№ 217
гр. ***, 27.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Гергана Р. Петрова
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНДР. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Гергана Р. Петрова Административно
наказателно дело № 20241420200763 по описа за 2024 година
Производството е по реда чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Х. Ч. Г., гр.***, чрез адв.М. Г. от ВрАК против заповед за
задържане на лице рег. № 1795 зз - 235/30.08.2024 г., издадена от И. К. А. на длъжност
Старши полицай в РУ-***, с която на основание чл. 72 ал.1 т.1 от ЗМВР е бил задържана за
срок от 24 часа.
Жалбоподателят Х. Ч. Г., гр.***, чрез адв.М. Г. от ВрАК, излага съображения за
незаконосъобразност на заповедта и моли за отмяната й. Претендира присъждане на
разноски.
Ответникът - И. К. А. на длъжност Старши полицай в РУ-*** - редовно призован, не
изпраща представител и не изразява становище по делото.
Жалбата е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, имаща правен
интерес от оспорването.
Съдът, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и след като
сам служебно, на основание чл. 168 от АПК, провери законосъобразността на
административния акт, намери за установено следното:
С оспорената заповед полицейски орган е наложил принудителна административна
мярка задържане за срок до 24 часа на жалбоподателя, на основание чл. 72 ал.1 т.1 от ЗМВР
във връзка с извэршена проверка и констатиране на управление на МПС след употреба на
наркотични вещества, като лицето е било задържано на 20.08.2024 г. в 08:50 часа и е било
1
освободено същия ден в 18:30 часа.
От събраните по делото доказателства, и най-вече от АУАН №861404 се установява,
че при извършена проверка е установено, че на 20.08.2024 г. в 08.36 ч. в гр.***, ул.“*** до
№2 посока на движение улица „Антим“№1 жалбоподателят управлява собствения си лек
автомобил „*** с рег.№ *** след употреба на наркотични вещества.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършената служебна проверка по чл. 168 ал. 1 АПК съдът намира, че
заповедта е издадена от компетентен полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР,
в пределите на материалната му компетентност по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. По делото няма
спор, а това се установява и от доказателствата по делото, че И. К. А. е заемал длъжност
Старши полицай в РУ-***. Осъществяваната от служителя дейност по чл. 6 ал. 1 от ЗМВР и
заеманата длъжност го определят като полицейски орган по Глава пета, Раздел I от ЗМВР, в
правомощията на когото е издаването на заповед за задържане по чл. 72 ал. 1 от ЗМВР.
При издаването на оспорения административен акт са спазени
административнопроизводствените правила и не е било допуснато съществено процесуално
нарушение, в това число атакуваният административен акт е бил и надлежно мотивиран,
като са били посочени фактическите и правните основания за постановяването му.
Съдът намира, че заповедта е издадена в установената от закона форма по чл. 74 ал. 2
от ЗМВР. Съгласно чл. 74 ал. 1 от ЗМВР, задържането на лицата по чл. 72 ал. 1 от ЗМВР се
извършва с писмена заповед. Реквизитите на заповедта за задържане са определени в чл. 74
ал. 2 от ЗМВР. Съобразно т. 2 на същата разпоредба заповедта трябва да съдържа както
фактически, така и правни основания за издаването й, т. е. актът трябва да бъде мотивиран.
Следователно, по силата на специалната правна норма в заповедта трябва да е посочено не
само правното основание, но конкретните фактически обстоятелства като основание за
задържането на лицето. Оспорената заповед има съдържанието посочено в чл. 74 ал. 2 от
ЗМВР като съдържа името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта,
основанието за задържането по чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР, данни, индивидуализиращи
задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по
чл. 72 от ЗМВР. Съответстващи на посоченото правно основание по чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР
допълнително са изложени фактически данни за управление на МПС след употреба на
наркотични вещества. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията на
жалбоподателката за липса на мотиви. Противно на оплакванията на жалбоподателката, в
заповедта по чл. 72, ал. 1 ЗМВР не е необходимо да се посочи дали е извършено деяние и от
кого, тъй като тези обстоятелства се установяват в съответното наказателно производство.
Нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР изисква наличие на данни за извършено престъпление,
което изискване в случая е спазено с фактическото посочване на данни за извършено
престъпление. От писмо с вх.№12407/ 13.09.2024 г./ л. 26/ е видно, че за процесното деяние е
образувано БП №789/ 2024 г. по чл.343б ал.3 от НК/.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че заповедта не съдържала указание
2
къде и в какъв срок може да се обжалва. Видно е от представената заповед, че съдържа
разяснение, че подлежи на обжалване по реда на АПК седемдневен срок пред РС.
С издаването на оспорения административен акт не са били допуснати и нарушения
на материалния закон. По правната си същност, мярката "задържане за срок от 24 часа",
чиято уредба е в чл. 72 - чл. 75 от ЗМВР, представлява принудителна административна
мярка - административното разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо
правната сфера на адресата. Предпоставка за 24-часовото задържане по чл. 72 ал. 1 т. 1 от
ЗМВР е наличието на данни, от които може да се направи обосновано предположение, че
задържаното лице е извършило противоправно деяние, което законодателят определя като
престъпление. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати
възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено
предварително разследване. Следва да се приеме, че възможността на органите на МВР да
приложат принудителната административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ е дейност,
свързана с разкрИ.ето на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. В този
смисъл, следва изрично да се направи разграничение между изискванията на чл. 72, ал. 1, т.
1 от ЗМВР и чл. 207 от НПК (относно необходимите условия за образуване на наказателно
производство). За прилагането на наложената с процесната заповед ПАМ законодателят не е
предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин
вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието
на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на
престъплението. Това дава право на административния орган, при условията на оперативна
самостоятелност, да наложи мярката, дори без да е изпълнено условието за точна
квалификация на деянието, а още по-малко се изисква престъплението да е несъмнено и
категорично установено или съпричастността на лицето към него. Въпросът дали
конкретното лице е извършител на конкретно престъпно деяние по НК и дали то е
извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в
рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от
ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват лицето с конкретното
престъпление не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на
фактите, а с оглед тяхното изясняване.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателката, че нямало достатъчно данни,
за неговата съпричастност към разследваното престъпление. Без значение за изхода на
настоящото дело е дали по наказателното производство има привлечени към наказателна
отговорност лица и дали жалбоподателят е обвиняем по него. Ирелевантен е и въпроса дали
това деяние впоследствие ще се окаже престъпление. И това е така, защото първоначалните
данни са сочели наличие на престъпление и полицейският орган правилно е обезпечил
неговото разкрИ.е, чрез задържане на жалбоподателя.
В настоящия случай в обжалваната заповед за задържане е посочено правно
основание за издаването й: " чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР". На следващо място съдът намира, че в
оспорената заповед в достатъчна степен е посочено фактическото основание за издаването й:
3
"управление на МПС след употреба на наркотични вещества ". Съдът намира, че в
обжалваната заповед с достатъчна конкретика са посочени фактическите основания за
задържане на жалбоподателя, при това в достатъчна степен, за да позволи на жалбоподателя
да разбере въз основа на какви фактически обстоятелства се задържа и ефективно да оспори
задържането си. От друга страна безспорно в производството се установи, че на
жалбоподателя на 16.03.2024 г. е връчен лично АУАН Серия GA № 861404 от 20.08.2024 г., в
който подробно са описани фактическите основания за задържането му, поради което не
може да се приеме, че правото му на защита е било нарушено, съответно същият към
момента на фактическото си задържане е могъл да го оспори, при знанието на всички
релевантни факти.
При преценка законосъобразността на административния акт съдът дължи преценка
освен за процесуално и материалноправното му съответствие с разпоредбата на чл. 72 ЗМВР
и сл., също и за съответствието му с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК. Целта на
принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа", налагана по реда на
чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, е да се предоврати или преустанови извършването на престъпление,
да се предовратят или преустановяват последиците от същото, да се попречи на лицето да се
укрие или да осуети наказателно преследване чрез заличаване на улики на
местопрестъпление, укрИ.е на улики или лица - като за всеки конкретен случай на задържане
данните следва да бъдат категорично установени, което е изцяло в тежест на
административния орган, издател на акта. Действително, липсват данни, въз основа на които
да може да се направи извод, че е съществувала опасност жалбоподателят да се укрие.
Същевременно обаче при преценката дали задържането на вероятния извършител е
оправдано и дали представлява съразмерно ограничаване на личните му права /на правото
му на свободно придвижване/ съдът следва да държи сметка, както за поведението на
лицето, така и за предмета на престъплението и разследването. В случая и предвид предмета
на разследването - престъпление по чл. 343б НК, съдът намира, че наложената принудителна
административна мярка е насочена към преустановяване извършването на престъпление -
управление на МПС след употреба на наркотични вещества, доколкото и видно АУАН,
същият е издаден за управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техните
аналози. Посочената принудителна административна мярка не може да преодолее
фактическата възможност жалбоподателят да пристъпи отново към управление на МПС при
наличните данни за употреба на наркотични вещества, макар че в този случай той би
осъществил състав на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. Следва да се посочи и че съгласно
чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози когато с тест е
установено наличие на наркотични вещества или техни аналози, полицейски орган
съпровожда лицето до мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване. Т. е. в случая
жалбоподателят е бил задържан и с оглед на извършване на последващи действия с него и
осигуряване на явяването му в лечебното заведение, за да се гарантира спазването на
надлежния пред по чл. 343б ал. 3 НК. Целта на наложената спрямо жалбоподателя
4
принудителна административна мярка е да се преустанови извършването на престъпление, а
не да се съберат доказателства, доказващи или пък оборващи по категоричен начин
подозрението, че жалбоподателят е извършил престъпление.
Предвид гороеизложеното, настоящият състав приема, че атакуваният
административен акт съответства и на целта на закона, като правомощията на
административния орган не са били упражнени превратно.
Поради тези съображения съдът намери, че заповедта е издадена и в съответствие с
целта закона, а не произволно и при превратно упражняване на властнически правомощия.
При извършената цялостна служебна проверка за законосъобразност на обжалвания
административен акт по реда на чл.168, ал. 1 от АПК, съдът не констатира наличие на
основанията, предвидени в чл. 146 от АПК за отмяна или изменение на административния
акт, поради което оспорването следва да бъде отхвърлено.
Съдът, като взе предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК,
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Врачански районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба на Х. Ч. Г., гр.***, чрез адв.М. Г. от ВрАК против заповед за
задържане на лице рег. № 1795 зз - 235/20.08.2024 г., издадена от И. К. А. на длъжност
Старши полицай в РУ-***, с която на основание чл. 72 от ЗМВР е бил задържан за срок от
24 часа.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд *** в 14-дневен срок
от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
5