Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

27.07.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

06.07.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Павлина Павлова

Прокурор

Василева

като разгледа докладваното от

Съдията

Адм.

дело номер

172

по описа за

2020

година.

Предявен е иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Постъпила е искова молба от Б.Н.Р. – А. ***, действаща чрез пълномощника си адв.Н.М., в която твърди, че с Наказателно постановление № 27-185-1/28.11.2018 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ - София, на основание чл. 86, ал. 1 във вр. с чл. 81, ал. 2, т. 1 и чл. 229, ал. 1 от Закона за здравето е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. Цитираното наказателно постановление било обжалвано и съответно отменено с влязло в сила Решение от 21.11.2019 г. по АНД № 661/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали. В производството пред районния съд жалбоподателят бил представляван от пълномощник по договор за правна защита и съдействие с договорено и заплатено в брой възнаграждение в размер на 360 лв.

Излага съображения, че в конкретния случай били налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предвид обстоятелството, че на Б.Н.Р. – А. били причинени имуществени вреди в размер на 360 лв., произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 661/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали. В тази връзка сочи Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по т.д. № 2/2016 г. на ОСС на I и II колегия на ВАС.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ - София,  да заплати на Б.Н.Р. – А. в размер на 360 лв., представляващи обезщетение за нанесени имуществени вреди, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение в производството по АНД № 661/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждането на деловодни разноски.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява. От пълномощника адв.Н.М. е постъпила молба, с която поддържа изцяло предявения иск по изложените в исковата молба съображения и моли за решение в този смисъл.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ - София не депозира писмен отговор на исковата молба. В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали, прокурор В. изразява становище, че предявеният иск е основателен и доказан по размер. Издаденото против ищеца наказателно постановление било отменено с влязло в сила решение на съда, поради което заплатените разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред районния съд се явявали имуществена вреда, която следвало да бъде заплатена от ответника.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените и приети по делото доказателства се установява, че с Наказателно постановление № 27-185-1/28.11.2018 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ - София, на основание чл. 86, ал. 1 във вр. с чл. 81, ал. 2, т. 1 и чл. 229, ал. 1 от Закона за здравето, на Б.Н.Р. – А. е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. В срока по чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, ищецът в настоящето производство, е депозирал жалба против цитираното наказателно постановление, поради което по описа на Районен съд - Кърджали е образувано АНД № 661/2019 г. С постановеното по делото Решение № 374/21.11.2019 г. съдът е отменил обжалваното НП № 27-185-1/28.11.2018 г. Решението не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила.

В производството пред районния съд Б.Н.Р. – А. е бил представлявана от пълномощник – адв.Н.М., осъществил процесуално представителство по делото, изразяващо в участие в открито съдебно заседание на 18.09.2019 г. пред районния съд. Видно от приложения в кориците на АНД № 661/2019 г. Договор за правна защита и съдействие сер. *** № *** от *** г./л. 141, стр. 2 от делото/, страните са договорили адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв., изцяло заплатено в брой от ищеца.

При така събраните доказателства и приетите за установени обстоятелства, съдът намира предявения иск за допустим и  доказан по основание и размер.

При проверката на допустимостта на иска, съдът счита, че са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи правото на ищеца да иска от съда да се произнесе по предявените претенции, с които е сезиран. Допустимостта на иска се извежда от наведените от ищеца обстоятелства в исковата молба, че е неблагоприятно засегнат от действието на частично отменено по съдебен ред, като незаконосъобразно, наказателно постановление, издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ - София. Искът е допустим за разглеждане в производството пред Административен съд – Кърджали, по реда на глава ХІ от АПК/чл. 203 и следв./, като предявен пред съда по постоянния адрес на ищеца.

Процесуалната легитимация на страните в исковото производство следва от изложените в исковата молба твърдения, относно наличието на претендираното право и доколкото в конкретния случай ищецът твърди, че настъпването на вредите, за които се претендира да бъдат обезщетение, е резултат именно от издаването на незаконосъобразното наказателно постановление, то искът е насочен срещу носителя на пасивната процесуална легитимация, а именно срещу Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ - София, която е юридическо лице на бюджетна издръжка - второстепенен разпоредител със седалище в гр.София, съгласно чл. 2 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ и по силата на § 18 от ПЗР на Закона за бюджета на Национална здравноосигурителна каса за 2019 г. е правоприемник на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ - София, поради което се явява пасивно легитимиран ответник в производството по аргумент от чл. 205 от АПК.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество, като се произнесе дали са налице кумулативните елементи от сложния фактически състав за ангажиране отговорността на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ - София, за имуществени вреди, причинени на ищеца Б.Н.Р. – А. ***. Носител на доказателствената тежест за установяване на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника, е ищецът, който следва да установи в процеса, при условията на пълно и главно доказване въведените с исковата молба фактически твърдения и обстоятелства, на които основава претенцията си.

За уважаването на иска по  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, следва да е налице отменен като незаконосъобразен административен акт и настъпили причинени вреди - щети или пропуснати ползи, които следва да се намират в причинно-следствена връзка с отменения незаконосъобразен акт. Отговорността по  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обективна, т.е. държавата отговаря за вредите, причинени от незаконосъобразни бездействия на нейни органи и длъжностни лица в качеството им на административни органи, при или по повод изпълнение на административна дейност, независимо дали длъжностното лице е действало виновно, като първото условие е актът да е в изпълнение на административна дейност.

В мотивите към т. 1 от ТП № 2/19.05.2015 год. на ВАС, съдът приема, че издаването на наказателни постановления и съответно налагането на административни наказания за извършени административни нарушения, е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност и в този смисъл същото представлява властнически акт, издаден от административен орган и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Независимо, че наказателното постановление не е административен акт по смисъла на нормата на чл. 21 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че те са издадени от административен орган и представляват властнически акт на органите на администрацията, въпреки че пораждат наказателноправни последици. Тяхното издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност, а административната дейност е изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности, е основна проява на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или бездействия, като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая не е спорно, че срещу ищеца е било съставено наказателно постановление, издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ - София,. което е отменено с влязло в сила съдебно решение, като незаконосъобразно, поради което е доказана първата от визираните по-горе предпоставки - отменен като незаконосъобразен административен акт – НП.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая е налице и втората от горецитираните предпоставки, а именно настъпилите за ищеца вреди да са в причинно-следствена връзка с отменения незаконосъобразен акт. В тази връзка по делото е безспорно, че в производството пред районния съд, приключило с влязло в сила Решение № 374/21.11.2019 г. по АНД № 661/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали, с което е отменено Наказателно постановление № 27-185-1/28.11.2018 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ - София, Б. Н. е била надлежно представлявана от адвокат, осъществил процесуално представителство по делото, за което ищецът заплатил възнаграждение в размер на 360 лв., при уговорено такова в размер на 360 лв. Тези обстоятелства се установяват по несъмнен начин от материалите по АНД № 661/2019 г. по описа на Районен съд гр.Кърджали – Протокол от открито съдебно заседание на 18.09.2019 г. и Договор за правна защита и съдействие № *** от *** г. Съгласно даденото разрешение с  Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 год. по Тълкувателно дело № 2/2016 год. на ОСС от I и II колегия на Върховният административен съд на Република България, при предявени пред административните съдилища искове по  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им, представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ.

По изложените съображения съдът намира за установено по делото, че налице пряка причинно-следствена връзка между изплатената сума за адвокатско възнаграждение от страна на ищеца и отмененото като незаконосъобразно Наказателно постановление № 27-185-1/28.11.2018 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ - София, с което на ищеца е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. Видно от съдържанието на приложеният договор за правна помощ и съдействие сер. *** № *** от *** год. и пълномощното към него от същата дата, безспорно са били изготвени за оказване на правна защита и съдействие в производството по АНД № 661/2019 год. по описа на Районен съд – Кърджали, с постановеното по което решение е отменено като незаконосъобразно, обжалваното наказателно постановление. Доколкото в договорът за правна защита и съдействие изрично е отразено/словесно и с цифри/, че е заплатена в брой сумата в размер на 360 лв., то доказано се явява и твърдението, че посочената сума е изплатена от Б.Н.Р. - А. в брой, при сключването на посочения договор.

Размерът на договореното възнаграждение по процесния договор за правна защита и съдействие е бил в съответствие с действащата към момента на сключването му редакция на чл. 18, ал. 2 от Наредба №1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като възнаграждението е с включен ДДС, поради което съдът намира, че размерът на исковата претенция е съразмерен с извършената правна защита и съдействие и фактическата и правна сложност на делото пред районния съд, респ. ще обезщети ищеца за действително понесените от него вреди от причиненото му от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. С други думи в конкретния случай претендираното обезщетение, произтича от заплатено адвокатско възнаграждение, което не  надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение.

За прецизност следва да се отбележи, че към датата на приключване на съдебното следствие пред районния съд – 16.10.2019 г. не са били в действие измененията в чл. 63 от ЗАНН/ДВ, бр. 94 от 2019 г./, предоставящи възможността за присъждане на разноски на страните от съда, пред който се обжалва наказателното постановление.

Съдът счита, че в случая не са налице основанията за приложението на чл. 5 от ЗОДОВ. Според настоящия съдебен състав в настоящия казус са неприложими хипотезите на визираната норма, която в ал. 1 предвижда отпадане на отговорността на държавата за вреди, ако увреждането е причинено по изключителна вина на пострадалия, и в ал. 2 регламентира намаляване на обезщетението, ако пострадалият е допринесъл за това. Липсват каквито и да са доказателства, от които да се изведе изводът, че в конкретния случай единствено пострадалият е виновен за настъпилия вредоносен резултат, респ. че поведението на пострадалия е единствен казуален фактор или, че поведението на пострадалия е в причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконното действие на държавния орган, респ. с поведението си да е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.

Предвид горното, съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и цена от 360 лв., се явява основателен и доказан по размер, поради което следва да бъде постановено решение, с което да бъде осъдена Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ - София,  да заплати на Б.Н.Р. – А. в размер на 360 лв., представляващи обезщетение за нанесени имуществени вреди, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение в производството по АНД № 661/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 27.05.2020 г. до окончателното й изплащане.

При този изход на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ в полза на ищеца следва да бъдат присъден и деловодни разноски в исковото производство в размер на 370 лв., от които 360 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и внесена държавна такса в размер на 10 лв. В конкретния случай заплатеното от ищеца възнаграждение за ангажирания адвокат в настоящето производство е с ДДС и е над минималния размер на определеното в релевантната редакция на  разпоредбата на чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но при липса на надлежно въведено от насрещната страна възражение за прекомерност, съдът не разполага с правомощията да присъди по-нисък размер на разноски, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение.

Предвид уважаването на иска в полза на ответника не се присъждат деловодни разноски.

Водим от горното и на основание чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 2, чл. 4 и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на Б.Н.Р. – А. ***, с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, главница в размер на 360 лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение за процесуална защита и съдействие в производството по АНД № 661/2019 год. по описа на Районен съд – Кърджали, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 27.05.2020 г. до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски в исковото производство в размер на 370 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, чрез Административен съд – Кърджали, в 14 - дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

                                                                              Председател: