Р Е Ш
Е Н И Е №256
гр.Елхово, 29.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЕЛХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично
съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: В.Апостолова
при секретаря М. Д.,
разгледа докладваното от съдията АНД № 286 по описа за 2019г. на съда и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 19-0261-000159
от 17.05.2019 година, издадено от Началника на РУ на МВР гр.Елхово Г. В., с
което на Т.М.В. от с. ***, ЕГН – **********, са наложени следните
административни наказания: глоба в размер на 300.00 лева на основание чл. 177,
ал.1, т.4, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, глоба в размер на
50.00 лева на основание чл. 181, т.7 от ЗДвП и глоба в размер на 20.00 лева на
основание чл. 185 от ЗДвП за това, че на на
27.04.2019 г. в 05.24 на територията на община Болярово, на кръстовището на път
II-79 и разклон с.Мамарчево с
посока от с.Мамарчево за гр.Болярово, управлявал лек автомобил „Опел Вектра“ с
рег.№ ***, негова собственост видно от Договор за покупко-продажба № 814 на
нотариус № 250 С.*** гр.Бургас, като същото МПС е спряно от движение, водача превозва
по-голям брой пътници от определения в СРМПС и МПС не е оборудвано с
пожарогасител – нарушения съответно по чл. 5, ал.3, т.2, чл. 133,
ал.1 и чл. 139, ал.2, т.3 от ЗДвП.
Срещу това НП е подадена жалба от Т.М.В. от с. ***, с
която се желае отмяна на същото като незаконосъобразно и издадено в нарушение
на материалния закон. Жалбоподателят твърди, че не е знаел, че управляваният от
него автомобмил е с прекратена регистрация, тъй като никой не го е уведомил за
това, а от друга страна същото МПС имало поставени регистрационни табели, имало
валидна полица за застраховка „Гражданска отговорност“ и заплатена винетна
такса, поради което и счита, че нарушението по чл. 5 от ЗДвП не е извършено
виновно, както и че в случая МПС не е било спряно от движение, както се сочи в
АУАН и НП, а е със служебно прекратена регистрация. За нарушението по чл. 133
от ЗДвП заявява, че за същото не е описано в АУАН и НП нито колко пътници е
имало в МПС, нито колко е допустимия
брой съгласно СРМПС, с което е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН – не са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, което
е съществено проц.нарушение, ограничаващо правото на защита на жалбоподателя.
По отношение на третото нарушение заявява, че същото не е извършено, тъй като в
МПС е имало пожарогасител, но за него извършващите проверката полицейски
служители му заявили, че е „стар“.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично и
не е изпратил процесуален представител.
Органът, издал обжалваното наказателно постановление
не изпраща представител в съдебно заседание, като при депозиране на АНП с
писмо изх. № 261000-3670 от 16.07.2019г.
е посочил, че жалбата е неоснователна и
като такава не следва да се уважава.
РП-Елхово, редовно призована не изпраща представител в
съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
На 27.04.2019 година, свидетелите П.И. и Х.Д., двамата
служители на РУ на МВР град Елхово, първият на длъжност „младши автоконтрольор“
/към момента на проверката/, а вторият „полицай“ ООР, били на работа и
изпълнявали служебните си задължения, вкл. и по осъществяване контрол на
движението по пътищата. В 05.24 часа те се намирали на кръстовището на път ІІ-79 и разклона за село
Мамарчево, когато видели по пътя в
посока от село Мамарчево към гр. Болярово да се движи лек автомобил „Опел
Вектра“ с рег. № *** и го спрели за проверка. В хода на тази проверка
свидетелите установили, че водач е
жалбоподателя Т.В., а в купето имало още петима пътници. След като било
поискано от водача на МПС да представи свидетелство за управление на МПС и
други документи, вкл. и такива за управлявания от него автомобил, В. каквото
било налично. При проверката на документите и МПС, св. И. и Д. установили
самоличността на водача и че същият е купил с Договор за покупко-продажба
управляваният от него автомобил, но след извършена справка с РСОД било видно,
че същото МПС е спряно от движение. При проверката било установено и че МПС не
е оборудвано с пожарогасител. След това св.И., в присъствието на колегата си
Христов Д. и на самия Т.В., съставил против последния АУАН № 117130 от 27.04.2019г.
за това, че на същата дата, в 05.24 часа, на територията на община Болярово, на кръстовището на път II-79 и разклон с.Мамарчево с
посока от с.Мамарчево за гр.Болярово, управлява лек автомобил „Опел Вектра“ с
рег.№ ***, негова собственост, видно от Договор за покупко-продажба № 814 на
нотариус № 250 С.*** гр.Бургас, като същото МПС е спряно от движение, превозва
по-голям брой пътници от определения в СРМПС и МПС не е оборудвано с
пожарогасител. Актосъставителят квалифицирал цифрово словесното описание
на нарушенията като такива по чл. 5, ал.3, т.2, по чл. 133, ал.1 и по чл. 139,
ал.2, т.3 от ЗДвП. Така съставеният АУАН № 117130 от 27.04.2019г. бил предявен
на В., след което последният го подписал и получил копие от него, като заявил
преди това че няма възражения.
В тридневният срок от съставянето на АУАН, предвиден в
разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН, жалбоподателят Т.В. не е депозирал писмени
възражения пред административно наказващият орган.
По-късно, въз основа на съставения АУАН № 117130 от
27.04.2019г. е издадено от Началника на РУ на МВР гр.Елхово Г. В., обжалваното
Наказателно постановление 19-0261-000159 от 17.05.2019 година, с което на Т.М.В.
от с. ***, ЕГН – **********, са наложени административни наказания както
следва: глоба в размер на 300.00 лева на основание чл. 177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП, глоба в размер на 50.00 лева на основание чл. 181, т.7 от ЗДвП и глоба в
размер на 20.00 лева на основание чл. 185 от ЗДвП за това, че на 27.04.2019 г. в 05.24 на територията на
община Болярово, на кръстовището на път II-79 и разклон с.Мамарчево с
посока от с.Мамарчево за гр.Болярово, управлявал лек автомобил „Опел Вектра“ с
рег.№ ***, негова собственост видно от Договор за покупко-продажба № 814 на
нотариус № 250 С.*** гр.Бургас, като същото МПС е спряно от движение, превозва
по-голям брой пътници от определения в СРМПС и МПС не е оборудвано с
пожарогасител – нарушения съответно по чл. 5, ал.3, т.2, чл. 133,
ал.1 и чл. 139, ал.2, т.3 от ЗДвП. Това НП е връчено на Т.В. на 05.07.2019
година, видно от отбелязването на разписката върху самото НП. Жалбата против
това НП е входирана от АНО на 10.07.2019 година.
От
приложената към АНП Заповед рег. № 8121з-515 от 14.05.2018 година на Министъра
на МВР, се установява материалноправната компетентност на определени служители
на ОД на МВР и СДВР /вкл. заемащи длъжността мл. автоконтрольор/ да съставят
актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП на обслужваната
територия, както и на Началник РУ на МВР- Елхово да издава НП въз основа на
такива актове.
От
приложената по АНП справка за служебна
промяна на регистрацията на МПС „Опел
Вектра“ с рег.№ *** и изисканата от ОД на МВР - Бургас, сектор „Пътна
полиция“ справка с рег.№ 769000-21074 2 от 13.09.2019 г. е видно, че от
31.07.2017г. до 29.03.2019г. собственик на процесното МПС е бил Филип Атанасов,
а с Договор за покупко продажба на МПС с № 814 от 29.03.2019г. на нотариус с №
250, жалбоподателят е закупил същия автомобил. В двете справки е посочено, че автомобилът
е бил спрян от движение на 08.01.2019г. на основание чл. 171, т.2, б. „а“ от ЗДвП поради техническа неизправност, а на 30.05.2019г. е служебно прекратена
регистрацията на автомобила по чл. 143, ал.15 от ЗДвП, но не е посочено с какъв
акт е било постановено спирането от движение на МПС, нито кога и от кой е
издаден този акт, влязъл ли е в сила и кога.
Горната фактическа обстановка се установява от
приложената по делото административно-наказателна преписка, изисканото от съда
писмено доказателство и от показанията на двамата разпитани в хода на съдебното
дирене свидетели – актосъставителят П.И. и свидетелят по установяване на
нарушението Х.Д.. Същите изразяват в пълнота всички факти и обстоятелства във
връзка с възприетите от всеки от тях действия на жалбоподателят и освен това,
няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и
безпристрастността на тези свидетели, поради което съдът ги кредитира. П.И. и Х.Д.
са категорични в показанията си, че по време на проверката на 27.04.2019г. с
РСОД /таблет/ било установено, че управлявания същия ден от жалбоподателят
автомобил е бил спрян от движение, като същите заявяват, че не си спомнят на
какво основание е било спряно от движение МПС и с какъв акт. Свидетелите заявяват
също, че в автомобила е имало освен водача и други петима пътници, което е
по-голям брой от определения в СРМПС /4+1/
и МПС не е било оборудвано с пожарогасител.
От така описаната фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи: Жалбата е
процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с правен интерес да обжалва
наказателното постановление и в законоустановения 7-дневен срок.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна
по следните съображения:
Въз
основа на извършената цялостна служебна проверка относно процесуалноправна законосъобразност на атакуваното НП, съдът не констатира да са налице процесуални нарушения,
представляващи формални предпоставки за отмяна на издаденото НП.
Административнонаказателната отговорност на Т.М.В. е ангажирана в напълно
редовно възникнало и развило се производство по установяване на нарушението.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в надлежната форма, при спазване
на процесуалните изисквания и съдържат всички изискуеми реквизити, съобразно
разпоредбите на чл.42, респ. 57 ЗАНН.
Досежно
материалноправната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление,
съдът намира следното:
Разпоредбата
на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП поставя забрана към водачите да управляват пътно превозно средство, което е спряно от движение. По
делото безспорно се установява, че на инкриминираната дата жалбоподателят Т.В.
е управлявал процесния лек автомобил „Опел Вектра“
с рег. № А1463АМ, негова собственост от 29.03.2019г., но не е изяснена
фактическата обстановка, предвид събраните доказателства и не е доказано безспорно
извършеното нарушение, което е в тежест на административнонаказващия орган. По
този начин е нарушена и разпоредбата на чл. 52, ал.4 от ЗАНН от страна на наказващия орган - преди да се
произнесе по преписката да прецени законосъобразността и обосноваността на
съставения АУАН и да прецени направените възражения, ако има такива, като при необходимост
разследва и спорните обстоятелства.
Съдът
намира, че АНО не е събрал доказателства и не е посочил такива вкл. и пред съда
за това кога, на какво основание и за какъв период от време е било спряно от
движение управляваното от жалбоподателя МПС, с какъв акт, от кой и кога е
издаден и кога е влязъл в сила. От показанията на свид. И. и Д., а и от
соченото в АУАН и НП обстоятелство, се установява, че актосъставителят е
установил, че управляваното от В. на 27.04.2019г. МПС е спряно от движение чрез
справка с РСОД /таблет/. Но нито в АУАН, нито в НП не е конкретизиран акта, с
който МПС е спряно от движение. По делото липсват доказателства, от които да се
направи категоричен и несъмнен извод, че към момента на установяване на
нарушението и на съставяне на АУАН - 27.04.2019г. това МПС е било спряно от
движение /не е приложена ЗППАМ или друг акт/. Несъмнено това води до
невъзможност да се извърши преценка правилно ли е приложена разпоредбата на
ЗДвП, сочена като нарушена от лицето - чл. 5, ал.3, т.2 от ЗДвП. Независимо от
регламентираната в чл.189, ал.2 от ЗДвП доказателствена сила на съставения акт
за нарушение, доказателствената тежест остава за административнонаказващия
орган, тъй като обратното би било в нарушение на презумпцията за невиновност в
чл.16 от НПК, намиращ субсидиарно приложение в административнонаказателното
производство, съгласно чл.84 от ЗАНН.
Нещо
повече, по преписката липсват каквито и да било
доказателства, жалбоподателят да е управлявал превозното средство със знанието,
че управлява такова МПС, което е спряно от движение и в този смисъл не се
установява субективната страна на нарушението. Няма данни, че е бил поставен
стикер на предното стъкло на автомобила, удостоверяващ спирането от движение.
Това е пропуск на контролния орган, тъй като съгласно чл. 40, ал. 2 от Наредба
№ I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране
от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда
за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства „На временно
спрените от движение превозни средства се изземва част втора на свидетелството
за регистрация и се поставя знак „Спрян от движение“ – по образец.
Обстоятелството,
че управляваният от жалбоподателя автомобил фигурира в масивите на контролните
органи като спрян от движение, не представлява факт, обосноваващ сам по себе си
извод, че деянието съдържа всички обективни и субективни признаци на
административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществява както от
обективна, така и от субективна страна състав на административно нарушение по
чл.5, ал.3, т.2, във вр. с чл.177, ал.1, т.4 от ЗДвП. Това е така, доколкото по
аргумент от чл.7, ал.1 от ЗАНН административното нарушение е деяние, което
следва да е извършено виновно - умишлено, а в случая няма данни жалбоподателят
да е знаел, да е могъл да знае или да е длъжен да знае, че автомобилът, който е
управлявал, е спрян от движение.
При оценка на събрания доказателствен материал съдът приема, че не
е установено по безспорен начин Т.В. да е извършил нарушение по чл.5, ал.3, т.2
от ЗДвП. Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното, но от друга страна, по силата на разпоредбата на чл.14, ал.2 от НПК /„доказателствата и средствата за тяхното
установяване не могат да имат предварително определена сила”/, приложима
съгласно препращащата норма на чл.84 от ЗАНН, в съдебното производство тези
констатации нямат обвързваща доказателствена сила и следва да се преценяват в
контекста на целия събран по делото доказателствен материал. Тази позиция
категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС.
В
контекста на изложеното, съдът приема, че обвинението срещу жалбоподателя В. по т.1 от НП не е доказано по несъмнен
начин, тъй като събраните доказателства не са достатъчни, за да се приеме, че е
извършил описаното в НП административно нарушение и че законосъобразно е
привлечен към административнонаказателна отговорност за него. Поради изложените по-горе съображения, съдът
намира, че НП следва да бъде отменено в тази част като незаконосъобразно.
По
отношение на другите две нарушения - по чл. 133, ал.1 и по чл. 139, ал.2, т.3 от ЗДвП и съответно
наложени санкции - по 181, т.7 и чл. 185 от ЗДвП,
съдът намира за безспорно доказано от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, че в управлявания от жалб. В. автомобил са пътували петима
пътници освен водача, което безспорно е нарушение на изискването да не се превозва по-голям брой пътници от определения в
свидетелството за регистрация на моторното превозно средство. В случая в
процесното МПС следва да се превозват 4 пътника освен водача, което е отразено
и в справката за регистрация на това МПС. Освен това и двамата свидетели
потвърдиха, че в управляваното от жалбоподателя МПС не е имало пожарогасител
съгласно изискването на чл. 139, ал.2, т. 3 от ЗДвП - движещите се по пътя три-
и четириколесни моторни превозни средства да се оборудват и със пожарогасител.
Въпреки дадената от съда възможност на жалбоподателя да представи доказателства
във връзка с твърдението в жалбата, че в МПС е имало пожарогасител, такива не
бяха представени
Съдът намира, че определеното спрямо жалбоподателя
наказание за всяко от двете нарушения е в съответствие с обществената опасност
на деянието и дееца, на подбудите и другите отегчаващи и смекчаващи
отговорността обстоятелства съгласно разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и отговаря
на целите по чл. 12 от ЗАНН, като е определено в предвиденото от Закона за
извършеното нарушение наказание в абсолютен размер от 50.00 лева – за първото
нарушение – че е превозвал повече пътници и 20.00 лева – за това, че МПС не е
оборудвано с пожарогасител. Ето защо съдът счита, че административно
наказващият орган е определил справедливи наказания в предвиденият от Закона
размер, поради което не може да се приеме, че са налице основания за отмяна или
изменение на обжалваното НП в тази част – по п.2 и п.3.
Съдът не
възприема и възражението на жалбоподателя, че случая е маловажен и АНО е
нарушил Закона като е издал обжалваното НП, без да се съобрази с разпоредбите
на чл. 28 от ЗАНН. В конкретния
случай не се доказват изключителни или многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, които да сочат на една по-ниска степен на обществена опасност на
деянието в сравнение с обичайния случай на нарушения от същия вид.
Следователно, съобразно нормативно установения критерий за преценка наличието
на маловажен случай, процесният не разкрива признаците на такъв. Предвид характера на двете нарушения по п.2 и 3 от НП и
обществените отношения, които те засягат, както и липсата на такива смекчаващи
вината обстоятелства, които да сочат, че деянието представлява по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид, независимо,
че обществената опасност на дееца не е висока,
настоящият съдебен състав намира, че процесните две
нарушения на ЗДвП не съставляват маловажен случай. Задължението за спазването
на правилата за движение по пътищата важи спрямо всички водачи на ППС, движещи
се по пътищата. По посочените съображения наказващият орган
като не е приложил чл.28 от ЗАНН, не е нарушил закона.
Поради
изложените по-горе съображения, съдът намира, че НП следва да бъде потвърдено в
частта по пункт първи от същото и отменено като незаконосъобразно в частта по
пунктове втори и трети.
Предвид
резултата от делото, тъй като НП се потвърждава по два пункта, и на
основание чл. 189, ал.3 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН, жалбоподателят Т.В. следва
да бъде осъден да заплати по сметка на ЕРС сумата от 10.75
лева за направените по делото разноски за заплащане пътни разноски за явяване на свидетел /в
този смисъл ТР № 3/08.04.1985г. ОСНК на ВС/.
Воден от горното и на основание чл.63 ЗАНН, Елховският
районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление №
19-0261-000159 от 17.05.2019 година, издадено от Началника на РУ на МВР
гр.Елхово Г. В., В ЧАСТТА по пункт първи,
с която на Т.М.В. от с. ***, ЕГН – **********, е наложено административно
наказание глоба в размер на 300.00 лева на основание чл. 177, ал.1, т.4, пр.1
от Закона за движение по пътищата за нарушение по чл. 5, ал.3, т.2 от ЗДвП..
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно и правилно Наказателно постановление № 19-0261-000159
от 17.05.2019 година, издадено от Началника на РУ на МВР гр.Елхово Г. В., В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, с която на Т.М.В. от
с. ***, ЕГН – **********, са наложени адм. наказания глоба в размер на 50.00
лева на основание чл. 181, т.7 от ЗДвП и глоба в размер на 20.00 лева на
основание чл. 185 от ЗДвП за нарушения по чл.133, ал.1 и по чл. 139, ал.2, т.3
от ЗДвП.
На
основание чл. 189, ал.3 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН ОСЪЖДА жалбоподателя Т.М.В. от с. ***, ЕГН – **********,***, адв. С.К., да заплати в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд Елхово направените по делото разноски в размер на 10.75 лева /десет лева и седемдесет и пет стотинки/, както и 5.00
лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист, вносими също по
сметка на ЕРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Ямбол по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщението до страните,че е
изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ...................
/В.
Апостолова/