№ 61
гр. Търговище, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. И.А
Членове:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Въззивно
гражданско дело № 20213500500251 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството по в.гр.д.№251/2021г. по описа на Окръжен съд-
Търговище е образувано по въззивна жалба на ответника Главна дирекция
„Противопожарна безопасност и защита на населението“ на МВР, чрез
процесуалния си представител юрк. С.П. против решение № 66/02.07.2021г.,
постановено по гр.д. № 918/2019 г. на Районен съд - Попово, с което са
уважени предявените искове от К.И. на основание чл. 187, ал. 5 ЗМВР за
заплащане на сумата от 1302,07 лв., представляваща брутния размер на
неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд от 195 часа за
периода 22.10.2016 г. – 08.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване
при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установено за поднвеното отчитане на работното време, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 23.10.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 184.29 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата от 1302,07 лв. за периода от датата, следваща падежа на
всяко дължимо плащане до 22.10.2019 г. Ответникът е осъден с решението да
заплати на ищеца и сумата от 350 лв., представляваща направени разноски по
делото за заплатено адвокатско възнаграждение и да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Попово сумата от
59,45 лв. – държавна такса върху уважените размери на предявените искове и
1
сумата от 200 лв. – изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещото
лице по допуснатата съдебносчетоводна експертиза. С доводи за
неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение,
въззивникът моли за отмяна на решението и постановяването на друго, с
което исковете да бъдат изцяло отхвърлени. Претендира разноски и прави
възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна
адвокатско възнаграждение и моли същото да се намали до минималния
размер съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Писмен отговор по реда и в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемата
страна не е постъпил.
С Определение № 214/04.11.2021 г. производството по настоящото дело
бе спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 631, ал. 1 и чл. 633
ГПК, до приключване на производството по дело № C-262/20 на Съда на
Европейския съюз по отправено преюдициално запитване до СЕС на
основание чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз за
тълкуване на Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време
и съответствието им с националното законодателство.
С Определение № 99/31.03.2022 г. производството по настоящото дело
бе възобновено на основание чл. 230, ал. 1 ГПК, поради отпадане на пречките,
налагащи спиране на производството – постановяването на Решение от
24.02.2022 г. по дело № C-262/20 г. на Съда на Европейския съюз.
В съдебно заседание въззивникът не се явява и не изпраща
представител. Въззивникът е подал молба, с която поддържа подадената от
него въззивна жалба. Сочи също, че според решението на СЕС в полза на
работниците от публичния сектор като полицаи и пожарникари, следва да се
предвидени други мерки за защита под формата на продължителност на
работното време, заплащане обезщетения, придобивки, с които се компенсира
особената тежест на полагания труд. Такива компенсаторни механизми
според въззивника са предвидени в ЗМВР, като правото на пенсиониране при
условията на първа категория труд, допълнително възнаграждение за
прослужено време ( чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР), по-голям размер на основния
платен годишен отпуск (чл. 189, ал. 1 ЗМВР), обезщетения за неизползван
платен годишен отпуск (чл. 234, ал.1 ЗМВР), обезщетения за прекратяване на
служебното правоотношение (чл. 234, ал. 1 ЗМВР), по-благоприятен режим на
заплащане на извънредния труд по неговата продължителност – до 280 часа
за година по чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР, допълнително възнаграждение за
изпълнение на специфични дейности и работа при специфични условия на
труд, безплатна храна и ободряващи напитки при полагане на труд от 22.00
до 06.00 часа, застраховане на служителите, осигуряване на непрекъсната
междудневна и междуседмична почивка при полагане на труд от 24 часови
дежурства и други. Въззивникът твърди също, че според решението на СЕС
2
чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права на Европейският съюз допускат
определената в законодателството нормална продължителност на нощният
труд от седем часа за работниците от частният сектор да не се прилага за
работниците от публичния сектор, включително за полицаите и
пожарникарите при спазване на целите на закона.
Въззиваемият в съдебно заседание не се явява и не изпраща
представител. С подадената писмена защита чрез адв. В.М. въззиваемият КР.
Н. ИВ. оспорва въззивната жалба и моли първоинстанционното решение да
бъде потвърдено. Излага доводи, според които при постановяването на своето
решение въззивният съд следва да съобрази решението на СЕС по дело № C-
262/20 г. Според възиваемия след като няма изрична норма, която да урежда
по ясен и недвусмислен начин наличието на „обективен и разумен критерий“,
който да посочва допустимата от закона цел и съразмерността на тази цел към
този критерий следва, че не може да се прилага разликата в третирането по
отношение на продължителността на нощния труд на полицаи и пожарникари
– отнесена към тази за работниците от частния сектор.
Съдът, след като констатира, че въззивната жалба е подадена в срок и е
допустима, провери изложените в нея оплаквания, обсъди представените
доказателства и констатира следното:
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
Няма спор между страните, а и от приложената по делото кадрова
справка за ищеца КР. Н. ИВ. с рег. № 1296р-2234/25.11.2019 г., издадена от
РДПБЗН – Търговище, се установява, че през периода 22.10.2016 г. –
08.09.2019 г. въззиваемият е заемал младши изпълнителска длъжност „Водач
на специализиран автомобил I степен“ в Районна служба „Пожарна
безопасност и защита на населението“ – Попово към Регионална дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ – Търговище при Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР. Същият е с
прекратено служебно правоотношение, считано от 09.09.2019 г.
Няма спор и по въпроса, че предвид характера на дейността , която
осъществява, през процесния период въззиваемият е полагал труд на смени,
съобразно утвърдени графици, при сумирано изчисляване на работното време
на тримесечен период.
От допуснатата и изслушана съдебносчетоводна експертиза, изготвена
от в.л. Елена Банкова Василева от гр. Търговище, изготвено на база
събраните по делото писмени доказателства – платежни бележки, протоколи,
графици, заповеди и кадрова справки, се установява, че за периода 22.10.2016
г. – 08.09.2019 г. К.И. е положил общо 1392 часа нощен труд. В процесния
период нощният труд не е преобразуван към дневен труд при сумирано
изчисляване на работното време. Преизчислен с коефициент 1,143,
положеният от въззиваемия нощен труд е в размер от 1587 часа.
За периода 22.10.2016 г. – 08.09.2019 г. часовете, положен извънреден
труд, които не са заплатени на К.И., са в размер от 195 часа.
3
Според вещото лице, въззиваемият следва да бъде компенсиран за всеки
извънреден час с часова ставка, различна за всеки отделен месец, защото се
пресмята, като основното му месечно възнаграждение се раздели
последователно на броя работни дни през съответния месец и на 8 часа.
Брутният размер на неизплатеното на К.И. допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за процесния период е 1302,07 лева, а
обезщетението за забава върху главницата за периода от датата, следваща
падежа на задължението за плащане на всеки от тримесечните периоди до
22.10.2019 г., е в размер на 184,29 лева.
В констативно-съобразителната част на заключението е посочено, че
преглеждайки протоколите за положен труд от държавни служители,
работещи на смени, приложени по делото, вещото лице е установило, че те са
изготвени по методиката, описана в чл. 26 от Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г., като общият брой на отработените часове по график е
сравняван с нормата работни часове за отчетния период, получена като броят
работни дни за месеца е умножаван по 8. Получените часове над тази норма
са отчитани като положен труд извън работното време.
Съобразявайки се с приложените по делото платежни бележки по
месечните ведомости за работна заплата, вещото лице е установило, че
начисленото допълнително възнаграждение за положен нощен труд на ищеца
е пресметнато, като отработените и отчетените часове нощен труд за
съответния месец, са умножени по 0,25 лева. В процесния период няма
преобразуване на нощен труд към дневен труд при отчитане на сумираното
работно време.
Заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана
съдебносчетоводна експертиза, е прието и приложено по делото, като
обективно и компетентно изготвено, във връзка с което и съдът го кредитира
изцяло.
При така описаната фактическа обстановка, съдът намира за установено
от правна страна следното:
При така установеното от фактическа страна районният съд е приел, че
положеният от ищеца нощен труд за процесния период, е следвало да бъде
приравнен на дневен с коефициент 1,143 и съответно, да бъде допълнително
заплатен на ищеца. Решаващият съд е приел за доказани по основание и
размер предявените обективно съединени искове.
Настоящият състав на съда споделя направения извод от
първоинстанционния съд по следните съображения:
Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение
и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за
извънреден труд - чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Съгласно чл. 187, ал. 1 от
ЗВМР през процесния период нормалната продължителност на работното
4
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично
при 5-дневна работна седмица. Работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени сумирано за тримесечен период - чл. 187, ал. 3, изр. 1 от ЗМВР. При
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00
часа и 6,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа
за всеки 24-часов период - чл. 187, ал. 3, изр. 3 от ЗМВР. Работата извън
работното време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за
служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение - чл. 187, ал. 5, т. 2 във вр. с, ал. 6
от ЗМВР. Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР предвижда, че държавните
служители, които полагат труд за времето между 22,00 часа и 6,00 часа, се
ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.
Съгласно чл. 179, ал. 1 от ЗМВР на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през
нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официалните празници и за
времето на разположение. В, ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че
условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1
се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер
- с негова заповед. През процесния период е действала Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г., в чл. 3, ал. 3 от която е предвидено, че за държавните
служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00
часа и 6,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа
за всеки 24-часов период. В същата наредба е предвиден и редът за
отчитането на отработеното време между 22,00 часа и 06,00 часа с изготвяне
на протокол и лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на
отчитане на броя отработени часове, но липсва изрична разпоредба,
предвиждаща преобразуване на часовете положен нощен труд в дневни, за
разлика от действалата до 31.03.2015 г. Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г.,
която в чл. 31, ал. 2 е регламентирала, че при сумирано отчитане на
отработеното време, общият брой часове положен нощен труд между 22,00
часа и 06,00 часа за отчетния период се умножава по 0,143. С оглед на това и
настоящият състав на съда намира, че е налице непълнота в ЗМВР и
специалните актове по приложението му, поради липсата на предвиден
механизъм за преизчисляване на нощния труд в дневен при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в
МВР. Тази непълнота следва да бъде преодоляна по предвидения в чл. 46, ал.
2 от ЗНА ред, чрез прилагане на разпоредби, отнасящи се до подобни случаи,
каквато е разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, съгласно която при сумирано
изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
5
работното време.
Допълнителен аргумент в подкрепа на направения извод е разпоредбата
на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР, съгласно която държавните служители, които
полагат труд за времето между 22,00ч. и 06,00 ч., се ползват със специалната
закрила по КТ, като това препращане също предпоставя извод за субсидиарно
прилагане на регламента в НСОРЗ за превръщане на нощните часове в
дневни. Това е така, защото НСОРЗ е подзаконов нормативен акт, приет от с
Постановление на Министерски съвет, съгласно изричната законова
делегация, предвидена в чл. 261 КТ и пар. 2 от Заключителните разпоредби на
НСОРЗ. При принципно утвърдения режим на работа през деня логично се
явява съотнасянето на положения нощен труд при специфичната организация
на 8-, 12- и 24-часови дежурства към дневния, посредством нормативно
установеното съотношение в нормата продължителност при различните
условия.
Разпоредбата на чл. 67, ал. 3 ЗДСл също препраща към общата уредба в
трудовото законодателство, като предвижда, че минималните и максималните
размери на основните заплати по нива и степени за държавните служители,
размерите на допълнителните възнаграждения по, чл. 67, ал. 7, т. 1 – 5 ЗДСл,
както и редът за получаването им, се определят с наредба на Министерския
съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство. В конкретната хипотеза се касае за специална закрила на
нощния труд по КТ, поради което общите правила следва да намерят
приложение във всички случаи и по отношение на държавните служители. И
тъй като размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-
ниски от определените в трудовото законодателство и при липса на изрична
уредба в наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, то следва
да намери приложение Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата.
Приетото по-горе не противоречи на постановеното решение от СЕС от
24.02.2022 г. по дело С-262/20, според което чл. 8 и чл. 12, б. а от Директива
2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година
относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се
тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба,
която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд на
работниците в публичния сектор като полицаите и пожарникарите, е по-
кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня.
При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за
защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира
особената тежест на полагания от тях нощен труд.
В разглеждания случай не би могло да се приеме, че в ЗМВР са
предвидени мерки за защита, които да компенсират особената тежест на
нощния труд, при положение че липсва изрична регламентация за
6
възможността същият да бъде възмезден. В специалния закон има редица
разпоредби, предвиждащи заплащането на: допълнително възнаграждение за
прослужено време - чл. 178, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, обезщетения за неизползван
платен годишен отпуск - чл. 189, ал. 1 от същия закон, обезщетения за
прекратяване на служебното правоотношение - чл. 234, ал. 1, предвиден е по-
благоприятен режим за заплащане на извънредния труд съобразно неговата
продължителност - чл. 187, ал. 5, 6 и 7, право на почивки през работния ден,
междудневна почивка, междуседмична почивка и почивка в празнични дни -
чл. 187, ал. 10 и др., но същите нямат характер на обезщетение и не
осигуряват допълнителна защита във връзка с полагането на нощен труд по
см. на Директивата и на цитираното решение на СЕС. Тези придобивки
ползват всички служители на МВР, а не само полагащите нощен труд и не се
предоставят съобразно продължителността на труда през нощта само на тази
категория служители.
С решението на СЕС от 24.02.2022 г. по дело С-262/20 е прието също,
че членове 20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз
трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в
законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния
труд от седем часа за работниците от частния сектор, да не се прилага за
работниците от публичния сектор, включително за полицаите и
пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основана на обективен и
разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съразмерна на тази цел. В т. 75 от решението е взето
предвид, че съгласно чл. 187, ал. 1 и 3 от ЗМВР нормалната продължителност
на труда през деня и през нощта е еднаква и затова съотношението между
нормалната продължителност на труда през деня и тази през нощта е 1 и не
налага преобразуване. Подобен аргумент според СЕС видимо не отразява
допустима от закона цел, годна да обоснове разглежданата в главното
производство разлика в третирането. От друга страна запазването на подобен
механизъм за преобразуване би изисквало значителни допълнителни
финансови средства - т. 77. Подобен аргумент обаче не може да се приеме.
Всъщност правото на Съюза наистина не е пречка за държавите членки да
вземат предвид бюджетни съображения, успоредно със съображения от
политически, социален или демографски порядък и да въздействат върху
естеството или обхвата на мерките, които смятат да приемат, но такива
съображения не могат сами по себе си да представляват цел от общ интерес -
т. 78. В следващата т. 79 е обосновано, че ако не се основава на такъв
обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която
разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по
отношение на различни категории работници, намиращи се в сходно
положение, би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв
случай националният съд да тълкува националното право във възможно най-
голяма степен, с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на
първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи
7
признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната
ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо
на преследваната с нея цел (в този смисъл Решение от 6 октомври 2021 г.,
Sumal, С-882/19, EU:С:2021:800, т. 71 и цитираната там съдебна практика ).
В контекста на изложеното от СЕС и в разглеждания случай с оглед
данните по конкретното дело настоящата инстанция намира, че липсва
разумен и обективен критерий, поставен от законодателя и допустима цел,
която да оправдае по-неблагоприятни условия за полагания нощен труд от
работниците от публичния сектор - полицаи и пожарникари, а напротив
изрично в чл. 179, ал. 1 от ЗМВР е предвидено, че на държавните служители
се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от
22,00 до 6,00 ч. и в КТ е предвидена специална закрила на нощния труд.
Подобен подход на законодателя е напълно оправдан, при положение че
нощният труд се полага през време, което поначало е необходимо за сън и
възстановяване, води до повишаване на психическото натоварване, до
нарушаване ритъма на жизнената дейност на човешкия организъм,
претоварване и преумора, поради което няма основание да не се прилагат
компенсаторни механизми за допълнителна защита на този труд.
По изложените съображения решението на районния съд е правилно и
следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба се явява неоснователна,
поради което следва да се остави без уважение.
При този изход на спора право на разноски се поражда за въззиваемата
страна, която се е защитавала по изцяло неоснователна въззивна жалба.
Съгласно представения списък сторените разноски от въззиваемия К.И.
възлизат на 980 лева, които представляват заплатеното адвокатско
възнаграждение на адв. В.М.. Въззивникът Главна дирекция
„Противопожарна безопасност и защита на населението“ на МВР във
въззивната жалба, а и в своя молба от 13.05.2022 г. прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 9,
ал. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ минималния размер на адвокатското
възнаграждение по дела с материален интерес като настоящия възлиза на 334
лева. В конкретния случай, съобразявайки размера на претендираните суми,
вида и количеството на извършената дейност, съдът приема, че така
претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно и следва да бъде
присъдено такова в по-нисък размер. Поради това на въззиваемия К.И. следва
да бъде присъдена сумата от 350 лева, представляваща сторените разноски за
адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Водим от горното, съдът, на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 66/02.07.2021г., постановено по гр.д. №
918/2019 г. на Районен съд - Попово, с коeто е осъдена Главна дирекция
8
„Пожарна безопасност и защита на населението“ към Министерство на
вътрешните работи – гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А, представлявана от
директора на ГД „ПБЗН“ – МВР, да заплати на КР. Н. ИВ., ЕГН **********, с
адрес: гр. Попово, обл. Търговище, ул. „М.“ № 1, ет. 4, ап. 10, сумата от
1302,07 лв., представляваща брутния размер на неизплатено възнаграждение
за положен извънреден труд от 195 часа за периода 22.10.2016 г. – 08.09.2019
г., получен в резултат на преизчисляване при превръщане на нощните часове
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установено за
поднвеното отчитане на работното време, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 23.10.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 184,29 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата от 1302,07 лева за периода от датата, следваща
падежа на всяко дължимо плащане до 22.10.2019 г.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ към Министерство на вътрешните работи – гр. София, ул.
„Пиротска“ № 171А, представлявана от директора на ГД „ПБЗН“ – МВР, да
заплати на КР. Н. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр. Попово, обл. Търговище,
ул. „М.“ № 1, ет. 4, ап. 10, сумата от 350 /триста и петдесет/ лева, на
основание чл. 78, ал. 3 и 5 ГПК, във вр. с чл. 9, ал. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9