№ 494
гр. Варна, 07.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100500820 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 25708/10.12.2021 г. от ИВ. АНГ. П., чрез адв. К.М., с
искане за изменение в частта за разноските на Решение № 1603/28.10.2021 г., постановено
по в. гр. дело № 820/2021 г. по описа на ВОС.
В молбата се излагат подробни доводи за дължимост на разноски в производството.
Твърди се, че молителят е заплатил депозит за СТЕ по делото, която е била необходима за
защитата му срещу въззивницата и подадената от нея въззивна жалба. Иска се също
репариране на адвокатско възнаграждение за подаване на отговор по въззивната жалба и
процесуална защита по същата, като се съобрази, че жалбата на А.Д. е оставена почти изцяло
без уважение. Моли да му се присъдят в претендирания размер.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор с вх. № 964/14.01.2022 г. от АТ.
АЛ. Д., в които се изразява становище за неоснователност на молбата.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е депозирана в
законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:
Производството пред ВОС е инициирано по въззивни жалби срещу решение №
26070/15.10.2020г., поправено с решение № 260266/01.02.2021г., постановени по гр.д. №
18210/2019г. по описа на ВРС и частни жалби срещу постановените по същото дело
определения № 263543/19.11.2020г. и № 264417/10.12.2020г., както следва : 1.Въззивна
жалба вх. № 28299/19.11.2020г. подадена от АТ. АЛ. Д. срещу решението, в частите, с които
са отхвърлени исковете с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС и чл.57, ал.2 СК за периода
03.03.2018г.-03.11.2019г. в размер на 19 000лв. Решението се обжалва и в частта относно
определената наемна цена за разликата от присъдените 125лв. до предявения размер от
200лв. месечно. Решението се оспорва и в частите, с които е отхвърлен предявения иск за
разликата над присъдените 2284лв. за периода 03.04.2018г.-03.11.2019г., като погасена чрез
прихващане с дължими от ищцата суми и суми за разноски, поради недължимост на сумите,
с които е извършено прихващане.; 2. А.Д. е депозирала и частни жалби: вх.
№289775/16.12.2020г. срещу определението, с което е изменено постановеното по делото
решение в частта за разноските и жалбоподателката е осъдена да заплати допълнително
разноски в размер на 81,40лв., ; вх.№292138/29.12.2020г. срещу определението, с което е
отхвърлена молбата по чл.248 ГПК, подадена от А.Д.. Жалбоподателката счита, че същите
са неправилни и незаконосъобразни.; 3. Въззивна жалба от ИВ. АНГ. П. срещу
1
постановеното по делото решение № 260266/01.02.2021г., с което е допуснато поправка на
очевидна фактическа грешка в първоначалното решение, с наведени оплаквания за
неправилност поради съществени процесуални нарушения и необоснованост.
Съставът на ВОС се е произнесъл с Решение № 1603/28.10.2021 г., с което: ОТМЕНЯ
решение № 26070/15.10.2020г., поправено с решение № 260266/01.02.2021г., постановени по
гр.д. № 18210/2019г. по описа на ВРС, в частта, с която е отхвърлен предявеният от АТ. АЛ.
Д., ЕГН ********** срещу ИВ. АНГ. П., ЕГН ********** иск с правно основание чл.31, ал.2
ЗС за заплащане на сумата от 2284лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване
на ½ ид.ч. от съсобствено семейно жилище, представляващо втори етаж от къща, находяща
се в гр.Варна, кв. Галата, ул.“Крайбрежна“ №51, състоящо се от :антре с площ от 11 кв.м.,
хол с площ 22,5 кв.м., спалня 20,5 кв.м., спалня-14,5 кв.м., кухня-11,8 кв.м., баня-тоалет-3,
9кв.м., килер1,7 кв.м., салон 14,1 кв.м. и ½ ид.ч. от изба, заключена в северната част на
сградата с площ от 17 кв.м, след прекратяване на брака с развод с решение гр.д. №
769/2015г. на ВРС,което е предоставено за ползване на И.П. с решение по в.гр.д. №
2056/2016г. по описа на ВОС за периода 03.04.2018г. до 03.11.2019г., като погасен чрез
прихващане с насрещни вземания на И.П., предявени по реда на чл.298, ал.4 ГПК в общ
размер на 2284лв., от които 1826,50лв.- съдебни разноски; 102,42лв. местни данъци и такси
за 215г. и 2016г. и 355,08лв. част от платено възнаграждение за престой, медицинско
обслужване и разноски за консумативи по договор от 22.02.2019г., като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от АТ. АЛ. Д., ЕГН ********** срещу ИВ. АНГ. П., ЕГН
********** иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС за заплащане на сумата от 2384,50лв
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на ½ ид.ч. от съсобствено семейно
жилище, представляващо втори етаж от къща, находяща се в гр.Варна, кв. Галата,
ул.“Крайбрежна“ №51, състоящо се от :антре с площ от 11 кв.м., хол с площ 22,5 кв.м.,
спалня 20,5 кв.м., спалня-14,5 кв.м., кухня-11,8 кв.м., баня-тоалет-3, 9кв.м., килер1,7 кв.м.,
салон 14,1 кв.м. и ½ ид.ч. от изба, заключена в северната част на сградата с площ от 17 кв.м,,
което, след прекратяване на брака с развод с решение гр.д. № 769/2015г. на ВРС, е
предоставено за ползване на И.П. с решение по в.гр.д. № 2056/2016г. по описа на ВОС за
периода 03.04.2018г. до 03.11.2019г., като погасен чрез прихващане с насрещни вземания на
И.П., предявени по реда на чл.298, ал.4 ГПК в общ размер на 2384,50лв., от които
1826,50лв.- съдебно деловодни разноски, присъдени с решения по гр.д. № 7695/2015г. на
ВРС и гр.д. № 2056/2016г. на ВОС, 102,42лв., представляващи начислени по партида и
дължими от А.Д. и заплатени от И.П. местни данъци и такси за семейното жилище за 2015г.
и 2016г. и сумата от 455,58лв., представляваща част от заплатено възнаграждение за
престой, медицински обслужване и разноски за консумативи в хоспис на А.Д. за периода от
22.02.2019г. – 24.03.2019г., по договор от 22.02.2019г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 26070/15.10.2020г., поправено с решение
№260266/01.02.2021г., постановени по гр.д. № 18210/2019г. по описа на ВРС, в останалите
обжалвани части.
Отговорността на страните за разноски се разпределя в съответствие с правилата на
чл. 78 ГПК, които се прилагат съответно в производството пред въззивния съд. Когато
решението на първоинстанционния съд е обжалвано и от двете страни, всяка от страните
има право да бъде възмездена за разноските, които е направила по повод на собствената си
въззивна жалба - в случай на уважаването й от въззивния съд, и/или по повод въззивната
жалба на насрещната страна - в случай, че тази жалба бъде счетена за неоснователна от
въззивния съд. Ако въззивният съд потвърди първоинстанционното решение в обжалваните
от двете страни части, всяка от страните има право на разноски само за защитата срещу
жалбата на насрещната страна, не и на разноските, които е направила във връзка със
собствената си жалба /платена държавна такса за въззивно обжалване, адвокатско
възнаграждение и др./.
По делото, пред ВОС, на датата, на която е проведено последното съдебно заседание,
молителят е представил списък с разноски, в който са вписани претендираните в молбата по
чл. 248 от ГПК – адвокатско възнаграждение и депозит за СТЕ. Към списъка е представен
договор за правна помощ и съдействие, съгласно който страната е договорила правна услуга
изготвяне и подаване на отговор по въззивна жалба, и процесуално представителство пред
въззивния съд. От приложена разписка е видно, че И.П. е платил цялата сума по договора на
адвоката по делото.
2
Пред ВОС са назначени две СТЕ – първата служебно от съда, по повод наведените от
въззивницата основания за неправилност, а втората по искане на въззиваемия. Последната
СТЕ е тази, на която съдебният състав е кредитирал доверие и се е позовал, за да определи
обезщетението по иска на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС. Тъй като решението на първа
инстанция в частта, с която се е произнесъл по иска на основание чл. 31, ал. 2 от ГПК се
обжалва от А.Д., то доказването, проведено със СТЕ ползва защитата на И.П. срещу нейната
въззивна жалба. Доказателство за внесен депозит за СТЕ, в размер на 300 лв. е представено с
молба № 8994/13.05.2021 г. по делото.
В мотивите към решението, ВОС се е произнесъл по въпроса за сторените разноски,
като е постановил, че с оглед изхода от спора разноските остават в тежест на страните, така
както са ги направили. Решаващият съд, обаче не е съобразил, че при така установените
разноски, направени от молителя в защита от въззивната жалба на А.Д. и изхода на делото,
при който жалбата е частично основателна, на И.П. се следват разноски в размер на
1233,46 лева, по правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК.
С оглед изложеното, настоящият състав на ВОС намира, че е налице основание за
изменение на решението в частта за разноските.
Молбата по чл. 248 от ГПК е основателна и следва да бъде уважена.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 1603/28.10.2021 г.,
постановено по в. гр. дело № 820/2021 г. по описа на ВОС, в частта му относно разноските,
като:
ОСЪЖДА АТ. АЛ. Д. с ЕГН **********, от гр. Варна, кв. „Галата“, ул.
„Крайбрежна“ №51, да заплати на ИВ. АНГ. П., с ЕГН **********, от гр. Варна, кв.
„Галата“, ул. „Крайбрежна“ №51, сума в размер на 1233,46 лв. (хиляда двеста тридесет и
три лева и четиридесет и шест ст.), представляваща сторени разноски по в. гр. дело №
820/2021 г. по описа на ВОС, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен
съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3