№ 439
гр. ВЕ.ко Търново, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕ.КО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20244110102528 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Д. Д. М. срещу О. К., с
която се иска на ищцата да бъде предоставено упражняването на родителските
права по отношение на малолетните К. К. и В. К., при която да бъде и
местоживеенето на децата, за определяне режим на лични отношения с
бащата, както и за осъждането на последния да заплаща издръжки за децата. С
молбата е отправено и искане да бъде дадено разрешение за пътуването на
децата в чужбина, както и да им бъдат издадени необходимите документи за
това.
Ищцата твърди, че от съвместното съжителство на страните са родени
малолетните К. К. и В. К., както и че с ответника са разделени от лятото на
2023 г. Заявява, че след раздялата им именно тя полага грижите са двете деца,
а ответникът е виждал децата един-единствен път и не е изпращал никакви
средства за издръжката им. Сочи, че е провела няколко разговора с ответника
с цел доброволно уреждане на въпросите, свързани с децата, но между тях не
е постигнато съгласие по тези въпроси.
Особеният представител на ответника признава исковете за издръжка по
основание, но оспорва техния размер. Изразява становище за неоснователност
на исковете по чл. 127а СК.
1
В проведеното открито заседание ищцата и нейният процесуален
представител поддържат исковата молба и молят за нейното уважаване.
Уточнява, че исканият от ищцата срок за пътуване на децата в чужбина е пет
години.
Особеният представител на ответника поддържа отговора на исковата
молба и моли за решение съобразно представените доказателства.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
От представените удостоверения за раждане се установява, че страните са
родитЕ. на малолетните К. К. и В. К..
От изготвения социален доклад става ясно, че след раздялата на родитЕ.те
основните грижи по отглеждането и възпитанието на децата се полагат от
майката, която е осигурила за тях сигурна и спокойна семейна среда, в която
са задоволени всички техни потребности. Установява се, че понастоящем
контактите между децата и бащата са сведени до разговори по телефона и чрез
видео връзка веднъж седмично. В доклада се сочи, че децата се чувстват добре
при майка си, където са щастливи.
От показанията на св. К. М. – майка на ищцата, става ясно, че страните са
заживЕ. на съпружески начала през 2018 г. в гр. Храдец, Чехия, като
причината за раздялата им и за завръщането на дъщеря й и на децата през
2023 г. в България е че семейството е изпитвало финансови затруднения,
породени от хазартната зависимост на ответника. Заявява, че в гр. ВЕ.ко
Търново децата са записани на градина, а дъщеря й си е намерила работа на
постоянен трудов договор. Сочи, че понастоящем както децата, така и дъщеря
й, са по-спокойни, а самата тя им помага в ежедневието.
Изложеното от св. М. се потвърждава от св. Мартина Иванова, която
заявява, че ищцата и нейната майка се грижат съвместно за децата, за което в
жилището им е осигурено всички необходимо. Твърди, че намираща
съществена разлика в начина на живот на ищцата и децата преди завръщането
им от Чехия и понастоящем, която разлика е в положителна насока.
Относно родителските права:
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК, когато родитЕ.те не живеят
заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на децата,
упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката им,
този спор се разрешава от районния съд по настоящия адрес на детето.
Решението за предоставяне упражняването на родителските права на единия
от родитЕ.те следва да се основава най-вече на интересите на децата, както и
съобразно родителските качества, полагането на грижи и уменията за
възпитание от родитЕ.те, социалното им обкръжение и битовите условия,
възрастта на децата, привързаността им към родитЕ.те и помощ от трети лица,
както и всички други възможни фактори за отглеждане на децата в подходяща
семейна среда.
В случая съдът намира, че с оглед данните от изготвения социален доклад
и от разпита на изслушаните свидетЕ. в тази насока в несъмнен интерес на
2
децата е упражняването на родителските права да бъде предоставено на
майката, при която да бъде и тяхното местоживеене. За да достигне до този
извод, съдът съобразява установените от социалните работници родителски
качества на майката, наличието на подкрепяща среда в лицето на бабата по
майчина линия, както и вече установеното фактическо положение, в рамките
на което за малолетните е осигурена сигурна, спокойна и щастлива семейна
среда. В тази връзка съществено се явява и обстоятелството, че бащата
понастоящем се намира в чужбина и от около година и половина връзката му с
децата се осъществява по телефона и чрез видео връзка, поради което е
очевидно, че на този етап възлагане правата на него би било неудачно.
Относно режима на личния отношения:
Не следва, разбира се, да бъде пренебрегвана необходимостта от контакти
с бащата с оглед правилното възпитание и израстване на децата като зрЕ. и
пълноценни личности, за което несъмнено се изисква същите да общуват с
всеки от родитЕ.те си. Затова, предвид извода за основателност на иска за
предоставяне упражняването на родителските права на майката, на бащата
следва да бъде дадена възможност да поддържа режим на лични отношения
със своите деца. В тази връзка, като съобрази възрастта на децата, както и
обстоятелството, че към момента същите живеят в България, а бащата живее в
Чехия, съдът намира за подходящ режима на лични отношения, предложен от
ищцата, а именно: двадесет дни през лятната ваканция и половината от дните
на зимната и на пролетната ваканции на децата, които не съвпадат с платения
годишен отпуск на майката. За осъществяването на посочения по-горе режим
на лични отношения бащата следва да взема и връща децата от и до адреса по
местоживеенето им при майката.
Относно дължимата издръжка:
Нуждите на децата понастоящем са свързани най-вече с необходимостта
от средства за храна, облекло, здравеопазване, образование, както и от
средства за създаването на нормални битови условия за живот. По делото са
налице данни за конкретната трудова ангажираност на майката, но не и такива
за трудовата ангажираност на бащата. Доколкото обаче липсват доказателства
в обратната насока, съдът приема, че бащата е лице в активна трудоспособна
възраст, което може да полага труд и да реализира доходи от същия, респ.
следва да отделя част от тези доходи за издръжката на своите деца. Тук следва
да се има предвид, че по делото не бяха ангажирани доказателства ответникът
3
да има финансови ангажименти към други свои низходящи или възходящи,
разходи за продължително лечение и пр. С оглед на горното, съдът намира, че
издръжка в размер от 300.00 лева месечно за всяко от децата е адекватна и
съобразена както с интереса на децата, така и с възможностите на бащата.
По иска по чл. 127а, ал. 2 СК:
Съгласно разпоредбата на чл. 127а СК, въпросите, свързани с пътуване на
дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се
решават по общо съгласие на родитЕ.те, а при липсата на такова спорът между
тях се разрешава от съда.
В настоящия случай до приключване на устните състезания бащата не е
дал съгласие децата да пътуват в чужбина, още по-малко изрично такова в
изискуемата форма, поради което същото може да бъде заместено по реда на
чл. 127а, ал. 2 СК. Съдът намира, че в случая пътуването в чужбина е в
интерес на децата, доколкото посещението на други държави и опознаването
на други народи безспорно ще се отрази благоприятно на социалното и
културното им развитие и ще способства за съзряването им като личности.
Още повече, че с така даденото разрешение децата ще могат да пътуват до
Чехия, където живее бащата. На свой ред, отхвърлянето на искането би
ограничило правата на свободно придвижване на децата, гарантирано както от
Конституцията Република България, така и от ЕКПЧ и Конвенцията за правата
на детето.
По тези съображения съдът намира, че са налице законовите основания за
даване на исканото разрешение за пътуване на децата в чужбина, чрез което да
се замести липсващото съгласие на бащата, още повече, че в съвременния
мобилен свят решенията за пътуване все повече придобиват ежедневен и
битов характер.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 1 от ТР
№ 1/3.7.2017 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС, съдът може да
разреши по реда на чл. 127а СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в
чужбина без съгласието на единия родител само за пътувания в определен
период от време и/или до определени държави респ. държави, чийто кръг е
определяем, или за неограничен брой пътувания, през определен период от
време, но до определени държави. На следващо място, разрешението за
пътуване не може да бъде дадено за прекалено дълъг период, тъй като с
4
течение на времето е възможно да настъпят промени, непредвидими към
датата на първоначалното му определяне /Решение № 244/3.7.2014 г. по гр.д.
№ 953/2014 г. на IV г.о. на ВКС/. Единствено наличието на изключителни
извънредни обстоятелства могат да обусловят даването на разрешение за по–
продължителен период /Решение № 253/20.7.2015 г. по гр.д. № 7336/2014 г. на
ВКС/. В случая майката е посочила, че желае децата да пътуват до страните от
Европейския съюз, включително до Чехия, където живее бащата, като в тази
връзка съдът приема, че това са сигурни държави, при престоя в които
животът и здравето на малолетните няма да са застрашени. Исканият срок на
разрешението не е прекалено дълъг, като съдът намира, че ограничение в броя
на пътуванията и в тяхната продължителност не следва да се налага, тъй като
липсва основателна причина за това.
Даването на исканото разрешение за пътуване на децата в чужбина, което
да замести липсващото съгласие на бащата в тази насока, предпоставя и
даване на разрешение и за снабдяването на децата със задгранични паспорти
само по молба на майката по реда на Закона за българските лични документи.
По разноските:
С оглед изхода на делото ищцата има право на сторените от нея разноски
за производството, но доколкото такива не са претендирани от нея, съдът не
следва да й присъжда разноски.
Ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд - ВЕ.ко Търново държавна такса в общ размер от 864.00
лева върху размера на присъдените издръжки – 4 % върху тригодишните
платежи на издръжката.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
малолетните К. К., ЕГН ********** и В. К., ЕГН ********** на майката Д. Д.
М., ЕГН **********, при която определя и местоживеенето на децата.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между бащата О. К., гражданин на
Република Чехия, роден на ********** г., и малолетните К. К., ЕГН
********** и В. К., ЕГН **********, както следва:
- двадесет дни през лятната ваканция на децата и половината от дните на
зимната и на пролетната ваканции на децата, които не съвпадат с платения
5
годишен отпуск на майката.
За осъществяването на посочения по-горе режим на лични отношения
бащата следва да взема и връща децата от и до адреса по местоживеенето им
при майката.
ОСЪЖДА О. К., гражданин на Република Чехия, роден на ********** г.,
да заплаща за децата си К. К., ЕГН ********** и В. К., ЕГН **********, чрез
тяхната майка и законен представител Д. Д. М., ЕГН **********, месечни
издръжки в размери от по 300.00 /триста/ лева за всяко от децата, считано от
подаване на исковата молба – 14.8.2024 г. до настъпване на законни причини
за тяхното изменение или прекратяване.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта, с която
исковете за издръжка са уважени.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на бащата О. К.,
гражданин на Република Чехия, роден на ********** г., за пътуване на
малолетните К. К., ЕГН ********** и В. К., ЕГН ********** извън
територията на Република България - до страните от Европейския съюз,
включително Република Чехия, без ограничения в броя на пътуванията в
рамките на съответната календарна година и без ограничения в
продължителността на всяко пътуване, за срок 5 години, считано от
постановяване на решението.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на бащата О. К.,
гражданин на Република Чехия, роден на ********** г., за издаване и
получаване само по искане на майката Д. Д. М., ЕГН ********** на
задгранични паспорти на малолетните К. К., ЕГН ********** и В. К., ЕГН
**********.
ОСЪЖДА О. К., гражданин на Република Чехия, роден на ********** г.,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда държавна
такса в размер от 864.00 /осемстотин шестдесет и четири/ лева, както и 5.00
/пет/ лева – при служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - ВЕ.ко Търново
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Районен съд – ВЕ.ко Търново: _______________________
7