№ 4566
гр. София, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галя Вълкова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело №
20241100107349 по описа за 2024 година
Предмет на разглеждане е осъдителен иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл.432 ал.1 КЗ.
Ищецът А. Т. К. твърди, че на 07.05.2023 г. около 10:20 часа в гр. София,
по бул. „Н. Петков“ с посока на движение от ул. „Любляна“ към бул. „Цар
Борис ІІІ“ управлявал л.а. „Ауди“ с рег. № *********. В района на № 73
намалил скоростта за движение и предприел спиране, предвид образувалата се
колона от автомобили пред него. В следващия момент движещия се отзад л.а.
„Мерцедес“ с рег. № ********* нарушил правилата за движение, изискващи
спазване на дистанция и реализирал ПТП с автомобила, управляван от ищеца.
От силния удар и изтласкването напред л.а. „Ауди“ се ударил в задната част на
л.а. „Хонда“ с рег. № ********* който на свой ред блъснал движещия се
отпред лек автомобил. Ищецът бил транспортиран до УМБАЛ „Царица
Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД, където му била поставена диагноза травма на главата,
неуточнена, както и контузия на очната ябълка и околоочната област на
дясното око. Предписано му било медикаментозно лечение, както и носене на
компресивна превръзка и с препоръка за ползване на отпуск за временна
неработоспособност за поне 14 дни. Ищецът изпитвал силни и продължителни
болки в областта на главата и дясното око, не спял спокойно, страхувал се да
шофира, чувствал се подтиснат и тревожен. Гражданската отговорност на
1
водача на л.а. „Мерцедес“ към датата на пътния инцидент била застрахована
от ответното дружество. На 14.07.2023 г. ищецът предявил пред ответника
претенция по чл. 380 КЗ. По изложените съображения ищецът моли съда, на
основание чл. 432 КЗ, да осъди ответника да му заплати сумата от 26000,
ведно със законната лихва считано от 14.07.2023 г. до окончателното
изплащане на претендираната сума.
В отговор на исковата молба ответникът Застрахователна компания „Лев
Инс“ АД оспорва предявения иск. Не оспорва съществуващото
застрахователно правоотношение по отношение отговорността на водача на
л.а. „Мерцедес“ с рег. № ********* към 07.05.2023 г. Оспорва вина за
настъпилия инцидент да има водача на л.а. „Мерцедес“ като посочва, че
водачът на л.а. „Ауди“ е спрял рязко и на близко разстояние от л.а. „Хонда“,
като по този начин причинил верижната катастрофа. Оспорва ищецът да е
претърпял твърдените увреждания и неимуществени вреди в пряка връзка с
процесния инцидент. Прави възражение за съпричиняване поради
неизползване на предпазен колан. Посочва, че претендираното обезщетение
не кореспондира на установените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост.
Посочва, че считано от 16.05.2023 г. тече установения в чл. 496 КЗ тримесечен
срок за произнасяне, в който период ответникът не е в забава. Моли съда да
отхвърли иска.
В съдебно заседание ищецът, чрез адв. О., поддържа предявения иск.
Ответникът, чрез юрк. Л., оспорва иска.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
В Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-250 на ОПП
СДВР е отразено настъпване на пътен инцидент между л.а. „Мерцедес“ с рег.
№ *********, управляван от С. Т., л.а. „Ауди“ с рег. № *********, управляван
от А. К., л.а. „Хонда“ с рег. № ********* управляван от Е.К. и четвърти,
неизвестен автомобил, напуснал мястото на ПТП. Отразено е, че пътния
инцидент е настъпил на бул. „Н.Петков“ с посока от ул. „Любляна“ към бул.
„Цар Борис ІІІ“.
На С. Т. е съставен Акт за установяване на административно нарушение
№ 920958/07.05.2023 г. с отразяване да е нарушил разпоредбата на чл. 23, ал. 1
ЗДвП. Въз основа на акта е издадено Наказателно постановление № 23-4332-
2
010604 на МВР, СДВР, Отдел „Пътна полиция“
Разпитан чрез делегация, свидетелят С. Г.Г. посочва, че е причинил
процесния пътен инцидент, управлявайки л.а. „Мерцедес“, поради неспазване
на дистанция от предходно намиращия се автомобил. Сочи, че „приятелката
му го занимавала с нещо“ по време на шофирането. Карал с не повече от 20
км/ч., когато непосредствено след „легнал полицай“ бутнал автомобила пред
него. Ударът настъпил в дясна пътна лента. Удареният автомобил на свой ред
се блъснал в предходно намиращия се автомобил. Времето било ясно и
слънчево, с добра видимост. В хода на разпита сочи, че не знае какво означава
„аварийно спиране“. Видял как автомобилът пред него включва задна
предавка, тъй като светнали светлините за задна скорост и така се озовал
върху колата на свидетеля, не видял да ползва спирачки, не светели стопове.
Не знае дали и как е намалил предходно движещия се автомобил. В
заключение сочи, че инцидентът е причинен поради невнимание от негова
страна и неспазване на дистанция. Видял, че поради отворен еърбег водачът
на л.а. „Ауди“ е със сцепена вежда и кръв по лицето. Бил в съзнание и много
уплашен.
Свидетелят Е.Д.К. сочи, че е участвал в ПТП в гр. София през м. май
2023 г., което се случило в локалното платно но „Горнобански път“. Свидетеля
излизал с колата от локалното в посока бул. „Никола Петков“ , помни, че г-н К.
му дал предимство. Спрял след 10-тина метра и след около 5 секунди
последвал удар от автомобил „Ауди“, който пък бил ударен от друга кола.
Видял, че А. К. има кръв по лицето и позвънил на тел. 112. Преди удара имало
плътна колона от светофара до пешеходната пътека и колите спирали, за да
изчакват в задръстването. Въпреки това л.а. „Мерцедес“ с регистрация в гр.
Добрич не спрял и предизвикал инцидента. Помни, че когато отворил вратата
на л.а. „Ауди“ видял, че А. К. е с предпазен колан, въздушната възглавница
била отворена и имал кръв по лицето, но бил в съзнание. Виновният водач
казал, че се е загледал. Опитал се да съдейства. Свидетелят отговаря, че
управлявания от него автомобил, нито автомобил „Ауди“ предприели рязко
спиране.
Анализирайки събраните доказателства, вещото лице по приетата и
неоспорена съдебна автотехническа експертиза, инж. Й.Д.Й., определя като
най-вероятен следния механизъм на ПТП: На 07.05.2023 г., около 10:20 часа,
3
лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ********* се е движел по бул. „Никола
Петков“ в посока от ул. „Любляна“ към бул. „Цар Борис III“. В района пред
№73, поради недостатъчна дистанция, водачът реализирал ПТП със спрелия
пред него лек автомобил „Ауди“ с рег. № *********. Вследствие на удара лек
автомобил „Ауди“ се изместил напред и реализирал ПТП със спрелия пред
него лек автомобил „Хонда“ с рег. № ********* който от своя страна се
изместил напред и реализирал ПТП със спрялото пред него МПС №3. След
настъпване на произшествието водачът на МПС №3 е напуснал мястото на
ПТП. От техническа гледна точка, причината за настъпване на процесното
ПТП е поведението на водача на лек автомобил „Мерцедес“, който е
управлявал автомобила със скорост и при дистанция, които не са му позволили
да спре в рамките на опасната зона, без да настъпи съприкосновение със
спрелия пред него лек автомобил „Ауди“. По делото липсва огледен протокол
и не са регистрирани спирачни следи и задирания, поради което не може да се
отговори на въпроса кой от автомобилите към момента на удара е бил със
задействана спирачна уредба. Непосредствено след удара в задната част на лек
автомобил „Ауди А3“ е последвал удар в предната част, което е довело до
задействането на въздушните възглавници на автомобила. От приложените по
делото доказателства може да се направи извод, че увреждането на ищеца е
настъпило вследствие на съприкосновението му с активираната въздушна
възглавница, вследствие на удара в предния автомобил. Функцията на
предпазния автомобилен колан е да фиксира тялото на водача и пътниците
към облегалката и седалката на автомобила, да ограничи движението им
напред при рязко спиране и да предотврати контакт с детайли от
вътрешността на купето на автомобила – арматурното табло, волана,
страничните колони, предното и страничните стъкла и други детайли. По този
начин се намаляват възможностите за получаване на тежки телесни
наранявания при автомобилна травма в салона на автомобила.
В съдебно заседание експертът определя като неправдоподобни
показанията на водача на л.а. „Мерцедес“: че е управлявал с 20 км/ч, тъй като
при тази скорост не може да се получи такава кинетична енергия, че да
изтласка другите автомобили напред, а деформациите по самите автомобили
биха били еластични.
На 07.05.2023 г. на А. К. е извършен преглед в УМБАЛ „Царица Йоанна“
– ЕАД с поставена диагноза: травма на главата, неуточнена. Отразено е, че е
4
претърпял ПТП, въздушната възглавница е ударила водача в лицето. Съобщил
е за болки в лицето кръста, без оплаквания от гадене и повръщане, както и от
световъртеж.
За установяване на претърпените от ищеца болки и страдания по делото
са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля П.Г.С.. Свидетелят
сочи, че познава ищеца повече от 15 години. Пристигнал на място пристига в
рамките на минута, тъй като живеел в непосредствена близост. Когато
пристигнал, заварил ищеца извън автомобила: с окървавено лице, видим
голям оток и в състояние на обърканост. Ищецът говорел неадекватно и
споделил, че не вижда нищо. Свидетелят потвърждава наличието на три
автомобила на мястото на произшествието. Малко след това на мястото
пристига линейка, която транспортирала пострадалия до болница.
Придружила го майката на свидетеля – медицинска сестра. Той й се оплакал
от болки в кръста и гърба, окото му било подуто. Ищецът е останал в болница
за известно време, след което е прекарал между един и два месеца у дома.
През този период изпитвал страхове да излиза и да пресича сам, страдал от
безсъние, бълнувал и е проявявал тревожност относно възможността да
ослепее. По лицето имал рани, които свидетелят твърди, че към момента на
разпита все още се лекуват и продължават да го смущават. Ищецът е имал
продължителен оток на окото и дълго време не е виждал с едното око. След
спадане на отока останали проблеми с виждането, наложило се е носене на
диоптрични очила и лещи, въпреки че преди катастрофата е бил без очила.
Свидетелят поддържал редовен контакт с ищеца. С времето ищецът преодолял
страховете си да излизал и да шофира, но поне половин година след
инцидента не е шофирал. Постепенно е започнал отново да управлява
автомобил. С днешна дата ищецът продължавал да се оплаква от проблеми с
окото и гърба. Свидетелят отбелязва, че преди инцидента ищецът спортувал
редовно (ходел на фитнес), но след катастрофата намалил физическата си
активност, вероятно поради болките, които изпитвал. Преди произшествието
не е имал подобни оплаквания.
По делото са приети две съдебномедицински експертизи, изготвени
съответно от д-р Ц.Г. (съдебен медик) и д-р П. П. (неврохирург). В първото
прието заключение д-р Г. отговаря, че въз основа на медицинската
документация се установява, че ищецът А. Т. К. е получил следните травми в
резултат на ПТП от 07.05.2023 г.: повърхностна контузия на главата, контузия
5
на дясната околоочна област с хематоми на клепачите и множество
охлузвания по кожата, контузия на дясната очна ябълка с кръвоизлив под
конюнктивата, наличие на кръвен коагулум в предната очна камера и
намалена зрителна острота на дясното око. Тези увреждания попадат в
категорията „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ по
смисъла на чл. 130, ал. 1 НК. При по-късни прегледи са установени
оплаквания, насочващи към възможно травмиране в пояснокръстцовата
област на гръбначния стълб (хипестезия по Л4-5, Л5-S1 дерматоми двустранно
и болезнена лумбална динамика), но поради липса на обективни изследвания
(КТ, ЯМР, ЕМГ) не може еднозначно да се приеме, че тези симптоми са
травматично обусловени и във връзка с ПТП. Травмите са получени по
директен и индиректен механизъм – механично въздействие на твърди тъпи
предмети. Контактните увреждания (дясна околоочна област и дясна очна
ябълка) са резултат от удар с/върху твърд тъп предмет, което съответства на
травма, причинена от отваряне на въздушната възглавница или удар в части от
интериора на автомобила при описания механизъм на ПТП. Експертизата
потвърждава, че регистрираните травми могат да се причинят при ПТП като
водач на лек автомобил по описания механизъм. Предписано е
медикаментозно лечение за очната травма: Тобрадекс, Диклоабак, Корнерегел,
компресивна превръзка, осъществено е наблюдение от общопрактикуващ
лекар, контролни прегледи. При последващи оплаквания от болки в поясна
област: Ноотропил, Дивертаза, Фланексин, Фенаксон, Перскиндол гел.
Вещото лице определя като необходим срок за възстановяване при
наранявания на меки тъкани на главата и околоочната област: 2–3 седмици, а
при травма на очната ябълка – възможни последици над един месец, но
липсват достатъчно данни за тежестта и развитието поради непроведени
специализирани изследвания. Към момента на актуалния преглед вещото лице
констатира, че ищецът е възстановен от травмите, получени при ПТП.
Обективно се наблюдават малки, едва личащи белези от охлузвания в дясната
подочна област и скула, които са постоянни, но не водят до забележими
промени във външния вид. Установеното късогледство и разлика в зрителната
острота между двете очи се приемат като болестно обусловени, без връзка с
травмата. Субективно ищецът съобщава за болки в областта между лопатките,
но няма данни за такава травма след ПТП и не може да се приеме причинно-
следствена връзка. Експертът отбелязва, че не са установени данни за загуба
6
на съзнание, липса на спомен за инцидента, сомнолентност, неадекватност,
главоболие, гадене или повръщане. Образните изследвания не показват
счупвания на черепни или лицеви кости, нито избиване на зъби. Не са
извършвани инвазивни медицински манипулации, не е назначаван особен
охранителен режим.
Повторната експертиза е изготвена от д-р П. С. П., неврохирург. Вещото
лице дава заключение, според което в резултат на процесния инцидент ищецът
е получил травматични увреждания: травма в областта на главата: контузия на
очната ябълка и околоочната област на дясното око, множество охлузвания и
хематоми на двата клепача с масивни субконюнктивални хеморагии, както и
травма на поясния отдел на гръбначния стълб: контузия по анамнестични
данни. Получените травми се квалифицират като „временно разстройство на
здравето, неопасно за живота“. Травмите са настъпили при следния
механизъм: управляваният от ищеца автомобил е ударен отзад, в резултат на
което тялото на ищеца е било внезапно задвижено напред. При последвалия
удар в спрял пред него автомобил се е отворила въздушната възглавница,
която е причинила травмата на дясната околоочна област. Болките в шийния и
поясния отдел на гръбначния стълб са резултат от внезапното движение и
натоварване на тези области, като не са установени костни увреждания.
Експертизата потвърждава, че описаните травматични увреждания са с
доказан произход и са получени в резултат на процесното пътнотранспортно
произшествие. За контузията на очната ябълка и околоочната област на
дясното око е проведено медикаментозно лечение с Тобрадекс, Диклоабак и
Корнерегел, както и е назначен контролен преглед и ехография на очната
ябълка (неизпълнени). За оплакванията от болки в кръста са предписани
Ноотропил, Дивертаза, Фламексин, Фенаксон и Перскиндол гел.
Компютърната томография на главния мозък не установява патологични
промени. Ищецът е търпял болки и страдания за период от около двадесет
дни, като най-интензивни са били през първите десет дни след инцидента.
Възстановителният период за контузията на очната ябълка и околоочната
област е до две седмици; за поясния отдел – 15-20 дни след започване на
лечение. Към датата на последния преглед ищецът е в добро общо състояние,
с нормален неврологичен статус, без оплаквания, свързани с претърпените
травматични увреждания. Експертизата не установява невъзстановени увреди.
Перспективата за бъдеще е благоприятна. Не са констатирани трайни
7
увреждания от очната травма. При продължаващи оплаквания в поясния отдел
се препоръчва провеждане на магнитно-резонансна томография. Към датата
на експертизата ищецът не съобщава оплаквания, свързани с претърпените
травматични увреждания.
В съдебно заседание вещото лице разяснява относно контузията в
поясния отдел на гръбначния стълб при ищеца, че тази травма е отразена
единствено въз основа на амнестични данни, тъй като не са извършвани
никакви обективни изследвания в тази насока – липсват както рентгенови
снимки, така и компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс на
съответния отдел. Експертът подчертава, че лекото напрежение в
мускулатурата на поясния отдел, за което съобщава ищецът, най-вероятно се
дължи на дегенеративни изменения, съответстващи на възрастта му. От
медицинската документация се установява, че болките в кръста са били
неглижирани при първите прегледи. На двадесетия ден след инцидента е
извършено скенерно изследване на мозъка, а не на областта на кръста, като
направената снимка на черепа също няма диагностична стойност по
отношение на оплакванията в поясния отдел. Към момента на травмата
липсват каквито и да било изследвания, насочени към болките в кръста.
Относно възможността за наличие на мозъчно сътресение, експертът
категорично заявява, че няма данни – нито клинични, нито амнестични – за
такава диагноза при ищеца. Изписването на медикамента „Ноотропил“, който
обичайно се назначава при черепно-мозъчни травми, не може да бъде
обосновано в конкретния случай, тъй като такава травма не е установена.
Експертът посочва, че е възможно оплаквания от болки в кръста да се появят
до 20 дни след травмата, но в случая тези оплаквания са били документирани
още при първия преглед в ИСУЛ.
На 14.07.2023 г. ищецът е предявил пред ответната страна претенция по
чл. 380 КЗ.
При така приетите за установени факти, съдът намира следното от
правна страна:
Ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на водача на лек автомобил “Мерцедес“ с рег. №
********* към 07.05.2023 г. В това си качество е поел риска да застрахова
отговорността на водача за вреди, за които последният би отговарял по
8
българското законодателство.
Застрахованото при ответника лице на общо основание отговаря при
причинено непозволено увреждане със застрахованото превозно средство и
тази отговорност е предмет на застраховката. Фактическият състав на
непозволеното увреждане включва виновно извършено и противоправно
деяние, от което са произлезли вреди – травматични увреждания, причинили
болки страдания и отрицателни преживявания, наличие на причинна връзка
между деянието и вредите. В случая посочените елементи на фактическия
състав, пораждащ като последица и отговорността на ответника, съдът приема
за доказани от събраните по делото доказателства.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и при
кредитиране на съдебната автотехническа експертиза съдът приема за
установено, че в нарушение на правилото на чл.23, ал. 1 ЗДвП С. Г. Т. като
водач на л.а. “Мерцедес“ с рег. № ********* поради неспазване на дистанция
е реализирал ПТП с предходно движещия се л.а. „Ауди“ с рег. *********.
Недоказани останаха възраженията на водача, че л.а. „Ауди“ е предприел
внезапно спиране. Обратното, от събраните гласни доказателства еднопосочно
се установи наличието на колона от изчакващи автомобили в задръстване,
която водачът на л.а. „Мерцедес“ е могъл да възприеме и да предприеме
намаляване на скоростта от разстояние, което да позволи своевременно
преустановяване на движението на лекия автомобил. Изолирани са
показанията на водача С. Т., че водачът на л.а. „Ауди“ включил задна скорост,
както и че управлявал автомобила със скорост 20 км/ч и в тази част съдът не
ги кредитира. От показанията на свидетеля Е.К. е видно, че автомобилите са
изчаквали в задръстване в колона, а вещото лице инж. Й. отбелязва, че при
движение със скорост 20 км/ч не биха се получили наличните увреждания на
автомобили, както и настъпването на верижна катастрофа с 3 предходно
намиращи се автомобила.
Не се събраха доказателства, опровергаващи презумпцията за
виновност.
Доказа се в пряка причинно-следствена връзка с процесния инцидент
ищецът да е претърпял неимуществени вреди. Съдът намира за доказани
претърпените от ищеца травматични увреждания (общо посочени и от двете
вещи лица): контузия (травма) на главата; контузия на дясната околоочна
9
област и дясната очна ябълка; охлузвания и хематоми (кръвонасядания) на
клепачите; субконюнктивални кръвоизливи (кръвоизливи под конюнктивата
на окото). Касае за травматично засягане на главата и дясното око с увреждане
на околните тъкани и наличие на кръвоизливи.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че в исковата молба молба не
се твърди в резултат на процесния инцидент ищецът да е претърпял травма на
поясния отдел на гръбначния стълб (контузия на поясен отдел). Подобно
твърдения няма и в молби от 08.03. и 26.03.2024 г., с които ищецът представя
медицински документи за продължаващо лечение на ищеца. Не е направено и
искане за изменение на ищцовата претенция чрез въвеждане на допълнителни
твърдения за засягане на здравето, които да бъдат взети предвид от съда при
определяне размера на дължимото обезщетение. Дори да се приеме, че
твърдения в този смисъл са надлежно въведени, отново не са събрани
доказателства, че болките в областта на кръста са именно по повод процесния
инцидент. Съобщаването им от свидетеля С. и вевеждането чрез амнестични
данни не е основание за некредитиране на двете приети съдебномедицински
експертизи, които еднопосочно установяват, че няма валидни медицински
изследвания непосредствено след травмата именно на тези оплаквания,
поради което евентуалното им наличие не може да се приеме, че е в пряка
причинно-следствена връзка с инцидента.
По възражението за съпричиняване.
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД ако увреденият е допринесъл
за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Съобразно
задължителните указания по тълкуване на цитираната разпоредба, дадени с
Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС, обезщетението за вреди
от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл
за тяхното настъпване. В случая е от значение наличието на причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и
на вина. В конкретния случай се установи от показанията свидетеля К., че
ищецът е ползвал предпазен колан, а нараняванията в областта на главата са
свързани с контакт с въздушна възглавница.
По претендираното обезщетение:
Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от
съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла
10
на тази разпоредба не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, претърпени медицински интервенции и необходим
възстановителен период, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., както и
произтичащите от това фактически и психологически последици за увредения
(Постановление N 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС). При определяне на
обезщетението съдът следва да съобрази и икономическите условия в
държавата в периода на настъпване на вредите, чиито обективен белег са и
определените от закона лимити на отговорност на застрахователя.
В конкретния случай съдът взема предвид характера и тежестта на
телесните увреждания: повърхностна контузия на главата, контузия на дясната
околоочна област с хематоми и множество охлузвания, както и отчетеното
въздействие на контузията на дясна очна ябълка: наличие на кръвен коагулум
в предната очна камера, временно намалена зрителна острота. Няма данни за
мозъчно сътресение. Тези увреждания са довели до временно разстройство на
здравето на ищеца, неопасно за живота. Липсват установени трайни
увреждания, налице са малки, едва забележими белези по лицето.
Увреждането е довело до първоначална обърканост, неадекватност,
окървавено лице, голям оток, временна невъзможност за виждане. Не е
предприемано оперативно лечение. Страхове да излиза и да пресича сам,
безсъние, тревожност относно възможна слепота, бълнуване. Не са
представени доказателства за болничен лист, издаден за конкретен период от
време при следване на препоръките при първоначалния преглед на ищеца. От
събраните гласни доказателства се установява преживян страх у ищеца да
излиза и да пресича сам, безсъние, тревожност относно възможна слепота,
бълнуване. Временно ищецът е ограничил социалните си контакти и за период
от около половин година след инцидента е отказвал да шофира. Съдът отчита
и икономическата обстановка в страната към датата на процесното ПТП –
780лв. минимална работна заплата, при съобразяване на лимитите на
застрахователно обезщетение. Като се вземат предвид тези обстоятелства,
съдът приема, че претендираното от ищеца обезщетение от 15000 лв. е
11
справедливо (подобно Определение № 50010/10.01.2023 г. по т.д. № 2258/2021
г. на ВКС, II т.о. при множество допълнителни увреди, предполагащи
оперативни интервенции).
Върху тази сума, на основание чл. 429 КЗ вр. чл. 496 КЗ, лихва е
дължима от считано от 14.07.2023 г. (Решение № 46/04.04.2024 г. по т.д. №
2274/2022 г. на ВКС, I т.о.).
По отговорността за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
държавна такса и разноски съобразно уважената част от иска (0,58%) в обща
размер 1 194,8 лв. Дължимото на основание чл. 38 ЗАдв. адвокатско
възнаграждение в полза на адв. О. е в размер на 1 900,08 лв. с ДДС.
Ищецът следва да заплати на ответника разноски съобразно
отхвърлената част от иска в размер на 231 лв. в това число депозит за
експертизи и юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* да заплати на А. Т. К.,
ЕГН **********, IBAN *********:
1. На основание чл. 432 (1) КЗ – сумата от 15000 лв., ведно със законната
лихва считано от 14.07.2023 г. до окончателното изплащане на дължимата
сума – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП
на 07.05.2023 г. по вина на водача на л.а. „Мерцедес“ с рег.№ *********, чиято
гражданска отговорност е застрахована от ответното дружество като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 26000 лв.;
2. На а основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата от 1194,80 лв. – държавна
такса и разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* да заплати на основание
чл. 38 ЗАдв. на адвокат В. В. О. от САК сумата от 1900,08 лв. – адвокатско
възнаграждение с ДДС за първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК А. Т. К., ЕГН
********** да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, сумата от 231
лв. – разноски и юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното
12
разглеждане на делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
13