№ 245
гр. София, 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20241110120767 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск от ЗЕАД „БУСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ чрез
адв. Н., с пълномощно на л. 35 от делото, с правно основание чл. 410, ал.1 КЗ, вр. чл.49, вр.
чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 106,73 лв., представляваща изплатено по имуществена
застраховка „Каско” обезщетение по щета с № 470423232370702 за застрахователно събитие,
настъпило на 15.12.2023 г., вследствие противоправно поведение, изразяващо се в
необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно, на длъжностни лица, чийто
възложител е ответникът, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 11.04.2024 г., до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане по застраховка „Каско”, е настъпило събитие – застрахованият
автомобил „Кия Сийд“, с рег.№ СВ 4235 СМ, при движение в гр.София по ул. „Резбарска“ №
5, срещу магазин „Практис“, попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното
платно, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил. Твърди,
че щетите са на стойност 106,73 лв., като поддържа, че е изплатил застрахователно
обезщетение в посочения размер. Сочи, че сумите не са му били възстановени, въпреки че е
изпратил регресна покана до ответника на 22.02.2024г.
Ответникът Столична община чрез юрк. Адриана Ганева е депозирал отговор в
законоустановения срок, с който оспорва претенцията по основание и размер. Счита, че
застрахователят е платил по непокрит от застраховката риск. Оспорва механизма на
процесното ПТП, съответно записаното в протокола за ПТП по подробни съображения.
Намира, че размерът на обезщетението не е съобразен с износване/овехтяване на заменените
части. Твърди, че не са налице доказателства относно скоростта на движение на автомобила
и пътната обстановка, като счита, че водачът е могъл и е бил длъжен да избегне
препятствието. В тази връзка навежда възражение за съпричиняване. Моли искът да бъде
отхвърлен, претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност по реда чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:
1
Относно иска по чл.410 ал.1 от КЗ, вр. чл.49 от ЗЗД.
В чл. 410, ал.1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно
обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
410, ал.1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Но когато
причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД,
във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от
изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнение.
От фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява, че той е
предявил спорното регресно право, основавайки го на виновното поведение на определени
физически лица, които е следвало да изпълняват и осигуряват осъществяването на
задълженията на Столична община и да поддържат в изправност улици – част от
общинската пътна мрежа и носи отговорност за бездействията на тези лица.
Столична община носи само обезпечително-гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД,
като възложител, за вредите, причинени виновно от съответни физически лица при или по
повод на изпълнение на възложената им от работа, във връзка със задълженията си по чл.31
от ЗП.
Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление
№ 7/1959 г. на Пленума на ВС юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите,
причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и
тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
За да бъде уважена предявената регресна претенция в полза на застрахователя по
имуществено застраховане срещу възложителя за имуществените вреди, причинени виновно
от изпълнителя при или по повод на възложената работа, е необходимо същият да установи
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка
относно увредения автомобил към датата на ПТП; 2. за увредения да е възникнало право на
вземане на извъндоговорно основание срещу възложителя по реда на чл.49 от ЗЗД поради
виновно поведение на неопределено физическо лице по смисъла на чл.45 ал.1 от ЗЗД при
или по повод на изпълнение на възложената работа и 3. застрахователят по имущественото
застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпил застрахователен риск
на собственика на застрахованата вещ.
Установява се от представените писмени документи - застрахователна полица – л.8 от
делото, че към дата 15.12.2023г. между ищеца и собственика на лек автомобил „Кия Сийд“, с
рег.№ СВ 4235 СМ е съществувал договор за имуществена застраховка със съдържание
описано в полицата и общите условия. С оглед горното съдът намира, че към датата на ПТП-
то между ищеца и пострадалото лице е налице валидно правоотношение по договор за
застраховка „Каско“. В глава втора – покрити рискове и изключения, клауза – „Пожар
бедствия и ПТП на МПС“, параграф I, т. 2 от общите условия на дружеството е посочено, че
покрития риск ПТП представлява събитие, възникнало в процеса на движение на пътно
превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътното
превозно средство, път пътно съоръжение, товар или други материални щети. С оглед
горното процесното ПТП представлява покрит от застрахователя риск, обратно на соченото
от ответника, като събитие, възникнало в процеса на движение на пътно превозно средство
и предизвикало повреда на пътното превозно средство. Ето защо съдът намира това
възражение за очевидно неоснователно.
Съставен е протокол за ПТП № 1891446 от 15.12.2023г. от компетентния орган при МВР
„Пътна полиция“/л.5/. Същият по своята правна природа представлява официален
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с обвързваща съда
2
материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата,
мястото, причинените вреди на автомобила, пътна обстановка, разположение на МПС след
ПТП, т.е. извършените от съответното длъжностно лице действия и констатирани лично от
него обстоятелства.
В същия е записано, че „Кия Сийд“, с рег.№ СВ 4235 СМ е самокатоастрофирал в
несигнализирана, необезопасена дупка на пътното платно пълна с вода, която е била
констатирана от надлежните органи. Както се посочи по- горе, тази констатация обвързва
съда, тъй като е възприета лично от органа, изготвял протокола.
По делото е представена и декларация от водача на застрахования автомобил, в която се
описва механизма на ПТП и настъпилите на управлявания от него лек автомобил.
Като безспорно е изведено, а и се установява от представено по делото платежно
нареждане, че на собственика на автомобил „Кия Сийд“, с рег.№ СВ 4235 СМ е заплатено
застрахователно обезщетение в размер на 106,73 лв.
Ответникът оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП. В хода на
съдебното производство ищецът е ангажирал доказателства – писмени, САТЕ, от които се
установява наличието както на дупка на пътното платно към датата и мястото на ПТП
описани в исковата молба, така и липса на обезопасяване и обозначаване на същата. На
първо място наличието на необезопасена препятствие на пътя е записано в протокола за
ПТП, който в тази си част се ползва с обвързваща съда доказателствена сила, доколкото се
отнася за констатирани от изготвилите го органи обстоятелства. Той се подкрепя и от
заключението на вещото лице по допуснатата САТЕ, която съдът кредитира. С оглед горното
съдът възприема следния механизъм на настъпване на ПТП-то, а именно:
На 15.12.2023г. около 19:00 ч. л.а. „Кия Сийд“, с рег.№ СВ 4235 СМ се движел по
ул.“Резбарска“, с посока на движение от ул. „В.Кънчев“ към ул. „Първа Българска Армия“ и
срещу магазин „Практис“ превозното средство попаднало през необезопасена и
несигнализирана дупка на платното за движение, пълна с вода.
Този извод следва от Протокола за ПТП, включително и административно-
наказателната преписката към него, от заключението по САТЕ, от декларацията за
настъпване на застрахователно събитие и от свидетелските показания на свидетеля С. А..
С доклада по делото в тежест на ответника е било разпределено да докаже наличието на
съпричиняване, което не е сторено. Няма данни водачът на увредения автомобил да е
нарушил правилата за движение по пътищата. Напротив, от приетата фактическа обстановка
може да се изведе, че той не е могъл да избегне необозначената дупка на платното за
движение, тъй като тя е била покрита с вода. Няма данни същият да се е движел с
превишена скорост, както твърди ответника. Обратното се установява от разпита на водача
на автомобила св. С. А., който твърди, че се е движел с разрешената скорост и въпреки това
не е могъл да избегне препятствието, тъй като не го е възприел.
Предвид изложеното, съдът приема, че е установен механизма на ПТП, описан в
исковата молба, вкл. и наличие на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното
платно в гр. София, в района на ул.“Резбарска“ срещу магазин „Практис“.
От заключението по САТЕ, се установява, че механизма на ПТП е в причинно-
следствена връзка с причинените вреди на застрахования лек автомобил и същите могат да
възникнат при този механизъм.
При така изложените и приети за установени факти, съдът счита, че е налице
фактическият състав обуславящ ангажиране на обезпечително-гаранционна отговорност по
чл. 49 ЗЗД като възложител - за вредите, причинени виновно от съответни физически лица
при или по повод на изпълнение на възложената им работа, въпреки че не е установено кои
точно лица са извършили противоправното действие /бездействие/.
От заключението по САТЕ се установява, че пазарната стойност на поправянето на
3
щетите на лекия автомобил е в размер на 137,21 лв.
Според чл. 499 ал.2 пр. първо КЗ, при вреди на имущество обезщетението не може
да надвишава действителната стойност на причинените вреди.
При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се отчита уговорката
между застрахования и застрахователя - чл.400 ал.1, и ал.3 от КЗ. При положение, че друго
не е уговорено се приема, че застрахователната сума е определена съгласно действителната
стойност и следователно дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи в
рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния
еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество,определена като пазарната му стойност към датата на увреждането,
като не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран
в самата застрахователна стойност и действителната стойност на увреденото имущество,
като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със
същото качество/ ал.2/, т.е по пазарната му стойност. Макар и частите, които са повредени, в
действителност да не са били нови към датата на настъпване на ПТП, няма как да се вмени в
задължение на застрахованото лице да намери части, със същата степен на използване и то
ще е принудено да закупи нови и техният размер е неговата действителна вреда/.
В тази насока ВКС се е произнесъл и в Р № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. №
627/2008 г., II т. о., ТК и Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т.
о., ТК, решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о. , решение № 79 от
2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о на ВКС.
Следователно обезщетението, което ищецът има право да получи от ответника е в
размер на платеното обезщетение, но не повече от пазарната цена на щетите. В настоящия
случай застрахователят е заплатил обезщетение в размер от 106,73 лв., което му се дължи.
Следователно искът подлежи на уважаване в пълен размер.
Относно разноските:
Страните са направили своевременно исканията за присъждане на направените по
делото разноски. С оглед изхода на делото, разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца му
се следват направените по делото разноски, а именно в размер на 830 лв., от които 50,00 лв.
– платена държавна такса, 30 лв. – депозит за свидетел, 350 лв. – депозит за възнаграждение
за вещо лице, 400,00 лв. – адвокатско възнаграждение в минимален размер.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА с БУЛСТАТ: ********* и с адрес: гр. София, ул.
„Московска” №33, да заплати на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.“Позитано“ № 5, както
следва:
– на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, във вр. чл. 49 ЗЗД сумата от 106,73 лв.,
представляваща регресна претенция за платено застрахователно обезщетение за причинени
4
вреди на лек автомобил „Кия Сийд“, с рег.№ СВ 4235 СМ въз основа на застрахователен
договор по имуществена застраховка „Каско” при настъпване на 15.12.2023г. на
пътнотранспортно произшествие, поради попадане в необезопасена дупка на пътното платно
на общински път в гр. София на ул.“Резбарска“ срещу магазин „Практис“, ведно със
законната лихва върху главницата считано от 11.04.2024г. до окончателното изплащане;
- на основание чл.78 ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 830 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5