№ 50
гр. П., 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мая Банчева
при участието на секретаря Дияна Петкова
като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно
дело № 20251230200011 по описа за 2025 година
І. ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ПРОИЗВОДСТВОТО
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А. О. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес
/населено място/, против Наказателно постановление № 24-1116-002707 от
04.07.2024 г. на Началник Група в ОД на МВР Б., сектор „Пътна полиция“ гр.
Б., с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП, на основание чл.
177, ал. 3, т. 2 ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 500.00
/петстотин/ лева и за нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 185
ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 20.00 /двадесет/ лева.
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно, като се твърди, че жалбоподателят не е извършил
вменените му административни нарушения. Релевира се, че описаната както в
акта, така и в атакуваното наказателно постановление фактическа обстановка
не отговаря на действителната такава, поради което фактическата рамка на
сочените нарушения е останала неизяснена. Иска се от съда да постанови
решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление № 24-
1116-002707 от 04.07.2024 г. на Началник Група в ОД на МВР Б., сектор
1
„Пътна полиция“ гр. Б., като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от надлежно
упълномощен процесуален представител, който поддържа депозираната
жалба, като моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление и да
присъди сторените по делото разноски.
Административно наказващият орган – Началник Група в ОД на МВР Б.,
сектор „Пътна полиция“ гр. Б., редовно призован, не се явява и не се
представлява. В писмото, с което е изпратена административната преписка е
инкорпорирано становище за правилност на наказателното постановление и
потвърждаването му. Обективирано е и възражение за прекомерност на
разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като размерът на последното не
съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото.
ТО – П. към Районна прокуратура – Б., не изпраща представител и не взема
становище по делото.
По делото са събрани писмени доказателства – приложените към
административно наказателната преписка, а именно: АУАН серия GA №
1308671 от 21.06.2024 г.; НП № 24-1116-002707/04.07.2024 г., ведно с разписка
за връчване; съпроводително писмо за връчване на НП № 24-1116-
002707/04.07.2024 г. с изх. № 1116р-6774/05.07.2024 г.; заверено копие на
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от Министъра на МВР, относно
определяне на служби за контрол по ЗДвП и определяне на длъжностни лица
от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят АУАН, да издават
НП, да използват технически средства и системи за измервания и контрол и да
осъществяват контролна дейност по ЗДвП; справка за нарушител/водач за А.
О. Б., както и събраните в хода на съдебното следствие: Писмо рег. № 111600-
1468/29.01.2025 г. от ОД на МВР – Б., сектор „Пътна полиция“ – Б., ведно с
копие на длъжностна характеристика на длъжността младши автоконтрольор
II-I степен в група ОДПКПД на сектор „Пътна полиция“ към отдел ОП при ОД
на МВР – Б.; Писмо от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Б.
с рег. № 111600-2692/17.02.2025 г., ведно със заверени копия на ежедневна
ведомост за 21.06.2025 г. – 2 листа и ежедневна форма на отчет – 2 листа;
писмо от АПИ ОПУ-Б. с вх. № 1689/21.02.2025 г., ведно с писмо с изх. № 11-
00-22/21.02.2025 г. от ОПУ[1]Б. и приложени към него Протокол от Комисия,
назначена със Заповед № РД-11-44/02.07.2021 г. на Директора на ОПУ-Б., от
2
06.07.2021 г. за изготвяне на проект за ВОБД, Становище от ОПУ-Б. с изх. №
53-00-1139/04.10.2021 г., Съгласувателно становище на ОД на МВР – Б. с Изх.
№ 111600-16982/31.08.2021 г. за съгласуване на ВОБД и 2 броя схеми с точно
местоположение на пътните знаци по проект „Временна организация и
безопасност на движението“.
Разпитани бяха свидетелите В. И. И. и Г. А. Ш..
ІІ. ФАКТИЧЕСКИ ИЗВОДИ
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Установи се в процеса, че за времето от 08.00 ч. до 20.00 ч. на 21.06.2024 г.,
като наряд АП 62, свидетелите Г. А. Ш. и В. И. И., двамата служители в сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Б., обслужващи територията на РУ - С. и
РУ - П., изпълнявали служебните си задължения по пътния контрол, които за
времето от 10.37 ч. до 12.04 ч. на същия ден осъществявали КПД и били
позиционирани на /населено място/ На 21.06.2024 г. в 10.40 часа полицейските
служители установили, че в /населено място/, с посока на движение от с. Ч.
към ГКПП К., жалбоподателят управлява влекач Волво ФХ 440, категория N3,
с регистрационен номер ***, с прикачено полуремарке Кесборер Максима,
категория Q4, с регистрационен номер ***, двете собственост на фирма „А.-
Ра“ ЕООД, ЕИК ***, гр. Б., като навлиза след пътен знак „В18“ /Забранено е
влизането на ППС с маса с товар, по-голяма от означената/, а именно отнасящ
се за МПС над 12 т., намиращ се на изход от с. Ч. на образувано кръстовище за
гр. Г.Д. в посока към с. К., както и че управляваното от жалбоподателя МПС
не е представено на „Годишен технически преглед“ в определения за това
срок.
За извършеното от жалбоподателя, свидетелят В. И. И. – мл. автоконтрольор в
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Б., в присъствието на свидетеля Г.
А. Ш., на 21.06.2024 г. съставил АУАН Серия GА № 1308671 против А. О. Б., в
който възприел, че на 21.06.2024 г. в 10.40 часа в с. К., на ул. „А.П.“,
последният като водач на товарен автомобил Волво ФХ 440, ***, навлиза след
знак, забраняващ навлизането на МПС с размери, маса или натоварване на ос
над означените, с което виновно е нарушил чл. 6, т. 1 ЗДвП, както и че
3
управлява МПС, което не е представено на технически преглед, с което
виновно е нарушил чл. 147, ал. 1 ЗДвП. Актът е предявен на жалбоподателя,
като същият го разписал без възражения.
Въз основа на така съставения акт, на 04.07.2024 г. Началник Група в ОД на
МВР Б., сектор „Пътна полиция“ гр. Б., издал и обжалваното НП № 24-1116-
002707, в което възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка,
като за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 3, т. 2 ЗДвП
наложил на жалбоподателя глоба в размер на 500.00 /петстотин/ лева и за
нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 185 ЗДвП наложил на
жалбоподателя глоба в размер на 20.00 /двадесет/ лева.
НП е връчено лично и срещу подпис на жалбоподателя А. О. Б. на 10.12.2024
г., на същия ден – 10.12.2024 г. е постъпила и разглежданата в настоящото
производство жалба.
В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани актосъставителят
В. И. И. и свидетелят по съставянето на акта Г. А. Ш..
Полицейските служители установяват, че на инкриминираната дата били
патрул по главен път ПП 1 Е 72 и поради образуване на колона от товарни
автомобили по АМ Струма, както и множество оплаквания, че някои от
водачите изпреварват съществуващата опашка от превозни средства чрез
преминаване през с. Ч. и с. К., по разпореждане на прекия им началник били
изпратени в с. К., общ. П.. Длъжностните лица изнасят, че направили обход на
маршрута, като минали през с. Ч., където видели, че има забранителна табела,
след което продължили и се установили на главния път в с. К., общ. П., на
центъра на селото, на около 200-300 м. преди ж.п. прелеза, и след
забранителния знак. Твърдят, че в с. Ч., на разклона от пътя за гр. Г.Д., имало
табела забраняваща навлизането на МПС над 12 тона. Сочат, че установили
жалбоподателя, който подминал забранителния знак и се движел от с. Ч. в
посока с. К., като свид. И. уточнява, че посоката на движение установили от
самия водач, като допълва, че независимо дали превозното средство идва от
АМ Струма или от гр. Г.Д., знакът е след кръстовището в с. Ч. в посока с. К..
Свидетелите разбрали от разговор с нарушителя, че последният не искал да
чака на опашката от превозни средства и за това предприел преминаването по
маршрута през с. Ч. и с. К.. Полицейските служители уточняват, че
установили масата на превозното средство от представените документи -
4
талон за регистрация на пътната композиция /влекач и полуремарке/, тъй като
не разполагат с техническо средство за замерване теглото на МПС-тата. Актът
бил съставен за това, че процесното МПС навлиза след знак забраняващ
влизането на съответното МПС, както и че същото МПС не е представено на
технически преглед, като водачът разбрал за какво се съставя актът и го
подписал без възражения.
По делото е приложено Писмо от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР – Б. с рег. № 111600-2692/17.02.2025 г., ведно със заверени копия на
ежедневна ведомост за 21.06.2025 г. – 2 листа и ежедневна форма на отчет – 2
листа, от които се установява, че на 21.06.2024 г. за времето от 08.00 ч. до
20.00 ч., като АП 62 са били назначени мл. автоконтрольор Г. А. Ш. и В. И. И.
в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Б., обслужващи територията на
РУ-С. и РУ-П., като за времето от 10.37 ч. до 12.04 ч. са осъществявали КПД в
с. К., територията на РУ-П..
Към доказателствения материал по делото са приобщени и писмо от АПИ
ОПУ-Б. с вх. № 1689/21.02.2025 г., ведно с писмо с изх. № 11-00-22/21.02.2025
г. от ОПУ[1]Б. и приложени към него Протокол от Комисия, назначена със
Заповед № РД-11-44/02.07.2021 г. на Директора на ОПУ-Б., от 06.07.2021 г. за
изготвяне на проект за ВОБД, Становище от ОПУ-Б. с изх. № 53-00-
1139/04.10.2021 г., Съгласувателно становище на ОД на МВР – Б. с Изх. №
111600-16982/31.08.2021 г. за съгласуване на ВОБД и 2 броя схеми с точно
местоположение на пътните знаци по проект „Временна организация и
безопасност на движението“. Съгласно Писмо с изх. № 11-00-22/21.02.2025 г.
от ОПУ Б., във връзка със засилен трафик през ГКПП „К. - П.“, водещ до
образуване на колона от чакащи тежкотоварни автомобили и предписание от
Областен управител на област с административен център Б., е взето решение
за въвеждане на Временна организация и безопасност на движението /ВОБД/
за ограничаване на движението на тежкотоварни автомобили над 12 тона по
път III - 1981 /III-198/ - Ч. - К. - /I-1/, с оглед спазване реда на преминаването
им през контролно-пропусквателния пункт и недопускане на ситуации,
пораждащи напрежение между превозвачите, осигурявайки тяхната
безопасност. На 06.07.2021 г. е съставен Протокол /копие от който е приложен
към писмото/ от Комисия, назначена със Заповед № РД-11-44/02.07.2021 г. на
Директора на ОПУ-Б., за изготвяне на проект за ВОБД, съгласуван с Областно
пътно управление Б., съобразно представено Становище от ОПУ-Б. с изх. №
5
53-00-1139/04.10.2021 г., като съгласно проект за ВОБД на товарни
автомобили над 12 тона по път III - 1981 /III-198/ - Ч. - К. - /I-1/ от км 0+000 до
км 2+600 движението на тежкотоварните автомобили се пренасочва по
обходен маршрут – по път III-198 на км 61+693 (пътна на път III-198 с АМ
Струма), след което движението продължава по АМ Струма до ГКПП К.. За
целта са поставени пътни знаци В18, Г2, Ж3 и Ж5, както следва: на път III -
198 на км 57+900 и на км 58+000, на път III - 198 на км 61+700 и на км 61+469,
и на път III - 1981 на км 0+020. С цитираното писмо Областно пътно
управление Б. уведомява, че на изхода на с. Ч. посока с. К. при км 0+360 няма
поставен знак „В18“ „Забранено е влизането на ППС с маса с товар, по-голяма
от означената“.
Изложените фактически констатации съдът прави въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства.
ІІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ
Имайки предвид направените фактически констатации, становищата на
страните и приложимия закон, първоинстанционният съд прави следните
правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата, с която е сезиран съдът, е процесуално допустима. Същата е
депозирана от лице, което има интерес от провеждането на настоящото
производство, срещу акт, подлежащ на оспорване пред РС – П.. Спазен е и
законоустановеният 14 - дневен срок, считано от датата на връчване на НП.
Относно основателността на жалбата, съдът намира следното:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй
като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически
лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху
издадените от административните органи наказателни постановления е за
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната
6
истина и приложимия по делото закон.
Съгласно чл. 189, ал. 1 ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията
по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол,
предвидени в закона. Съгласно чл. 189, ал. 12 ЗДвП наказателните
постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от
определени от него лица. В процесния случай се установи, че АУАН е съставен
от компетентен актосъставител – мл. автоконтрольор II - I степен в група
ОДПКПД на сектор „Пътна полиция“ към отдел ОП при ОД на МВР Б., а НП е
издадено от компетентен АНО – Началник Група в ОД на МВР Б., сектор
„Пътна полиция“ гр. Б., упълномощени със Заповед с рег. № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при
издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, чл. 57 и чл. 58
ЗАНН.
В конкретния случай административнонаказателното производство е
образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от
извършване на нарушението, респективно от открИ.е на нарушителя. От своя
страна обжалваното наказателно постановление е постановено в шест
месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в
разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална
страна.
В настоящия казус, жалбоподателят А. Б. е санкциониран за това, че на
21.06.2024 г. в 10.40 часа, в /населено място/, с посока на движение от с. Ч.
към ГКПП К., като водач на влекач Волво ФХ 440, категория N3, с
регистрационен номер ***, с прикачено полуремарке Кесборер Максима,
категория Q4, с регистрационен номер ***, двете собственост на фирма „А.-
Ра“ ЕООД, ЕИК ***, гр. Б., навлиза след знак, забраняващ навлизането на
МПС с размери, маса или натоварване на ос над означените - навлиза след
пътен знак „В18“ /Забранено е влизането на ППС с маса с товар, по-голяма от
означената/, а именно отнасящ се за МПС над 12 т., намиращ се на изход от с.
Ч. на образувано кръстовище за гр. Г.Д. в посока към с. К., с което виновно е
нарушил чл. 6, т. 1 ЗДвП, както и че на същата дата, час и място управлява
7
същото моторно превозно средство, което не е представено на „Годишен
технически преглед“ в определения за това срок, с което виновно е нарушил
чл. 147, ал. 1 ЗДвП.
По административното обвинение за нарушение на разпоредбата на чл. 6, т. 1
ЗДвП:
Съгласно императивната разпоредба на чл. 6, т. 1 ЗДвП участниците в
движението следва да съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и
с пътната маркировка.
В обстоятелствената част на АУАН и издаденото въз основа на него НП е
посочено, че жалбоподателят, управлявайки пътна композиция, състояща се от
влекач Волво ФХ 440, категория N3, с регистрационен номер ***, с прикачено
полуремарке Кесборер Максима, категория Q4, с регистрационен номер ***,
собственост на юридическо лице, е навлязъл в /населено място/, с посока на
движение от с. Ч. към ГКПП К., след пътен знак „В18“, а именно отнасящ се
за МПС над 12 т., намиращ се на изход от с. Ч. на образувано кръстовище за
гр. Г.Д. в посока към с. К..
Видно от Приложение № 3 към чл. 2, ал. 2, т. 2, б. „б“ от действащата към
инкриминираната дата Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на
пътищата с пътни знаци (отменена с нарочна Наредба за отмяна, издадена от
министъра на регионалното развитие и благоустройство, обн., ДВ, бр. 98 от
19.11.2024 г.), пътен знак с номер „В18“, като част от пътни знаци за
въвеждане на забрана и за отменяне на въведена забрана – група „В“, е
наименован „Забранено е влизането на ППС с маса с товар, по-голяма от
означената“.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства обаче, въпреки
всестранното, пълно и обективно изследване на фактите, предмет на
доказване, чрез способите на административнонаказателното производство, не
се установи по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е
осъществил вмененото му в АУАН и санкционирано с обжалваното НП
административно нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП.
За да е осъществен съставът на визираното административно нарушение
8
следва да се установи по безспорен начин неспазване от страна на водача на
въведената с пътен знак забрана, като освен изследване на обстоятелството
дали същата (забраната) е съществувала и е сигнализирана по начин,
съобразен с нормативните изисквания на цитираната Наредба № 18 от
23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци (отм.), е необходимо
да се установи с категоричност и дали забраната е относима към превозното
средство, управлявано от лицето, сочено за нарушител.
В доказателствения материал по делото не се съдържат писмени
доказателства, които да потвърждават административното обвинение по
твърдяното с обжалвания административен акт нарушение. Не се доказа в
хода на процеса, че на указаното в АУАН и НП място – на изхода от с. Ч. на
образуваното кръстовище за гр. Г.Д. в посока към с. К., е поставен пътен знак
от категорията на забранителните от група „В“ с номер „В18“. Напротив,
съгласно изисканата от АПИ информация касателно имало ли е знак „В18“ на
изхода на с. Ч., общ. П., в посока с. К. на инкриминираната дата - 21.06.2024 г.,
каква забрана е въвеждал този знак и къде точно е бил разположен, по повод
на която е постъпило Писмо с изх. № 11-00-22/21.02.2025 г. от ОПУ Б. към
АПИ, компетентната пътна администрация изрично уведомява, че на изхода на
с. Ч. посока с. К. при км 0+360 няма поставен знак „В18“ - „Забранено е
влизането на ППС с маса с товар, по-голяма от означената“.
В тази връзка, съдът не кредитира показанията на разпитаните в съдебно
заседание актосъставител и свидетеля по съставянето на акта в частта,
касателно наличието на процесния пътен знак, въвеждащ забрана. Макар и
свидетелите да твърдят, че са установили пътен знак „В18“, позициониран на
изхода от с. Ч., въвеждащ забрана за навлизане на МПС над 12 тона, това
обстоятелство не се потвърди по какъвто и да е начин от останалите
доказателства по делото. От визираните в Писмо с изх. № 11-00-22/21.02.2025
г. от ОПУ Б. към АПИ поставени пътни знаци В18, Г2, Ж3 и Ж5, на път III -
198 на км 57+900 и на км 58+000, на път III - 198 на км 61+700 и на км 61+469,
и на път III - 1981 на км 0+020, както и от представените с писмото 2 броя
схеми с точно местоположение на пътните знаци по проект „Временна
организация и безопасност на движението“, не може да се установи по
недвусмислен начин дали един от пътищата, на които е поставен знак В18, е
идентичен с този, посочен в АУАН и НП - на изхода на с. Ч. в посока с. К..
9
След като не се установи по безспорен и категоричен начин, че на указаното в
АУАН и НП място, е имало поставен пътен знак „В18“, забраняващ
навлизането след знака на МПС с маса над означените – 12 тона, то съдът
намира, че административното обвинение е недоказано и
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение
на чл. 6, т. 1 ЗДвП, е ангажирана незаконосъобразно, поради което
обжалваното НП в тази част следва да бъде отменено.
За прецизност на изложението, съдът намира за необходимо да посочи, че
освен съществуването на забрана, въведена със съответния пътен знак и
наличието на сигнализация за това, недоказано по делото остана и
обстоятелството касателно масата на моторното превозно средство, с което се
твърди, че жалбоподателят е навлязъл след забранителния знак. От разпита на
свидетелите се изясни, че масата на МПС-то е установена от представените от
страна на водача талони за регистрация на управляваните от него влекач и
полуремарке, но от събраните гласни доказателства не се уточни каква точно,
или приблизително поне, е била масата на процесното МПС, за което се
твърди единствено, че е над 12 тона. По делото не са ангажирани каквито и да
е други доказателства, от които да е видно каква е масата на МПС-то, за което
е повдигнато административно обвинение, че е навлязло след знак,
забраняващ навлизането на МПС с маса над означената – 12 тона.
Следователно, при наличието на коментирания фактически дефицит не може
да се направи преценка дали въведената с пътния знак забрана е била
относима към превозното средство, управлявано от лицето, сочено за
нарушител.
По административното обвинение за нарушение на разпоредбата на чл. 147,
ал. 1 ЗДвП:
По отношение на визираното в т. 2 от АУАН, респективно т. 2 от НП
административно нарушение, при идентични дата, време, място и фактическа
обстановка на вмененото нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП, е посочено, че
управляваното от жалбоподателя МПС не е представено на „Годишен
технически преглед“ в определения за това срок, с което виновно е нарушил
чл. 147, ал. 1 ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗДвП въвежда общото правило, че
10
регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета, с
изключение на подробно описани в нормата превозни средства, подлежат на
задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност
(чл. 147, ал. 1, изр. 1 ЗДвП), като условията и редът за извършване на прегледа
на превозните средства, с изключение на мотопедите, самоходните машини,
колесните трактори и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
съгласувано с министъра на вътрешните работи (чл. 147, ал. 1, изр. 2 ЗДвП).
При анализ на цитираната разпоредба се установява, че същата не предвижда
конкретно правило за поведение към водачите на пътни превозни средства, а
само въвежда изискването, че превозните средства подлежат на задължителен
периодичен преглед за проверка на тяхната техническа изправност, като за
реда и условията за извършване на прегледа препраща към подзаконови
нормативни актове, издадени от съответните министри при съгласувателна
процедура между тях. След като тази норма не предвижда задължения за
водачите на МПС-та, няма как същата да бъде нарушена от водача на
превозното средство, доколкото жалбоподателят е санкциониран за
непредставяне на превозното средство за ГТП в определения за това срок,
като никъде във въпросната разпоредба не са посочени сроковете, в които
моторното превозно средство следва да се представи за извършване на ГТП.
Сочената за нарушена разпоредба се явява „несъответна“ на така описаното
нарушение от актосъставителя и от наказващия орган.
Изричната законова норма относно сроковете за провеждане на периодични
технически прегледи е разпоредбата на чл. 147, ал. 3 от ЗДвП, която
регламентира, че пътните превозни средства подлежат на преглед за проверка
на техническата им изправност, като посочените в разпоредбата срокове са
диференцирани в зависимост от вида на пътното превозно средство.
Обсъжданата законова рамка е регламентирана и в чл. 29 от Наредба № Н-32
от 16.12.2011 г. на МТИТС за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства (обн., ДВ, бр. 104 от
2011 г. – в сила от 01.01.2012 г.). В конкретния случай обаче, нито
актосъставителят, нито наказващият орган са посочили обсъжданите
разпоредби на чл. 147, ал. 3 от ЗДвП и чл. 29 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011
г. на МТИТС за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства, при правната квалификация на
11
административното нарушение.
Доколкото описанието на нарушението в акта и в НП е именно такова,
свързано с непредставянето на моторното превозно средство, управлявано от
жалбоподателя на технически преглед, то правната му квалификация следва
да бъде тази по чл. 147, ал. 3 от ЗДвП и чл. 29 от Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. на МТИТС за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства. Съдът не може да
отстрани допуснатото от наказващия орган нарушение, защото не разполага с
такива правомощия, с които да измени административното обвинение или да
посочва други разпоредби като нарушени, които не са били предявени на
наказаното лице с АУАН и с НП.
Самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно
постановление е и обстоятелството, че наказващият орган не е посочил датата,
на която е извършено нарушението, т.е. липсва посочване на срока, в който е
следвало да бъде изпълнено цитираното задължение за представяне на
превозното средство за последващ преглед за техническата му изправност,
респективно посочване на крайната дата, след която срокът е изтекъл. АНО
единствено се е задоволил с декларативното описание, че управляваното от
жалбоподателя МПС не е представено на технически преглед.
Освен това, в административнонаказателната преписка не се съдържат
каквито и да е писмени доказателства касателно датата, на която е извършен
последният годишен технически преглед на процесното МПС, за да бъде
възможно определянето на срока, в който последното подлежи на последващ
преглед за техническата му изправност, респективно да се направи преценка
дали същият този срок е спазен и едва когато се установи, че не е спазен да се
ангажира административната отговорност на лицето, сочено за нарушител.
Такива данни не се събраха и в хода на съдебното следствие по настоящото
производство.
Предвид изложеното, съдът намира, че административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗДвП е
ангажирана незаконосъобразно, поради което обжалваното НП и в тази част
следва да бъде отменено.
В заключение следва да се посочи, че в тежест на административнонаказващия
12
орган е да докаже от обективна страна административното нарушение,
съобразно чл. 103, ал. 1 НПК, приложим по силата на чл. 84 ЗАНН. Безспорно
е, че в преценката си дали да издаде НП, АНО се основава на констатациите в
АУАН и те в рамките на производството по налагане на административни
наказания се приемат за верни до доказване на противното. Но това не е така в
съдебното производство, където нямат обвързваща доказателствена сила. В
него съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка, чрез допустимите
доказателствени средства и да прецени има ли извършено нарушение.
По изложените съображения съдът приема, че административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е реализирана незаконосъобразно, в нарушение
на материалния закон и на процесуалните правила. Правораздаването, особено
в частта му касаеща налагане на административнонаказателни санкции не
може да почива на предположения, а следва да се ръководи единствено от
доказани по безспорен начин конкретни и точни факти и обстоятелства.
Съгласно изложените съображения, съдът следва да постанови съдебно
решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно.
С оглед изхода от спора и съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В случая
направените в хода на производството разноски, платени от бюджета на съда,
са в размер на 65,58 /шестдесет и пет лева и петдесет и осем стотинки/ лева и
ОД на МВР Б., гр. Б., следва да бъде осъдена да заплати така направените
разноски, представляващи пътни разноски на явилите се в съдебно заседание
по делото свидетели. Направено е и искане от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя за заплащане на разноски в размер 500.00
/петстотин/ лева, за което е представен договор за правна защита и
съдействие, като искането е направено своевременно, поради което същото се
явява основателно. Възражението на въззиваемата страна за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, обективирано в писмото, с което е изпратена
административната преписка, освен декларативно и необосновано с каквито и
13
да е конкретни съображения, е и неоснователно, тъй като платеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение е в размер под минималния такъв,
определен съобразно правилата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.).
Искането за присъждане на разноски следва да бъде уважено в претендирания
размер, като ОД на МВР Б., следва да бъде осъдена да заплати сторените
разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 500.00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, П.кият районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-1116-002707 от 04.07.2024 г. на
Началник Група в ОД на МВР Б., сектор „Пътна полиция“ гр. Б., с което на А.
О. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес /населено място/, за нарушение по
чл. 6, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 3, т. 2 ЗДвП е наложено наказание
„Глоба“ в размер на 500.00 /петстотин/ лева и за нарушение на чл. 147, ал. 1
ЗДвП, на основание чл. 185 ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на
20.00 /двадесет/ лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР Б., да заплати по сметка на РС-П., сумата от 65,58
/шестдесет и пет лева и петдесет и осем стотинки/ лева, представляваща
направени по делото разноски (пътни разноски на явилите се в съдебно
заседание по делото свидетели).
ОСЪЖДА ОД на МВР Б., да заплати на А. О. Б., ЕГН **********, с
постоянен адрес /населено място/, сумата от 500.00 /петстотин/ лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните по делото пред
Административен съд – гр. Б. в 14-дневен срок от получаване на съобщението,
14
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
15