№ 177
гр. Варна, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на първи април през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20243100900323 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Г. К. А., ЕГН:
**********, с адрес: **********, с която са предявени обективно съединени
искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД срещу
ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
в гр. София, пл. „Позитано“ № 5, за осъждане на ответника да заплати на
ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. (след
допуснато в открито съдебно заседание на 01.04.2025 год. намаляване на
размера на исковата претенция чрез оттегляне на иска за горницата над 40 000
лв. до първоначално претендираните 60 000 лв.), в резултат на причинена й
средна телесна повреда, вследствие на ПТП, настъпило на 16.06.2019 год. в с.
Попович, общ. Бяла, обл. Варна, предизвикано виновно от застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на л. а.
„Фолксваген Пасат“ с рег. № ***, ведно с мораторно обезщетение върху
претендираните суми, считано от извънсъдебното предявяване на
застрахователната претенция до окончателното заплащане на сумите, които
суми са платими по банкова сметка на ищцата с IBAN: ***, BIC: *** при „***“
АД.
В исковата молба се твърди, че на 16.06.2019 г. в землището на с.
Попович, общ. Бяла, обл. Варна, на път 2071 към Главен път 1-9, при
управление на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ***, Д. Г.Г. е
допуснал нарушение на чл. 8, ал. 1 и чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и в резултат на
това е причинил средна телесна повреда на Г. К. А.. Излага се, че на място бил
съставен Протокол за оглед на местопроизшествие от 16.06.2019 г., а по случая
1
било образувано досъдебно производство № 4032/2019 г. по описа на IV РУ на
ОД на МВРВарна и НОХД № 2472/2021 г. по описа на РС-Варна, 37 с-в. Сочи
се, че с присъда № 151/27.07.2022 г. Д. Г. бил признат за виновен за нарушение
чл. 8, ал. 1, чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, за което му било наложено
наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. при освобождаване от наказателна
отговорност за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2-ро от
НК. С решение по образуваното по въззивна жалба ВНОХД № 1397/2022 г. по
описа на ОС-Варна било прието, че подсъдимият не е нарушил чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП, а в останалата част присъдата била потвърдена. Твърди, се че към
датата на ПТП Д. Г. е имал валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника по застрахователна полица № 03/119001365580.
Сочи се, че вследствие на ПТП от 16.06.2019 г. Г. А. е претърпяла
неимуществени вреди, представляващи средна телесна повреда – счупване на
тялото (диафиза) на раменна кост, закрито в ляво, което обуславя трайно
затруднение в движението на левия горен крайник за период, не по-малък от
3-4 месеца. Излага се, че до ответното дружество е изпратено уведомително
писмо с обратна разписка с дата 01.03.2024 г. за настъпилото застрахователно
събитие, като с писмо застрахователното дружество отказва да заплати
претендираното обезщетение от 60 000 лв. Твърди се, че ПТП от 16.06.2019 г.
е покрито застрахователно събитие от ответника, от което са нанесени
неимуществени вреди на ищцата, представляващи физически травми и
психически увреждания, които са описани в СМЕ по ДП № 4032/2019 г. и
приети по НОХД № 2472/2021 г. по описа на РС-Варна и ВНОХД № 1397/2022
г. по описа на ОС-Варна. Сочи се, че в момента на ПТП ищцата е усетила
силен удар и след като с помощта на брат си е излязла от автомобила, е
откарана в спешен кабинет на „Св. Анна-Варна“ АД, където е констатирано
счупване на тялото (диафаза) на раменна кост. Твърди се, че в продължение на
4 месеца е била налице силна болка в лявата ръка. Излага се, че е проведено
оперативно лечение с открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация,
хумерус в ляво, репозиция и фиксация със заключващ пирон. Поддържа се, че
е бил увреден и лъчевия нерв на крайника, като ищцата имала затруднение
при повдигане на ръката от рамото и при отвеждане назад, както и затруднено
повдигане на китката, разгъване на ръката и изтръпване на пръсти. Твърди се,
че и към настоящия момент ищцата изпитва постоянни болки и затруднения
при използване на горен ляв крайник. Излага се, че вследствие на инцидента
ищцата е претърпяла неимуществени вреди – болки и страдания, както и
оперативна процедура за фиксация на счупена раменна кост със заключващ
пирон, като е приемала и болкоуспокояващи медикаменти. Поддържа се, че
ищцата не се е възстановила напълно, като не може да използва пълноценно
горен ляв крайник, поради ограничено движение. Твърди се, че при инцидента
е изпаднала в шок, с последиците от който се бори и до момента с
продължаващ неспокоен съд и постоянно изживяване на случилото се. Въз
основа на тези обстоятелства за ищцата е възникнал правен интерес да
потърси застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
2
Поради горното сезира съда с искане за заплащане на обезщетение в
размер на 60 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на писмената претенция до застрахователя.
В срока по чл. 367 от ГПК, ответникът ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ АД депозира писмен отговор, с който оспорва исковете
изцяло по основание и размер. Оспорва се наличието на валидно
застрахователно правоотношение, както и твърденията на ищцата относно
обстоятелствата, свързани с процесното ПТП. Оспорва се настъпването на
застрахователно събитие и механизма на ПТП. Твърди се, че от представените
с исковата молба доказателства не се установява механизма на ПТП по
твърдения от ищцата начин, както и получаването на претендираните
увреждания и причинно-следствена връзка между ПТП и уврежданията. Сочи
се, че част от твърдените увреждания са били налице при ищцата преди
настъпване на ПТП, като се оспорват твърденията за настъпили усложнения,
за които не се представят доказателства. Във връзка с това се оспорват всички
твърдения за настъпили увреждания при ищцата вследствие на процесното
ПТП. Релевира се възражение за прекомерност на претендираното
обезщетение съобразно понятието за „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от
ЗЗД, за което се излагат доводи. Прави се и възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, поради липса на поставен предпазен колан в момента
на ПТП. Оспорва се и претенцията за присъждане на законна лихва от
претендираната дата, предвид приложението на чл. 497 от КЗ. Моли се
заотхвърляне на исковете изцяло и присъждане на разноски.
В срока по чл. 372 от ГПК ищцата депозира допълнителна искова молба,
с която се оспорват възраженията на ответното дружество. Оспорва се
възражението за местна подсъдност на спора с оглед практиката на ВКС по чл.
115, ал. 2 от ГПК.
С депозирания в срока по чл. 373 от ГПК допълнителен отговор на
исковата молба, ответникът поддържа отговора си и направените възражения.
В открито съдебно заседание, ищцата, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, моли за уважаване на предявените искове и за
присъждането на съдебно-деловодни разноски.
От своя страна, ответникът, също чрез редовно оправомощен
процесуален представител, изразява становище за основателност на исковете,
но за недоказаност по размер на главния такъв, поради което отправя искане за
определяне на обезщетение съответстващо на претърпените неимуществени
вреди.
Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с
оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
намира за установено от фактическа страна следното:
С Присъда № 151/27.07.2022 год. по НОХД 2472/2021 год. на ВРС, Д.
Г.Г. е признат за виновен за това, че на 16.06.2019 год. в землището на село
3
Попович, община Бяла, област Варна, на път 2071 от село Попович, област
Варна към Главен път 1-9 на 1 км от кръстовище за село Приселци, област
Бургас, при управлението на моторно превозно средство – лек автомобил
„Фолксваген-Пасат“ с рег. № *** – е нарушил правилата за движение по ЗДвП
- чл. 8 ал. 1 ЗДвП, чл. 16, ал. 1 т. 1 ЗДвП и чл. 20, ал. 2 ЗДвП и с това е
причинил по непредпазливост средна телесна повреда на Г. К. А., изразяваща
се в счупване на лява раменна кост, обусловило затруднение в движението
левия горен крайник за период не по-малък от 3-4 месеца, престъпление по чл.
343 ал. 1, б. „б”, пр. 2 НК, поради което на основание чл. 78а, ал. 1 НК е
освободeн от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание. С окончателно Решение № 29/03.02.2023 год. по ВНОХД №
1397/2022 год. на ВОС първоинстанционната присъда е частично изменена,
като е прието, че подсъдимият не е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2
ЗДвП. В останалата й част, присъдата е потвърдена.
По делото липсва спор, че към датата на произшествието - 16.06.2019
год. за управлявания от делинквента лек автомобил „Фолксваген-Пасат“ с рег.
№ *** е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, рисковете по която са покрити от ответното дружество.
Между страните не се спори и че ищцата, чрез своя процесуален
представител, отправя към ответника извънсъдебна претенция за заплащане
на застрахователно обезщетение във връзка с процесното произшествие.
Видно от представената към исковата молба обратна разписка, искането е
изпратено по пощата на 01.03.2024 год. и е получено на 06.03.2024 год. Със
становище с изх. № 526/03.06.2024 год. застрахователят постановява отказ по
претенцията.
От проведена по делото КСМАТЕ, заключението по която съдът
кредитира като пълно и обективно дадено се установява, че преди
произшествието ищцата не е страдала от някакви заболявания.
Препотвърждава се приетото от наказателния съд, че при катастрофата тя е
получила единствено счупване на лявата раменна кост. След ПТП ищцата е
откарана до и приета за лечение в клиниката по ортопедия и травматология
при МБАЛ „Св. Анна - Варна” АД, като на 19.06.2019 год. е проведено
оперативно лечение, изразяващо се в репозиция и метална фиксация със
заключващ пирон. Съгласно заключението, подобно травматично увреждане
отшумява в рамките на 3-4 месеца, като към момента на извършване на
прегледа на ищцата с цел изготвяне на становището на експерта медик –
10.02.2025 год., функцията на левия горен крайник е възстановена без
дефицит. От разпита му в открито съдебно заседание става ясно, че ищцата
има запазена еднаква и за двете ръце сила, както и че въпреки това тя
продължава да изпитва болки при по-продължително отвеждане на ръката.
Отделно, на база заключението и разпита на експертите, се установява, че
съобразно уврежданията на автомобила, в който се е возила пострадалата,
значителната сила на удара, която е следвало да се предаде на тялото й
посредством предпазния колан, реално получените увреждания и тези които
4
би получила при поставен такъв при удар с подобен интензитет, ищцата е
била без поставен предпазен колан.
В хода на съдебното дирене, като свидетели са разпитани бащата на
ищцата – К.А., и нейната леля – З.С.. Показанията им съдът кредитира като
пълни и вътрешнонепротиворечиви, ценейки ги при съобразяване на тяхната
възможна заинтересованост от изхода на спора, съгласно чл. 172 ГПК.
Изложеното от свидетелите, сочи, че след катастрофата ищцата е
транспортирана от своя баща до болничното заведение като по пътя е
изпитвала силни болки от счупването. Посоченото в заключението по
КСМАТЕ за извършена операция съвпада и с показанията на двамата
свидетели, според които интервенцията е извършена три дни след инцидента,
тъй като болничният екип е изпитал затруднение да намери имплант,
подходящ за нейното по-слабо тяло. Освен това близките на пострадалата са
изпитвали и финансови трудности. До момента на операцията ищцата е
изпитвала силни болки, които са водели до плач и страдание. При престоя си в
болницата ищцата е обгрижвана от свидетелите, като леля й е помагала за
поддържане на телесната й хигиена, доколкото тя не е могла да прави това
сама. След изписването й от болницата, на ищцата са поставяни инжекции с
медикаменти за разреждане на кръвта. Става ясно, че с цел подобряването на
състоянието на крайника се е подложила на рахабилитационни процедури в
България и Белгия, доколкото майка на ищцата живее в последната държава.
Именно там, след около година, имплантът е бил отстранен. Посоченото от
вещото лице медик, че ищцата все още изпитва болки в областта на
нараняването се подкрепя и от изложеното в показанията на свидетелите.
Установява се и че ищцата се грижи за дете, при което изпитва затруднения,
породени от увреждането. Според нейните родственици, при извършване на
операциите по поставяне и отстраняване на медицинското изделие, е бил
засегнат нерв на левия й горен крайник. Сочат и че ищцата изпитва бодежи,
мравучкания там, изтръпване на пръстите на лявата ръка, невъзможност за
свиване на повече от 50% на лявата китка, а също и неспособност ищцата да
вдига тежки предмети с увредения крайник.
При горната фактическа установеност, съдът достига до следните
правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 496 КЗ.
С оглед представената по делото от ищцата извънсъдебна покана за
заплащане на застрахователно обезщетение, отправена до ответното
дружество по чл. 380 КЗ, съдът преценява същите за допустими.
Основателността на прякия иск на увредено лице срещу застраховател за
обезщетяване на претърпените в следствие на ПТП неимуществени вреди
предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от
страна на ищцата на активната й легитимация, наличието на валидна към
датата на ПТП застраховка при ответника по отношение на л. а. „Фолксваген
5
Пасат“ с рег. № ***, настъпването на застрахователно събитие,
претърпяването на неимуществени вреди, размерът на същите, причинно-
следствената връзка между ПТП и вредоносния резултат, както и наличието
на забава и началния й момент.
За отхвърлянето на исковете правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК възлага в
тежест на ответника установяването на наведените от него
правоунищожаващи, правопогасяващи или правоотлагащи твърдения, както и
релевираното възражение за съпричиняване.
Наличието на валидно към датата на произшествието правоотношение
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
касателно процесния лек автомобил е прието за безспорно установено по
делото и ненуждаещо се от доказване.
От влязлата в сила на 03.02.2023 год. присъда по НОХД 2472/2021 год.
на ВРС, частично изменена с решение по ВНОХД 1397/2022 год. на ВОС и
обвързващата й за гражданския съд сила съгласно чл. 300 ГПК, доказани се
явяват травматичното увреждане, препотвърдено от заключението по
КСМАТЕ, настъпило вследствие причиненото ПТП, противоправността на
последното, изразяваща се в нарушаване на чл. 8 ал. 1 ЗДвП и чл. 16, ал. 1 т. 1
ЗДвП, и вината на водача на автомобила. Причинно-следствената връзка
между уврежданията и ПТП е безспорно установена от въпросното експертно
заключение.
Съвместната преценка на въпросното заключение и свидетелските
показания, налага извод за настъпването на неимуществените вреди за
ищцата, изразяващи се в болки, страданията и неудобствата, претърпени от
нея вследствие на травмата, причинена й при катастрофата. Роднинската
връзка между пострадалата и свидетелите и възможната заинтересованост на
последните от изхода на спора не може да доведе до дискредитиране на
показанията им, доколкото въпросните лица са били част от основните хора,
контактували с нея преди произшествието и по време и след възстановяването
й, като именно те са полагали грижи за осъществяването му.
Доказването на иска по основание създава необходимостта от
определяне на справедлив размер на дължимото обезщетение от страна на
съда съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Поначало, причинените на ищцата неимуществени вреди не могат да
бъдат поправени, а само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за
доставяне на други блага. Тази заместваща облага във всеки конкретен случай
е различна, зависеща от характера и степента на конкретното субективно
увреждане, поради което причинените вреди следва да бъдат определени по
тяхната афектационна стойност. При това съдът следва да определи размера
на обезщетението за неимуществени вреди към момента на постановяване на
съдебното решение.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в
Постановление № 4/23.12.1968 год. на Пленума на ВС и множество решения
6
на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, понятието "справедливост",
вложено в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД досежно определяне на размера на
дължимото обезщетение, не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да
се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характера и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, допълнителното
влошаване на здравето на пострадалия; загрозявания и др., дали същите
продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в
страната и общественото възприемане на критерия за „справедливост“ на
съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с
нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите.
От съвкупния анализ на заключението по КСМАТЕ и свидетелските
показания се достига до извод за изпитвани от ищцата вследствие на
полученото при процесното застрахователно събитие травматично увреждане,
болки, с начален висок и отслабващ с времето интензитет. Макар по делото
да не са събрани подробни данни за силни физически и емоционални
страдания и неудобства, освен посоченото от бащата, че при превозването й
към болницата, ищцата е пищяла от болка, която е продължила през
следващите три дни докато е било намерено подходящо медицинско изделие за
операцията й, то правилата на формалната логика налагат извод, че
счупването на крайник на човешкото тяло води до сериозни физически
страдания, продължили и след първоначалното оперативно лечение.
Логически обоснован е и изводът, че затрудненията, описани от свидетелите,
във връзка с хигиенното обслужване на ищцата, са продължили и след
напускането й на болничното заведение и са били съпроводени и с други
такива, произтичащи от необходимостта от привикване ищцата да си служи не
с два, а с един здрав горен крайник, поне до изтичане на посочения в
заключението по КСМАТЕ сравнително продължителен възстановителен
период от 3-4 месеца. Тук е мястото да бъде посочено, че не следва да бъде
взимано предвид изложеното от свидетелите по отношение на засягането на
нерви при извършването на операциите по поставяне и отстраняване на
медицинското изделие и твърденията им за изпитвани от ищцата мравучкане в
крайника и изтръпвания на пръстите му, доколкото не се установява по
безспорен начин, че те са получени вследствие на причиняването на
застрахователното събитие от делинквента. Не без значение за определяне на
размера на следващото се обезщетение са и младата възраст на ищцата и
възстановяването на функцията на крайника и силата в него. Въпреки това не
може да бъде подминато становището на вещото лице медик, че ищцата все
още изпитва болки при продължително отвеждане на крайника. С оглед
всичко изложено дотук настоящият състав намира за справедлив размер на
обезщетението сумата от 30 000 лв. В този смисъл, основателно се явява
7
възражението на ответника за завишеност на размера на главния иск.
За окончателната стойност, която се дължи от застрахователя от
значение е и релевираното от него възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата, тъй като делинквентът дължи
обезщетение за вреди, доколкото те са възникнали в причинна връзка с
противоправното му поведение, а когато за настъпилия вредоносен резултат
има значение и поведението на пострадалия, то е основание за намаляване на
дължимото от делинквента обезщетение на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Според т. 7 от ТР№ 1/2014 год. по тълк. дело № 1/2014 год. на ОСТК на ВКС,
пострадалият допринася за настъпване на вредата и когато не е допринесъл за
настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото си
увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата. Така доколкото от
заключението по КСМАТЕ се установи, че ищцата е била без поставен
предпазен колан при настъване на произшествието, то тя несъмнено е
допринесла за собсвеното си увреждане. Приносът й към полученото
счупване, настоящият състав определя на 20 %. Това е и процентът, с който
следва да бъде редуцирано определеното обезщетение от 30 000 лв., а именно
до сумата от 24 000 лв.
По отношение на претенцията за заплащане на законна лихва върху
обезщетението, съдът съобразява, че в хипотезата на пряк иск от увреденото
лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ лихвите
за забава се включват в застрахователното обезщетение по силата на нормата
на чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане
пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. Това са тези лихви,
които текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване
на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
застрахования на основание чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ; от датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото
лице; или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение. След
предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ за застрахователя е налице
нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като
непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е
свързано с: 1. изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ,
в който случай той дължи лихва за собствената си забава; и 2. с възможност
увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя на основание чл.
498, ал. 3, във връзка с чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Доколкото извънсъдебната застрахователна претенция е получена от
застрахователя на 06.03.2024 год., то и денят, следващ уведомяването му е и
датата, от която се дължи законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди. В този смисъл, претенцията на ищеца за присъждане на
законна лихва от 03.02.2023 год. до 06.03.2024 год. се явява неоснователна и
като такава следва да бъде отхвърлена.
8
При този изход на спора, разноски се следват в полза на двете страни.
Общият материален интерес е 40 000 лв. (след допуснато в открито
съдебно заседание на 01.04.2025 год. намаляване на размера на исковата
претенция чрез оттегляне на иска за горницата над 40 000 лв. до първоначално
претендираните 60 000 лв.), като уважената част от главния иск е 24 000 лв., а
отхвърлената 16 000 лв.
Доколкото на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК ищцата е освободена от
заплащането на такси и разноски в производството, а съгласно представения
по делото списък по чл. 80 ГПК, правната помощ й е била предоставена по
реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 и 3 ЗАдв., то в настоящия случай се следва
единствено адвокатско възнаграждение в полза на нейния процесуален
представител. На основание чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗАдв. вземайки предвид
фактическата и правна сложност на делото и при съобразяване като ориентир
на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съдът определя дължимото адвокатско
възнаграждение на 3850 лв. Съразмерно уважената част от иска, от него
дължима е сумата от 2 310 лв. Сумата следва да бъде присъдена в полза на
адвокатското дружество, упълномощено от ищцата.
Ответникът е сторил разход само за изготвянето на заключението по
КСМАТЕ в размер на 300 лв. За процесуалното представителство по
настоящото производство, осъществено от юрисконсулт и адвокат, доколкото
липсват данни за заплатено адвокатско възнаграждение, то с оглед
фактическата и правна сложност на делото, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 25 ал. 1 от НЗПП съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер
на 200 лв. Спрямо отхвърлената част от иска, от двете суми възлизащи на
общо 500 лв. се следват 200 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК авансираните от бюджета на съда такси и
разноски следва да бъдат възложени в тежест на ответната страна, като те
бъдат присъдени в полза на съдебната власт и изплатени по сметка на ВОС.
Същите включват: 2 400 лв. за държавна такса и 300 лв. за изготвяне на
заключението по КСМАТЕ или общо 2 700 лв. Съразмерно уважената част от
иска ответникът ще бъде осъден да заплати сумата от 1620 лв.
Доколкото в последното открито съдебно заседание на 01.04.2025 год.
ответникът е задължен в едноседмичен срок от датата на заседанието да
довнесе по сметка на съда сумата от 100 лв. с цел цялостното заплащане
изплащането на възнаграждението по КСМАТЕ, но това не е било сторено, то
на основание чл. 77 ГПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати
по сметка на ВОС и сумата от 100 лв.
Воден от горното, съдът
9
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно еднолично акционерно дружество
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр.
София, пл. „Позитано“ № 5 да заплати на Г. К. А., ЕГН **********, с адрес:
село ***, област Варна сумата от 24 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в резултат на причинена й средна телесна
повреда, вследствие на ПТП, настъпило на 16.06.2019 год. в село Попович,
община Бяла, област Варна, предизвикано виновно от застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
водач на л. а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ***, ведно с мораторно
обезщетение върху претендираната сума, считано от извънсъдебното
предявяване на застрахователната претенция - 01.03.2024 год .до
окончателното заплащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 и
чл. 52 ЗЗД и съответно чл. 496 КЗ вр. чл. 86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над присъдените 24 000 лв. до претендираните 40 000 лв., ведно със
законната лихва, считано от 03.02.2023 год. до окончателното изплащане на
задължението и за законната лихва върху присъдените 24 000 лв. от
03.02.2023 год. до 06.03.2024 год.
Сумите са платими по банкова сметка на ищцата с IBAN: ***, BIC: ***
при „***“ АД.
ОСЪЖДА Застрахователно еднолично акционерно дружество
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр.
София, пл. „Позитано“ № 5 да заплати на Адвокатско дружество „Иванов и
Й.“, БУЛСТАТ *********, със седалище гр. Варна сумата от 2 310 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 и 3 ЗАдв.
ОСЪЖДА Г. К. А., ЕГН **********, с адрес: село ***, област Варна да
заплати на Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, пл.
„Позитано“ № 5 сумата от 200 лв., представляваща сторени в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Застрахователно еднолично акционерно дружество
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр.
София, пл. „Позитано“ № 5 да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Варненски окръжен съд, сумата от 1 620 лв., включваща
дължимите за производството държавна такса и депозит за КСМАТЕ,
съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА Застрахователно еднолично акционерно дружество
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр.
София, пл. „Позитано“ № 5 да заплати по сметка на Варненски окръжен съд
сумата от 100 лв. – дължим остатък от депозит за изготвяне на заключението
по КСМАТЕ, на основание чл. 77 ГПК.
10
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11