РЕШЕНИЕ
№ 178
гр. Ихтиман, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА Административно
наказателно дело № 20251840200236 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на М. З. Ш., ЕГН: **********, действаща чрез адв.
С. П. от АК Пловдив срещу електронен фиш серия К № 10800910, издаден от
ОД на МВР София, с който на жалбоподателя е наложено на основание чл.
189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 2, т. 3 от ЗДвП административно наказание
„глоба“ в размер на 200,00 лева за извършено административно нарушение на
чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗдвП.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на атакувания
електронен фиш, поради допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и нарушение на приложимия материален
закон.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призовано, не се
явява, не се представлява. Депозирано е писмено становище от защитника, в
което поддържа жалбата, излага доводи по същество на спора. Иска от съда да
се произнесе с решение, с което да отмени атакувания санкционен акт като
незаконосъобразен. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Представя списък.
В открито съдебно заседание, административно наказващият орган, редовно
призован, не изпраща представител по закон или по пълномощие. В кратко
писмено становище, депозирано от пълномощник, се оспорва жалбата като
неоснователна и недоказана. Иска се от съда да постанови решение, с което да
потвърди електронния фиш като правилен и законосъобразен. Претендират се
разноски за юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност е
1
наведено възражение за прекомерност на претенцията за разноски за
адвокатско възнаграждение на насрещната страна, като се иска от съда при
определянето да се съобрази с Решение на СЕС по дело С- 438 от 25.01.2024 г.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в срока по чл. 189ж, ал. 5 ЗДвП /видно от справка АИС
АНД – л. 33 и датата на пощенското клеймо – л. 6/, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което
същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
От фактическа страна:
Обжалваният електронен фиш е издаден, за това че на 01.05.2025 г. в 16:14
часа в област Софийска, община Костенец по АМ „Тракия“ 52+800 км с
посока на движение към град София лек автомобил марка „Мерцедес“, модел
„ГЛЦ 300 4 Матик“, собственост на М. З. Ш., ЕГН: **********, се движил със
скорост 101км/ч. при ограничение на скоростта 80 км/ч. за извън населено
място, въведено с пътен знак В-26, с което било извършено нарушение на
правилата за движение по пътищата поради управление на автомобила с
превишена скорост, като нарушението било извършено в едногодишния срок
от влизане в сила на ЕФ серия К № 10200908 от 11.03.2025 г.
В електронния фиш е записано, че нарушението е установено и заснето с
мобилна радарна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение тип № TFR1-M № 613, насочена към град Пловдив. Стойността на
измерената скорост от техническото средство била 104 км/ч., като след
приспадната максимално допустима грешка от 3% била установена стойност
на скоростта на движение от 101 км/ч., при което било изчислено, че е налице
превишаване на разрешената скорост с 21 км/ч.
За констатираното нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 2, т. 3 от ЗДвП бил издаден
атакувания електронен фиш, с който на жалбоподателя било наложено
административно наказание – „глоба“ в размер на 200,00 лева.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните писмени и веществени доказателствени
средства, приложени към административнонаказателната преписка, надлежно
приобщени към доказателствения материал по делото, както и от писмените
доказателства, събрани в хода на съдебното следствие.
От представеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835 се установява, че процесното техническо средство – мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-
M е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване под № 4835, със срок на валидност на мобилната
система до 24.02.2020г.
От Протокол № 4-41-24 от проверка на мобилна система за видеоконтрол
TFR1-M, идент. № 613/12 от 28.03.2024 г. е видно, че техническо средство
TFR1-M с № 613 е преминало последваща метрологична проверка на
28.03.2024 г. със заключение, че съответства на одобрения тип, т.е. отговаря на
метрологичните изисквания.
От Протокол /без регистрационен номер/ за използване на автоматизирано
техническо средство или система /л. 27 – лице и гръб/ се установява, че на
2
дата 01.05.2025 г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с фабричен №
653 е заснела 60 броя статични изображения с номера от 98545 до 98604, с
начален час на работа 07:41ч. и краен час на работа - не е посочен, с място на
контрол община Божурище, обл. Софийска, главен път ПП I-8, км 38+ 400
посока ГКПП „Калотина“. Радарната система TFR1-M с № 653 е била
разположена в спрял служебен автомобил и измерването е извършено в
стационарен режим.
Видно от изготвеното статично изображение във вид на снимков материал
от радар TFR1-M № 613, което, по смисъла на чл. 189, ал. 15 ЗДвП,
представлява веществено доказателствено средство, лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „ГЛЦ 300 4 Матик“ е заснет на 01.05.2025 г. в 16:14:10
часа, като стойността на измерената скорост на движение е 104 км/ч. От
същия снимков материал се установява, че мястото, на което е заснет
процесния лек автомобил е с GPS координати EL 23˚90980; NL 42˚35731.
От приетата като писмено доказателство по делото справка от Агенция
„Пътна инфраструктура“, Директор на ОПУ София и приложена към нея
схема на знаковото стопанство за посочения в електронния фиш пътен
участък (л. 74 – л. 79), се установява, че към дата 01.05.2025 г. за процесния
участък, съгласно действащата временна организация на движението на АМ
„Тракия“ км 54+220 ляво платно посока към гр. София е въведено
ограничение на скоростта с пътен знак В-26 до 80 км/ч, като ограничението на
скоростта важи до км 52+800 ляво платно, където има знак В 34 за премахване
ограничението на скоростта.
От приетата справка от Агенция „Пътна инфраструктура“, извършена по
географско информационна система на агенцията, се установява, че
координати EL 23˚90980 и NL 42˚35731 отговарят на километър 52+889 на АМ
„Тракия“ в ляв обхват, в близост до ляво платно за движение в посока на
движение от град Пловдив към град София, тоест географските координати,
посочени на снимката попадат в пътния участък, за който важи въведеното
ограничение на скоростта.
От справка от АИС на МВР за собственост на лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „ГЛЦ 300 4 Матик“ /л. 32/ се установява, че към датата на
процесното деяние, лекият автомобил е собственост на жалбоподателя М. З.
Ш., ЕГН: **********.
Установява се, че жалбоподателят е санкциониран с електронен фиш серия
К № 10200908 /л. 83/ за извършено на 20.10.2024 г. административно
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което му е било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева. От приетата по
делото справка от АИС- АНД на МВР /л. 56/ се установява, че електронният
фиш е връчен на 23.02.2025 г. и е влязъл в сила на 11.03.2025 г.
От правна страна:
В административно наказателното производство съдът е длъжен служебно
за издири обективната истина чрез събиране на допустими и относими
доказателства, както и приложимия материален закон. Съдът осъществява
контрол за законосъобразност на издадените от административен орган
електронни фишове.
При извършена служебна проверка настоящата инстанция констатира, че
електронният фиш е издаден от компетентен орган, действащ в рамките на
законоустановените си правомощия. В него се съдържат изискуемите съгласно
3
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП данни, като фишът е изготвен съгласно
установения от Министерство на вътрешните работи образец. Издаденият
електронен фиш е редовен от формална страна.
В разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП законодателят е посочил кои са
максимално допустимите скорости на движение в и извън населено място, а в
ал. 2 на същия член е уточнено, че когато стойността на скоростта, която не
трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира
с пътен знак.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 2 , т. 3 от ЗДвП /в редакцията към датата
на процесното нарушение/ водач, който превиши разрешената скорост извън
населено място се наказва с глоба от 100,00 лева, когато превишението е от 21
км/ч. до 30 км/ч.
От своя страна разпоредбата на ал. 4 на чл. 182 от ЗДвП, действаща към
датата на процесното нарушение, предвижда, че когато нарушението по ал. 1,
т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер.
В процесния електронен фиш е записано, че скоростта на движение на
автомобила е измерена с автоматизирано техническо средство тип TFR1 – M
№ 613. Съгласно §6, т. 65 от ДП на ЗДвП – „автоматизирани технически
средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени
към земята и обслужвани периодично от контролен орган, б) мобилни -
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес.
Процедурата по измерване и установяване скоростта на движение на МПС е
разписана в подзаконов нормативен акт - Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от
Министъра на вътрешните работи / наричана за краткост Наредбата/.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от Наредбата за осъществяване на контрол с АТСС
служителят позиционира служебен автомобил или мотоциклет или временно
разполага АТСС на участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока.
В чл. 10, ал. 1 от Наредбата е посочено, че за всяко използване на мобилно
АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението. Съгласно ал. 2
от същия член протоколът по ал. 1 се попълва при всяка смяна на
мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на движение с
мобилно АТСС се отбелязва началото и краят на контролирания участък. В чл.
10, ал. 3 е уточнено, че при работа с временно разположени на участък от пътя
автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта
протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка
на разположението на уреда.
Според чл. 11, ал. 1 от Наредбата за измерване на скоростта от мобилно АТСС
се използват служебни автомобили или мотоциклети, движещи се в
пътнотранспортния поток или работещи на място за контрол или АТСС се
разполага временно на участък от пътя. В следващата ал. 2 е разписано, че в
случаите на осъществяване на контрол с мобилно АТСС във време на
движение нарушителите се спират на място и се предприемат действия за
4
реализиране на административно - наказателната отговорност за извършеното
нарушение. За нарушения, установени с мобилни АТСС във време на
движение, електронни фишове не се издават. Съгласно ал. 3 на чл. 11 от
Наредбата при контрол на скоростта с мобилно АТСС във време на движение
върху заснетите изображения, освен данните за извършеното нарушение, се
отразяват и данните за скоростта на служебния автомобил или мотоциклет.
В настоящия случай към административно наказателната преписка е
приложен протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.,
приет като писмено доказателство по делото. В протокола е удостоверено, че
измерването е в стационарен режим на служебния автомобил, поради което по
арг. от чл. 11, ал. 2 от Наредбата, за установените нарушения на скоростта на
движение не е имало забрана да бъдат санкционирани с електронен фиш.
Представеният от административно наказващия орган и приет по делото
протокол, обаче, е неотносим към санкцинираното с обжалвания електронен
фиш административно нарушение. В същия са отразени извършени действия
по измерване скоростта на движение на моторни превозни средства на пътен
участък, различен от посочения в електронния фиш, а именно на главен път I-
8 в общ. Божурище, обл. Софийска, като в протокола е записано, че
измерването е извършено с АТСС TFR 1- M № 653. Вписаният в протокола
пътен участък не съответства и на установения такъв съгласно географските
координати, посочени на приетия по делото снимков материал, който е
веществено доказателствено средство /чл. 189, ал. 15 ЗДвП/. От снимката ясно
личи регистрационния номер на лекия автомобил, който съвпада с вписания в
електронния фиш такъв, както и датата и точния час на заснемане, а от
справката от АПИ се установява и точното място на заснемане - АМ
„Тракия“, км 52+889, ляво платно в посока на движение към гр. София,
снимката е направена с АТСС TFR1-M № 613.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за всяко
използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно
приложението. В процесния случай, липсва попълнен/респективно приложен
към административно наказателната преписка/ протокол с изискуемото
нормативно съдържание, който да удостоверява използването на записаното в
електронния фиш АТСС TFR1-M № 613 на процесната дата, час и място, което
от своя страна препятства съда да извърши проверка дали е спазена
изискуемата процедура за установяване на санкционираното нарушение, по
какъв начин е извършено заснемането на процесното МПС – дали в режим на
движение на служебния автомобил или стационарен такъв, което
обстоятелство има касателство за преценката относно процедурата по
санкциониране с електронен фиш.
От материалите в административнонаказателната преписка не става ясно и с
кое точно автоматизирано техническо средство е извършено измерването на
скоростта на движение на автомобила. Дали това е било посоченото в
електронния фиш АТСС TFR1-М № 613, от което АТСС е и приетото по
делото статично изображение или това е АТСС TFR 1 - М № 653, записано в
протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. За
последното АТСС липсва представен протокол за премината метрологична
проверка, следователно не се установява дали същото е техническо изправно
към датата на санкционираното нарушение.
Липсата на изготвен по надлежния ред протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. на практика препятства извършването на
5
преценка дали е спазена нормативната процедура по измерване и
установяване скоростта на движението на процесното ППС, което от своя
страна ограничава правото на защита на санкционирания субект.
Ето защо като не е съставил изискуемия протокол,
административнонаказващият орган е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила по издаване на атакувания санкционен акт, което води
до основание за отмяна на последния.
За пълнота следва да се посочи, че е налице несъответствие на записания в
електронния фиш километър на нарушението и този, установен по посочените
в статичното изображение географски координати. Видно от справката от
Агенция „Пътна инфраструктура“ на посочения в електронния фиш км
52+800 липсва въведено с пътен знак В 26 ограничение на скоростта, като
въведеното такова на км 54+220 от АМ „Тракия“ посока гр. София действа до
км 52+800, където е поставен пътен знак В 34 за премахване ограничението на
скоростта.
По изложените съображения електронният фиш следва да бъде отменен
като незаконосъобразен поради допуснато съществено процесуално
нарушение в административно наказателното производство.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в настоящото производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/. От своя страна по въпроса за разноските чл. 144 от АПК
препраща към разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.
С оглед изхода на спора с право на разноски разполага въззивникът. Същият
е направил искане за присъждане на деловодни разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева, за чието заплащане
представя доказателства – договор за правна защита и съдействие /л. 5/.
В писмено становище административнонаказващият орган е релевирал
възражение за прекомерност на насрещната претенция за адвокатско
възнаграждение.
Съдът разгледа претенцията за заплащане на разноски за адвокатско
възнаграждение в светлината на решение по дело C-438/22 на СЕС от
25.01.2024 г. и като съобрази ниската фактическа и правна сложност на
делото, обстоятелството, че разглеждането на същото е приключило в две
открити съдебни заседание, от една страна, а от друга страна извършените от
защитника процесуални действия – депозиране на мотивирана жалба, в която
са направени доказателствени искания и две мотивирани писмени становища
/еднотипни/. При определяне справедливия размер на адвокатското
възнаграждение съдът отчете и икономическата обстановка в страната към
момента на сключване на договора за правна защита и съдействие,
нарасналите цени на услугите, в т.ч. и адвокатските такива, както и
обстоятелството, че адвокатската професия като свободна такава предполага
множество разходи /за здравни и социални осигуровки, вноски към
съответната адвокатска колегия, счетоводни разноски, консумативи и други
подобни/.
При горните мотиви съдът намира, че наведеното възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно
и справедливият размер на адвокатско възнаграждение следва да бъде
6
определен на сумата от 400,00 лева, които с оглед изхода на спора
въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на въззивника.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. чл. 63, ал. 3, т. 2 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 10800910, издаден от ОД на МВР
София, с който на М. З. Ш., ЕГН: ********** е наложено на основание чл.
189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 2, т. 3 от ЗДвП административно наказание
„глоба“ в размер на 200,00 лева за извършено административно нарушение на
чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗдвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР София на основание чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН да заплати на М. З. Ш., ЕГН: ********** сумата от 400,00
/четиристотин/ лева, представляваща сторените в производството разноски
за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен
съд - София област на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII
от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
7