№ 739
гр. София, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело
№ 20241000501636 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 267/24.12.2023г, постановено по гр.д.№ 234/2023г по описа на ОС-
Враца, е прекратено производството по предявения от П. Т. Б., ЕГН **********, срещу
„Юробанк България“ АД, ЕИК *********, /като правоприемник на „Юробанк и Еф Джи
България” АД/, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 вр. с чл. 124, ал.
1 ГПК за недължимост на сумата 48 840,14 лв. - главница по договор за банков кредит №
BL21784 от 15.09.2008 г., за която са издадени заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 749 от 27.01.2011 г. и изпълнителен
лист от 27.01.2011 г. по ч. гр. д. № 20101210102585 по описа на PC – Благоевград, поради
недопустимост и е признато за установено, че П. Т. Б., ЕГН **********, не дължи на
„Юробанк България“ АД, ЕИК *********, /като правоприемник на „Юробанк и Еф Джи
България” АД/, поради погасяване чрез плащане, извършено от "Българска банка за
развитие" АД с ЕИК *********, сумата 3341,40 лева разноски по ч.гр.д. № 2585/2010 г. на
РС-Благоевград и присъдената законна лихва върху главницата от 48840, 14 лева за периода
от 03.11.2010 г. до 31.12.2022 г., обективирани в изпълнителен лист, издаден на 27.01.2011 г.
по ч.гр.д. № 2585/2010 г. на РС-Благоевград, въз основа на който е образувано изпълнително
дело № 20117020400715 по описа на ЧСИ Г. Н. Ц. с рег. № ***, с район на действие - района
на ОС - Благоевград. Отхвърлен е предявеният от П. Т. Б., с ЕГН **********, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за
установено спрямо „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, /като правоприемник на
„Юробанк и Еф Джи България” АД/, че не дължи поради погасяване чрез плащане,
извършено от "Българска банка за развитие" АД с ЕИК *********, сумата 2557,69 лева
договорна лихва за периода от 21.02.2010 г. до 16.08.2010 г., обективирана в изпълнителен
лист, издаден на 27.01.2011 г. по ч.гр.д. № 2585/2010 г. на РС-Благоевград, въз основа на
който е образувано изпълнително дело № 20117020400715 по описа на ЧСИ Г. Н. Ц. с рег. №
1
***, с район на действие - района на ОС - Благоевград, като неоснователен.
Осъдена е „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, да заплати по съразмерност на
П. Т. Б., с ЕГН **********, направените по делото разноски за държавна такса от 133, 66
лева. Осъдена е „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, да заплати на адвокат М. Д. от
АК-Враца на основание чл.38, ал.2 вр. с ал. 1, т.3 от ЗА сумата 307,00 лева – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие за осъщественото
процесуално представителство на П. Т. Б., с ЕГН **********, по гр. д. № 234/2023 г. по
описа на ОС-Враца.
Решението е обжалвано от „Юробанк България“ АД, чрез адв.Г.В. от САК, в частта
му, с която съдът е признал за установено, че П. Т. Б. не дължи сумата от 3 341.40лв. за
разноски по ч.гр.д.№ 2585/2010г описа на РС-Благоевград и присъдената законна лихва
върху главницата за периода 3.11.2010г до 31.12.2022г поради погасяване чрез плащане,
извършено от „Българска банка за развитие“ ЕАД, както и в частта, с която „Юробанк
България“ АД е осъдено да заплати държавна такса в размер на 133.66лв. и 307лв.
адвокатско възнаграждение, с доводи, че е неправилно поради противоречие на материалния
и процесуалния закон. Сочи, че и двете плащания са извършени на 3.11.2010г и на
25.09.2012г преди влизане в сила на заповедта за незабавно изпълнение, която е била
връчена на 15.01.2016г, независимо, че изпълнителното дело е било образувано през 2011г,
поради което тези факти не са основание за иск по чл.439, ал.2 ГПК и предявените
отрицателни установителни искове, основани на плащания, извършени преди влизане в сила
на заповедта за изпълнение, са процесуално недопустими, а и със сключване на договора за
банков кредит страните са били уведомени, че съответният кредит е сключен въз основа на
договореностите по Рамков договор за реда и условията за предоставяне на обезпечаване на
кредити по проект „Гаранционен фонд за микрокредитиране“, сключен между „Юробанк
България“ АД и Министерство на труда и социалната политика на РБългария от 4.04.2007г.
и че е обезпечен от МТСП. Фактите за плащанията по гаранцията на банковия кредит № BL
1784 са известни на задължените лица още с подписването на договора и са се осъществили
преди влизане в сила на изпълнителното основание, поради което за тях не съществува
възможност за подаване на иск по чл.439, ал.2 ГПК, тъй като е преклудирана. Поддържа, че
целта на плащането на сумата по гаранцията не е да погаси или да намали дългът на
клиента, а само да гарантира вземането на кредитора, като целта на банковата гаранция е
гарантът да престира на бенефициера паричен еквивалент при неизпълнение на
обезпеченото договорно задължение на длъжника наредител, което води до право на регрес.
В договора е било уговорено, че бенефициерът ще предприеме всички необходими действия
за събиране на задължението по договор за банков кредит от задължилите се лица вместо
гаранта, като е без значение дали молбата за конституиране на „Българска банка за развитие
„ ЕАД е била уважена от съдебния изпълнител, тъй като това не променя задължението на
кредитодателя.
Поддържа, че дългът на основния кредитополучател ЕТ „Р. Ц.-И.-Ц“ и на
поръчителите във връзка с договора за банков кредит не е погасен изцяло поради
извършеното плащане от гарантиращата банка, като задължението на длъжниците по
отпуснатия банков кредит остава дължим от тяхна страна. Изпълнението от трето лице не
освобождава длъжника от задължението за погасяване, а създава облигационни
взаимоотношения между платилия чуждото задължение и длъжника.
Претендира да се отмени решението в обжалваната му част, да се отхвърлят
предявените искове от ищцата и да се присъдят направените разноски.
Ответната страна-П. Т. Б., чрез адв.М.Д. от АК-Враца, е оспорила въззивната жалба с
доводи, че е неоснователна. В представени писмени бележки е посочила, че банката
кредитодател е удовлетворена по отношение на дължимия кредит още преди образуване на
изпълнителното дело. Сочи, че съгласно чл.73, ал.1 ЗЗД всяко задължение може да бъде
2
изпълнено от трето лице, дори против волята на кредитора, освен ако той няма интерес от
личното изпълнение на длъжника. Изпълнението от трето лице погасява вземането на
кредитора и освобождава длъжника така, както ако самият длъжник е изпълнил,
облигационната връзка престава да съществува и се погасява със самото изпълнение, като се
създават облигационни отношения между платилия чуждото задължение и длъжника.
Съгласно чл.74 ЗЗД третото лице се суброгира в правата на удовлетворения кредитор, ако е
имал интерес да изпълни или пък има иск за неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД, ако е
изпълнил без да има интерес от това.
Поддържа доводи, че твърденията на банката за овластяване за събиране на сумите
със споразумение е ирелевантно по спора, няма характер на цесия, тъй като не е изрична.
Позовава се и на представено удостоверение от ББР, че няма да събира и да търси
изплатените от нея към банката суми.
Претендира да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди решението
в обжалваната му част.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и
против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Ищцата по делото-П. Т. Б. е посочила в исковата молба, че с изпълнителен лист от
23.08.2010 г. и заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК № 6191 от същата дата по ч.гр.д. № 2585/2010 г. по описа на Благоевградски
районен съд е била осъдена да заплати на ответника "Юробанк България" АД, с предишно
наименование „Юробанк и Еф Джи България" АД, ЕИК *********, солидарно сумите:
48840,14 лв. - главница по кредит, 2557,69 лв. - договорна лихва за периода от 21.02.2010 г.
до 16.08.2010 г., ведно със законна лихва от 20.08.2010 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и 3341,40 лева разноски по делото - за държавна такса и възнаграждение за
адвокат, или обща сума 54 739,23 лв., които вземания произтичат от договор за банков
кредит от 15.09.2008 г., извлечение от счетоводни книги на банката от 16.08.2010 г.,
договори за поръчителство от 2008г. и от 2009 г. и договор за правна услуга. За нея
задължението произтича от договор за поръчителство по този кредит, сключен с договора за
банков кредит от 15.09.2008 г. - Продукт „Бизнес кредит ГФМК”, сключен съгласно
договорености на Рамков договор за реда и условията за предоставяне и обезпечаване на
кредити по проект „Гаранционен фонд за микро-кредитиране”, между банката и
Министерство на труда и социалната политика, в полза на ЕТ "Р. Ц. И.-Ц” с ЕИК *********.
Въз основа на постъпило на 21.10.2010 г. искане, поради неплащане от длъжника ЕТ
„Р. Ц. И.-Ц”, „Българска банка за развитие” АД, ЕИК *********, гр. София като гарант, е
изплатила на „Юробанк България” сумата 48806,94 лв. по предоставена в нейна полза
банкова гаранция с реф. № 590/760/089 от 05.02.2009г. в обезпечение на отпуснати на
длъжника в рамките на проект „Гаранционен фонд за микро-кредитиране” суми. Въпреки
заплащането на сумата по главницата от гаранта „Българска банка за развитие”, на
03.11.2010 г. и на 02.05.2011 г., отпусналата банковия кредит институция „Юробанк
България” АД, въз основа на издадения изпълнителен лист от 23.08.2010 г., е образувала
изпълнително дело № 715/2011 г. по описа на ЧСИ Г. Ц., вписан в камарата на ЧСИ на
РБългария под № ***, по което тя е съдлъжник.
След направено искане до гаранта – „ББР”, на 25.09.2012 г. същият възстановил на
„Юробанк България” АД и сумата 3356,51 лв., представляваща разноски и адвокатски
хонорар, както и сумата 1196,52 лв. По образуваното изпълнително дело № 715/2011 г. ЧСИ
е извършил изпълнителни действия: наложил е два запора върху трудовото й
възнаграждение на 16.08.2011 г., изх. № 10810 и изх. № 10811, и е наложил възбрана с
Постановление за налагане на възбрана вх. рег. № 4276/19.07.2016 г. по описа на Службата
3
по вписвания - Враца върху 1/2 идеална част от недвижим имот, собственост на другата
поръчителка С. Г. Ц.; на 26.10.2022 г. е наложил запор на сметката й в „Райфайзен банк” АД
със запорно съобщение № 17124/26.10.2022 г.; също е наложил запори на сметките на
поръчителката Ц. в „Банка ДСК” ЕАД и „Алианц банк България” АД, както и на трудовото
й възнаграждение. С извършването на всички посочени изпълнителни действия се
начисляват такси и разноски за нея и че към 30.01.2023 г. задължението по изпълнителното
дело, съгласно представената сметка за размера на дълга от ЧСИ, е 125 977,41 лв.
На 18.11.2014 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от „Българска банка за
развитие” АД за суброгиране в правата на вече удовлетворената „Юробанк България” АД,
поради извършено плащане в нейна полза, която не е уважена от ЧСИ с протокол от
19.11.2014 г., поради което по висящото изпълнително дело взискател продължава да е
„Юробанк България” АД. Позовавайки се на чл. 73, ал.1 и чл.74 от ЗЗД ищцата е изложила
доводи, че задължението й към „Юробанк България” АД е погасено изцяло поради
извършено плащане от гаранта „Българска банка за развитие”; като дългът е бил погасен
към момента на образуване на изпълнителното дело, предвид извършеното плащане от
страна на гаранта, което обуславя правния й интерес да предяви отрицателен установителен
иск за недължимост на претендираните суми.
Претендирала е да се признае за установено спрямо „Юробанк България" АД, ЕИК
*********, че не дължи сумата 48840,14 лева - главница по усвоен кредит, 2557,69 лева -
договорна лихва за периода от 21.02.2010 г. до 16.08.2010 г., ведно със законна лихва от
20.08.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 3341,40 лева
разноски по делото, представляващи държавна такса и възнаграждение за адвокат по
издаден изпълнителен лист от 23.08.2010 г. по ч.гр.д. № 2585/2010 г. по описа на РС-
Благоевград, поради осъществено плащане в полза на „Юробанк България" АД от
„Българска банка за развитие” АД, гр. София, по образуваното изпълнително дело №
715/2011 г. на ЧСИ Г. Ц., вписан под № *** при КЧСИ на Република България.
Ответната страна „Юробанк България" АД, чрез пълномощника си адв. Г. Р. В., е
оспорила предявения иск като неоснователен. Посочила е, че договорното правоотношение,
от което произтичат задълженията на ищцата към него, е банков кредит продукт „Бизнес
кредит ГФМК" № BL 21784/15.09.2008г., сключен между „Юробанк България" АД (с
предишно наименование „Юробанк и Еф Джи България" АД) и ЕТ „Р. Ц. - И. - Ц.", както и
договор за поръчителство от 15.09.2008г., с който ищцата П. Т. Б., като поръчител, се е
задължила да отговаря солидарно с кредитополучателя пред кредитора за цялото
задължение по сключения договор за банков кредит. В резултат на неизпълнение на
задълженията от страна на длъжника за заплащане на дължимите погасителни вноски, от
банката е подадено заявление по чл. 417, т. 2 ГПК, във връзка с което са издадени Заповед за
изпълнение и изпълнителен лист от 27.01.2011г. по ч.гр.д. № 2585/2010г. по описа на
Районен съд Благоевград, срещу П. Т. Б., и изпълнителен лист от 23.08.2010г. по ч.гр.д. №
2585/2010г. по описа на Районен съд Благоевград, срещу ЕТ „Р. Ц. - И. - Ц." и С. Г. Ц. /П./;
въз основа на изпълнителните листове е образувано изпълнително дело № 20117020400715
по описа на ЧСИ Г. Ц., peг. № *** на КЧСИ; поради подадено от П. Т. Б. възражение срещу
издадения срещу нея изпълнителен лист, банката е предявила установителен иск пред
Окръжен съд – Враца, който е уважен с Решение № 35 от 04.06.2012г. по търг. д. № 77/2011г.
по описа на съда, като е признато за установено по отношение на П. Т. Б., че дължи на
„Юробанк България" АД сумите, описани в изпълнителен лист от 27.01.2011г. по ч.гр.д. №
2585/2010г. по описа на Районен съд Благоевград; въз основа на това решение е издаден и
изпълнителен лист № 12 от 04.02.2016г. по търг.д. № 77/2011г. по описа на Окръжен съд
Враца, с който П. Т. Б. е осъдена да заплати в полза на банката съдебно- деловодни разноски
за исковото производство, който изпълнителен лист е присъединен към образуваното
изпълнително дело № 20117020400715 по описа на ЧСИ Г. Ц., per. № *** на КЧСИ.
4
Заявила е, че на 03.11.2010г. „Българска банка за развитие" АД като гарант е
изплатила сумата 48 806,94 лв. по предоставената в нейна полза банкова гаранция реф. №
590/760/089 от 05.02.2009г. в обезпечение на отпуснати на длъжника в рамките на проект
„Гаранционен фонд микро кредитиране” - 50 000 лв. Правоотношенията между
гарантиращата банка „Българска банка за развитие" ЕАД и „Юробанк България" АД са
уредени със сключено на 04.02.2009г. Гаранционно споразумение РД04/12
(Споразумението), съгласно чл. 37 от което "Юробанк България" АД се е задължила веднага
след обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, респективно при настъпване на
изискуемост на кредита, да предприеме всички действия по издаване на изпълнителен лист,
а в Раздел VI „Действия по принудително изпълнение" са посочени задълженията на
„Юробанк България" АД след получаване на плащане по гаранция, а именно: да положи
всички необходими усилия за събиране на сумите, дължими от длъжници, или от трети
задължили се лица по кредитите, както и да започне процедура по принудително изпълнение
и по реализиране на предоставените от длъжниците обезпечения, каквито действия е
предприел. Оспорила е твърдението на ищцата, че дългът й, този на основния
кредитополучател ЕТ „Р. Ц. - И. - Ц.", както и на поръчителите във връзка с договор за
банков кредит продукт „Бизнес кредит ГФМК" № BL 21784, е погасен изцяло поради
извършеното плащане от гарантиращата банка, тъй като въпреки плащането на „Българска
банка за развитие" ЕАД по гаранция, задължението на длъжниците по отпуснатия банков
кредит не е погасено и остава дължимо от тяхна страна.
Посочила е и, че „Българска банка за развитие" ЕАД е изплатила само част от
задължението на кредитополучателя и неговите поръчители, както и че по изпълнителното
дело са направени разходи за негова сметка във връзка с предприетите действия за събиране
на вземането.
Претендирала е да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
С обжалваното решение съдът е прекратил частично производството за сумата от
49 840лв.-главница по кредита, поради недопустимост, и е признал за установено, че
поръчителят не дължи сумата от 3341,40 лева разноски по ч.гр.д. № 2585/2010г. на РС-
Благоевград и присъдената законна лихва върху главницата за периода 3.11.2010г до
31.12.2022г, и е отхвърлил предявеният от П. Т. Б. отрицателен установителен иск по чл.439
вр. с чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че не дължи спрямо „Юробанк България“
АД поради погасяване чрез плащане от „Българска банка за развитие“ АД сумата от 2
5457.69лв. договорна лихва за периода 21.02.2010г до 16.08.2010г, обективирана в
изпълнителен лист, издаден на 27.01.2011г по ч.гр.д.№ 2585/2010г на РС-Благоевград, въз
основа на който е образувано изпълнително дело № 20117020400715 по описа на ЧСИ Г.Н.
Ц. с рег. № *** с район на действие на ОС-Благоевград като неоснователен.
С определение № 1128/9.05.2024г, постановено по ч.гр.д.№ 1045/2024г. по описа на
САС, е оставена без уважение частната жалба на П. Т. Б. срещу решение № 267/24.12.2023г
по гр.д.№ 234/2023г на ОС-Враца в частта, имаща характер на определение, с която е
прекратено производството по иска срещу „Юробанк България“ АД за установяване
недължимост на сумата 48 840.14лв., представляваща главница по договор за кредит BL
21784/ 15.09.2008г, за която са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист от 27.11.2011г по ч.гр.д.№ 2585/2010г на РС-Благоевград, което не е обжалвано пред
ВКС и е влязло в сила.
От приложеното ч. гр. дело № 2585/2010 г. на Благоевградски районен съд се
установява, че на 20.08.2010 г. „Юробанк и Еф Джи България" АД е подала заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу ЕТ „Р. Ц. - И. - Ц.", С. Г. Ц. и П. Т.
Б.. Към заявлението са представени извлечение от счетоводните книги на банката от
16.08.2010 г., договор банков кредит продукт „Бизнес кредит ГФМК" № BL
21784/15.09.2008г., сключен между „Юробанк и Еф Джи България" АД и ЕТ „Р. Ц. - И. - Ц.",
5
гр.Благоевград, както и договор за поръчителство от 15.09.2008г., сключен между „Юробанк
и Еф Джи България" АД и П. Т. Б.. Въз основа на заявлението са издадени заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК номер 749 от
27.01.2011 г. и изпълнителен лист от 27.01.2011 г. за заплащане от П. Т. Б., солидарно с ЕТ
„Р. Ц. - И. - Ц." и С. Г. Ц., в полза на „Юробанк и Еф Джи България" АД, следните суми:
48840,14 лева главница, 2557,69 лева договорна лихва за периода от 21.02.2010 г. до
16.08.2010 г., ведно със законна лихва от 20.08.2010 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и 3341,40 лева разноски по делото - за държавна такса и възнаграждение за
адвокат. В заповедта е посочено, че вземането произтича от договор за банков кредит от
15.09.2008 г., извлечение от счетоводните книги от 16.08.2010 г.; договор за правна услуга;
определение № 137/20.01.2011 г. на ОС - Благоевград.
Въз основа на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 27.01.2011 г.
по ч. гр. дело № 2585/2010 г. на Благоевградски районен съд, по молба от 02.05.2011 г. на
„Юробанк и Еф Джи България" АД е образувано изпълнително дело № 20117020400715 по
описа на частен съдебен изпълнител Г. Ц. с рег. № ***, с район на действие - района на ОС -
Благоевград. На 26.08.2011г. от длъжницата П. Т. Б. в Благоевградския районен съд е
постъпило възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение, поради
което, след дадени указания от заповедния съд, заявителят „Юробанк и Еф Джи България"
АД е предявил срещу П. Т. Б. установителен иск по чл.422 ГПК пред Окръжен съд-гр.Враца
за признаване за установено съществуване на вземанията му, предмет на заповедта за
изпълнение.
По предявеният иск е образувано търг. дело № 77/2011 г. по описа на ОС – Враца, и е
постановено решение № 35 от 04.06.2012 г., влязло в сила на 10.07.2012 г., с което е признато
за установено, че П. Б. дължи на „Юробанк и Еф Джи България" АД сумите по заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК № 749 от 27.01.2011 г. и изпълнителния лист от 27.01.2011 г.,
издадени по ч. гр. дело № 2585/2010 г. на Благоевградски районен съд, като ответницата е
осъдена да заплати на ищцовото дружество направените в исковото производство разноски
от 3 001.51 лв. За посочената сума за разноски в полза на ТБ „Юробанк България" АД ОС-
Враца е издал изпълнителен лист № 12 от 04.02.2016г., който е присъединен към
изпълнително дело № 715/2011г. на ЧСИ Г. Ц..
Не се спори между страните, че с Гаранционно споразумение РД04/12, сключено на
04.02.2009г. между МТСП, „Българска банка за развитие" АД (Гарантираща банка) и
"Юробанк и Еф Джи България" АД (Банката), „ББР” е поела функциите на МТСП,
включително функциите по обезпечаване/гарантиране на кредитите, предоставени от
Банката в рамките на проект „Гаранционен фонд за микрокредитиране” (чл.1). Съгласно чл.
37 от това споразумение Банката се задължава, веднага след обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита, респективно при настъпване на изискуемост на кредита, да
предприеме всички действия по издаване на изпълнителен лист. В Раздел VI „Действия по
принудително изпълнение" на същото споразумение изрично са посочени задълженията на
Банката след получаване на плащане по гаранция, а именно: да положи всички необходими
усилия за събиране на сумите, дължими от длъжници, или от трети задължили се лица по
кредитите, както и да започне и приключи в разумни срокове процедура по принудително
изпълнение, по реализиране на предоставените от длъжниците обезпечения и т.н. съгласно
задълженията, които е поела по договора за процесуално представителство (чл.39).
Гарантиращата банка възлага на Банката да организира извършването на всички необходими
правни и фактически действия, във връзка с успешното събиране на дълговете по
изискуемите кредити, платени от Гарантиращата банка, при следване правилата на Закона и
сключения между страните договор за процесуално представителство, съставляващ
неразделна част от споразумението (чл.41).
С искане за плащане вх. № 17/2064/21.10.2010г. „Юробанк и Еф Джи България" АД,
6
на основание предоставена в нейна полза банкова гаранция с реф. N 590/760/089 от
05.02.2009г. и чл.32 от Гаранционно споразумение, сключено на 04.02.2009г., е отправила
искане до „ББР” и до „Национален Гаранционен фонд” ЕАД за плащане на гаранционна
сума в размер 48840, 14 лева, представляваща 100% от остатъчната стойност на главницата
по кредита, предоставен на ЕТ „Р. Ц. - И. - Ц.", гр.Благоевград, който кредит е предоставен в
изпълнение на проект „Гаранционен фонд за микрокредитиране”. В искането е посочено, че
кредитът е изискуем, поради неизпълнение на договорно задължение от страна на
кредитополучателя. Към искането са представени договор банков кредит продукт „Бизнес
кредит ГФМК" № BL 21784/15.09.2008г. и Анекс № 1 към него, издаденият изпълнителен
лист и други документи.
Установява се, че от представеното по делото преводно нареждане, че в изпълнение
на постъпилото искане, на 03.11.2010 г. „Българска банка за развитие” АД, като гарант, е
изплатила на „Юробанк и Еф Джи България” АД сумата 48 806,94 лв. С преводно нареждане
от 25.09.2012 г. гаранта – „ББР” възстановява на „Юробанк и Еф Джи България” АД и
сумата 3356,51 лв., представляваща разноски по ч.гр.д. № 2585/2010г. на РС-Благоевград.
С молба от 18.11.2014 г. по изпълнително дело № 715/2011г. на ЧСИ Г. Ц. „Българска
банка за развитие” АД е поискала да бъде конституирана като взискател по делото въз
основа на суброгирането й в правата на вече удовлетворената „Юробанк България”, поради
извършеното на 03.11.2010 г. плащане в нейна полза на сумата 48 806,94 лв. С протокол от
19.11.2014 г. ЧСИ е оставил постъпилата молба без движение като е дал указания на
молителя да представи доказателства, че извършеното плащане е направено по
изпълнителното дело, както и указания на взискателя да представи удостоверение, в което да
заяви дали признава направеното плащане от „ББР” по изпълнителното дело. По
изпълнителното дело няма представени доказателства за изпълнение на указанията на ЧСИ
и същото е продължило между първоначалните страни. По изпълнителното дело не са
представени и доказателства за твърдените от „Българска банка за развитие” АД плащания,
каквито са представени в настоящото производство.
От представената на л. 22 по делото сметка за размера на дълга по изпълнително дело
№ 20117020400715 по описа на ЧСИ Г. Ц., че към 30.01.2023 г. задължението по
изпълнителното дело е в общ размер 125 977,41 лв.
От удостоверение за дълг № 679/09.02.2023г., издадено от „Българска банка за
развитие" ЕАД, ЕИК *********, гр. София, се установява, че считано от 01.01.2023 г.
„Българска банка за развитие" ЕАД преустановява събирането на вземанията по портфейл
проект „Гаранционен фонд за микрокредитиране", представляващи изплатени суми по
гаранционни споразумения и банкови гаранции, предоставени от „ББР”, в това число и на
задължението по кредит с № ПГФМ 9956 на ЕТ "Р. Ц. - И. - Ц.” ЕИК *********,
предоставен от "Юробанк България” АД (кредитиращата банка), и гарантиран от „ББР”
(гарантираща банка), в рамките на гаранционна схема - проект „Гаранционен фонд за
микрокредитиране", за събирането на което е образувано изпълнително дело № 715/2011 г.
по описа на ЧСИ Г. Ц., peг. № *** с район на действие Окръжен съд - Благоевград. В
удостоверението е отразено, че вземането на „ББР” към 31.12.2022 г. е в размер 112 969,40
лв. в това число: платена на 03.11.2010 г. на "Юробанк България” АД 100% дължима
главница по кредита в размер 48 806,94 лв., платени на "Юробанк България” АД на
25.09.2012 г. съдебни разноски в размер 3 356,51 лв., съдебни разноски платени от „ББР” в
размер 1 196,52 лв. и дължима законна лихва по главница за периода от 03.11.2010 г. до
31.12.2022 г. в размер 59 609,43 лв.
С оглед на установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна
страна следното:
Съгласно чл.439 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението с
твърдения, че не се дължи сумата, само въз основа на факти, настъпили след подаване на
7
заявлението за заповед за незабавно изпълнение, тъй като те не са преклудирани от
издадената в заповедното производство заповед за изпълнение. Предмет на иска е
недължимостта на престацията, за която длъжникът е осъден със заповедта, като се
разглеждат наведените от ищеца възражения във връзка с възникването, съществуването и
изискуемостта на отричаното от него притезание.
Решението е обжалвано в частта му, с която е признато за установено, че П. Т. Б., не
дължи на „Юробанк България“ АС поради погасяване чрез плащане, извършено от
„Българска банка за развитие“ АД, сумата от 3 341.40лв. разноски по ч.гр.д.№ 2585/2010г на
РС-Благоевград и присъдената законна лихва върху главницата за периода от 3.11.2010г до
31.12.2022г, върху главницата от 48 840.14лв., обективирани в издаден изпълнителен лист
на 27.01.2011г по ч.гр.д.№ 2585/2010г на РС-Благоевград, по който е образувано
изпълнително дело № 715 по описа на ЧСИ Г. Ц..
Твърденията са за новонастъпили обстоятелства-извършените плащания на сумите, за
които се обжалва първоинстанционното решение пред въззивния съд, са за след датата на
влизане в сила на решението по т.д.№ 77/2011г на 10.07.2012г, исковата претенция по
чл.439 е допустима. Възраженията, че извършените плащания са преди влизане в сила на
заповедта за незабавно изпълнение, която е била връчена на 15.01.2016г, са неоснователни,
тъй като плащането на 25.09.2012г е след влизане в сила на съдебното решение за
установяване на вземането. /Така решение № 165/31.10.2013г на ВКС по т.д.№ 1202/2011г, I
Т.О., ТК./
Страните по делото не спорят, че задълженията са заплатени от гаранта по договора
за кредит, но спорят дали дългът на кредитополучателя е бил погасен с извършеното
плащане от гарантиращата банка.
Съобразно свободата на договарянето по чл. 9 от ЗЗД, е налице едностранно
волеизявление от гаранта, отправено до банката кредитор, прието от нея, с което гарантира и
се задължава солидарно с кредитополучателя за погасяване на кредита, съгласно сключения
между него и кредитодателя договор. След като е изпълнил задълженията си на гарант и е
изплатил дълга на кредитополучателя, далият гаранцията има право да претендира от него
да му заплати това, което той е платил за тяхна сметка.
С извършването на плащане на задължението от трето лице съгласно чл.73 ЗЗД се
погасява задължението на длъжника спрямо кредитора, като гарантът встъпва в правата на
кредитора, съгласно чл.74 ЗЗД. Изпълнението от третото лице погасява вземането на
кредитора и освобождава длъжника, така както ако самият длъжник би изпълнил. След
изпълнението кредиторът не може да иска нищо повече от длъжника, тъй като тази
облигационна връзка престава да съществува - тя е погасена от изпълнението. Плащането от
трето лице създава облигационна връзка между платилия чуждото задължение и длъжника.
Тези отношения обаче нямат никакво значение за удовлетворения кредитор. Съгласно чл. 74
ЗЗД третото лице се суброгира в правата на удовлетворения кредитор, ако е имал интерес да
изпълни или има иск за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД, ако е изпълнил без да има
интерес от това. /Така решение № 400 от 20.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1756/2014 г., IV г.
о., ГК./
Изявлението на гаранта, че няма да предприема действия по изпълнение за тези суми,
не касае отговорността на длъжника спрямо него, като същият може да предприеме действия
във връзка с правата си след изплащане от негова страна на задължението. Дали е
упълномощил кредитодателя да извършва вместо него действия, не следва да се преценява в
настоящето производство, в което се разглежда отрицателен установителен иск на длъжника
спрямо кредитора. Уговореното в гаранционното споразумение от 4.02.2009г между МТСП,
„Българска банка за развитие“ АД и „Юробанк иЕф Джи България“ АД за полагане на
усилия за събиране на сумите от длъжниците с процедура по принудително изпълнение
/чл.49/ и, че гарантиращата банка възлага на банката да организира извършването на
8
действия във връзка с успешното събиране на дълга по изискуемия кредит, платени от
гарантиращата банка, като процесуален представител, / чл.41/ не променя дължимостта на
заплатенат сума от страна на длъжника спрямо заплатилия същата гарант, още повече, че
самата банка-кредитодател излага доводи, че сумата се дължи на нея, независимо от
плащането, извършено от гаранта. Установяване спрямо кого се дължи, няма отношение към
това, че е възложено на банката кредитор да извършва действия по събиране на вземането
от името на гаранта. Не може да се приеме, че е налице правоприемство между кредитора и
гаранта.
Поради изложените съображения следва да се приеме, че П. Б. не дължи на „Юробанк
България“ АД сумата от 3 341.40лв. разноски по ч.гр.д.№ 2585/2010г на РС-Благоевград и
присъдена законна лихва за периода 3.11.2010г до 31.12.2022г, които вземания са погасени
чрез плащане след образуване на изпълнителното дело и след приключване на
производството, в което дългът е бил установен влязло в сила решение по т.д.№ 77/22011г.
по описа на Врачански окръжен съд, поради което в обжалваната му част решението следва
да се потвърди.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да се осъди „Юробанк
България“ АД да заплати разноски на П. Т. Б. за пред въззивната инстанция. По делото е
представен договор за правна помощ, в който е отразено, че е заплатена сумата от 5350лв.,
като е направено възражение от въззивния жалбоподател за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. При съобразяване на фактическата и правна сложност на делото и
извършените процесуални действия пред въззивната инстанция-не е подаден отговор на
въззивната жалба, проведено е едно съдебно заседание, в което процесуалният представител
не се е явил и е представил писмени бележки, въззивният съд приема, че възнаграждението
следва да бъде намалено до сумата от 1500лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 267/24.12.2023г, постановено по гр.д.№ 234/2023г по
описа на ОС-Враца, в частта му, с която съдът е признал за установено, че П. Т. Б. не дължи
сумата от 3 341.40лв. за разноски по ч.гр.д.№ 2585/2010г описа на РС-Благоевград и
присъдената законна лихва върху главницата за периода 3.11.2010г до 31.12.2022г поради
погасяване чрез плащане, извършено от „Българска банка за развитие“ ЕАД, както и в
частта, с която „Юробанк България“ АД е осъдено да заплати държавна такса в размер на
133.66лв. и 307лв. адвокатско възнаграждение.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на
П. Т. Б., с ЕГН **********, направените по настоящото дело разноски в размер на 1500лв. за
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10