Решение по КНАХД №2533/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез юрк.К. К., против Решение № 1085/19.09.2025г. на Районен съд – Варна, 38-ми състав, постановено по НАХД № 3409/2025г. по описа на същия съд, с което е отменен ЕФ № ********** на АПИ, с който за нарушение на чл.102, ал.2 ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б ЗДвП, на „ПЕТРАТРАНС – 2019“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от Б. Г. Й., е наложена имуществена санкция, в размер на 2500,00лв. Със същото решение в полза на дружеството са присъдени разноски, в размер на 660,00лв.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. По същество не споделя мотивите на ВРС относно липсата на предвидена възможност за издаването на ЕФ за извършено нарушение по чл.179, ал.3б ЗДвП като в тази връзка се позовава на чл.46, ал.1 ЗНА, на Решение на ВАС № 3326/10.03.2014г. по адм.д. № 9762/2013г. и на мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на ЗДвП като сочи, че точният смисъл на разпоредбите не винаги е буквалния смисъл, поради което разпоредбата трябва да се тълкува с оглед целта на самата правна норма и на нормативния акт като цяло, както и с оглед основните начала на правото. Счита и че ако законодателят е целял да ограничи приложното поле на разпоредбата на чл.189ж, ал.1 ЗДвП не би следвало въобще да урежда възможност за налагане на имуществена санкция. Развива подробни съображения в подкрепа на твърденията за неправилност на обжалваното решение. Иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се потвърди ЕФ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай че жалбата не бъде уважена и от ответника се претендира адвокатско възнаграждение, прави възражение за прекомерност.

Ответната страна – „Петратранс – 2019“ ЕООД, чрез адв.Й. А., оспорва касационната жалба по подробни съображения в писмен отговор вх.№ 89338/24.10.2025г. В допълнение към доводите на ВРС за отмяна на ЕФ излага подробни съображения и за това, че санкционната разпоредба на чл.179, ал.3б ЗДвП не съответства на разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО, както и че не са спазени сроковете по чл.34 ЗАНН. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита обжалваното решение за правилно, постановено при спазване на процесуалните правила и материалния закон, и моли да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна ВРС е приел за установено, че на 11.05.2022г. в община Аксаково бил управляван товарен автомобил влекач „МАН ТГА“ с рег. № [рег. номер]. При управление на автомобила по път А-2 км.418+126, посока „намаляващ километър“, около 11:27 часа, автомобилът преминал покрай функциониращо устройство – елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 ЗП. Било установено, че за ППС няма данни да е налице валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Като собственик на ППС е установено „Петратранс – 2019“ ЕООД, срещу което е съставен процесния електронен фиш.

За да отмени електронния фиш ВРС е приел, че към 11.05.2022г. липсва изрична законова разпоредба, предвиждаща възможност да бъде съставен електронен фиш за нарушение на чл.179, ал.3б ЗДвП, като е недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на нормата на чл.189ж, ал.1 ЗДвП да се приеме, че същата се отнася и до нарушенията по чл.179, ал.3б ЗДвП. Едва с изменението на разпоредбата на чл.189ж, ал.1 ЗДвП, обн. ДВ, бр. 13/13.02.2024г., в сила от 13.02.2024г., законодателят изрично е предвидил възможност за издаване на ЕФ и по отношение на нарушенията по чл.179, ал.3б ЗДвП. Като е нарушил реда за установяване и санкциониране на нарушението, наказващият орган е издал изцяло незаконосъобразен акт за санкциониране на нарушителя, поради което ЕФ следва да се отмени без да се обсъждат останалите основания за отмяна, касаещи съставомерността на деянието, липса на реквизити, изтекли давностни срокове, годността на техническото средство и пропорционалността на наложената санкция.

Така постановеното решение е правилно.

ВРС е установил вярно фактическата обстановка по случая, обсъдил е доводите на страните и събраните доказателства, и е стигнал до обоснован от тях и от закона извод за незаконосъобразност на електронния фиш.

Обосновано от действащата към момента на установяване на нарушението правна уредба и при правилно тълкуване на същата, ВРС е приел, че за процесното нарушение не е било допустимо санкционирането да се извърши посредством съставянето на електронен фиш.

В случая „ПЕТРАТРАНС - 2019“ ЕООД е санкционирано за нарушение на чл.102, ал.2 ЗДвП, наказуемо по чл.179, ал.3б ЗДвП. Хипотезата на нарушение по чл.179, ал.3б ЗДвП не е посочена в разпоредбата на чл.189ж, ал.1 ЗДвП - в действащата към 11.05.2022г. редакция, която изрично предвижда издаването на електронен фиш само за нарушенията по чл.179, ал.3 ЗДвП, които са установени и заснети от електронната система по чл.167а, ал.3. Противно на твърденията на касатора, независимо че в разпоредбите на чл.167а, ал.4 и чл.189ж, ал.7 ЗДвП са включени и нарушенията по чл.179, ал.3б, разширително тълкуване при прилагане на санкционни разпоредби е недопустимо, поради което нарушението по чл.179, ал.3б е следвало да се установи и санкционира по общия ред.

В този смисъл правилно ВРС е съобразил, че това тълкуване се потвърждава от последвалото изменение на разпоредбата на чл.189ж, ал.1 ЗДвП - Доп. - ДВ, бр.13 от 2024г., в сила от 13.02.2024г., при което са включени и нарушенията по чл.179, ал.3б ЗДвП.

По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН в полза на ответната страна следва да се присъдят сторените в производството разноски, а именно 660,00лв. за адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, което видно от договор за правна защита и съдействие серия Б № **********/09.11.2025г. /л.29/ е изплатено изцяло в брой.

Възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, т.к. същото е в минималния размер по чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа – 550лв. без ДДС, или 660,00лв. с ДДС, като съгласно § 2а от ДР на Наредбата данъкът е неразделна част от възнаграждението.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Варненският административен съд, I-ви тричленен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1085/19.09.2025г. на Районен съд - Варна, 38-ми състав, постановено по НАХД № 3409/2025г. по описа на същия съд.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, [ЕИК], гр.София да заплати на „ПЕТРАТРАНС – 2019“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от Б. Г. Й., разноски за производството, в размер на 660 (шестстотин и шестдесет) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване!