Решение по адм. дело №2645/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба от „М. Пловдив“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район „Младост“, бул. „Република“ № 15- сграда на Медицински център „Младост Варна“, като собственик на аптека „Марешки Пазарджик 2“, против Заповед № 13/РД-25ЗС-164/04.09.2025г. на директора на РЗОК -Пазарджик, с която на дружеството е наложена санкция в размер на 3 000.00 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 16, ал. 2 от Договор № 131384/17.01.2025г., сключен между „М. Пловдив“ ЕООД и Националната здравноосигурителна каса.

В жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на оспорената заповед. Твърди се, че липсват доказателства аптеката да не е отпускала през цялото си работно време ЛП, МИ и ДХСМЦ, заплащани напълно или частично от НЗОК/ РЗОК. Привеждат се доводи, че временното отсъствие на магистър-фармацевт от обекта не води до извод за наличие на претендираното нарушение, доколкото е имало възможност съответно лице да се яви незабавно при необходимост. Изтъква се, че не е установен конкретен случай на отказ на даден пациент да бъде отпуснат продукт, заплащан от НЗОК по подобна причина, както и че още по време на проверката в аптеката е пристигнал магистър-фармацевт. По съображения, че е недопустимо административната отговорност на дружеството да бъде ангажирана посредством разширително тълкуване на дадени обстоятелства и на основата на предположения, се прави искане за отмяна на оспорената заповед, поради противоречието й с материалния закон и процесуалните правила.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от адв.Н. Н., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира присъждане на разноски и представя писмени бележки, в които привежда допълнителни аргументи в подкрепа на позицията си.

Ответникът – директор на РЗОК гр. Пазарджик, не се явява и не се представлява. Депозира писмени бележки чрез упълномощен представител, в които изразява становище за неоснователност на жалбата, по подробно изложени съображения. Поддържа, че обжалваната заповед е издадена в съответствие с административно-производствените правила и с материалноправната уредба. Счита вмененото на дружеството нарушение за установено по несъмнен начин и прави искане за отхвърляне на депозираната жалба.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Предмет на обжалване е Заповед № 13/РД-25ЗС-164/04.09.2025г. на директора на РЗОК -Пазарджик, с която на дружеството-жалбоподател е наложена санкция в размер на 3 000.00 лева за нарушение на чл. 16, ал. 2 от Договор № 131384/17.01.2025г., сключен между последното и Националната здравноосигурителна каса. Основание за налагане на санкцията е констатацията, че при извършена проверка на 15.08.2025г. в 16,52ч. в стопанисваната от дружеството аптека не присъства магистър-фармацевт от персонала на обекта.

Обжалваната заповед е издадена е издадена в производство, образувано въз основа на Заповед № 13/РД-24-469/14.08.2025 г. на директора на РЗОК – Пазарджик, с която е възложено извършването на пълна, планова, самостоятелна проверка на аптека „Марешки Пазарджик-2”, със задача- проверка по изпълнение на Договор №131384/17.01.2025г. Последният представлява договор за отпускане и заплащане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК, сключен на 17.01.2025г. между Националната здравноосигурителна каса, представлявана от директора на Районна здравноосигурителна каса – Пазарджик, като възложител, и „М. Пловдив“ ЕООД- гр. Варна, като изпълнител. Със заповедта са определени срок за извършване на проверката и проверяващи лица. Заповедта е връчена на представител на лечебното заведение на 15.08.2025 г.

Проверката е завършила с Констативен протокол за извършване на контрол върху изпълнението на договорите, сключени с аптеки № 13/РД-24-469-1/19.08.2025 г. В протокола са отразени установените факти, относими към нарушението, а именно: на датата на проверката за времето от 16,52ч. до 17,15ч. в аптеката не е присъствал магистър-фармацевт. Това е квалифицирано като нарушение на чл.16, ал.2 от Договор №131384/17.01.2025г. за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК.

На 04.09.2025 г. е издадена обжалваната заповед. Същата е връчена на дружеството на 09.09.2025 г., което на 17.09.2025г. е депозирало жалба срещу нея пред Административен съд-Варна.

От страна на ответника е представена в цялост административната преписка по издаването на оспорената заповед, в която се съдържат цитираните заповеди и констативен протокол. Приложено е и писмено сведение от магистър-фармацевт М. Н. Г., в която същата е удостоверила, че е напуснала по лични причини работното си място за времето от 16,30ч. до 17,15ч. на 15.08.2025г.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 40 от сключения на основание чл. 45, ал. 17 от ЗЗО и чл. 7, ал. 1, чл. 16, ал. 1 и чл. 19б от Наредба № 10 от 2009 г. за условията, реда, механизма и критериите за заплащане от НЗОК на лекарствени продукти, медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, от жалбоподателя, като изпълнител, Договор № 131384/17.01.2025г., с РЗОК – Пазарджик, санкциите подлежат на съдебно обжалване по реда на АПК. Поради това и с оглед нормата на чл. 76, ал. 5 ЗЗО, заповедта на директора на РЗОК по чл. 39, ал. 1 от договора, с която е наложена процесната санкция, се явява годен за оспорване акт. Жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК, подадена е от легитимирано лице – адресат на акта, в 14-дневния срок за оспорване по чл. 149, ал. 1 АПК, считано от получаването на заповедта от оспорващия на 09.09.2025 г. (видно от приложената служебна бележка, издадена от „Български пощи” ЕАД), поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:

С оглед установените факти и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК съдът констатира следното:

Разпоредбата на чл. 74, ал. 5 от ЗЗО възлага на директора на РЗОК налагането на санкции за установени в хода на контрол по чл. 72, ал.9, вр. ал. 2 от ЗЗО нарушения при изпълнение на договорите с НЗОК. Следователно обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при упражняване на предоставените му съгласно цитираната разпоредба правомощия. В случая лицето – обект на проверката не е направило възражение по чл.38, ал.1 от Договора относно констатациите при проверката, при което правилно спорът не е отнесен до арбитражна комисия.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден в изискуемата писмена форма и съдържа всички необходими реквизити, съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК, в т. ч. изложение на фактическите и правните основания за наложената санкция. С това нормативните изисквания за формата на административния акт са спазени и обжалваната заповед се явява валиден акт, който позволява осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност.

По отношение приложението на материалния закон, съдът съобрази следното:

С клаузата по чл. 1 на сключения договор жалбоподателят, в качеството си на изпълнител, е поел задължението, чрез посочената в договора аптека, да отпуска лекарствени продукти (ЛП), медицински изделия (МИ) и диетични храни за специални медицински цели (ДХСМЦ) - предмет на договора, при спазване на относимите нормативни изисквания, а съгласно чл. 2, ал. 1 от договора, изпълнителят, чрез посочената аптека, се е задължил да отпуска ЛП, включени в Позитивния лекарствен списък по чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛПХМ (приложение № 1 на ПЛС) и съответно в Списъка с лекарствени продукти, които НЗОК заплаща напълно или частично по реда на Наредба № 10, за домашно лечение на здравноосигурените лица (ЗОЛ) на територията на страната - публикуван на интернет страницата на НЗОК (Списък с лекарствени продукти).

В чл. 16, ал. 2 от Договора е предвидено задължение през цялото работно време на аптеката да се отпускат ЛП, МИ и ДХСМЦ, заплащани напълно или частично от НЗОК.

Сключеният между страните в настоящото производство договор представлява административен договор по смисъла на чл. 19а от АПК. Административният договор е формален и е сключен по въпроси от значим обществен интерес, а именно - предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, заплащани/доплащани от НЗОК. Именно по тази причина неговото съдържание не е определено свободно от страните, а е подчинено на императивни правила, съдържащи се в закон (ЗМИ, ЗЛПХМ, ЗЗО и други), респ. в подзаконовите актове по приложението на тези закони. Макар че има съвпадане на две насрещни волеизявления, едната страна в случая има възможността чрез използване на властническия метод да управлява сключването и изпълнението на договора, да налага санкции и да го изменя или прекратява едностранно, така както е разписано и в ЗЗО и приложимите наредби и инструкции. В тази връзка на административния орган са предоставени правомощия за налагане на санкции от вида на процесната.

Не е спорно между страните, че при извършената на 15.08.2025г. проверка контролните органи са установили, че за времето от 16,52ч. до 17,15ч. в аптеката не е присъствал магистър-фармацевт. В хода на проверката, в 17.15 часа в аптеката е влязла магистър – фармацевт М. Н. Г.. Във връзка с тези констатации административният орган е приел, че е извършено нарушение на чл. 16, ал. 2 от Договора. Този извод се оспорва от дружеството, което счита, че не е осъществило вмененото му нарушение. Следователно спорът се свежда до въпроса следва ли временното отсъствие на магистър-фармацевт от аптеката да се квалифицира като нарушение на чл.16, ал.2 от Договора. Настоящият състав намира, че отговорът на този въпрос е отрицателен. По силата на цитираната норма за изпълнителя на договора е налице задължение през цялото работно време да отпуска ЛП, МИ и ДХ, заплащани напълно или частично от НЗОК. Нарушение на това изискване би било налице, ако по време на работа на аптеката изпълнителят не е отпускал такива продукти, заплащани напълно или частично от НЗОК. По делото не са представени доказателства, а и не се твърди да е установено по време на отсъствието на магистър-фармацевт аптеката да не е обслужила поне един клиент /ЗОЛ/, представил рецепта или за който има издадено електронно предписание по смисъла на чл. 5 от Договора, за отпускане на ЛП, МИ или ДХСМЦ, което би представлявало нарушение от вида на процесното. Съдът намира, че само по себе си, краткотрайното отсъствие през обявеното работно време на магистър - фармацевт от аптеката, не може да обуслови безспорен извод за нарушение на разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от Договора, при липсата на данни да е отказано обслужването на поне едно лице. Т. нарушение би било налице само в случай, че в рамките на обявеното работно време аптеката не е обслужила ЗОЛ, на което са предписани ЛП, МИ и ДХСМЦ, респ. не са му отпуснати такива, заплащани напълно или частично от НЗОК, но както беше посочено, такива констатации от проверяващия екип не са направени. Съществувала е следователно потенциална възможност да бъде отказано обслужването на здравноосигурено лице, но вероятността за извършване на нарушение не е достатъчна да обуслови ангажирането на отговорността на дружеството за извършено такова.

Отделно от изложеното съдът съобрази обстоятелството, че отсъствието на магистър – фармацевта е било кратковременно, като такъв се е явил в аптеката още в хода на проверката. При това положение оспорената заповед не съответства и на целта на закона. Според разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото, за целта, за която актът се издава. При положение, че отсъствието на магистър-фармацевт е било за минимален период от време и не е довело до необслужване на конкретно лице, налагането на санкция с обжалваната заповед би накърнило справедливия баланс между интереса на дружеството и общия интерес да се осигури отпускането на лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на НЗОК.

Предвид изложеното съдът намира, че оспорената заповед следва да бъде отменена, поради противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Това становище се споделя и в практиката на ВАС, като в изложения смисъл е напр. Решение № 11835 от 21.11.2025 г. по адм. д. № 5332/2025 г., VI о., постановено по аналогичен случай.

При този изход на спора на осн. чл. 143, ал. 1 от АПК на „М. Пловдив“ ЕООД следва да се присъдят направените по делото разноски, съобразно представения списък. Същите се изразяват в заплатена държавна такса от 50,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. От ответната страна е направено възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски, но съдът не констатира заплатеното адвокатско възнаграждение да не съответства на фактическата и правна сложност на случая и на процесуалната активност на адвоката, поради което същото следва да бъде присъдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Варна,

ОТМЕНЯ Заповед № 13/РД-25ЗС-164/04.09.2025г. на директора на РЗОК гр. Пазарджик, с която на „М. Пловдив“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район „Младост“, бул. „Република“ № 15- сграда на Медицински център „Младост Варна“, е наложена санкция в размер на 3 000.00 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 16, ал. 2 от Договор № 131384/17.01.2025г., сключен между НЗОК и дружеството.

ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса да заплати на „М. Пловдив“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 650.00 /шестстотин и петдесет/ лева, представляваща направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.