Решение по дело №241/2014 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 267
Дата: 24 август 2016 г. (в сила от 13 февруари 2018 г.)
Съдия: Румяна Бончева
Дело: 20145500900241
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 7 август 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

            /                              24.08.2016 година                       гр. С.З.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. С.З.          ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 10.05.                                                                                       2016 година

В открито заседание в следния състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА

 

СЕКРЕТАР: Д.К.

Като разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА

Търг.д. № 241 по описа за 2014 година,

за да се произнесе съобрази:

 

         Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.647, ал.1, т.6 ТЗ, съединени с искове по  чл.55 от ЗЗД.

          Ищците П.А.А., в качеството на  синдик на “В.**” ООД и “В.**” ООД /в производство по несъстоятелност/ твърдят, че на 05.11.2012г. кредиторът “З.Ф.” АД подал молба до Окръжен съд – гр. С.З. за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника “В.**” ООД. Въз основа на тази молба с решение № 348/05.08.2013г. по т.д. № 801/2012г. по описа на СтОС било открито производство по несъстоятелност на “В.**” ООД (в производство по несъстоятелност), с начална дата на неплатежоспособността -15.10.2012г.

         С определение № 994/24.09.2013г., постановено по същото дело за постоянен синдик на “В.**” ООД бил назначен ищецът П.А.А..

         Посочва, че в изпълнение на задълженията си като синдик е установил, че на 08.06.2012 г., на 12.07.2012 г. и на 13.08.2012 г., в подозрителния период “В.**” ООД (в производство по несъстоятелност) извършило три плащания в брой, като чрез тях погасило изискуеми задължения на дружеството за заплащане на дивиденти в полза на първия ответник – съдружника Г.А.М., както следва:

         - на 08.06.2012г. – плащане с разходен касов ордер на сумата от 11 400лв., с което било погасено задължение на дружеството за заплащане на дивидент на първия ответник, възникнало на основание решение на Общото събрание на съдружниците на “В.**” ООД от 08.06.2012г.;

         - на 12.07.2012г. – плащане с разходен касов ордер на сумата от 9500лв., с което било погасено задължение на дружеството за заплащане на дивидент на първия ответник, възникнало на основание решение на Общото събрание на съдружниците на “В.**” ООД от 12.07.2012г.

         - на 13.08.2012г. – плащане с разходен касов ордер на сумата от 9500лв., с което е погасено задължение на дружеството за заплащане на дивидент на първия ответник, възникнало на основание решение на Общото събрание на съдружниците на “В.**” ООД  от 13.08.2012г.

Общият размер на платената от  “В.**” ООД (в производство по несъстоятелност, в брой в полза на първия ответник парична сума била в размер на 30 400лв.

         Потвърждение за извършването на гореописаните плащания в посочения общ размер било въвеждането на сумата от 32 000лв. (като изплатен доход на първия ответник) и сумата от 1600лв. (като удържан данък – 32 000лв. – 1600лв. = 30 400лв.) в изготвената и подадена от “В.**” ООД (в производство по несъстоятелност) Справка за изплатени доходи на физически лица през 2012г., подадена в ТД на НАП, с вх. № 2444471300009839/30.01.2013г., копие от което ищецът прилага като доказателство към исковата молба.

         С извършените по - горе плащания “В.**” ООД (в производство по несъстоятелност) погасило свои изискуеми парични задължения към първия ответник Г.А. М., като тези погасявания били извършени в 6-месечния срок преди датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност – 05.11.2012г., което съобразно разпоредбата на чл. 646, ал. 2, т. 3 от ТЗ ги правило недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността.

         Предвид недействителността на погасяванията на тези парични задължения, получената от първия ответник сума в размер на 30 400лв., според ищеца,  следвало да бъде върната в масата на несъстоятелността, което би довело да увеличаване на сумата, която кредиторите биха получили.

         Моли съда да постанови решение с което:

         1. Да обяви за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността, извършените от “В.**” ООД  ( производство по несъстоятелност) в 6-месечния срок преди датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност – 05.11.2012г., погасявания на изискуеми парични задължения за сумата в общ размер на 30 400лв. в полза на ответника Г.А.М., извършени както следва: 

         - на 08.06.2012г. – плащане с разходен касов ордер на сумата от 11 400лв., с което било погасено задължение на дружеството за заплащане на дивидент на първия ответник, възникнало на основание решение на Общото събрание на съдружниците на “В.**” ООД от 08.06.2012г.;

         - на 12.07.2012г. – плащане с разходен касов ордер на сумата от 9500лв., с което било погасено задължение на дружеството за заплащане на дивидент на първия ответник, възникнало на основание решение на Общото събрание на съдружниците на “В.**” ООД от 12.07.2012г.

         - на 13.08.2012г. – плащане с разходен касов ордер на сумата от 9500лв., с което е погасено задължение на дружеството за заплащане на дивидент на първия ответник, възникнало на основание решение на Общото събрание на съдружниците на “В.**” ООД  от 13.08.2012г.

Моли  със същото решение съдът да осъди ответника Г.А.М. да заплати в полза на масата на несъстоятелността на “В.**” ООД (в производство по несъстоятелност) сумата от 30 400лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира направените по делото разноски.

         Ответникът Г.М. взема становище, че предявеният иск е допустим, тъй като е подаден в едногодишния срок и от лице, активно легитимирано по чл. 649, ал.1 ТЗ.

         По основателността на иска заявява, че същият е неоснователен. Счита, че с точка 3 от този текст законодателят визира изрично възможността да се иска обявяване на недействителност на конкретни действия, изразяващи се в погасяване на изискуемо парично задължение на длъжника, независимо от начина на изпълнението, извършено в 6-месечен срок преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ. Твърденията на синдика били, че “В.**” ООД е погасило изискуемо парично задължение за дивидент по решения на ОС на съдружниците от 08.06.2012г., 12.07.2012г. и 13.08.2012г., изплатени съответно с РКО от 08.06.2012г., 12.07.2012г. и 13.08.2012г. Ответникът счита, че така посочените доказателства, изключват възможността извършените плащания да са направени след началната дата на несъстоятелността на “В.**” ООД (в производство по несъстоятелност). Тъй като погасяването на изискуеми парични задължения било извършено два месеца преди прогласената начална дата на неплатежоспособност и свръхзадлъжнялост, исковете се явявали неоснователни. Претендира разноските по делото.

         В допълнителната си искова молба ищецът поддържа предявените искове. Прави изменение на петитума на исковата молба, като моли съда да постанови решение, с което да обяви за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността извършените от “В.**” ООД  ( в производство по несъстоятелност) в 2- годишен срок преди датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност сделки и действия, вследствие на които се е стигнало до получаване на сумата в общ размер от 30 400 лв. от ответника – свързано лице Г.А.М., които сделки и действия увреждат кредиторите по несъстоятелността, както следва:

         - на 08.06.2012г. – Решение на общото събрание на съдружниците на “В.**” ООД за заплащане на  дивиденти, въз основа на което на същата дата с Разходен касов ордер дружеството е изплатило на първия ответник сумата от 11400лв. за заплащане на дивидент за сметка на неразпределена печалба;

         - на 12.07.2012г. - Решение на общото събрание на съдружниците на “В.**” ООД за заплащане на  дивиденти, въз основа на което на същата дата с Разходен касов ордер дружеството е изплатило на първия ответник сумата от 9500лв. за заплащане на дивидент за сметка на неразпределена печалба;

         - на 13.08.2012г. - Решение на общото събрание на съдружниците на “В.**” ООД за заплащане на  дивиденти, въз основа на което на същата дата с Разходен касов ордер дружеството е изплатило на първия ответник сумата от 9500лв. за заплащане на дивидент за сметка на неразпределена печалба.

         Ищецът поддържа и втория осъдителен иск, който е обусловен от първия, като моли съда да осъди ответника Г.А.М. да заплати в полза на масата на несъстоятелността на “В.**” ООД  (в производство по несъстоятелност) сумата от 30400лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба да окончателното изплащане.

         По делото е депозиран и допълнителен отговор от първия ответник, с който е взел становище, че изменение на иска е допустимо с оглед разпоредбата на чл. 372, ал. 2 ГПК.

         По отношение на основателността заявява, че счита същия за неоснователен и недоказан.

         Позовава се на разпоредбата на чл. 647 ТЗ, с която законодателят е регламентирал основанията на отменителните искове за обявяване за относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността извършените от длъжника действия и сделки в така наречения “подозрителен период”, предхождащ откриването на производството по несъстоятелност. Ответникът счита, че основания за претенцията на синдика можело да бъдат сключени от длъжника безвъзмездни сделки, сделки, в които даденото значително надхвърля по стойност полученото или сделка, която уврежда кредиторите, по която страна е свързано лице с длъжника, за които в Търговския закон е предвидено да са извършени в двугодишен срок преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и които  увреждат кредиторите.

         Счита, че не е налице безвъзмездна сделка по смисъла на чл. 647, ал.1, т.2 от ТЗ, а реализирането на право за получаване на част от печалбата на дружеството по чл. 133 ТЗ.

         Счита, че не е налице фактическият състав, предпоставящ уважаването на иска по чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ. Счита, че предявените искове са неоснователни и недоказани  и моли да бъдат отхвърлени от съда.

 

Съдът, като обсъди доказателствата по делото и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:

         С решение № 348/05.08.2013 г. по т.д. № 801/2012 г. по описа на СтОС е открито производство по несъстоятелност на “В.**” ООД (в производство по несъстоятелност), с начална дата на неплатежоспособността на дружеството - 15.10.2012 г.  С определение №994/24.09.2013г., постановено по същото дело за постоянен синдик на “В.**” ООД е назначен ищецът П.А.А..

         Безспорно е установено, че на 08.06.2012г. дружеството “В.**” ООД /в производство по несъстоятелност/ е извършено плащане с разходен касов ордер на сумата 11 400лв., с което е погасило задължение на дружеството за заплащане на дивидент на първия ответник, възникнало на основание решение на Общото събрание на съдружниците на “В.**” ООД от 08.06.2012г.  Не се оспорва от страните по делото, че на 12.07.2012 г. дружеството “В.**” ООД/в производство по несъстоятелност/  е извършило плащане с разходен касов ордер на сумата 9500лв., с което е погасило задължение на дружеството за заплащане на дивидент на първия ответник, възникнало на основание решение на Общото събрание на съдружниците на “В.**” ООД от 12.07.2012г. Въз основа на същото решение, на 13.08.2012г. е извършено плащане с разходен касов ордер на сумата от 9500лв. на съдружника М., като е погасено задължение на дружеството за заплащане на дивидент на съдружника.  Така, общият размер на платената от  “В.**” ООД /в производство по несъстоятелност/, в брой в полза на ответника М. парична сума е в размер на 30 400лв.

         С оглед изясняване на фактическите обстоятелства по делото е назначена съдебно – икономическата експертиза,  чието заключение съдът възприема. Същото не беше оспорено от страните в хода на съдебното производство.

         Видно от експертизата, при извършена проверка на материалите по делото и представените от счетоводството първични счетоводни документи и справки, експертизата е установила, че на 01.01.2012 г. касовата наличност на дружеството  е била 91 816.50 лв. На 29.03.2012 г. са изтеглени 7 750 лв. от банковата сметка в „У.Б." на дружеството, като сумата е осчетоводена в сметка 501"Каса" и към 29.03.2012 г. дружеството е осчетоводило касова наличност 99 566.50 лв.

         Видно от експертизата, приетите предявени вземания на кредиторите на „В.**" ООД (в производство по несъстоятелност) са, както следва: в размер 12 354.72 лв.главница и 1348.11 лв. лихви, предявени на 09.09.2013г. от кредитора НАП С. и в размер 72 800 лв. по договор и 3480.00 лв. разноски по несъстоятелността, предявени на 12.09.2013 г. от"З.Ф." АД - С.З.. Общият размер на приетите вземания са в размер на 89 982.83 лв.        Към 08.06.2012 г. активите /паричните наличности/, отразени в счетоводството на дружеството са били достатъчни, според експерта, за да покрият предявените и приети вземания в производството по несъстоятелност в размер на 89 982.83 лв.

         Видно от експертизата, на 08.06.2012 г., на 12.07.2012г. и на 13.08.2012 г. „В.**" ООД (в производство по несъстоятелност) е извършило плащания в брой на дивиденти в полза на съдружниците Г.А.М. и Й.Д.Ж., както следва:

         - на 08.06.2012 г. е изплатена с Разходен касов ордер сумата от 11400 лв., с което е погасено задължение на дружеството за заплащане на дивидент на първия ответник, възникнало на основание Решение на Общото събрание на съдружниците на „В.**" ООД от 08.06.2012г.;

         -на 08.06.2012 г. е изплатена с Разходен касов ордер сумата от 11 400 лв., с което е погасено задължение на дружеството за заплащане на дивидент на съдружника Й.Д.Ж., възникнало на основание Решение на Общото събрание на съдружниците на „В.**" ООД от 08.06.2012г. Ордерите са осчетоводени в счетоводните регистри като е Дебитирана сметка 498 и кредитиране на сметка „Каса"с обща сума 22 800 лв. След изплащането на сумите към 08.06.2012 г. касовата наличност на дружеството е 76766.50 лв.

         На 12.07.2012 г. е изплатена сумата 9 500 лв. с РКО, с което е погасено задължение на дружеството за заплащане на дивидент на Г.А.М., както и сумата 9500 лв., с което е погасено задължение на дружеството за заплащане на дивидент на Й.Д.Ж., възникнало на основание Решение на Общото събрание на съдружниците на „В.**" ООД от 12.07.2012г. След изплащането на сумите към 12.07.2012 г. касовата наличност е 57 766.50 лв.

         На 13.08.2012 г. е изплатена сумата от 9500 лв.с РКО, с което е погасено задължение на дружеството за заплащане на дивидент на Г.А.М.. На същата дата е изплатена с РКО сумата от 9500 лв., с което е погасено задължение на дружеството за заплащане на дивидент на Й.Д.Ж.. И двете суми са изплатени на основание Решение на Общото събрание на съдружниците на “В.**” ООД от 13.08.2012г. След изплащането на сумите към 13.08.2012 г. касовата наличност е 38 766.50 лв.

         Общият размер на платената от „В.**"ООД (в производство по несъстоятелност) в брой в полза на Г.А.М. парична сума в размер на 30 400 лв.

         Общият размер на платената от „В.**"ООД (в производство по несъстоятелност) в брой в полза на съдружника Й.Д.Ж. парична сума в размер на 30 400 лв. Всички ордери, видно от експертизата, са осчетоводени, но не са номерирани. Общо начислените и изплатени суми на съдружниците е в размер на 60 800 лв.

         От счетоводните регистри на дружеството е видно, че други суми не са изплащани касово през 2012 г. Салдото по сметка 501" Каса" е 38 766, 50 лв.

         От представената оборотна ведомост за 2011 г. и от приложения към делото счетоводен баланс към 31.12.2011 г и 31.12.2012 г. е видно, че касовата наличност е 91 816.50 лв. в Баланса в хиляди лв. 92 х. лв./стр., 137 от делото/. Неразпределената печалба е 64 938.71 лв. в Баланса в хиляди лв. 65 хил. лв./стр.138 от делото/.

         В оборотната ведомост за 2011 г. са посочени задължения към “П.”, отразени в сметка 151"3аеми" в размер на 20 000 лв. и данъчни задължения/корпоративен данък/-7215.41 лв.

         От представената оборотна ведомост за 2012 г. и от приложения към делото счетоводен баланс към 31.12.2012 г. е видно, че касовата наличност е 38 766, 50 лв. в Баланса в хиляди лв. 38 х. лв./стр. 137 от делото/. Неразпределената печалба е 656.01 лв. в Баланса в хиляди лв. 1 хил. лв./стр.138 от делото/. Според експертизата, дължимият данък дивидент е 3200 лв., а дължимия ДДС 1300 лв. Дължимият корпоративен данък за 2012 г. е  639.31 лв. През 2012 г. дружеството е реализирало печалба в размер на 5 753.77 лв., след начислени данъци.

         От представената оборотна ведомост и МО /мемориален ордер/ за периода от 01.01.2013г. до 31.07.2013г. са осчетоводени на 16 Юни 2013 г. и изплатени от касата на същата дата сумата от 38040.89 лв. Осчетоводяването е Дебит сметка 222 и Кредит сметка 501 „Каса". Касовата наличност към 31.07.2013 г. е в размер на 725.61 лв.

Експертизата не беше оспорена от страните в хода на съдебното производство и съдът я възприема.

 

         При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи :

         Съгласно чл. 647, ал.1, т.6 от ТЗ, може да бъде обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността извършена от длъжника сделка, която уврежда кредиторите, по която страна е свързано лице с длъжника, извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ. Разпоредбата на чл. 647, ал. 1 от т. 6 от ТЗ изисква кумулативното наличие на следните предпоставки за обявяване недействителността на сделка, извършена от длъжника: страна по сделката да е лице, свързано с длъжника по смисъла на §1 от ДР на ТЗ; сделката да е извършена в двугодишен срок преди подаването на молбата за откриване на производството по несъстоятелност; а също така наличието на увреждане на кредиторите на несъстоятелността в резултат на сделката.

         В настоящия случай с предявяване на отменителния иск, ищецът претендира за връщане в патримониума на “В.**” ООД /в несъстоятелност/ изплатените на съдружника Г.А.М. дивиденти в общ размер на 30 400лв.

         В писмената си защита процесуалният представител на ищците излага доводи, че в подозрителния двугодишен период преди 05.11.2012 г. - датата на подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ, “В.**” ООД (в несъстоятелност) чрез Общото събрание на съдружниците, е взело три решения за заплащане на дивиденти на всеки от двамата съдружници в дружеството, единият от които е Г.А.М., като всяко от тези три решения само по себе си представлявало отделна сделка между свързани лица по смисъла на §5, ал. 11, т. 5 от ДР на ТЗ. Поради това съдът намира, че следва да направи разграничение между характера на правните сделки и решенията на общите събрания на търговските дружества.

         С предявяване на исковете по чл. 647 от ТЗ се цели да бъде призната със сила на пресъдено нещо непротивопоставимостта на определени сделки, страна по които е длъжникът, които сделки  водят до накърняване на актива на масата на несъстоятелността и оттук - до увреждане на интересите на кредиторите. Предмет на исковете по чл. 647 от ТЗ са едностранни или двустранни сделки, страна по които е длъжникът по несъстоятелността. Основна характеристика на тези сделки е техният облигационен характер и свързаната с него насрещност на волеизявленията, като само вследствие на тази насрещност е възможно да настъпи излизането на едно длъжниково имуществено право от масата на несъстоятелността и преминаването на това право в чужд патримониум.

         Решенията на общите събрания на търговските дружества се характеризират с липсата на насрещност на волеизявленията на съставляващите тези органи съдружници. Техните волеизявления са насочени не един спрямо друг, а към постигането на общата цел за дружеството. Поради това, само волеизявлението на общото събрание на търговско дружество не би могло да доведе до разместване на имуществени права и задължения от патримониума на дружеството. В този смисъл е и т. 1 на ТР № 1/01.06.2002 г. на ОСГК на ВКС, в която е прието, че решенията на ОС са особен вид сделки, за които критериите за нищожност и унищожаемост по ЗЗД са неприложими. За решенията на общото събрание са приложими специфичните критерии, въведени от ТЗ, и спрямо тях използването на общата терминология за недействителност, унищожаемост и нищожност по ЗЗД е недопустимо. Поради това, решението на общото събрание на дружеството не би могло да се засегне пряко масата на несъстоятелността. Дори и да се възприеме тезата, че е възможно решението на общото събрание косвено за засегне масата на несъстоятелността, то не може да се атакува с иск по чл. 647 ТЗ. Поради това, съдът намира изложените от процесуалния представител на ищците доводи за неоснователни.

 

         На следващо място, съдът счита, че следва да направи разграничение между правната сделка и регламентираното в чл. 123 от ТЗ право на съдружника да участва в разпределението на печалбата на дружеството.         Изплащането на дивидент е право на част от печалбата на дружеството /ООД/ и е едно от общите имуществени права на съдружниците, което се поражда при условие, че е налице печалба. По правната си природа то е облигационно субективно право на вземане срещу дружеството, което по арг. от чл.137, ал. 1, т. 3 ТЗ възниква при сбъдване на няколко юридически факта. От своя страна, сделката е юридически факт, който включва като свой съществен елемент едно или повече волеизявления насочени към пораждането на гражданско-правно действие, което действие е определено от волеизявлението. Поради това, съдът счита, че изплащането на дивидент не е сделка, поради което и не попада в приложното поле на чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ.

Поради изложеното, след като в настоящия случай не е налице сделка между “В.” ООД /в несъстоятелност/ и Г.А.М., съдът намира исковете по чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ за неоснователни, без да е необходимо  да обсъжда наличието на останалите елементи от фактическия състав на посочената разпоредба на ТЗ.

        

         Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният от П.А.А., в качеството на синдик на “В.**” ООД /в несъстоятелност/, гр. С.З. и “В.” ООД /в несъстоятелност/ иск против Г.А.М. и “В.**” ООД /в несъстоятелност/ с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

 

С оглед неоснователността на отменителния иск, неоснователен е и искът по чл. 55 от ЗЗД за връщане на сумата от 30 400 лв. в масата на несъстоятелността на “В.” ООД /в несъстоятелност/, който също следва да бъде отхвърлен.

 

В полза на ответника Г.А.М. следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 1 500 лв. за адвокатско възнаграждение.

 

С оглед този изход на делото и съгласно чл. 649, ал. 6 от ТЗ дължимата държавна такса за двата иска е в размер на 2 432 лв. и следва да бъде събрана от масата на несъстоятелността на “В.**” ООД (в несъстоятелност).

 

         Водим от горните мотиви, съдът

 

Р Е Ш И :

 

         ОТХВЪРЛЯ предявения иск от П.А.А., в качеството на синдик на “В.**” ООД /в несъстоятелност/, гр. С.З. и “В.” ООД /в несъстоятелност/ с ЕИК ***, гр. С.З., *** против Г.А.М. с ЕГН **********,*** и “В.**” ООД /в несъстоятелност/, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., *** по чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ за прогласяване по отношение на кредиторите на “В.**” ООД /в несъстоятелност/ извършените от “В.**” ООД /в несъстоятелност/ в 2-годишен срок преди датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност сделки, които увреждат кредиторите и по които страна е свързано лице с длъжника, вследствие на които се е стигнало до получаване на сума в общ размер на 30 400 лв. от Г.А.М. с ЕГН **********,*** като неоснователен.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от П.А.А., в качеството на синдик на “В.**” ООД /в несъстоятелност/, гр. С.З.  и В.” ООД /в несъстоятелност/ с ЕИК ***, гр. С.З., *** иск против Г.А.М. с ЕГН **********,*** с правно основание чл. 55 от ЗЗД за връщане в масата на несъстоятелността на “В.**” ООД /в несъстоятелност/ на сумата от 30 400 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.08.2014 г. до окончателното плащане на сумата като неоснователен.

 

ОСЪЖДА “В.**” ООД /в несъстоятелност/, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., *** да заплати на Г.А.М. с ЕГН **********,*** направените по делото разноски в размер на 1 500 лв. /хиляда и петстотин лв./ за адвокатско възнаграждение.

        

         ОСЪЖДА “В.**” ООД /в несъстоятелност/, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., *** да заплати от масата на несъстоятелността по сметка на С. окръжен съд държавна такса в размер на 2 432 лв. /две хиляди четиристотин тридесет и два лв./.

 

                РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред П. апелативен съд.

 

 

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: