Р Е Ш Е Н И Е
№ 2757
град Бургас ,
29.10.2019год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд,
граждански състав
на петнадесети октомври две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в състав
Съдия: Пламен Дойков
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното от съдията
Дойков гражданско дело № 6921 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното.
Делото
е образувано по исковата молба на Р.А.С., ЕГН **********,*** чрез адв. Т.П.Н.,***,
пл. „Свобода“ № 2а, ет. 2, офис 3. Ищецът претендира, че в периода 19.08.2016г.
до 19.08.2019г. е полагал труд като младши оперативен дежурен в Група „ОДЧ“ при
ОД МВР Бургас. Сочи се, че за процесния период С. е работел на 24- часови
работни смени. За посоченият период бил положил общо 1600часа нощен труд, който
след преизчисляване с коефициент 1.143 възлизал на 1828часа. Последното водело
до извънреден труд в размер на 228часа , който не бил надлежно заплатен.
Претендира се за сумата от 1482.00лева. Претендира се и за законна лихва за
забава върху посочените отделни суми, съобразно периодите от началото на
исковия период за всяка календарна година и до края на исковия период. Забавата
се претендира според тримесечния период за отчитане на положения труд. Сумата
претендирана като лихва за забава е в размер на 180.87лева. В исковата молба са изложени и подробни
правни съображения. Направени са доказателствени искания. Претендират се
разноски по делото. По реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК се прави изменение на иска,
като се претендира осъждане на ответника са сумата 1641.89лева за дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, както и за сумата от
210.52 лева , представляваща законна лихва върху главницата, както и законна
лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба – 19.08.2019г.
Ответникът
ОД МВР гр. Бургас е депозирал писмен отговор чрез процесуалния си представител
гл. юрисконсулт Ана Димчева. Исковата молба се оспорва като неоснователна и по
основание и по размер. Сочи се, че Р.А.С. е заемал длъжността „младши
оперативен дежурен“ в ОДЧ при РУ Несебър за периода от 23.04.2015г. до
12.11.2016г. и същата длъжност в ОДЧ при ОД МВР Бургас за периода от 12.11.2016г.
до депозиране на писмения отговор. Посочени са категориите държавни служители ,
като ответникът твърди, че приложим към квалификацията е ЗМВР. В отговорът си
процесуалният представител на ОД МВР Бургас счита, че положеният труд е бил
надлежно начислен и отразен в протоколите за положен извънреден труд, както и
че е бил своевременно заплатен. Сочат се правилата на Наредба № 8121з- 592/
25.05.2015г. за реда за организацията, разпределението на работното време, за
неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР
и Наредба № 8121з- 776/ 29.07.2016г. за реда за организацията, разпределението
на работното време , за неговото отчитане , компенсирането на работата извън
редовното работно време , режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР. Заявява се, че според тези нормативни актове липсва
текст, по който да се прилага претендираното увеличение по коефициент 1,143,
т.е. съотношението дневен – нощен труд следва да е 1 към 1 . От там, както и от
издадените от министъра на вътрешните работи заповеди, следвало за времето
между 22.00 часа и 06.00часа да се заплаща допълнително възнаграждение по
0,25лева. Приложени са писмени доказателства . Ответникът не възразява да се
назначи исканата експертиза. Взема се становище, че исковата молба е
неоснователна, като се иска нейното отхвърляне. Претендират се разноски и
възнаграждение за юрисконсулт.
Предявен
е иск с правно основание чл. 179, ал. 1 вр. чл. 176 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3
вр. чл. 187, ал. 3 и ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По делото е назначена и изготвена
съдебно – счетоводна експертиза. Заключението на вещото лице е, че за периода
от м. август 2016г. до м. юли 2019г. ищецът е положил общо 1656часа нощен труд.
Същият приравнен към дневен такъв при уможение с коефициент 1.143 се равнявал
на 1892часа труд. Съответно вещото лице е посочило, че на ищеца не са заплатени
236часа труд, изчислен по така посочения коефициент, който е оценен на 1641.89лева.
Отделно от това е направено изчисление и за дължимата лихва , върху
неизплатеното възнаграждение , като вещото лице оценява същата на 210.52лева за
процесния период.
Съдът, след
като обсъди представените с исковата молба писмени материали и становището на
ответника по делото, счита за установено следното.
По делото не се спори , че между ищецът Р.А.С. *** е било налице
служебно правоотношение по ЗМВР. Ищецът е заемал длъжността е заемал длъжността
„младши оперативен дежурен“ в ОДЧ при РУ Несебър за периода от 23.04.2015г. до
12.11.2016г. и същата длъжност в ОДЧ при ОД МВР Бургас за периода от
12.11.2016г. до депозиране на писмения отговор.
Съгласно
чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР към
основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
Съгласно чл. 187, ал.5, т. 2 ЗМВР работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно
се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени.
В процесния случай ищецът е работил на 24- часови смени и е следвало да
му бъде заплатено трудово възнаграждение за положения извънреден труд. Относимите към предмета на
делото разпоредби са тези от ЗМВР, Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); ,
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба за структурата и организацията на
работната заплата. В тази връзка, съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР (в
сила от 28.11.2014 г.), брутното месечно възнаграждение на държавните служители
на МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни такива. Видно от
текста на чл. 179, ал. 1 от същия закон е и това, че на държавните служители се
изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през
нощта от 22, 00 до 06, 00 ч., за полагане на труд на официални празници и за
времето на разположение, като в ал. 2 е предвидено, че условията и редът за изплащане
на тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед. Същевременно нормата на
чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че към основното месечно възнаграждение
на държавните служители в МВР се изплаща допълнително възнаграждение за
извънреден труд.
Според текста
на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна
работна седмица, а ал. 3 на същия член предвижда, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., през
което време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. В ал. 5, т. 2 е предвидено, че за служителите, работещи на
смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение, съгласно ал. 6. В ал. 7 е предвидено, че извънредният
труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.
Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
В допълнение към така изложената нормативна уредба
следва да се посочи и това, че през процесния исков период са действали Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., които
предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта
между 22,00 и 06,00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24- часов период. В
тези две наредби не е предвидено, че при сумирано отчитане на работното време
отработените часове нощен труд следва да се преизчисляват с определен
коефициент, каквато е била регламентацията на действалата до 01.04.2015 г., а
впоследствие и в периода 11.07.2016 г. - 02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31,
ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. Липсата на такива изрични норми в
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
според съда представлява празнота в специалната правна уредба, касаеща
служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните
норми на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата.
Това субсидиарно прилагане се налага поради факта, че в случая се касае за
полагане на труд от ищеца, макар и по служебно правоотношение и третирането му
по различен начин от работещите по трудово правоотношение относно изчисляването
на часовете положен труд при сумирано изчисляване на работното време, би довело
до поставянето му в по-неблагоприятно положение спрямо работещите на трудов
договор лица, което е недопустимо.
Съгласно чл. 9, ал. 2 на Наредба за структурата и
организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място, който коефициент според съда възлиза на 1, 143, изчислен като
съотношение между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време (8 часа към 7 часа). Може също така
да се отбележи, че нормата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР , касаеща часовете нощен
труд, които могат да се полагат , не изключва възможността този труд да се
преизчислява с посочения коефициент. Разпоредбата сочи, че „е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“. Съгласно чл.140,
ал.1 КТ: „Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при
5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното
време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа“. Може да се изведе
заключение, че 7 часа, отработени пред нощта се приравняват на 8 часа,
отработени през деня. За да се приравни 7-часовата нощна смяна с 8-часова
дневна такава, съответно да се заплаща възнаграждение за 8 часа, се прилага
коефициент от 1.143, съответстващ на съотношението 8 към 7.
С оглед на всичко изложено до тук и като взе предвид
заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, според
което за периода м. август 2016г. – м. юли 2019г. ищецът е
положил общо 1656часа нощен труд,
които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 1892часа дневен труд, т. е. налице е разлика от 236часа, за които на ищеца не е било платено допълнително
възнаграждение, а по изчисления на вещото лице същото е в размер на 1641.89лева и при липса на
доказателства това допълнително възнаграждение да е било платено от ответника
на ищеца, то изводът, който се налага е че искът е основателен и следва да се
уважи в предявения след увеличението размер. Сходни са изводите и за претендираната лихва за забава върху дължимите
суми в процесния период. Вещото лице е посочило, че размерът на същата е
210.52лева.
С оглед основателността на претенцията, на основание
чл. 86 от ЗЗД в полза на ищеца следва да бъде присъдено и претендираното от
ищеца обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
уважения размер на главницата за периода от предявяването на иска на 19.08.2019 г. до
окончателното й изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца и направените от него разноски по делото, които са в размер
на 380.00лева за платено адвокатско
възнаграждение.
Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от
заплащане на държавна такса при завеждане на делото, на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС дължимата държавна такса
за разглеждането на иск, която е в размер на 115,68лева и изплатеното от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице в размер
на 150.00лева.
На основание чл. 242, ал. 1, предл. 2 от ГПК следва
да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта относно
присъденото на ищеца допълнително трудово възнаграждение и законната лихва
върху него.
Воден от
изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА ОД МВР гр. Бургас, ЕИК *********, гр. Бургас,
ул. „Христо Ботев” № 46, представлявано от Директора Р. Сотиров, ДА ЗАПЛАТИ на Р.А.С.,
ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, пл. „Свобода“ № 2а, ет. 2, офис 3- адв. Т.П.Н.,***, сумата от 1641.89лева/ хиляда
шестстотин четиридесет и един лева и осемдесет и девет стотинки/ представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 19.08.2016г.
до 19.08.2019г. - разликата между положения нощен труд и преизчисления в дневен
такъв с коефициент 1.143, както и сумата от 210.52лева/ двеста и десет лева и
петдесет и две стотинки/, представляваща лихва за забава върху дължимите суми
от момента, когато са станали изискуеми до датата на депозиране на исковата
молба - за периода от 30.10.2016г. до 19.08.2019г., ведно със законна лихва
върху главницата от датата на предявяване на иска – 19.08.2019г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА
ОД МВР гр. Бургас, ЕИК *********, гр. Бургас, ул. „Христо Ботев” № 46,
представлявано от Директора Р. Сотиров, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ДА
ЗАПЛАТИ на Р.А.С., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес ***, пл. „Свобода“ № 2а, ет. 2, офис 3- адв. Т.П.Н.,***, сумата от 380.00лева /триста и осемдесет лева/ разноски по водене на
производството за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
ОД МВР гр. Бургас, ЕИК *********, гр. Бургас, ул. „Христо Ботев” № 46,
представлявано от Директора Р. Сотиров, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС гр. Бургас сумите от 150.00лева/ сто и петдесет лева/
за изготвената експертиза и 115.68лева/сто и петнадесет лева и шестдесет и осем
стотинки/ държавна такса.
На
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд гр. Бургас в двуседмичен срок считано от
постановяването му на 29.10.2019г.
Съдия: