Решение по дело №889/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Р.М.И., чрез процесуален представител адв. И.Н., против Решение № 321/18.04.2023г., постановено по НАХД № 1071/2023г. по опис на Районен съд гр. Бургас.

С решението е потвърден електронен фиш за налагане на глоба серия К № 5794269 на ОДМВР гр.Бургас, с който на Р.М.И. за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на осн. чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100лева.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и отмяна на електронния фиш. Счита, че решението е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Според него, в електронния фиш е налице неяснота относно въведеното ограничение на скоростта и състав на нарушението- дали се касае до нарушение на чл.21, ал.1 или ал.2 от ЗДвП, защото в протокола по чл.10 от Наредба№ 81213-532/2015г. полицейските органи са отбелязали и общо ограничение на скорост и ограничение на скорост, въведено със знак. Отделно от това твърди, че не са налице доказателства използваното в хода на проверката техническо средство да е преминало проверка, че е годно за употреба, тъй като в протокола по чл. 10 от Наредбата е посочено, че е използвано техническо средство TFR1-M 621/07, а е представен протокол за проверка на АТСС с друг номер- TFR1-M 621/13.

В съдебно заседание, касаторът не се явява и не изпраща представител. С писмена молба, представена по делото на 21.06.2023г. процесуалният му представител заявява, че поддържа всички искания, направени с касационната жалба.

Ответникът ОДМВР Бургас не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира, че съдебното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е основателна.

Фактите по спора са следните:

На 07.04.2022г, в 15,18 часа, в област Бургас, на второстепенен път (ВП) ІІ-99 км 11+200, до бензиностанция „Лукойл- Атия“ в посока за гр.Созопол, водач на МПС-лек автомобил марка „Ауди“ модел „СК8“ с рег.№ СВ2524 СС управлявал със скорост от 109 км/ч при разрешена скорост за движение извън населеното място въведена със знак В26-80 км/ч. Отчетен бил толеранс от измерената скорост от минус 3%. Скоростта била измерена с мобилно техническо средство модел „TFR1-M“ фабричен №621/07. Изготвен бил клип №10280 (лист 11) и от него е била изготвена една снимки (лист 8 от делото).

Бил издирен собственикът на лекия автомобил. Оказало се, че лекият автомобил е собственост на жалбоподателя Р.М.И.. В срока по чл.189 ал.5 ЗДвП в сектор КАТ-Бургас не била изпратена декларация по чл.188 ЗДвП, в която да е посочено, че водач на процесния лек автомобил на 07.04.2022г в 15,18 часа е било като водач лице различно от законния собственик на лекия автомобил, поради което е бил издаден ЕФ серия К №5794269, понастоящем обжалван пред съда. С ЕФ била наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, на основание чл.182, ал.2, т.3 ЗДвП.

Съдът е приел, че техническото средство - мобилна система за контрол над скоростта - тип „TFR1-M“ с фабричен №621/07, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и Протокол за проверка от 05.02.2020г (лист 9 от делото).

Представен е и протокол за използване на автоматизирано техническо средство от 07.04.2022г от Приложение №1 към чл.10 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 г, от който е видно че лек автомобили с рег. №А 76 53 МА служебен, за времето от 14,30 до 17,30 часа е бил ситуиран на път ІІ-99 км 11+200 извън населеното място в посока към гр.Созопол в близост до бензиностаниция „Лукойл- Атия“ в зоната на действие на пътен знак В26 за ограничение на скоростта от 80 км/ч, на 300 метра от знака. За един час са били изготвени клипове с №№10280-10299 (в които е включен и процесния 10280 (лист 10 от делото). Мобилната камера е била поставена в превозното средство, при което не е задължително показването й на снимка.

За да потвърди оспорения пред него електронен фиш, първоинстанционният съд е приел, че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и че материалният закон е приложен правилно. Според него нарушението, за което с фиша е наложена санкция е доказано по категоричен начин от събраните в хода на производството доказателства. Изложил е и принципни съображения по приложението на закона, които настоящият състав на съда споделя.

Изводът, че нарушението е доказано по категоричен начин обаче не може да бъде споделен именно с оглед представените по делото доказателства.

По делото няма спор, че нарушението е установено чрез използване на мобилно техническо средство за контрол на скоростта.

В представения по делото протокол по чл.10 от Наредба№ 81213-532/2015г. изрично е отразено че при проверката е използвано техническо средство TFR1-M 621/07.

Това техническо средство е посочено и в електронния фиш.

Същевременно по делото е представен протокол № 6-4-22 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M, според който проверяваното техническо средство е TFR1-M 621/13, като същото с оглед отчетените показатели е годно за използване.

При това положение изводът на първоинстанционният съд, че техническото средство - мобилна система за контрол над скоростта - тип „TFR1-M“ с фабричен №621/07, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано е необоснован.

За това конкретно техническо средство доказателства, че е минало проверка и контрол не са представени.

Според писмо вх.№ 9453/26.09.2023г., подписано от началника на РУ-Созопол разликата в номерата на техническите средства се дължи на техническа грешка, допусната в протокола по чл.10 от Наредбата.

Това твърдение е недоказано. По делото няма доказателства, че именно провереното техническо средство TFR1-M 621/13, а не TFR1-M 621/07 е било предоставено за работа на екипа, който е извършвал проверка на посочените в протокола по чл.10 място и дата.

Доказателствената тежест е за ответника, който следва да докаже спазване на процесуалните правила при издаване на електронния фиш.

След като по делото не е доказано, че скоростта е измерена с годно за употреба, преминало проверка техническо средство, не може да се приеме за категорично доказана и установената и посочена в електронния фиш, скорост на движение на автомобила, собственост на настоящия касатор. Така че да е възможна преценка за съставомерност на деянието, за което е наложена санкция.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Същото следва да бъде отменено, а по същество- да бъде отменен електронния фиш.

Затова и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК, Административен съд гр. Бургас,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 321/18.04.2023г., постановено по НАХД № 1071/2023г. по опис на Районен съд гр. Бургас И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба серия К № 5794269 на ОДМВР гр.Бургас, с който на Р.М.И. за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на осн. чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

	Председател:
	Членове: