Р Е
Ш Е Н
И E
гр.Б.Слатина, 07.12.2017год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори граждански състав, в публично съдебно заседание на 17 ноември, Две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ ГЕРДОВА
при секретаря Соня Ралчева, като разгледа докладваното от Съдия Гердова гр.д. № 479/2017 год. по описа на РС-Б.Слатина, за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е искова молба от Л.П.К. *** със съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр.Враца, ул.Софроний Врачански, № 3, ет.3, офис №2 чрез пълномощника адв.Р.С. против Г.А.Г. с ЕГН ********** ***, с която е поискала съдът да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да й заплати исковата сума от 700.00 лв. представляваща обезщетение за нанесени щети по лек автомобил „Мицубиши Паджеро“ с рег.№ ВР3156ВВ, рама V464030043, съсобствен с покойният й съпруг К.П.К.поч.на 20.12.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на и.м.-21.04.2017г. до окончателното й изплащане и направените по делото разноски.
С протоколно определение постановено в с.з. на 14.07.2017г. съдът на основание чл.214 ал.1 ГПК е допуснал по искане на ищцата, без противопоставяне на ответната страна изменение на иска чрез УВЕЛИЧЕНИЕ на исковата сума от 700.00 лв. на 1383.80 лв представляваща обезщетение за нанесени щети по лек автомобил „Митсубиши Паджеро“ с рег.№ ВР3156ВВ, рама V464030043, собственост на покойният й съпруг К.П.К.поч.на 20.12.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на и.м.-21.04.2017г. до окончателното й изплащане и направените по делото разноски.
ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 45 ЗЗД.
Ответника Г.А.Г., чрез пълномощника си адв.М.Х. от САК в едномесечния срок по чл.131 от ГПК е представил писмен отговор, с който оспорва предявеният иск на ищцата по основание и размер, като е изложил подробни съображения.
С писменият отговор ответника желае съдът да отхвърли иска на ищцата с всички законни последици и да му заплати направените по делото разноски.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приложен е заверен препис от ДП № 77/2016г. по описа на РП-О. за извършено престъпление по чл.216, ал.1 от НК. Допусната е и изслушана СТЕ чието заключение не е оспорено от страните и възприето от съда като вярно, обективно и пълно.
Съдът като се съобрази с доводите на
страните по делото и събраните доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
В исковата молба ищцата навежда доводи, че с покойният й съпруг К.П.К.са
притежавали л.а. „Мицубиши Паджеро“ с рег.№ ВР3156ВВ с рама V *********, цвят сиво и бежово. Ответника работил на трудов договор при К.
от 24.03.2015г. с месторабота землището на с.Добролево. К. предоставил на Г.
автомобила с цел придвижване до местоработата и изпълнение на служебните му
задачи.
На 20.12.2015г. К.П.К.бил убит и поради настъпилата трагедия, семейството му не потърсило ответника Г. за връщане на автомобила, който се намирал в домът му в с.А. до пролетта на 2016г.
Впоследствие синът на ищцата потърсил ответника за връщане на автомобила, но същият отговорил, че е повреден стартера и след ремонтирането му ще бъде върнат, което не се случило. Ищцата узнала, че повредите по л.а. „Мицубиши Паджеро“ са много сериозни, като било образувано ДП № 77/2016г. по описа на РП-О. по чл.216,ал.1 от НК, което впоследствие било прекратено.
След узнаването, че джипа е оставен от ответника до бензиностанция в с.А. отишли да проверят щетите по л.а. „Мицубиши Паджеро“ и установили, че същият е със счупени всички видове стопове, четирите гуми са нарязани, прозорците са счупени и има деформации по купето, чийто ремонт по преценка на ищцовата страна е около 700.00 лв.
В и.м. ищцата твърди, че след като джипа „Мицубиши Паджеро“
е
предоставен на ответника Г. за ползване, същият е следвало да го поддържа в
добро състояние, да го застрахова, да съобщи за евентуално извършено
посегателство върху него и да го върне след смъртта на съпругът й, което не е
сторил и поради което за нея се породил правен интерес от търсената съдебна
защита посочена в петитума на исковата молба.
С исковата молба е представено у-ние изх.№ 19448/28.12.2015г. изд.от Община В. за наследници на К.П.К.починал на 20.12.2015г., в което като негова съпруга е записана ищцата Л.П.К.,*** удостоверяващо, че собственик на л.а.Мицубиши Паджеро с рег.№ ВР3156ВВ, рама V ********* е К.П. К., ТД № 001/24.03.2015г. сключен на основание чл.67,ал.1,т.1 от КТ между ЗП К.П. К.(работодател) и Г.А.Г.(работник) като „водач на селскостопански машини“ с месторабота землището на с.Д..
Ответника Г.А.Г., чрез пълномощника си адв.М.Х. от САК в срока по чл.131 от ГПК е представил писмен отговор, с който оспорва предявеният иск на ищцата по основание и размер, като е изложил подробни съображения.
Ответника е направил следните възражения: неясна фактическа обстановка описана в и.м., която не се подкрепя от доказателствата по делото.
Оспорва, че посоченият в и.м. автомобил му бил предоставян от покойният К.К., както и той не е извършвал противоправни действия, с които да реализира фактическият състав на деликта, което се подкрепя от ДП № 77/2016г. по описа на РП-О..
Оспорва и.м., че с нея не е представено нито едно доказателство установяващо противоправното му поведение, нито се посочват доказателства за съществуващите по автомобила вреди, както и за техният размер.
Желае съдът да отхвърли иска на ищцата с всички законни последици и да му заплати направените по делото разноски.
В подкрепа защитните тези на ищцата и на ответника са разпитани две групи свидетели: на ищцата К.К. /без родството със страните по делото/, а на ответника Р. А.Г./брат на ответника, който заяви, че желае да свидетелства въпреки разясненото му от съда право на отказ от свидетелстване/ и М.Й.Й./без родство със страните по делото/.
Свидетелят К.К.заяви, че познава ответника Г. ***, който работил в периода 2014/2015г. при К.К., като „тракторист“, който му бил гласувал голямо доверие.
През лятото на 2014 г. К.извикал на помощ св.К.да поставят два акумулатора на л.а. „Мицубиши Паджеро“, с цел да го предостави на Г.,*** до с.Добролево. Посочи неговите индивидуализиращи белези: джипа бил бронзов металик на цвят, марка „Мицубиши Паджеро”, имал стълб на вратата отзад и резервната му гума беше отзад, роубар имаше отпред, с кубатура 2800 и това го знае със сигурност.
Свидетелят заяви, че ответникът Г. управлявал автомобила в периода 2014/2015г. и друг човек, освен него К.не е виждал да го управлява.
Впоследствие св.К. разбрал от К.К., че имало ПТП с л.а. „Мицубиши Паджеро“, но не знае кои били участниците, нито какви са били щетите по него.
След ПТП-то доколкото си спомня свидетелят, автомобилът се управлявал, а след това го видял в една автомивка в с.А., но не знае годината. Джипа го видял здрав и изправен. Не знае дали К.е изискал джипа след ПТП-то. Не знае към настоящия момент къде се намира джипа. Не знае дали този джип е бил обект прехвърлителна сделка.
Свидетелят Р. Г., заяви,че брат му Г. работил при покойния К.К., като „тракторист“, но не знае за какъв период от време.
Процесният джип подробно описан в исковата молба, Р. Г. заяви, че го купил от К.приживе, като лично му заплатил сумата 3 500.00 лева в деня преди убийството му, което било извършено преди Коледата на 2015г. Поради тази причина официално автомобила не бил прехвърлен по надлежният ред. Закупуването на процесният джип било, с цел да подарък от Р. за Г..
Р. Г. заяви, че той лично управлявал процесният автомобил в продължение на една година, т.е. в периода 2014/2015г., като освен него в този период го управлявал и Г..
Уговорката за закупуване на автомобила била между Г. и К., а заплащането на цената е извършено от Р. на К., като официално по документи трябвало за купувач да фигурира брат му Г., но поради смъртта на К.прехвърлянето официално на автомобила не се осъществило. Плащането на сумата от 3 500.00 лева било извършено в жилището на Р. Г.,***, а брат му живее на същата улица, но на № 37. Сумата от 3 500.00 лева Р. предал лично на К.на ръка, без същият да му подпише разписка или някакъв друг писмен документ за получаването й. На предаването на парите присъствали К., Р. и М.Й., а брат му Г. не присъствал.
Към дата 20.12.2015г. процесният лек автомобил бил в домът на Р. Г. и винаги се е намирал там. Автомобилът предмет на делото е в домът на Р. Г. от 2014г. до настоящият момент към 2017г. През този период от време наследниците на К.К.не са потърсили този автомобил нито от Р., нито от брат му Г..
Свидетелят знае за инцидента с л.а.„Мицубиши Паджеро“ станал през месец март 2016г. в с.К., при който джипът бил насечен със секира от И., по прякор „Босия” или Босев. От полицията свидетелят узнал, че И. насякъл лекият автомобил предмет на делото.
Първоначално автомобилът бил в полицията в гр.О. за оглед, а впоследствие Р. го прибрал обратно вкъщи и отказал да заплати щетите по него, тъй като за втори път го поправя от предходен инцидент, като Г. следва да поеме отговорността за поправката му.
Р. Г. посочи щетите причинени от насичането на автомобила, а именно: счупени стопове, прозорци, деформация по купето, нарязани четирите гуми, в купето имало следи от секири, счупено табло, седалките също, т.е. целият автомобил бил насечен и повреден, като вече не могъл да бъде в движение, ако не се ремонтира изцяло. Впоследствие преместил джипа в един от имотите си находящи се в близост до бензиностанцията в с.А..
Според Р. Г., ищцата и синът й са уведомени лично от Р. за щетите по джипа настъпили при инцидента, предмет на ДП на РП – О.. Синът й видял процесният автомобил в домът на Р. в потрошено състояние.
До предявяване на настоящата искова молба, ищцата и синът й не са поискали заплащане щетите по автомобила, нито от Р., нито от Г..
При разговор между свидетелят Р. Г. и ищцата по повод исковата молба, разбрал, че тя има претенции към брат му Г. по друг повод, но не и към него.
Другият свидетел М.Й. заяви, че познава Г. от 2-3 години, като брат на Р., с когото са приятели. Знае, че Г. работил като „тракторист“ или „комбайнер“ в с.А., при К., който му бил работодател и бил земеделски производител.
Преди Коледата на 2015г. се уговорили с Р. да празнуват Коледните празници заедно в с.А.. Бил на гости на Р., когато в домът му пристигнал К., на който Р. броил сумата от 3 500.00 лева за покупката на джип „Паджеро”, бронзов на цвят. Подробности, относно продажбата свидетелят не знае. От Р. знае, че го е купил за ползване, но кой от двамата братя ще го ползва или и двамата, не знае.
При предаването на парите присъствали К., Р. и свидетелят М.Й., като Г. не спомня дали е присъствал. Р. предал парите на ръка на К., които били с различен номинал от по 50.00 лв. и по 20.00 лв., за които К.не е дал никаква писмена разписка на Р., че получил парите, но се уговорили след 1-2 дни официално да оформят сделката.
При едно от посещенията си в с.А., свидетелят Й. видял джипа в двора на Р. в ужасно състояние. При разговор с него разбрал, че бил насечен от някакви лица.
Преди делото свидетелят узнал от Р. Г., че наследниците на К.са потърсили автомобила и след като са го видели в какво състояние се намира, поискали отремонтиране му. Р. и Г. се съгласили да върнат автомобила на наследниците на К., но последните поискали да им заплатят щетите по него, при което двамата братя отказали, тъй като той вече бил заплатен.
Свидетелят заяви, че автомобилът в момента се намира в някой от дворовете на Г. и Р., но не е ремонтиран.
От приложеното копие от ДП № 77/2016г. по описа на РП-О., № 99/2016г. на РУ-О. е видно, че с Постановление за спиране на наказателно производство от 15.07.2017г. същото ДП е спряно за престъпление по чл.216, ал.1 от НК, поради неразкрИ.е на извършителя на престъплението. До приключване на настоящето исково производство няма данни ДП да е възобновено.
В Постановлението за спиране на наказателно производство от 15.07.2017г. по ДП № 77/2016г. по описа на РП-О. наблюдаващият прокурор е приел, че св.Г.А.Г. ***, който ползвал л.а. „Мицубиши Паджеро“ с рег.№ ВР3156ВВ, собственост на К.П. К., който бил закупил от него преди около две години, но не извършили прехвърлянето на собствеността му по надлежният ред. На 18.03.2016г. станал инцидента с л.а. „Мицубиши Паджеро“ с рег.№ ВР3156ВВ, в с.Крушовица пред домът на П.Б., в който се скарали и сбили Г.Г. и лицето Т.М.. Вследствие на нападението на Г. била оказана медицинска помощ. При пристигане на полицията се установило, че л.а. „Мицубиши Паджеро“ с рег.№ ВР3156ВВ е изпотрошен, а на мястото на инцидента бил св.И. Босев-баща на П.Б., който държал в себе си малка брадва, поради което полицейските служители имали подозрения, че той е нанесъл ударите по колата, вследствие на което тя била унищожена. В подкрепа на това съмнение обаче не са събрали достатъчно убедителни доказателства уличаващи св.Босев за извършител на престъплението, поради което ДП е спряно.
От заключението на допуснатата по делото СТЕ прието от страните без възражение и от съда като вярно, пълно и обективно се установи, че експерта не е извършил оглед на джипа, тъй като не успял да го види. Заключението му е изготвено на база снимковия материал, който се намира в ДП приложено по настоящето дело. За сумата която е изчислил ползвал материалите от ДП. В общата сума на щетите която вещото лице Т. е отразило от 1601,04 лв. са включени демонтажни и монтажни работи, които не са отразени в заключението по ДП и това е разликата в сумите по двете заключения. В настоящето заключение експерта посочи, че стойността на щетите от повредените резервни части е 1466.00 лв., а стойността на труда за демонтажно-монтажните работи е 135.04 лв.
Справедливата пазарна стойност на лекия автомобил преди извършване на деянието/увреждането/ т.е. към датата на подаване на исковата молба-21.04.2017г. е в размер на 4675,00 лв., респ. собственика на автомобила би могъл да го продаде на тази цена, ако същия е бил в изправно състояние.
От
така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Заявената искова претенция е с правно основание чл. 45 от ЗЗД. Предявения иск е процесуално допустим – заявен е от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – ищцата твърди, че в резултат от противоправно действие на ответника е претърпяла имуществени вреди, чието парично възмездяване претендира.
Съобразно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, който виновно
е причинил другиму. За да е основателен предявения
иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД следва
кумулативно да са налице следните предпоставки- противоправно деяние, вина,
вреда и причинна връзка между деянието и вредата.
Съгласно презумцията на ал. 2 на чл. 45 от ЗЗД вината на дееца се счита за налична до доказване на противното, от което следва извода, че доказателствената тежест за опровергаване на вината носи ответника -делинквент. За установяване на останалите предпоставки на деликтната отговорност, доказателствената тежест носи от ищеца - при условията на пълно и главно доказване.
Липсата дори и на една от така изброените предпоставки- води до неоснователност на предявения иск./Решение № 242 от 20.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5739/2007 г., III г. о., ГК/
Безспорно е по делото, че процесният л.а. „Мицубиши Паджеро“ с рег.№ ВР3156ВВ е собственост на К.П.К. придобит по време на брака с ищцата Л.К./намиращ се под режима на СИО/.
В хода на процеса от свидетелските показания на Р. Г. се установи, че същият закупил приживе от К.К.процесният автомобил за сумата от 3500.00 лв., която му броил на ръка един ден преди убийството му, но поради настъпилата трагедия не могли да прехвърлят автомобила по надлежният ред.
Тази сделка според настоящият съдебен състав няма транслативен ефект по отношение на собствеността върху процесното моторно превозно средство.
Съгласно чл. 144 ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ прехвърляне на собствеността на регистрирани автомобили се извършва с писмен договор с нотариална заверка на подписите на страните. При отсъствието на предписаната от закона форма, договорите са нищожни. К.К./респ.неговите наследници/ е собственик на л.а „Мицубиши Паджеро“ с рег.№ ВР3156ВВ, предмет на извършеното унищожаване/повреждане/ по чл.216,ал.1 от НК. Собствеността върху посоченото моторно превозно средство не е прехвърляна по посочения законов ред и съответно свидетеля Р. Г. е носител на правата и задълженията, произтичащи от притежаването на собствеността върху посочения автомобил. Предоставянето от нея на различни права, различни от правото на собственост, нямат транслативен ефект по отношение на собствеността върху процесното моторно превозно средство.
В случая за да е осъществен сложният фактически състав на чл.45 от ЗЗД е необходимо да се установи при условията на кумулативност, че е налице осъществено противоправно деяние/действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, като вината се предполага до доказване на противното.
ДЕЯНИЕТО като проява на човешка постъпка може да се изрази в действие или бездействие, което следва да е противоправно и виновно. За да се приеме, че едно деяние е противоправно, необходимо е то да нарушава предписания правен ред и норми на правно определено поведение. Не може да се оцени като деликт едно поведение, ако то не съдържа правна укоримост, явяваща се като следствие на нарушение на конкретна правна норма. Ако няма задължение за действие, бездействието не може да бъде основание за предявяване на иск, дори и с бездействието да са причинени вреди. В конкретният казус от показанията на св.К.К.и Р. Г. е установено, че ответника Г.Г. е управлявал процесният лек автомобил в периода 2014/2015г., но не се установи той да е извършил някакво деяние/действие или бездействие/, вследствие на което са настъпили вредите по л.а „Мицубиши Паджеро“ с рег.№ ВР3156ВВ. Факта, че същият бил паркиран пред домът на лицето П.Б. и след възникналият скандал между ответника и лицето Т.М., л.а. бил съсечен с брадва, но от трето лице, не може да се вмени във вина поведението на ответника, както е отразено в писмената защита на ищцата. В тази връзка е приложено Постановление от 15.07.2017г. на РП-О., от което е видно, че същата спряла наказателното производство водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.216 от НК извършено на 18.03.2016г.
Деянието трябва да е противоправно, т.е. да нарушава закона, като не е задължително да се касае за престъпление. Не е налице и ПРОТИВОПРАВНОСТ на деянието, тъй като не е нарушен закона от ответника. В случая вредите са причинени от трето за спора лице.
ВИНАТА съгласно чл.45,ал.2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е да докаже, че не е действал виновно.
Причинителят
на вредата следва да е действал виновно. Вината може да е под формата на
умисъл/пряк или евентуален/ или на непредпазливост/самонадеяност или
небрежност/. Следователно причинителят на вредата трябва да е целял да увреди
другото лице или макар и да е имал за цел това, е допускал, че с действието
/бездействието/ си ще му причини вреда, мислил е, че може да я предотврати, но
въпреки това тя е настъпила.
Не се
доказа виновно действие/бездействие/ от страна на ответника Г., че е причинил
вреди по автомобила, видно от ДП и от показанията на св.Р. Г. и св.К.Костовски.
Съдът намира, че в настоящия случай няма влязла в законна сила присъда
постановена от наказателен съд при която установените
в мотивите й факти, които са рамките посочени от чл. 300 от ГПК /дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца/ са
задължителни за гражданския съд разглеждащ гражданските последици деянието
извършено от Г.Г..
Основен елемент на деликта е ВРЕДАТА, без наличието на която не може да се говори за непозволено
увреждане. Имуществената вреда се
схваща, като претърпяна реална загуба /реално настъпила вреда, в резултат на
която е намаляло имуществото на ищеца/ и/или пропусната полза /вреда, при която
е осуетена неговата реална възможност да придобие дадено имуществено благо/.
От доказателствата по делото
се установи, че е причинено на ищцата увреждане–повредите върху съсобствения и
наследствен от покойният й съпруг К.К.автомобил, представляващи предно
панорамно стъкло, 2 бр. фарове, задно панорамно стъкло, странични стъкла,
стъкло-люк/шибидах/, 2 бр. стопове, срязани 4 бр. гуми, са причинили на ищцата
имуществена вреда в размер на изчислената по делото СТЕ в размер на 1601,04
лв.
В случая подлежащите на доказване вреди причинени от ответника Г.Г., ищцата
не е установила и доказала с писмени или гласни доказателства.
Свидетелят К./свидетел на ищцата/ сочи в показанията си, че от К.К.разбрал за настъпило ПТП с л.а. “Мицубиши Паджеро“, но не знае участниците в него. Съдът не кредитира показанията му в тази част, тъй като противоречат на събраният доказателствен материал. Видно от приложеното ДП № 77/2016г. по описа на РП-О. повреждането на автомобила е станало на 18.03.2016г., а К.К.е починал на 20.12.2015г., видно от представеното у-ние за наследници. Естествено е, че няма как да узнае К.от един покойник, кога е настъпило деянието визирано в чл.216,ал.1 от НК, което е предмет на горецитираното ДП.
ПРИЧИННАТА ВРЪЗКА е обединяващ елемент на посочените по-горе елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Вредата трябва да е пряка и непосредствена последица от деликта/чл.51 ЗЗД/, а не резултат на случайни или изобщо несвързани с деянието обстоятелства.
В конкретният случай е безспорно, че настъпилите вредни
последици за ищцата по нейно твърдение
визирани по-горе, не са причинно обусловени и не са резултат от
противоправното поведение на ответника Г.Г..
Ето защо, съдът намира, че ищцата не доказа наличието на всички кумулативно дадени елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД в настоящия случай, а именно: деяние, противоправност, причинени вреди на ищцата от ответника и причинна връзка между деянието и противоправните вреди, поради което, искът с правно основание чл.45 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на
делото и на основание чл.78,ал.3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника
Г.Г. направените пред настоящата съдебна инстанция деловодни разноски в размер
на 400,00 лв. за адвокатски хонорар/а не както е посочено в списъка с разноски
450.00 лв./ съгласно приложен договор за правна защита и съдействие №
704067/29.05.2017г./л.18 от делото/ и 100.00 лв. разноски съгласно чл.7,ал.8 от
Наредба № 1/2009г. МРАВ, съгласно която при защита по дела с повече от две съдебни заседания за всяко следващо
заседание се заплаща допълнително по 100 лв.
При този
изход на делото на ищцата Л.К. не следва
да й се присъждат разноски.
Воден от гореизложените съображения и на основание чл.45 от ЗЗД, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Л.П.К. *** със съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр.Враца, ул.Софроний Врачански, № 3, ет.3, офис №2 чрез пълномощника адв.Р.С. против Г.А.Г. с ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, с който е поискала съдът да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да й заплати исковата сума от 1383.80 лв.(Хиляда триста осемдесет и три лева и 80 стотинки) представляваща обезщетение за нанесени щети по лек автомобил „Митсубиши Паджеро“ с рег.№ ВР3156ВВ, рама V464030043, съсобствен с покойният й съпруг К.П.К.поч.на 20.12.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на и.м.- 21.04.2017г. до окончателното й изплащане и направените по делото разноски, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Л.П.К. *** със
съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр.Враца, ул.Софроний Врачански, № 3,
ет.3, офис №2 чрез пълномощника адв.Р.С. да заплати на Г.А.Г. с ЕГН ********** ***,
направените деловодни разноски пред настоящата съдебна
инстанция в размер на 400,00 лв.(Четиристотин лева) адвокатски
хонорар и 100.00 лв.(Сто лева) разноски по чл.7,ал.8 от Наредба № 1/2009г.
МРАВ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Враца в двуседмичен срок от уведомяването на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: