РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 9736
гр. София, 05.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:В. СТ. П.
като разгледа докладваното от В. СТ. П. Наказателно дело частен характер №
20251110208512 по описа за 2025 година
Днес, 05.08.2025 г., подписаната В. П., съдия при Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 95-ти състав, съдия-докладчик по НЧХД № 8512/2025 г. по описа на СРС, НО,
като се запознах с тъжбата, подадена от М. Л. С. против А. Н. Я., намирам следното:
Налице са условията за прекратяване на наказателното производство по НЧХД №
8512/2025 г. по описа на СРС, НО, 95-ти състав на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК поради
обстоятелството, че деянието, описано в тъжбата, не представлява престъпление.
Съображенията за това са, както следва:
Съгласно релевираните в тъжбата твърдения, инкриминирано е следното текстово
съдържание, за което се твърди, че било обективирано в депозирани на 22.04.2025 г. от А. Н.
Я. до Върховен Административен съд /чрез Административен съд - София град/ Възражения
срещу искане за отмяна на влязло в сила съдебно Решение № 3141 от 25.03.2025 г.,
постановено по адм. дело № 12113 от 2024 г. 5-то отделение на Върховен административен
съд, както и Решение № 9032 от 18.06.2024 г. по адм. дело № 3472 от 2024 г. 68-ми състав на
Административен съд - София град:
„След като излезе от залата аз я последвах и й зададох въпроса защо лъже…“ и
„Исках да проведем нормален разговор и да ми обясни защо излъга, че многократно ме е
виждала, след като ме видя за пръв път в живота си.“.
Твърди се, че с тези изрази А. Н. Я. е приписала на тъжителката С. престъплението
лъжесвидетелстване по смисъла на чл. 290 НК във връзка с явяването й като свидетел и
депозирането на свидетелски показания на заседание, проведено на 16.12.2021 г. по
образувано дисциплинарно дело № 173/2021 г. на Дисциплинарен съд - I състав при
Софийска адвокатска колегия..
В теоретичен аспект престъплението клевета по смисъла на чл. 147 НК представлява
съзнателно разпространяване на информация за определено лице, изразяваща се в позорни
обстоятелства или в данни за извършено престъпление, за които деецът знае, че са
неистински, респективно, че престъплението не е извършено. Тези обстоятелства следва да
бъдат разпространени със специалната цел личността на оклеветения да бъде злепоставена
пред обществото посредством засягане на неговата чест, достойнство и добро име. Освен
това винаги следва да се касае за конкретни явления от действителността, респективно за
конкретно твърдяно престъпление, и пострадал от клеветата да бъде конкретно
1
персонифицирано физическо лице.
При очертаната фактическа рамка на твърдяното да е извършено престъпление от
частен характер спрямо личността на тъжителката С., съдия-докладчикът намира, че не е
описано деяние, което да представлява престъпление и да се преследва по тъжба на
пострадалия. В конкретния случай става въпрос за депозирани възражения в хода на
образувано административно производство пред Върховния административен съд, в които
А. Н. Я. е изложила своите доводи и аргументи към тях, като по този начин е реализирала
свое процесуално право, в защита на своите права и интереси. Касае се за депозиране на
възражение пред държавен орган, какъвто безспорно е Върховният административен съд,
който се явява неперсонифициран субект, пред който обективно няма как да бъде
осъществено било приписването на престъпление, било разгласяването на позорни
обстоятелства. За съставомерността на деянието по чл. 147, ал. 1 НК съответните твърдения
на дееца следва да са били доведени до знанието на трети лица. Следва да бъде отчетено и
конституционно гарантираното право на всеки гражданин да търси от държавните органи
защита на своите законни права и интереси. В аналогична насока е и практиката на ВКС,
обективирана в решение № 209 от 18.05.1982 г. по н. д. № 209/1982 г. ВС, І н. о., решение №
347 от 25.09.2009 г. по н. д. № 372/2009 г. ВКС, І н. о., решение № 418 от 12.11.2009 г. по н.
д. № 458/2009 г., ВКС, III н. о. и решение № 452 от 12.10.2010 г. по н. д. № 411/2010 г., ВКС,
III н. о., съгласно която изявления, направени в писма, жалби или показания до властите не
могат да се считат за „разгласяване“ по смисъла на чл. 147, ал. 1 НК, защото техните автори
не възнамеряват да навредят на репутацията на лицата, за които те се отнасят, а да упражнят
правото си да подават жалби, да докладват нередности или да търсят помощ от властите.
Аналогично становище е застъпено в мотивите на Решение на ЕСПЧ от 12.07.2016 г. по дело
Маринова и други срещу България, в което ЕСПЧ е посочил, че твърденията, направени в
жалби или показания пред властите, не могат да бъдат разглеждани като „разгласяване“ като
форма на изпълнителното деяние, с което се осъществява престъплението по чл. 147 НК,
защото техните автори не възнамеряват да накърнят репутацията на лицата, за които те се
отнасят, а да упражнят правото си да подават жалби, да докладват нередности или да търсят
помощ от властите. Именно в тази обща формулировка „да търсят помощ от властите“
попада и депозираното възражение, респективно изразите, които се инкриминират.
Предвид това процесните изрази от обективна страна не са от естество да бъдат
квалифицирани като „клевета“ по смисъла на чл. 147, ал. 1 НК в която и да било от двете й
алтернативни форми - разгласяване на позорно обстоятелство или приписване на
престъпление. Следователно, доколкото в тъжбата не е описано престъпление, което да се
преследва по тъжба на пострадалия, не са налице основанията на чл. 81 НПК. При това
образуваното наказателно производство следва да бъде прекратено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК, съдия-
докладчикът
РАЗПОРЕДИ:
НЕ ДАВА ХОД на тъжбата.
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НЧХД № 8512/2025 г. по описа на
СРС, НО, 95-ти състав.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд по реда на
Глава Двадесет и втора от НПК в седемдневен срок от връчване на препис на тъжителката
М. Л. С..
2
Указва на тъжителката, че в случай на депозиране на жалба, дължи внасяне на
държавна такса за администриране и изпращане на делото във въззивната съдебна
инстанция.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3