№ 793
гр. Кюстендил, 04.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно частно гражданско
дело № 20221500500561 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частна жалба от Г. Ц. Ц. с ЕГН ********** и адрес:
*******, представляван от пълномощника адв. К. С. В., срещу Определение
№911/25.08.2022г., постановено по гр.д. №850/2022 г. по описа на Районен съд Дупница, с
което е оставена без уважение молбата на ищеца за изменение на постановеното по делото
решение в частта за разноските.
Частният жалбоподател намира обжалваното определение за неправилно. Счита, че
доколкото главният иск е отхвърлен като неоснователен поради заплащане на
претендираното с иска обезщетение от ответника в хода на процеса, то на ищеца се дължат
сторените в производството разноски в пълен размер. Акцентира на обстоятелството, че
ответникът е станал причина за образуване на исковото производство поради неплащане на
ликвидно и изискуемо негово задължение. Подкрепя своя довод с цитирана практика на
ВКС. Моли за отмяна на обжалваното определение и потвърденото с него решение на
районния съд в частта на присъдените разноски. Претендира разноски за въззивното
производство за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, за които представя
списък по чл.80 ГПК.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна – Община Дупница депозира отговор
по молбата, в който изразява становище за нейната неоснователност. Моли за
потвърждаване на обжалваното определение като правилно.
За да се произнесе по частната жалба, съдът съобрази следното:
Производството пред РС Дупница е образувано по предявена искова молба от Г. Ц. Ц.
срещу Община Дупница, с която е предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.
С постановеното решение районният съд е отхвърлил предявения от Г. Ц. Ц. срещу
Община Дупница иск за заплащане на сумата от 3 100 лева – обезщетение за оставането му
1
без работа поради незаконното му уволнение за периода 03.09.2020г. – 07.01.2021г., като
неоснователен, поради настъпило плащане от страна на ответника на 10.06.2022г.; осъдил на
основание чл. 86 ЗЗД ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 27, 56 лева,
представляваща законна лихва върху сумата от 3 100 лева за периода 10.05.2022г. –
10.06.2022г.; осъдил на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община Дупница да заплати на Г. Ц. Ц.
сумата в размер на 5, 29 лева, представляваща сторени разноски по делото съобразно
уважената част от исковете; осъдил на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Г. Ц. Ц. да заплати на
Община Дупница сумата в размер на 99, 12 лева, представляваща сторени разноски по
делото съобразно отхвърлената част от исковете.
С молба от 11.08.2022г. ищецът Г. Ц. Ц., чрез адв. В., е поискал изменение на
решението в частта за разноските, а именно с искане ответникът да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата в размер на 600, 00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
С обжалваното определение РС Дупница оставя без уважение искането с правно
основание чл.248 ГПК и отказва да ревизира решението в частта на присъдените разноски,
приемайки, че същите са правилно определени с оглед разпоредбите на чл78, ал.1 и ал.3.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:
Отговорността за разноски по делото създава облигационно отношение, произтичащо и
уредено от процесуалния закон с разпоредбата на чл. 78 от ГПК. Произнасяйки се по
искането за заплащане на разноски по водене на делото, всъщност съдът решава спор за
материално право, което няма самостоятелен характер и чието съществуване, упражняване и
защита са обусловени от съществуването на самото исково производство.
В случая спорът между страните е разгледан по същество и с постановеното решение
съдът е отхвърлил главния иск с правно основание чл. чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от
КТ. Уважил е акцесорния иск по чл.86, ал.1 ЗЗД. Преценката за неоснователност на главния
иск съдът е направил въз основа на настъпил в хода на делото факт - плащане на дължимата
сума от страна на ответниника, с което същият е погасил задължението си. Към момента на
подаване на исковата молба и до посочения момент за плащане погасяване на задължението
не е извършено и ищецът е следвало да предяви горепосочения осъдителен иск, както и да
стори разноски по делото – за заплащане на адвокатско възнаграждение.
Несъмнено в случая ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото,
тъй като претендираната сума не е била платена своевременно, което е наложило да се иска
принудително удовлетворяване на вземането, чрез предявяване на осъдителната искова
претенция.
Действително за забава на длъжника по безсрочно задължение е необходимо той да
бъде поканен от кредитора да изпълни съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, роля на каквато покана в
случая изпълнява исковата молба. Релевантна обаче за отговорността за разноски е
2
изискуемостта на вземането, която настъпва от момента на обявяване уволнението за
незаконно, докато забавата за изпълнение настъпва след като длъжникът бъде поканен от
кредитора, но има отношение единствено относно дължимостта на обезщетение за забава
/законна лихва, която претенция съдът е уважил за периода от депозиране на исковата молба
– 10.05.2022 г. до датата на доброволното погасяване на задължението от ответника –
10.06.2022 г./. Приложимостта на чл. 78, ал. 2 ГПК не може да се обоснове с факта, че
ответникът не е оспорвал иска нито преди, нито след завеждането му и е платил дължимото
на ищеца обезщетение в срока за писмен отговор на исковата молба и че не е бил поканен от
ищеца да изпълни до датата на предявяване на исковата молба, доколкото, падежът на
задължението, изискуемостта на вземането и забавата да се изпълни не са еднозначни
понятия и релевантна в случая за отговорността за съдебни разноски е изискуемостта на
вземането, настъпила от момента на обявяване уволнението за незаконно, което е
обусловило и правния интерес на ищеца да потърси защита по съдебен ред на нарушеното
си право, т. е. ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото и следва да
понесе отговорността за разноски, доколкото не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Изцяло от избора на ищеца, разполагащ с право на иск, зависи по кой ред ще защити
накърненото си субективно материално право, и при положение, че разполага с право на иск
и може да го упражни съдебно, не може да бъде задължен да упражни правата си по друг
ред. Задължението по чл.225, ал.1 КТ е парично, поради което е носимо, т. е. длъжникът
трябва да потърси кредитора с цел да изпълни, а не обратното – арг. чл. 68 б. "а" ЗЗД.
Законът е задължавал ответника да изпълни и не му е била нужна покана от ищеца.
Безспорно смисълът на въведената в чл. 78, ал. 2 ГПК кумулативност на предпоставките за
освобождаване от отговорността за разноски е да бъде облекчен ответника от такива, които
ищецът би могъл да спести, съобразявайки се с демонстрирано от ответника предходно на
завеждането на иска поведение, предполагащо признаването му, когато правният резултат от
иска, предоставен в защита на изправната страна, е постижим и извънсъдебно, но в случая
по делото липсват твърдения, респ. липсват представени доказателства за демонстрирано от
ответника спрямо ищеца предходно на завеждането на иска поведение, предполагащо
признаването му, поради което не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК за възлагане на
разноските върху ищеца.
С оглед извода, че ответникът в процесния случай с поведението си е дал повод за
завеждане на делото, то не са налице кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 78, ал. 2
ГПК за възлагане на разноските върху ищеца, предвид което обжалваното определение по
чл. 248, ал. 3 ГПК, с което е отхвърлена молбата на Г. Ц. Ц. за изменение на решението в
частта за разноските, като неправилно, следва да бъде отменено, вместо което да бъде
постановено друго, като се измени Решение №359/27.07.2022 г. по гр.д.№850/2022 г. на
ДнРС в частта за разноските, респ. да се отмени осъждането на ищеца да заплати на
ответника разноски по компенсация. Вместо това ответникът ще бъде осъден да заплати на
ищеца направените в първоинстанционното производство съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600, 00 лв.
3
С оглед изхода на производството на частния жалбоподател се дължат сторените
разноски в размер на 315.00 лева, от които 15.00 лева за държавна такса / на осн. чл.19 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК- срвн.приложения
към молба вх.№3791 от 17.10.2022г.документ – вносна бележка/ и 300.00 лева адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №911/25.08.2022г., постановено по гр.д. №850/2022 г. по
описа на Районен съд Дупница, вместо което ПОСТАНОВИ:
ИЗМЕНЯ Решение №359/27.07.2022 г. по гр.д.№850/2022 г. на ДнРС в частта за
разноските, като ОТМЕНЯ постановеното осъждане на ищеца Г. Ц. Ц. с ЕГН ********** и
адрес: гр. Кочериново, ******* да заплати на ответника ОБЩИНА ДУПНИЦА ЕИК
********* с адрес: гр. Дупница, пл. „Свобода“ №1, сумата от 99.12 лева, представляваща
сторени разноски по делото съобразно отхвърлената част от исковете, вместо което
ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНА ДУПНИЦА ЕИК ********* с адрес: гр. Дупница, пл. „Свобода“
№1, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Ц. Ц. с ЕГН ********** и адрес: гр. Кочериново, *******, сума в
размер на 594.71 лв. /петстотин деветдесет и четири лева и седемдесет и една стотинки/,
представляваща направени в първоинстанционното производство по гр. д. № 850/2022 г. по
описа на Районен съд Дупница съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ДУПНИЦА ЕИК ********* с адрес: гр. Дупница, пл. „Свобода“
№1, представлявана от Методи Христов Чимев – кмет ДА ЗАПЛАТИ на Г. Ц. Ц. с ЕГН
********** и адрес: гр. Кочериново, ******* сума в размер на 315.00 лв. /триста и
петнадесет лева /, представляваща направени във въззивното производство съдебни
разноски за заплатена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване, по аргумент на чл. 274 ал.4
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5