№ 17785
гр. София, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20221110170963 по описа за 2022 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че в правната сфера на „Топлофикация София“ ЕАД съществуват следните
вземания от С. П. Б.: за сумата от 509.68 лева, представляваща цена на потребена в периода
от м. 05.2018г. до м. 04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 57,
находящ се в гр. София, ................, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
11.05.2022г. до окончателно изплащане на задължението, както и за сумата от 130.41 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 15.09.2019г. до 21.04.2022г., за които парични притезания по ч. гр. дело №
24714/2022г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
правоотношение, възникнало между него и ответника в качеството му на собственик на
процесния имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно приложимите общи условия
доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като ответникът не
изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс,
формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки. Изяснява, че
съгласно тези общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане,
тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на
потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г.,
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 45-дневен срок след
изтичане на месечния период, през който е потрбена, като обезщетение за забава в размер на
законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45-
дневен срок от изтичане на съответния отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че
поради неизпълнение в посочения срокове на паричните му задължения ответникът
изпаднал в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира
1
присъждане и на обезщетение за забава върху главното вземане, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва предявените искове поради извършено плащане на
сумите, техен предмет.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се
осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/
съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответника, респ.
праводателя на последния, по силата на което топлофикационното дружество се е
задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя
на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално
изпълнение на задължението на „Топлофикация София“ ЕАД да предостави съответното
количество топлоенергия до имота.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава за погасяването му, както и
вредата от неточното в темпорално отношение изпълнение на главното задължение,
изразяваща се в пропусната полза от ползването на съответния паричен ресурс и
съизмеряваща се със законната лихва за периода.
В случая ответникът е заплатил предявените по делото вземания за главници и за
обезщетения за забава, както и законната лихва, изтекла за периода от подаване на заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до датата на
плащането, като последното е потвърдено от ищеца, а и се установява от представената
вносна бележка, приложена на л. 42 от делото и надлежно приобщена като писмено
доказателство. Извършеното извънсъдебно погасяване на процесните задължения
представлява по правната си същност конклудентно признание на неизгодно за страната
обстоятелство- съществуването на главен и на акцесорен дълг, възникнали на поддържаното
в исковата молба основание и в посочените в същата размери. А признанието на неизгодни
за страната факти представлява едно от най- надеждните и достоверни доказателства в
българския граждански процес, което, преценено по реда на чл. 175 ГПК- в съвкупност с
всички събрани по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, дава основание
на съда да приеме за установено, че изброените по- горе предпоставки за основателност на
исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са
осъществени. С оглед на това съдът приема за надлежно установени всички юридически
факти, включени във фактическите състави, пораждащи процесните вземания за главница и
за обезщетение за забава.
Наред с горното, с оглед конкретните твърдения и доводи в отговора на исковата
молба с доклада по делото на основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като
безспорни и поради това ненуждаещи се от доказване са отделени всички пораждащи
спорното материално право обстоятелства.
По делото не се спори относно датата на извършените плащания- 16.05.2023г.- след
образуване на производството, поради което и при съобразяване на правилото на чл. 235, ал.
3 ГПК, съгласно което съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска,
които са от значение за спорното право, предявените искове следва да бъдат отхвърлени в
цялост поради погасяване чрез плащане на задълженията, техен предмет.
При този изход на спора пред настоящата инстанция и при съобразяване на момента на
извършване на плащането разноски се следват единствено на ищеца, доколкото в случая
2
неоснователността на исковете му се дължи на осъщественото в хода на процеса плащане, т.
е. към момента на предявяване на претенциите ищецът е бил носител на изискуемо парично
вземане от ответника, което последният е следвало да погаси преди това, но не е сторил,
поради което с поведението си е дал повод за завеждане на делото срещу него. С оглед на
това и доколкото от представения документ за плащане не се установява погасяване на
вземанията на ищеца за юрисконсултски възнаграждения за заповедното и за настоящото
производство, а такова не се и твърди, в полза на топлофикационното дружество следва да
бъде присъдена сумата от 50.00 лева- юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство, както и сумата от 50.00 лева- юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство, определени от съда съобразно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК и съобразно
изрично заявеното от името на ищеца искане.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че в правната сфера на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
............ъществуват вземания от С. П. Б., ЕГН **********: за сумата от 509.68 лева,
представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2018г. до м. 04.2019г. топлинна
енергия в имот, представляващ апартамент № 57, находящ се в гр. София, ................, както и
за сумата от 130.41 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на
топлинната енергия за времето от 15.09.2019г. до 21.04.2022г., за които парични притезания
по ч. гр. дело № 24714/2022г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА С. П. Б., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
............умата от 50.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство, както и сумата от 50.00 лева- юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач „Техем сървисис“
ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3