О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
град
Сливен, 28.05.2020 г.
Окръжен
съд Сливен, Гражданско
отделение, Първи въззивен състав, в закрито съдебно
заседание на двадесет и осми май две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ Мл.с. ЮЛИАНА
ТОЛЕВА
като
разгледа докладваното от мл. съдия Толева въззивно гражданско дело № 217 по
описа на Окръжен съд Сливен за 2020 г. взе предвид следното:
Производството е въззивно и се
движи по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба
с вх. № 3951/18.02.2020г. на ищеца в първоинстанционното производство М.В.Д.,
действаща чрез процесуален представител по пълномощие срещу Решение № 109 от
31.01.2020г., постановено по гр.д. № 6382 по описа на Районен съд Сливен за
2019г.
С процесното решение Районен
съд Сливен е прекратил с развод сключения на 08.02.2002г. в село Камен, община
Сливен граждански брак между М.В.Д., ЕГН: ********** и Д.Д.Д., ЕГН: **********
поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Съдът е предоставил
упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното дете Димона Д.
Димова, родена на ***г., ЕГН: ********** на майката М.В.Д.. На бащата Д.Д.Д. е
определен режим на лични отношения с детето всяка първа и трета събота и неделя
от месеца от 10:00 часа на съботния ден до 18:00 часа на неделния ден.
Семейното жилище в село Камен, община Сливен, ул. „Хаджи Димитър“ № 24 е
предоставено за ползване на бащата. Съдът е постановил след прекратяване на
брака ищцата М.В.Д. да възстанови предбрачното си фамилно име Митева. Бащата Д.Д.Д.
е осъден да заплаща на непълнолетното дете месечна издръжка в размер на 165,00
лева, считано от 15.11.2019г. до навършване на пълнолетие на детето или до
настъпване на законови основания за изменение или прекратяване на същата. С
решението Д.Д. е осъден да заплати на непълнолетното дете издръжка за минало
време за периода 15.11.2018г. до 15.11.2019г. в общ размер на сумата от 1800,00 лева ведно със законната
лихва, считано от 15.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
С постъпилата в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК въззивна жалба първоинстанционното решение се обжалва в частта,
с която предявените искове за издръжка с правно основание чл. 143 СК и чл. 149 СК не са уважени до пълния им претендиран размер.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК
не е постъпил отговор на въззивната жалба.
При проверката по реда на чл.
267 ГПК настоящата инстанция констатира, че в мотивите на първоинстанционното
решение районният съд е посочил, че предявеният иск за издръжка в размер на
250,00 лева месечно следва да бъде уважен до размера от 165,00 лева, а предявеният
иск по чл. 149 СК за издръжка за минало време за периода 15.11.2018г. –
15.11.2019г. в размер на 3000,00 лева, съдът е счел за основателен до сумата от
1800,00 лева. Въпреки липсата на изрично т. изречение в мотивната част на
решението, видно от мотивите на последното е, че волята на съда е да отхвърли
исковете за издръжка над сумите, за които те са счетени за доказани и
основателни до пълния предявен от ищеца размер. В диспозитива на решението,
обаче, липсва отхвърлителна част, както по иска за присъждане на издръжка по
чл. 143 СК за разликата над присъдения размер от 165,00 лева месечно до пълния
претендиран от 250,00 лева месечно, така и за иска по чл. 149 СК за присъждане
на издръжка за минало време за разликата над присъдения размер от 1800,00 лева
до пълния предявен размер от 3000,00 лева.
Първоинстанционният съд е
формирал воля за отхвърляне на исковите претенции за издръжка над уважения
размер съответно от 165,00 лева месечно и 1800,00 лева за периода 15.11.2018г.
– 15.11.2019г. до пълния претендиран такъв 250,00 лева месечно и 3000,00 лева
за периода 15.11.2018г. – 15.11.2019г., но в диспозитива на решението съдът е
пропуснал да отрази изводите си чрез отхвърлителни диспозитиви по исковете с
правно основание чл. 143 СК и чл. 149 СК.
От изложеното следва, че е
налице допусната очевидна фактическа грешка при изписване диспозитива на
обжалваното съдебно решение, като формираната в мотивите воля не е отразена
изцяло в диспозитива.
Подадената въззивна жалба,
обуславяща изцяло предмета на въззивното производство е насочена именно към
тази отхвърлителна част на решението (макар и без отразяването ѝ в диспозитива)
- обжалва се частта на решението, с която предявените искове за издръжка с
правна квлификация чл. 143 СК и чл. 149 СК не са уважени в пълния им
претендиран размер.
Предвид гореизложеното съдът
намира, че следва да прекрати въззивното производство и да върне делото на
районния съд за отстраняване на констатираната очевидна фактическа грешка, тъй
като отстраняването ѝ обуславя последващото произнасяне на въззивния съд
по подадената въззивна жалба, касаеща единствено тази непостановена в
диспозитива, макар при формирана в мотивировъчната част воля, отхвърлителна
част на решението.
Във въззивната жалба е
инкорпорирано искане по чл. 248 ГПК за
изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, по което
искане Районен съд Сливен също следва да се произнесе.
След
отстраняване на констатираната от съда очевидна фактическа грешка и след
произнасянето по искането за изменение на решението в частта за разноските, делото
следва да се върне на Окръжен съд Сливен за разглеждане на подадената
първоначално въззивна жалба.
Така
мотивиран Окръжен съд Сливен
.
О П Р
Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството
по в.гр.д. № 217 по описа на Окръжен съд Сливен за 2020г.
ИЗПРАЩА на
Районен съд Сливен гражданско дело № 6382 по описа на Районен съд Сливен за
2019г. за поправка на допусната в решението очевидна фактическа грешка, изразяваща
се в неотразяване в диспозитива на решението на отхвърлителната част на
предявените искове за издръжка на непълнолетното дете Димона Д. Димова, ЕГН: **********
над уважения размер от 165,00 лева месечно до пълния претендиран такъв от
250,00 лева месечно и над уважения размер от 1800,00 лева за периода
15.11.2018г. – 15.11.2019г. до пълния претендиран такъв от 3000,00 лева, при
наличие на изрично формулирана за това воля в мотивите на решението, както и за произнасяне по искането на въззивника по
чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.
УКАЗВА на Районен съд Сливен след изпълнение на указанията да
изпрати отново делото на Окръжен съд Сливен за разглеждане на подадената
въззивна жалба.
Определението
може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд Бургас в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: