№ 341
гр. С., 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., V СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анна К. Димитрова
при участието на секретаря НЕДЕЛИНА М. БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от Анна К. Димитрова Административно
наказателно дело № 20212230201188 по описа за 2021 година
Производството е по повод жалба от „Т. 3“ ЕООД – гр. В.Т.
представлявано от З.К., против НП № 18 от 16.08.2021 год., издадено от
Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите – С.З., с което
на търговеца, за нарушение на чл. 22, ал. 4 от Наредба № 1 от 2014 г. за реда
и образците, по които се предоставя информация за дейностите по
отпадъците, както и реда за водене на публични регистри, вр.чл.48, ал.1 от
ЗУО, на основание чл. 135, ал. 1, т.1, вр.чл.48, ал.1 от ЗУО е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2 500,00
лева. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от
процесуален представител, който поддържа жалбата.
В с.з. административно – наказващия орган, издал обжалваното
наказателно постановление, изпраща представител, който счита жалбата за
неоснователна и моли да се потвърди наказателното постановление като
правилно и законосъобразно.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
1
делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна :
С констативен протокол № 008637/15.04.2021 г. е извършена проверка
по документи в РИОСВ-С.З. на „Т. 3“ ЕООД, гр. В.Т., във връзка с писмо на
Националния координационен център към МОСВ, вх. № РД-05-
2231/14.04.2021 г. С горецитираното писмо е представена справка по фирми
за м. февруари 2021 г. относно изпълнение на разпоредбите на чл. 22, ал. 4 от
Наредба № 1 от 2014 г. за реда и образците, по които се предоставя
информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични
регистри (Наредбата), съгласно който лицата, уреждащи превози за или внос
в Република България по Регламент (ЕО) № 1013/2006 и получателите на
отпадъците в случаите, за които не се изисква нотификация, изпращат до
РИОСВ по местоназначение на отпадъците по електронна поща не по-късно
от деня на натоварване копие на попълнен формуляр по Приложение VII на
Регламента, подписан в поле 12.
Във връзка с представената информация от МОСВ и след извършена
справка в деловодната система на РИОСВ-С.З. и входящата кореспонденция
на имейл ******@***.**** е било констатирано, че на 11.02.2021 г. е
стартирал превоз на отпадъци с код 20 01 10 (облекла) - употребявани дрехи,
класифицирани с код В3030 от Приложение III на Регламент (ЕО) №
1013/2006 в количество 17,140 т. Лицето, което урежда превоза, съгласно
клетка 1 от Анекс VII е SOEХ **** GmbH, Г.. Получателят на отпадъците,
съгласно клетка 2 от Анекса е Т. 3“ ЕООД гр. В.Т.. Транспортната фирма,
извършила превоза на отпадъка (клетка 5 от Анекса) е „*****” ЕООД, а като
съоръжение по оползотворяване, съгласно клетка 7 от Анекс VII е посочено
дружеството „Т. 3“ ЕООД – площадка гр. С.. Формуляр по Приложение за
извършен трансграничен превоз на отпадъци с код 20 01 10 (облекла) е
постъпил на електронната поща на РИОСВ на 14.02.2021 г., видно от
извършена справка в деловодната програма на РИОСВ-С.З..
Доколкото срокът е бил не по-късно от деня на натоварване – т.е.
11.02.2021 г., на 10.05.2021 г., за констатираното при проверката на
дружеството бил съставен АУАН, за нарушение на чл. 22, ал. 4 от Наредба №
1 от 2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за
дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри,
вр.чл.48, ал.1 от ЗУО. Въз основа на съставеният АУАН е издадено
2
процесното НП, с което е наложено административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на 2500,00 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея
направи следните правни изводи :
Жалбата е допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен
интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна.
Доколкото съдът констатира съществено процесуално нарушение, което
се явява основание за отмяна на НП, то няма да се спира на това дали
извършването на вмененото нарушение от жалбоподателя е доказано или не.
Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е
описано нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и
доказателствата, които го потвърждават. В НП следва да бъдат посочени и
точно законовите разпоредби, които са били нарушени, т. е. описаното деяние
следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав
на административно нарушение. Следва съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.
1, т. 5 и 6 от ЗАНН да има единство между описанието на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено и законните разпоредби, които са
били нарушени. В АУАН следва съгласно разпоредбата на чл. 42, т. 3 от
ЗАНН, респ. в НП съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН да се съдържа датата и
мястото на извършване на нарушението. В конкретния случай в съставения
акт не е посочена правилната дата на нарушението. Посочена е дата
14.02.2021 г., на която дата дружеството е изпратило уведомление, а не
11.02.2021 г., когато е изтекъл срокът за подаване на това уведомление. В
последствие, в НП е коригирана тази дата, като е отразено, че се касае за
техническа грешка, но съдът намира, че това не може да санира съставения
акт, още повече, че посочената дата 14.02.2021 г. съвпада с датата на
уведомление, което би могло да доведе до извод за наказаното лице, че
реално е изпълнило задължението си и до невъзможност да разбере защо се
наказва. Освен че е изрично предвиден като задължителен реквизит на всеки
АУАН, датата на извършване на административното нарушение е определящо
и за приложимия към момента материален и процесуален закон. Датата на
нарушението е определяща и за изчисляване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН,
3
за които съдът следи служебно. При липса ни посочена дата на извършване на
нарушението, съдът не може да осъществи този контрол за спазването на
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Отделно от това, дори да не се приеме за съществено процесуално
нарушение неправилното посочване на датата на допускане на нарушението и
да се приеме, че с НП този порок е отстранен, то съдът намира, че се касае за
малозначителност на нарушението. С него неправомерното засягане на
правно защитените обществени отношения е краткотрайно и незначително,
доколкото се касае за закъснение само от три дни.
Ето защо, дори да се приеме, че формално има допуснато нарушение на
Наредбата, то поради своята малозначителност това нарушение не е
общественоопасно. Налице е хипотезата на чл. 28 от ЗАНН и
административно-наказващия орган е следвало да се съобрази с тази
разпоредба и приеме, че се касае за маловажен случай, като не наказва
жалбоподателя, а само го предупреди устно или писмено, че при следващо
такова нарушение ще бъде санкциониран. Прилагането на разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН не може да се базира на преценка по целесъобразност. В този
смисъл, при маловажни случаи на административни нарушения,
административно наказващият орган следва да приложи чл. 28 от ЗАНН.
След като го е приложил за следващия месец, при едни и същи доводи и при
едни и същи доказателства, то е следвало да приложи тази разпоредба и за
предходния месец, базирайки се на същите доказателства.
Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са
налице, но административно наказващият орган не го е приложил, това е
основание за отмяна на наказателното постановление, поради
противоречието му със закона. В този смисъл е Тълкувателно решение №
1/12.12.2007 год. на ВКС, ОСНК, постановено по т.н.д. № 1/2007 год. по
описа на ВКС.
С оглед изхода на спора, съдът намира, че следва да осъди въззимаевата
страна да заплати на жалбоподателя направените в хода на производството
разноски в размер на 405.00 лева за адвокатско възнаграждение. Съгласно
разпоредбите на чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004
год. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възнаграждението, което се дължи при интерес от 1000 лева
4
до 5000 лева е 300.00 лева + 7 % за горницата над 1000 лева и доколкото
заплатеното възнаграждение е по-голямо от този размер, то искането за
разноски следва да се уважи до размера от 405 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 18 от 16.08.2021 год., издадено от Директор на
Регионална инспекция по околната среда и водите – С.З., с което на „Т. 3“
ЕООД – гр. В.Т. представлявано от З.К., за нарушение на чл. 22, ал. 4 от
Наредба № 1 от 2014 г. за реда и образците, по които се предоставя
информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични
регистри, вр.чл.48, ал.1 от ЗУО, на основание чл. 135, ал. 1, т.1, вр.чл.48, ал.1
от ЗУО е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в
размер на 2500,00 лева., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА РИОСВ-С.З. да заплати на „Т. 3“ ЕООД – гр. В.Т.
представлявано от З.К. сумата от 405,00 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
5