Решение по дело №196/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 152/27.04.2015 г. по Г. д. № 25/2015 г. С. районен съд е обявилза относително недействителни спрямо „. О. Г. М., договори за покупко-продажби, сключени на 02.12.2014 г. по Нотариален акт № *, том *, рег. №3580, дело №*/2014 г. и Нотариален акт №* , том*, рег. №3580, дело №*/2014 г. и двата на нотариус с №.2, съгласно регистъра на нотариалната камара, с които А.**. Е. с. Б., обл. С. продавана „. Е. Г.С. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кад. № ** по картата на землището на с. С., община село Б., област град С., с ЕКАТТЕ **, с начин на трайно ползване „индивид. застрояване", с площ 9 920 кв.м.1 с категория на земята - 10, находящ се в местността „К.“, при граници на имота съгласно скица № ** от 18.11.2014 г. на Общинска служба по земеделие - Б.: поземлен имот с кад. № ** - пасище, мера на „А.*. Е., поземлен имот № ** -залесена територия на наследници на М.Ю.А., който имот е образуван от поземлен имот с кад. № ** по картата на землището на с. С., община с. Б., област С., с ЕКАТТЕ ***, с обща площ по документ за собственост 15 077 кв.м., като продажната цена на имота е размер на 17856 лв. без ДДС и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кад. №** по картата на землището на с. С., община село Б., област град С., с ЕКАТТЕ **, с начин на трайно ползване „пасище, мера", с площ 5157 кв.м., с категория на земята - 10, находящ се в местността „К.“, при граници на имота съгласно скица № **от 18.11.2014 г. на Общинска служба по земеделие - Б.: поземлен имот с кад. № ** - залесена територия на наследници на М. Ю. А., поземлен имот с кад. № ** - залесена територия на наследници на М. Ю. Б., поземлен имот с кад. № ** - залесена територия на наследници на А. Х. Ю., поземлен имот с кад. №** - залесена територия на наследници на М. Ю. А., поземлен имот с кад. № ** - индивидуално застрояване на „А.*. Е., който имот е образуван от поземлен имот с кад. № ** по картата на землището на с. С., община с. Б., област С., с ЕКАТТЕ **, с площ по документ за собственост общо от 15 077 кв.м., като продажната цена на имота е в размер на 4720,40 лв. Със същото решение „А.*. Е. и „А.“ Е. са осъдени да заплатят на ищеца деловодни разноски общо в размер на 1460,13 лв.

Това решение се обжалва пред С.окръжен съд от ответникът „А.*“ Е. с. Б., чрез пълномощник А. Т., с оплаквания, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопрои5зводствените правила и поради необоснованост, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на решение, с което исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Във въззивната жалба се развиват доводи, че е необходимо да бъде изследван въпроса дали по какъвто и да е начин се осуетява и затруднява осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника, което в случая не е налице – жалбоподателитя не само има достатъчно имущество, което служи за пълно обезпечение, но и вземането на ищеца е напълно обезпечено в пари съгласно чл. 282 ал. 2 т. 1 от ГПК. Излагат се доводи, че увреждането, неговата липса или наличие, има връзка с цялостната платежоспособност на длъжника и с възможността на кредитора да се удовлетвори без затруднения. Сочи се, че районният съд не е взел предвид факта, че придобитите имоти в периода след възникването на задължението са в пъти повече и на по-висока стойност от отчуждението, което следва да бъде взето предвид като доказващо липсата на знание за увреждане и увреждане.

В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „Х.“ О. Г. М., чрез пълномощник А. С. М., в който се изразява становище да бъде оставена без уважение въззивната жалба, като се присъдят в полза на въззиваемия деловодните разноски по делото. В отговора се излагат доводи, че е голословно твърдението в жалбата, че вземането на ищеца е напълно обезпечено в пари съгласно чл. 282 ал. 2 т. 1 от ГПК, тъй като изпълнението на допълнителното решение, с което са присъдени законните лихви, не е спряно, то е влязло в сила като необжалвано. Прави се позоваване на съдебна практика, според която спиране следва да бъде допуснато ако е внесена парична гаранция както за главницата, така и за натрупаната до момента на спирането законна лихва. С оглед на това се изразява становище, че не отговаря на истината твърдението, че ищецът в качеството си на кредитор бил обезпечен изцяло за вземането си срещу длъжника-жалбоподател.

По-нататък в отговора се сочи, че в жалбата се прави опит да се обори формираната по казуса практика, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, като се сочи, че до формиране на нова практика тази е задължителна за съдилищата и те са длъжни да се съобразяват с нея.

В съдебно заседание за жалбоподателя „“А.*“ Е. с. Б. пълномощникът А. Т. поддържа въззивната жалба.

За жалбоподателя „А." Е. пълномощникът А.Ц. поддържа въззивната жалба.

За въззиваемия „Х.“ О. пълномощникът А. Ст. М. оспорва въззивната жалба.

С. окръжен съд намира въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази следното:

Ищецът „Х.“ Е. е кредитор на ответника „А.*“ Е. с. Б., за сумата 176 723, 82 лева, ведно със законната лихва, считано от 05.08.2014 г. до 15.12.2014 г., съдебно признати с невлезли в сила Решение № 112/19.08.2011 г. по Г. д. № 96/2008 г. на ОС – С. и Решение № 517/11.08.2014 г. по В. т. д. № 1130/2013 г. на АС – П..

Предмет на предявения иск по чл. 135 от ЗЗД е продажба на недвижим имот, извършена на 02.12.2014 г. с Нотариален акт № ** том * рег. № 3580 дело № */2014 г. на Н. К. – Нотариус № 122 по регистъра на НК, по силата на който „А.*“ Е. с. Б. продава на „А.“ Е. с. Б. ПИ с кад. № ** по картата на землището на с. С., общ. Б., с начин на трайно ползване „индивид. Застрояване с площ 9 920 кв.м., за сумата 17 856 лева, както и продажба на недвижим имот, извършена на 02.12.2014 г. с Нотариален акт № ** том * дело № 3581 дело № */2014 г. на Н. К. – Нотариус № 122 по регистъра на НК, по силата на който „А.*“ Е. с. Б. продава на „А.“ Е. с. Б. ПИ с кад. № ** по картата на землището на с. С., общ. Б., с начин на трайно ползване „пасище, мера“, с площ 5 157 кв.м. за сумата 4 720 лева.

С тези сделки е налице увреждащо ищеца като кредитор действие от страна на първия ответник, тъй като с отчуждаването на имотите по тези сделки се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника; увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора.

Обстоятелството, че длъжникът притежава и друго имущество, както и че след възникване на задължението също така е придобил и други имоти, не оборва извода за наличие на увреждане. Цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на кредитора; увреждане е налице винаги, когато се намалява възможността за удовлетворяване на кредитора от цялото имущество на длъжника. В този смисъл е задължителната практика на ВКС, която към настоящия момент не е променена.

Не се спори, че представляващият „А.*“ Е. с. Б., А. З. К., представлява и купувача по атакуваните сделки - „А.“ Е. с. Б., поради което е налице знание за увреждането и у купувача „А.“ Е. с. Б..

Неоснователни са доводите във въззивната жалба, касаещи напълно обезпечение на вземането на ищеца в пари съгласно чл. 282 ал. 2 т. 1 от ГПК, видно от Определение № 5/30.03.2015 г. по т. д. № 126/2015 г. на І отделение на ТК на ВКС. С това определение по реда на чл. 282 ал. 2 от ГПК е спряно изпълнението на невлязло в сила въззивно решение № 51:/11.08.2014 г. по Г. д. № 1130/2013 г. на АС – П., в частта относно присъдената сума общо от 176 723, 82 лева. Основателен е довода на пълномощника на въззиваемия, че с внасянето на сумата от 176 723, 82 лева като гаранция във връзка със спряното изпълнение, не може да се твърди, че е обезпечено цялото вземане, тъй като върху тази сума е присъдена законна лихва, считано от 05.08.2008 г. – Решение № 1996/17.10.2014 г. по В. Г. д. № 1130/2013 г. на АС – П., постановено по реда на чл. 250 от ГПК. Освен това, кредиторът разполага с възможността да насочи изпълнение и към всяко друго имущество на длъжника, като законът не го ограничава кой път за удовлетворяване на вземането си да избере. Следва да се съобрази и особения характер на обезпечението по чл. 282 ал. 2 от ГПК. В тази връзка в т. 2 от Тълкувателно решение № 6/23.10.2015 г. по тълк. дело № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че съдът не представлява трето задължено лице по смисъла на чл. 508 от ГПК по отношения на вземания за суми, внесени като гаранция по сметка на съда.

Предвид гореизложеното обжалваното решение като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено, а жалбоподателят „А. *“ Е. с. Б. следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия деловодни разноски за настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 1 600 лева, поради което С.окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 152/27.04.2015 г. по Г. д. № 25/2015 г. на С.районен съд.

ОСЪЖДА „А.*“ Е. с. Б.,ЕИК ***, да заплати на „Х.“ О. Г. М., ЕИК ***, деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 1 600 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.