитимите права на ответните страни. По-конкретно при
отрицателни искове за вещни права ТР на ВКС изрично прие, че интересът от
тези искове следва да бъде „доказан от ищеца“ – чрез доказвване на неговите
противопоставими на ответниците права. И макар да не става дума за „пълно
и главно доказване“, което е функция само по същество на иска, то се касае за
наличието на такива твърдения и данни, които ако биха се доказали, да са
годни да отрекат правата на ответника или ответниците.
Искът по чл.440 от ГПК е отрицателен установителен за вещни права, с
оглед на което изложеното е относимо към него. Искът наистина е специален
спрямо този по чл.124, ал.1 ГПК, но особеностите му се свързват с наличието,
освен на общите, и на допълнителни предпоставки – спорът за права да се
манифестира чрез насочване на принудително изпълнение върху обекта,
сочен за собствен на ищеца, който да е трето лице за изпълнителното
производство, и съответното доказване от ищеца на противопоставимите му
на ответника-взискател права върху вещите, върху които е насочено
изпълнението. Ето защо и съобразно гореизложеното „доказаният интерес“ от
иск по чл.440 от ГПК е налице, когато ищецът твърди и представя данни за
това, че притежава права върху вещите, върху които ответникът-взискател е
насочил изпълнение, които права за ищеца са възникнали в правния мир
преди правата на взискателя (арг. в този смисъл има и в мотивите на
Определение №178/06.04.2017г. по ч.гр.д. №651/2017г. на 4-то ГО на ВКС, и
други).
В настоящия случай, както се посочи, ищцата твърди, че е собственик
на процесните имоти въз основа на придобивна давност, изтекла през
периодите съответно от м.04.2005г. до 2020г. (за терена) и съответно от
м.12.2006г. до 2020г. (за жилищните имоти), която давност е установена в
отношенията между ищцата и отв. Й.Н. (като единствен призован наследник
по закон на В.Н., починал на 01.03.2021г. и оставил за наследници нея и
двамата си синове, но те вписали пред ВРС откази от наследство), с Решение
№260019/22.02.2021г. по гр.д. №1252/2020г. на ВОС. А владението твърди да
е придобила въз основа на предварителен договор от 04.04.2005г., без
сключен окончателен такъв. Съответно към 2005г. ищцата е била
непълнолетна и така е ясно, че е владяла чрез другиго (поне до пълнолетие). С
решението на ВОС е приет период на давността до 2020г., поради което
формално погледнато едва през 2020г. се явяват установени правата на
ищцата (спрямо отв. Н.и). Но дори да се приеме, че придобиването е
3
настъпило с изтичана на законовите 10 години (категорично не се твърди и не
се обосновава кратка давност на база на специалните предпоставки на ЗС за
нея), то това би било най-рано съответно на 04.04.2015г. (за поземления имот)
и през м.12.2016г. (за жилищните имоти).
Същевременно ищцата сама признава (и твърди интерес от делото при
това положение) че процесните имоти са били ипотекирани от В********** и
от Й********** Н.и в полза на „ПИБ“ АД с договор от 28.01.2011г.; че „ПИБ“
АД е бил валидният и начален взискател по изп.д. №2015/8080400/319 по
описа на ЧСИ Захари Димитров поради това; и че „С.Г. Груп“ ЕАД е
актуалният взискател по същото изп. дело, като цесионер от „ПИБ“ АД с
цесия от 2020г. Тези факти не са спорни и се потвърждават от представените
по делото договор за ипотека (л.60 от настоящото дело на ВОС и
удостоверение от ЧСИ на л.89 от делото). Освен това е видно от НА
30/28.01.2011г., че договорът за ипотека в полза на Банката е вписан в АВп на
31.01.2011г. и така е публично известен за всякакви трети лица, с оглед
действието на вписването на ипотеката.
Въз основа на горните безспорни и подкрепени с доказателства данни е
видно, че ищцата се домогва да доказва свои права по давност, възникнали в
момент повече от четири години след надлежно вписване на ипотека в полза
на взискателя по изпълнителното дело. Тоест не се твърди нейните права да
са възникнали преди учредяване правата на ответника-взискател, а
следователно не се въвеждат и годни твърдения за противопоставими права
срещу ответника „С.Г. Груп“ ЕАД. Защото след учредяване и вписване на
ипотеката, съобразно с правилата на чл.166-169 ЗЗД, ипотекарният кредитор
има предпочитателното право на удовлетворяване по чл.173 ЗЗД, а
същевременно ипотеката следва имота и е противопоставима на всеки
собственик или приобретател на имота, без значение дали на производно или
на оригинерно основание (така Решение №204/19.10.2017г. по гр.д.
№4806/2016г. на ВКС и други), като съгласно чл.175 от ЗЗД само публичната
продан погасява надлежно вписаните ипотеки.
Съвсем отделен е въпросът, че изпълнителното дело е образувано въз
основа на изп. лист от 17.03.2015г. и именно през 2015г., поради което и след
вписване на общите запори и възбрани по изпълнението придобиване на
права от трети лица е непротивопоставимо на взискателя (чл.451 ГПК) и
евентуална придобивна давност за ищцата през м.12.2016г. (за жилищните
имоти) на още едно основание не е годна да отрече права на ипотекарния
кредитор от 2011г.
Въз основа на горните обстоятелства и съображения съдът намира, че в
настоящия случай не може да се приеме за спазено изискването на ТР на ВКС
за наличието на „доказан“ от ищцата правен интерес от предявения отрицатен
установителен иск за вещни права,чрез въвеждане на твърдения и
представяне на доказателства, които са годни да обосноват противопоставими
на ответника-взискател права, съответно които са годни да отрекат правата на
взискателя на принудително изпълнение върху процесните вещи. А съдебно
решение на база на такива твърдения е потенциално недопустимо и
подлежащо на обезсилване, според част от съдебната практика на въззивните
4
и касационна инстанции.
По тези причини в заключение, при отчитане конкретиката на случая и
ТР на ВКС съдът намира, че производството следва да бъде прекратено, на
осн. чл.130 от ГПК.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №2038 по описа на ВОС за
2021г., 11-ти състав, на осн. чл.130 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд –
В**********, в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Окръжен съд – В**********: _______________________
5