Решение по КНАХД №1810/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от и.д. началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“-Варна, чрез пълномощник, против Решение № 781/ 23.06.2025 г., постановено по АНД № 1203 по описа на Районен съд -Варна за 2025 г., с което е отменено изцяло Наказателно постановление № 23-0003438/17.12.2024 г., на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“-Варна, с което на „Нишикли Травел“ ЕООД, за нарушение на чл.1 ал.2 от Наредба №11/31.10.2002г на МТС, вр.чл.12 т.3 от спогодба „Интербус“, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 200,00 лева, на основание чл.105, ал.1 от ЗАвПр.

В касационната жалба се излагат оплаквания за незаконосъобразност на въззивното решение, поради постановяването му без надлежно установяване на фактическата обстановка и в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Изразява се становище, че сочената за нарушена разпоредба и връзката към нея кореспондират напълно на изложените в НП фактически твърдения. Поддържа се, че въпросът за собствеността върху автомобила, с който е извършен превоза, е неотносим към фактическия състав на нарушението. Твърди се, че е налице несъответствие при попълването на изискуемата ведомост за превоза, което следва да се квалифицира като административно нарушение по смисъла на цитираните в НП норми. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, по съществото на спора, с което наказателното постановление да бъде потвърдено.

В съдебно заседание касаторът не се представлява. Депозира писмена молба чрез пълномощник, в която се поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответникът по касационната жалба – „Нишикли Травел“ ЕООД, се представлява от юрисконсулт А. М., която изразява становище за неоснователност на жалбата. Позовава се на наличие на съществено разминаване между описанието на нарушението в акта и в НП, което не може да бъде санирано. Представя писмена защита, в която подробно мотивира позицията си. Моли за отхвърляне на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание се явява представител на Окръжна прокуратура – Варна, който изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага решението на въззивния съд да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК, което налага извод за нейната процесуална допустимост.

Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН, настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна, по следните съображения:

Производството пред Районен съд - Варна е образувано по жалба от „Нишикли Травел“ ЕООД срещу Наказателно постановление № 23-0003438/17.12.2024 г., на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“-Варна, с което на дружеството, за нарушение на чл.1, ал.2 от Наредба №11/31.10.2002г на МТС, вр.чл.12 т.3 от спогодба „Интербус“, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 200,00 лева, на основание чл.105, ал.1 от ЗАвПр..

Приета е от въззивния състав следната фактическа обстановка:

Санкционираното дружество притежавало лиценз на Общността за международен автомобилен превоз на пътници с № 0470, валиден до 31.12.2026 г. С покана № 11-47-10238#4/15.10.2024 г. същото било уведомено, че по отношение него е предприето извършването на тематична проверка, касаеща транспортната документация за периода от 01.05.2024 г. до 30.09.2024 г. В хода на проверката, въз основа на представените документи, служители на Областен отдел „Автомобилна администрация“- Варна установили наличието на несъответствие във Ведомост № 8/28.06.2024 г., представляваща неразделна част от Интербус книжка № 3003483 и касаеща извършен превоз с МПС "Мерцедес" рег. № ******- в основния екземпляр на ведомостта нямало списък с пътници, докато в дубликата имало такъв. Проверяващите счели за установено, че превозвачът "Нишикли Травел" ЕООД е извършил международен случаен превоз на пътници в несъответствие с чл. 12, т. 3 от спогодба "Интербус", като същият не е попълнил надлежно и правилно ведомост № 8 /28.06.2024 г., представляваща неразделна част от Интербус книжка № 3003483.

Във връзка с тези констатации на 25.10.2024 г. св. В. П. - служител на ОО „АА“ -Варна съставил на ответника по касационната жалба акт за установяване на административно нарушение, в съдържанието на който били описани обстоятелствата около извършването на нарушението и била дадена правна квалификация по ЗАвтПр. Актът бил съставен в присъствието на представител на санкционираното лице, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Последният възприел констатациите на актосъставителя и издал наказателно постановление, с което ангажирал отговорността на касатора за нарушение на чл. 1, ал. 2 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС, вр. чл. 12, т. 3 от спогодба „Интербус“.

Въззивният съд е формирал извод, че в съставения АУАН, актосъставителят неправилно е посочил ведомост №8/28.08.2024 г., тъй като в АНП е приложил ведомост № 23/11.07.2024 г.

За установяване на изложената фактическа обстановка съдът е изслушал показанията на актосъставителя В. Ж. П. и на свидетеля по акта Б. Г. И. и ги е кредитирал изцяло, като ги е счел за обективни и достоверни, предвид тяхната последователност, логичност и вътрешна непротиворечивост. Констатирал е и че свидетелските показания кореспондират на събраните по делото писмени доказателства, които също е приел за изцяло достоверни.

Въз основа събраните гласни и писмени доказателства съдът е приел изложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин.

За да отмени наказателното постановление, прието е от въззивния съд, че при провеждането на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до накърняване правото на защита на дружеството. В решението се приема, че макар и АУАН и НП да са издадени от компетентни длъжностни лица, същите не съдържат основен реквизит, изискуем по силата на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН, а именно-описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Конкретно се сочи, че от съдържанието на акта и на наказателното постановление не става ясно кой е собственикът на превозното средство, с което е осъществен превозът, кой е превозвачът и въз основа на какви факти административнонаказателната отговорност е насочена именно към ответното дружество. Липсата на тези данни е приета за съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо отмяната на наказателното постановление.

По приложението на материалния закон съдът е формирал извод, че спрямо дружеството не е възвеждано обвинение за факти, кореспондиращи на нарушение на чл. 1, т. 2 от Наредба № 11 от 31 октомври 2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, във връзка с чл. 12, т. 3 от Спогодба за международни случайни превози на пътници, извършвани с автобуси (Интербус). Въззивният съд е приел, че констатираното несъответствие между двата екземпляра на ведомостта не осъществява състава на вмененото на дружеството нарушение, а представлява неизпълнение на задължение с различна правна квалификация по Спогодбата „Интербус“, напр. неизпълнение на задължението на превозвача по чл.13, т.1 от Спогодбата да попълва двата екземпляра на пътния лист преди началото на всяко пътуване. При липсата на подобно обвинение в акта и НП формулирането му за пръв път в хода на въззивното производство е счетено за недопустимо.

На следващо място, съдът приел нарушението и за недоказано, тъй като в описанието му липсват данни за маршрута на извършения превоз и не са посочени доказателства, че извършеният превоз е на предварително съставена група от пътници от начален до краен пункт по предварително заявени условия.

По изложените съображения въззивният съдебен състав отменил изцяло НП, като присъдил в полза на ответника по касационната жалба и разноски за адвокатско възнаграждение.

 

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

 

При проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, решаващият състав намира, че доводите, изложени в касационната жалба, за постановяване на обжалваното решение при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, се явяват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.1 и т. 2 НПК.

Касационната инстанция счита обжалваното съдебно решение на районния съд за валидно и допустимо, но за неправилно, по следните съображения:

С обжалваното НП на дружеството е наложена санкция за нарушение на чл.1 ал.2 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, вр.чл.12 т.3 от спогодба „Интербус“. Според първата от цитираните норми международните превози на пътници и товари се извършват в съответствие с международните договори и спогодби, по които Република България е страна, при спазване на вътрешното законодателство на всяка държава, на чиято територия се осъществява превозът. По силата на тази разпоредба спазването на изискванията на Спогодба „Интербус“ от превозвачите, извършващи международни превози на пътници и товари, е задължително. От своя страна нормата на чл.12, т.3 от Спогодбата предвижда отговорност на превозвача за надлежното и правилното попълване на пътния лист.

При тази нормативна регламентация настоящият съдебен състав не споделя становището на въззивния съд за липса на надлежно описание на нарушението в акта и в обжалваното наказателно постановление. Напротив, същото напълно съответства на приетата за приложима норма на чл.12, т.3 от Спогодба „Интербус“. В разглеждания случай се констатира несъответствие в попълнените екземпляри на оригинала и на дубликата на ведомост №23/11.07.2025г по отношение на вида на превоза: в оригиналния екземпляр не са маркирани клетки, а в дубликата е маркирана клетка Б (превоз от вида „пълен-празен“). В АУАН и в НП нарушението е описано именно по този начин и следователно описанието му съответства както на нарушение по чл.1 ал.2 от Наредба №11/31.10.2002г. на МТС вр.чл.12 т.3 от Спогодбата „Интербус“, така и на наличните по делото доказателства. В тази връзка следва да се отбележи, че погрешно въззивният съд е приел, че в съставения АУАН неправилно е посочена ведомост №8/28.08.2024 г., тъй като в АНП е приложена ведомост № 23/11.07.2024 г. От доказателствата по делото се установява, че в случая нарушението е допуснато при попълването на ведомост № 23/11.07.2024 г., която правилно е посочена от актосъставителя. Ведомост №8/28.08.2024 г. е посочена единствено в обстоятелствената част на наказателното постановление. Доколкото обаче в него правилно е отразена датата на извършване на нарушението, конкретизиран е превозът, във връзка с който същото е било осъществено чрез посочване на вида на превоза и на съответното превозното средство, съдът приема, че се касае за техническа грешка, която не е довела до реално накърняване на процесуалните права на санкционираното лице.

Основателни са и възраженията в касационната жалба, че липсата на информация кой е собственик на превозното средство, с което е извършен превозът, не води до непълнота на описанието на нарушението, предвид обстоятелството, че такъв може да бъде осъществен и с нает автомобил. В наказателното постановление също така изрично е посочено, че превозвачът, извършил процесния превоз, е „Нишикли Травел“ ЕООД, от което фактическите твърдения на наказващия орган и основанията за ангажирането на отговорността на дружеството стават ясни в напълно достатъчна степен.

По изложените съображения съдът приема, че процесното наказателно постановление не страда от пороци, обуславящи неговата отмяна поради нарушение на процесуалните правила.

Неправилен е и изводът на РС – Варна, че вмененото с АУАН и НП нарушение следва да бъде квалифицирано по чл. 13 от Спогодбата „Интербус“. Основателно касаторът изтъква, че хипотезата на посочената от въззивния съд норма предполага липсата въобще на попълване на каквито и да е било данни в двата екземпляра на ведомостта преди началото на съответния превоз. В случая процесната ведомост е попълнена, но некоректно и следователно приетата в НП квалификация на нарушението се явява правилна.

Мотивите на въззивния съд относно правната квалификация на нарушението са неотносими към разглеждания случай. В решението се приема, че несъответствието между двата екземпляра на ведомостта се изразява в липса на списък с пътници в основния екземпляр и наличие на такъв в дубликата. В действителност обаче нито в акта, нито в наказателното постановление се навеждат фактически твърдения в подобна насока, а се твърди, че е налице несъответствие в отбелязването на позициите А, Б и В. При това положение изложените от районния съд съображения относно правната квалификация на нарушението, като некореспондиращи на случая, не могат да бъдат споделени.

Касационният състав не намира основания да се съгласи и с извода на районния съд за недоказаност на обвинението поради липса на описание на маршрут на извършения превоз, а също и на доказателства, че се касае за превоз на предварително съставена група от пътници от начален до краен пункт по предварително заявени условия, т.е. -за „случаен“ превоз по смисъла на §1, т.24 от ДР на ЗАвтПр. Интербус книжката е изискуем документ при извършване на случаен превоз, по силата на чл. 55 и сл. от ЗАвтПр. С попълването на процесната ведомост, представляваща неразделна част от Интербус книжката, дружеството е декларирало, че извършва такъв вид превоз. Поради това наказващият орган не е бил поставен пред необходимост да установява това обстоятелство и е имал основания да приеме, че превозът попада в приложното поле на чл. 12 от Наредба №11/31.10.2002 г. на МТС.

Касационната инстанция намира, че правилно административно-наказващия орган е ангажирал административно-наказателната отговорност на дружеството въз основа общата разпоредба на чл. 105, ал. 1 от ЗАвП. Санкционираното дружество се явява „превозвач“ по смисъла на §1, т.5 от Допълнителните разпоредби на Закона за автомобилните превози, тъй като в качеството си на юридическо лице, регистрирано като търговец – ЕООД, извършва обществен превоз на пътници с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел, като притежава лиценз на Общността за превоз на пътници №0470. Следователно същото е било натоварено със задължението по чл.12, т.3 от Спогодба „Интербус“, за неизпълнението на което правилно и законосъобразно е санкционирано по реда на цитираната норма, предвиждаща санкция за нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, за които не е предвидено друго наказание.

По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено и постановено друго, с което да бъде потвърдено НП.

С оглед изхода на делото и предвид искането, съдържащо се в касационната жалба, на основание чл. 63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на Областен отдел „Автомобилна администрация“-Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред двете съдебни инстанции, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно цитираната норма заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН актуалната редакция на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 130 до 190 лева. Производствата както по настоящото дело, така и пред РС-Варна, са протекли в едно съдебно заседание, в което юрисконсултът не се е явил, като случаят не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в Наредбата минимум от 130,00 лева за всяка от двете инстанции, или общо 260,00 лева.

Водим от горното, касационният състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 781/ 23.06.2025 г., постановено по АНД № 1203 по описа на Районен съд -Варна за 2025 г.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 23-0003438/17.12.2024 г., на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“-Варна, с което на „Нишикли Травел“ ЕООД, за нарушение на чл.1 ал.2 от Наредба №11/31.10.2002г на МТС, вр.чл.12 т.3 от спогодба „Интербус“, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 200,00 лева, на основание чл.105, ал.1 от ЗАвПр.

ОСЪЖДА „Нишикли Травел“ ЕООД да заплати на Областен отдел „Автомобилна администрация“-Варна сумата от 260.00 (двеста и шестдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.