Съдия докладчик: Славка Кабасанова
Производството е по реда на чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД.
Образувано е по постъпила искова молба от К.Р.М. срещу „...." ЕООД ЕИК ...., със седалище
и адрес на управление: град П., район …., ул. .... № .. ет. … ап. …, представлявано от
управителя Д.Ц., в която се сочи, че на 17.11.2019 г. ищецът сключил договор за изработка
на мебели с „...." ЕООД, по силата на който ответникът се задължил да изработи диван
„Еврокомфорт", с размери 240/360/180 см., с лице към 360 см. от ляво, съответно 180 см.
отдясно + топ матрак за сън + 3 бр. облегалки, в цвят тъмносив и цикламен и 2 бр.
декоративни възглавници в цвят „Алкала 22", след което да го достави с негов транспорт до
адреса на ищеца в в град Чепеларе. Уговорили, че ищецът дължи на ответното дружество
възнаграждение в размер от общо 1824,00 лева за изработката и транспорта до Чепеларе на
поръчаното. Ответникът се е задължил да изработи и транспортира поръчаното до адреса на
ищеца в град Чепеларе до края на месец януари 2020 година. В исковата молба се излага, че
с подписването на договора М. е заплатил на ответника авансово сумата от 300,00 лева, за
удостоверяване на което е получил фискален бон №5590/17.11.2019 г. от „...." ЕООД. На
29.11.2019 г. К. Р. М. решил да провери как върви изпълнението на договора и посетил
магазина в Пловдив, при което служител го уверил, че диванът е в процес на изработка. При
това посещение ответникът поискал и ищецът заплатил авансово по договора още 600,00
лева, сума, за удостоверяване плащането на която е получил фискален бон
№5752/29.11.2019 година, от „...." ЕООД. Ищецът твърди, че в средата на януари 2020 г.
отново проверил до какъв етап е стигнала изработката на поръчаната от него мебел, но
установил че поръчаното не е готово и ответникът не му дал адекватен отговор на въпроса
до какъв срок счита, че ще изработи поръчаното. С настоящата искова молба К. Р. М. на
основание чл.262, ал.2 заявява, че разваля договора с ответника и иска същият да му върне
платените по договора суми, като получени на отпаднало основание. Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника „...." ЕООД да му върне сумата в размер на
900 лева, заплатена му в брой с фискален бон №5590/17.11.2019 година и с фискален бон
№5752/29.11.2019 година, като получена на отпаднало основание, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба в съда до
окончателното й изплащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски. От
името на ищеца в с.з. се явява адв.К., която прави искане за постановяване на неприсъствено
решение.
От ответника не е постъпил отговор на исковата молба в срок по реда на чл.131 ГПК.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител в с.з. и не ангажира становище.
Съдът, като взе предвид направеното искане за постановяване на неприсъствено решение по
делото, намери, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 от ГПК. Ответникът в
едномесечния преклузивен срок по чл.131 ГПК не е подал отговор на исковата молба; негов
представител не се яви в първото съдебно заседание по делото; не направи искане делото да
се разгледа в негово отсъствие, а ищецът е поискал постановяване на неприсъствено
решение. Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, а именно: на ответника
са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа, както и
последиците от неявяването на представител в съдебно заседание. Налице са и
предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК, а именно искът е вероятно основателен, с оглед
на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства по делото,
поради което съдът ще следва да постанови неприсъствено решение по делото, с което искът
да бъде изцяло уважен.
В полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски- 200 лв., от които
50 лв. ДТ за образуване на делото и 150 лв. адвокатско възнаграждение.
1
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „...." ЕООД ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: град П., район ..., ул.
.... № ..., ет. .. ап. ..., представлявано от управителя Д.Ц., да заплати на К.Р.М. ЕГН *** с
адрес: гр.Ч ул..... № ..., сумата в размер на 900 лева, заплатена му в брой с фискален бон
№5590/17.11.2019 година и с фискален бон №5752/29.11.2019 година, като получена на
отпаднало основание- развален договор от 17.11.2019 г. за изработка на диван
„Еврокомфорт" и 2 бр. декоративни възглавници, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 22.06.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „...." ЕООД да заплати на „К. Р. М. направените по делото разноски в размер на
200,00 лв.
Решението постановено като неприсъствено, не подлежи на обжалване.
2