Р Е Ш Е Н И Е № 260319
гр.Сливен, 15.12.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Сливенски районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично
заседание на десети декември през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при
секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа докладваното от районния съдия
гр.д.№ 1807 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл.240 ЗЗД, с цена на
иска 1 900 лв. - сума дадена в заем и невърната в срок.
Ищецът твърди, че ответника му
споделил, че бил финансово затруднен и го помолил за паричен заем в размер на
2 400 лв. Така на 20.12.2018г. около 18ч – 18:30ч двамата се срещнали в центъра на гр.Шивачево, където
сключили устен договор за заем, а ищецът предал на ответника сума в размер на
2400 лв.Последният се задължил да върне сумата
до 31.12.2019г. Срещата между двамата, договорките им, както и предаването
на парите били извършени в присъствието на трима техни общи познати. Няколко
пъти ищецът се опитвал да се срещне с ответника за да му върне парите, но не
успявал, а ответника не отговарял на обажданията му по телефона. При едно от
посещенията в дома на ответника, ищецът разговарял с неговата майка, а тя се
свързала с него по телефона и той предал, че ще върне заетата сума след Нова
година. Сочи, че на 08.01.2020г. отново посетил с. Оризаре и се срещнал с
ответника. Последният заявил, че в
момента не разполага с цялата сума от 2 400 лв. и му върнал само 100 лв. Обещал да върне
остатъка от 2300 лв. до дни. След няколко телефонни разговора, на 20.01.2019г.
ответника си изключил телефона и ищеца повече не е могъл да се свърже с него.
Иска се от съда осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер
на 1 900 лв., представляваща дадена в
заем парична сума, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на предявяване на иска 26.06.2020г. до окончателното изплащане.
Претендират се деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба не е постъпил.
Установява се от удостоверение за родствени връзки, издадено от
общ.Твърдица, че Събка Георгиева Николова е майка на ответника А.. Видно от
разписка от 11.08.2020г., на същата дата
майката на ответника предала на ищеца сума в размер на 400 лв.,
представляваща част от заета сума, цялата в размер на 2 400 лв. по договор
за заем със страни ищецът, като заемодател и ответникът, като заемател.
Отбелязано е в разписката, че оставащата дължима сума по заема е в размер на
1 900 лв.
В хода на процеса са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит
на двама свидетели.
Показанията на свидетелите Георгиев и Д. са идентични и установяват
сключването на устен договор за заем между страните в процеса през м.декември
2018г., както и предаването на заемната сума от 2400 лв. от ищеца на ответника.
Свидетелите установяват също така и поетото от заемателя задължение да върне
заетата парична сума след една година.
Изложената по-горе фактическа обстановка е несъмнена, тъй като се
установява от събраните по делото писмени доказателства и гласни
доказателствени средства, които съдът кредитира, като непротиворечиви и
неоспорени от страните.
Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на двамата разпитани
свидетели, тьй като са последователни, логически свързани, вътрешно
непротиворечиви и кореспондиращи както едни с други, така и с писмените
доказателства в процеса. Приетото за установено от фактическа страна, обуславя
следните правни изводи:
Предявеният осъдителен иск е допустим, а по същество и основателен.
Предявеният иск е за вземане, за което ищцецът твърди наличие на сключен
договор за паричен заем.
С договора за заем за потребление, уреден в чл.240 ЗЗД, заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят
се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество. Касае се за неформален, реален договор, т.е. сключва се с предаването
на вещта и има за предмет потребими вещи, индивидуализиращи се с предаването. При
този договор задълженията на заемателя се заключават във връщане на сумата
(когато предмет на договора са пари) или вещи от същия вид, количество и
качество (родово определена престация) в уговорения срок, а ако няма уговорка
за срок - до един месец след поканата.
В казуса, поставен за разглеждане безспорно се установи, чрез гласни
доказателствени средства /касае се за предаване на сума по-малка от 5 000 лв./,
че през м.декември 2018г.страните сключили устен договор за заем на парични
средства, ищецът предал на ответника лично сумата от 2 400 лв. Установи се
също така и задължението, поето от ответника да върне заетата сума след една
година, т.е. в края на 2019г.
Не се спори по делото /твърди се от ищеца/, че ответниа върнал веднъж
сума в размер на 100 лв., а се установи също така, че майката на ответника
заемател на 11.08.2020г. върнала на ищеца по договора за заем сума в размер на
400 лв. Така оставащото задължение на ответника по договора за заем с ищеца възлиза в размер на претендираната сума от 1900 лв.
По изложените аргументи съдът намира, че безспорно се доказа в процеса
сключен устен договор за заем на парични средства, предаването на заетата сума
и задължаването на ответника за връщане на заетата сума в срок.
Ето защо съдът следва да уважи изцяло предявеният иск в размер на 1 900 лв., представляваща незаплатен
остатък от дадена в заем и невърната в срок сума, цялата в размер на 2 400
лв. Върху сумата от 1 900 лв. следва да се начисли и законната лихва за
забава, считано от дата на подаване на исковата молба 26.06.2020г. до
окончателното изплащане, съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съобразно изхода на спора, ответникът дължи разноски на ищеца в размер на
500 лв., съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл.240 ЗЗД Г.П.А.,
ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на М.К.Д.,
ЕГН: ********** ***, сума в размер на 1 900
лв. /хиляда и деветстотин лева/ представляваща
незаплатен остатък от дадена в заем и невърната в срок сума, цялата в размер на
2 400 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.06.2020г.
до окончателното заплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД Г.П.А., ЕГН: ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на М.К.Д., ЕГН: ********** ***, сума
в размер на 500 лв. /петстотин лева/, деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: