РЕШЕНИЕ
№ 1147
гр. Перник, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря А.А В. КОЧАРКОВА
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20251720100558 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Агенция „Пътна
инфраструктура“ срещу ЗК „Лев инс“ АД. Ищецът твърди, че на ******, на ********
е реализирано ПТП, при което са нанесени вреди на ищеца – увреждане на 60 м.
предпазна ограда (мантинела) и комплект колове към тях. Твърди, че увредата е
нанесена от л.а. ******, ******************, собственост на В. Б., а водач е бил П. П..
Конкретизира вредите по стойност – 52,30 лева без ДДС за всеки метър от увредената
мантинела (общо 60 м.)> Общата стойност е 3138,00 лева без ДДС, в която сума се
включва доставка и монтаж на нови, одобрени мантинели, спецификация N2W5. Също
така били заплатени общо 606,00 лева без ДДС (по 10,10 лева на л. метър) за
демонтажа на старата ограничителна мантинела. Стойността на щетите възлизала на
3744,00 лева без ДДС или 4492,80 лева с ДДС. Цените били определени съгласно
Договор за обществена поръчка от 01.03.2018 г.
Твърди, че причината за настъпване на ПТП е поведението на водача на л.а.,
който изгубил контрол над МПС, за което му бил съставен ******, подписан без
възражения.
Обосновава отговорността на ответника, като сочи, че при ПТП отговорността
на водача била покрита от застраховка гражданска отговорност, сключена с ответника
с период на действие от ******************, както и с разпоредбите на чл. 493, ал. 1,
т. 2 и чл. 499, ал. 2 КЗ, което е в размер на действителната вреда - пазарната стойност.
Твърди, че ответника е уведомен с писмо от 10.04.2020 г., но същият не е извършил
плащане. Поддържа, че не са налице предпоставки за приспадане от размера на
вредите на стойността на металните отпадъци
С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сума в размер на 4492,80 лева за претърпените имуществени
вреди, ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба до окончателното
1
плащане.
Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Ответникът депозира отговор в срок. Оспорва предявения иск като завишен по
размер като счита, че претенцията не кореспондира с действителните вреди към датата
на причиняването им.
Не била отчетена и стойността на металния отпадък, от който ищецът би могъл
да реализира доход.
Не били представени доказателства за направените разходи по твърдения
ремонт.
Оспорва доказателствената сила на представения протокол от ПТП. Счита, че
механизма на ПТП не е доказан, че вината за ПТП не е единствено на водача на МПС.
Твърди, че е налице съпричиняване от ищеца, тъй като същият не е изпълнил
нормативните си задължения да поддържа пътната маркировка (такава липсвала) и
сигнализация за съответния клас път.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявения иск. Предвид
неоснователността на главния иск, оспорва и акцесорната претенция за заплащане на
лихва. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява като поддържа предявения иск.
Ответникът се представлява като поддържа своите възражения.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с осъдителен иск с правно основание 432, ал. 1
КЗ. В тежест на ищеца е да установи пълно и главно наличието на 1. валидно
застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между
делинквента и застрахователя - ответник и 2. кумулативно елементите от фактически
състав на деликта: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на
деянието, причинна връзка между деянието и вредата (конкретен размер на
имуществените вреди). Вината на причинителя по правилото на чл. 45, ал. 2 ЗЗД се
презумира.
Ответникът следва да проведе обратно доказване на презумпцията по чл. 45, ал.
2 ЗЗД, както и пълно и главно да установи възражението за съпричиняване – ищецът
не е изпълнил нормативните си задължения да поддържа пътната маркировка (такава
липсвала), както и липса на сигнализация за съответния клас път.
Не е налице отрицателната предпоставка по чл. 498, ал. 3 КЗ, поради което
предявения иск е процесуално допустим.
Съдът намира за установено по делото, че на ******, на ****** на км.
17+****** е реализирано ПТП, при което са нанесени вреди на ищеца – увреждане на
60 м. предпазна ограда (мантинела) и комплект колове към тях, като ПТП е
реализирано от л.а. ******, ******************, собственост на В. Б., а водач е бил
П. П.. В подкрепа на този фактически извод са представеният и приет по делото
протокол за ПТП ****** от ******, както и показанията на свидетеля А. Й..
Протоколът обвързва съда относно конкретните констатации на съставителите му по
правилото на чл. 179, ал. 1 ГПК – място, дата, участници в ПТП, както и състоянието
на местопроизшествието. Относно механизма е изслушан като свидетел другият
участник в ПТП. Същият е пряк очевидец, като възпроизвежда своите непосредствени
2
възприятия, без да влага собствена оценка на събитията, поради което съдът кредитира
показанията изцяло. ПТП е реализирано в светлата част на дена, сухо време, при
нормална пътна настилка. Свидетелят се е движил с около 100 км/ч., при което е
забелязал л.а. ******, ******************, който се опитва да го изпревари, но не е
завършил маневрата, в опит да се върне в дясната лента на движение удря,
управлявания от свидетеля автомобил. След като е успял да спре, свидетелят е
помогнал на водача на л.а. ******, ****************** да напусне превозното
средство, което е било обърнато на лавата си страна, силно деформирано от удара в
мантинелите, като се описва, че поне 50 метра този автомобил се е влачил. Забелязал
е, че л.а. ******, ****************** е „****** от мантинелите, но не е обърнал
внимание на тяхното техническо състояние.
По делото е представена справка, от която се установява, че към датата на ПТП
л.а. ******, ****************** е валидно застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ при ответника.
По делото е допусната и приета комплексна САТЕ, неоспорена от страните в
тази част, която съдът кредитира изцяло по отношение на механизма на ПТП, като
вещите лица заключават, че щетите по мантинелите са в пряка и непосредствена
връзка с ПТП от ****** Същите се изразяват в деформацията на 15 бр. платна, по 4
метра всяко едно от тях. Вредата се състои в увреждането на 60 метра еластична
предпазна ограда, собственост на ответника, който има нормативно задължение на
изгражда и поддържа този тип заграждения, в която връзка е демонтирало увредените
платна и е монтирало нови такива.
При тези обективни данни и приложимо право съдът приема, че върху
имуществото на ищеца е нанесена щета от ПТП, реализирано от водача на л.а. ******,
******************, който автомобил е бил е валидно застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника, поради което той носи
договорното задължение да репарира вредите по предявения пряк иск.
Спорен по делото е и въпросът за стойността на увредата. Отново в
комплексната САТ, е отговорено, че стойността на подмяната на увредените елементи
от предпазната еластична ограда е 5292,00 лева с ДДС. Съдът приема, че това е
действителната стойност на вредите, нанесена на ответника към датата на увредата.
Това е и стойността, която делинквента, респективно застрахователят - ответник дължи
по правилото на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно който застрахователното обезщетение е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието. В чл. 400, ал. 2 КЗ също изрично се посочва, че размерът на дължимото
обезщетение при частична увреда на имущество, представлява
възстановителната му стойност като цена на всички присъщи разходи за
доставка, монтаж и други, които са необходими за възстановяване на това
имущество до вида преди увредата, без прилагане на обезценка (така Решение №
57/07.07.2016 г. по т. д. № 3751/2014 г. на ВКС, първо т. о решение № 209/30.01.2012 г.
на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о.). Това е цената с ДДС, като евентуалната
възможност за приспадане на данъчен кредит е ирелевантна.
Този извод е верен, защото застрахователно обезщетение има за цел повредено
имущество да бъде възстановено във вида, в който е било преди настъпването на
застрахователното събитие. Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника и анализа на вещото лице (частта от САТЕ, в която е приложена неотносима
правна уредба), относно амортизацията на мантинелите. При определяне на
действителната стойност на вредата не следва да се прилага обезценка, а да се
приспадне единствено остатъчната стойност на увреденото имущество. Това е
цената, която може да се получи от предаване за скраб на увредените мантинели, която
3
е в размер на 171,00 лева съгласно САТЕ.
Ето защо съдът приема, че предявеният иск е изцяло основателен – той е
предявен за размер от 4492,80 лева, като по делото се установи, че вредата е в размер
на 5121,00 лева след приспадане стойността на увредените мантинели като скраб.
Основателно е и искането за присъждане на законна лихва от депозиране на исковата
молба като пряка последица от уважаване на иска.
Останалите възражения на ответника, касаещи възражението му за
съпричиняване, съдът намира също за недоказани, поради което са неоснователни. По
делото не се установи липсваща, нарушена или компрометирана по какъвто и да е
начин пътна настилка и пътна маркировка. От показанията на свидетеля се установи,
че той ясно се е ориентира в разделението на пътното платно – движил се е дясна
лента, възприел е опита за изпреварване в лявата лента, а след удара автомобила му
спрял в лентата за аварийно спиране, което е ясна индиция, че маркировката е била
налице. Възражение в отговора, че пътното платно не било с необходимото сцепление
не е правено, поради което на ищеца не му е разпределяна доказателствена тежест.
Вещото лице не е установило увреда в асфалтовите пластове поради липса на данни за
това, но и ответникът не е задал такъв въпрос на единствения очевидец – свидетелят
по делото.
По разноските:
При този изход от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
заплати сторените от ищеца разноски съобразно изхода от спора. Такива са доказани в
размер на 679,71 лева и се претендира юросконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер от 200,00 лева, което също следва да бъде присъдено по правилото
на чл. 78, ал. 8 ГПК
Ответникът също е претендирал разноски, но при този изход от спора такива не
му се дължат.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 КЗ ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* да
заплати на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, гр. София сума в размер на
4492,80 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени
вреди в резултат на ПТП от ******, на ****** на км. 17+******, изразяващи се в
увреждане на 60 м. предпазна ограда (мантинела) и комплект колове към тях, нанесена
от л.а. ******, ******************, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ при ответника, ведно със законна лихва от
депозиране на исковата молба – 11.02.2025 г. до окончателното изплащане на
задължението..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на
АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, сумата от 879,71 лева – разноски пред
Районен съд Перник в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4
5