№ 148
гр. Русе, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Милен Петров
Членове:Галина Магардичиян
Васил Петков
при участието на секретаря Десислава Радева
като разгледа докладваното от Васил Петков Въззивно гражданско дело №
20254500500051 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по глава ХХ “Въззивно обжалване” от ГПК.
Районен съд- Русе с решение № 980 от 08.07.2024г. постановено по гр.д.
№ 5424/23г. е осъдил „МУСТАФФ“ ЕООД, с ЕИК *********, и М. И. М., с
ЕГН ********** да заплатят солидарно на „ДРЪСТЪР“ АД, с ЕИК
*********, сумата 3304,06 лева, за която е издадена фактура №
**********/01.09.2023 г., от която: наем за месец 09.2023 г. - 1 572,49 лв. с
ДДС, наем за месец 10.2023 г. - 1 572,49 лв. с ДДС, такса битови отпадъци -
119,06 лв. с ДДС и такса поддръжка асансьор - 40,01 лв. с ДДС за същия
период, ведно със законната лихва от 18.10.2023 г. до окончателното й
заплащане, 44,55 лв. обезщетение за забава върху сумата 3304.06 лв. за
периода 11.09.2023 г. – 17.10.2023 г., както и 628.99 лв. деловодни разноски,
като е отхвълил иска за заплащане на неустойка по чл.8.1. във връзка с чл.9.9.
от договора за наем в размер на 3931, 22 лева. Присъдени са разноски.
Недоволни от това решение въззивна жалба подават М. И. М. и
„МУСТАФФ“ ЕООД, като считат, че решението е неправилно в частта, с която
исковете са уважени. Твърдят, че е направено възражение за прихващане на
дължимия наем с внесените депозити. Навежда и довод, че договорът за наем
е бил надлежно прекратен с предизвестие от „МУСТАФФ“ ЕООД.
За да уважи предявените искове първата инстанция приема, че по
договор за наем от 01.04.2021г, че ищцовото дружество- „ДРЪСТЪР“ АД, в
1
качеството си на наемодател, отдава на „Екатерина Капитал“ ООД за
временно и възмездно ползване собствения си недвижим имот – офис № * в
гр. Р., ул. "Б." № *, ет. * с ново луксозно офис оборудване, мебели и с нова
офис техника, за срок от 36 месеца, до 31.03.2024 г. включително. Договорът
се прекратява с изтичане на уговорения срок или при наличие на писмено
съгласие от двете страни, или с едностранно уведомление от наемодателя в
случай, че наемателят е просрочил свое задължение за плащане, произтичащо
от договора, с повече от 15 дни. Дължимият от наемателя наем е в размер на
левовата равностойност на 600 евро, върху който се начислява и се дължи
ДДС. Задължение на наемателя е и заплащането на дължимата за имота такса
битови отпадъци, такси и разходи за етажната собственост – почистване, вода,
електричество, асансьор, охрана и др., както и всички разходи за консумативи,
произтичащи от ползването на имота. Наемателят е поел задължението да
сключи за своя сметка и поддържа имуществена застраховка на имота за целия
срок на договора в полза на наемодателя, както и да предава
застрахователната полица на наемодателя в 7-дневен срок от изтичане на
предходната полица. В член 8 от договора е предвидено заплащане на
неустойка /трикратния размер на наема/ от неизправната страна, нарушила
изброени конкретни текстове от същия, в това число и чл.9.9. Договорът е
подписан и от М. И. М. като солидарен с наемателя длъжник, отговарящ за
изплащане на договорните задължения в пълен размер. На 10.04.2023 г. е
подписано споразумение към договора за наем, с което, считано от 01.05.2023
г. „Мустафф“ ООД замества като наемател по договора „Екатерина Капитал“
ООД, като замяната не освобождава солидарния с наемателя длъжник от
задълженията му по контракта. На 11.04.2023 г. страните подписват Анекс № 1
към договора за наем, за увеличаване размера на наема на левовата
равностойност на 670 евро, плюс ДДС от 01.05.2023 г., който ще се заплаща
авансово на всеки два месеца от срока на договора до 10-то число на първия
месец от двумесечния период. На 13.09.2023 г. ищецът изготвя уведомление
до ответниците, че му дължат сумата от 3304.06 лв. с вкл.ДДС, за която е
издадена фактура № **********/01.09.23 г., представляваща сбор от
дължимите наеми, такса битови отпадъци и такса поддръжка на асансьор за
месеците септември и октомври 2023 г. На 18.09.23 г. „Мустафф“ ЕООД
отправя до „Дръстър“ АД едномесечно предизвестие за прекратяване на
наемния договор, считано от получаването му и прави изявление за
прихващане на задълженията си по фактура № **********/01.09.23 3 г. с
внесения депозит на осн. чл. 7.2 във вр. с чл. 7.1 от договора в размер на
3144.97 лв. С предизвестието наемателят оспорва дължимостта на начисления
ДДС върху сумата 99.22 лв., представляваща такса битови отпадъци. В
отговор на предизвестието, на 09.10.2023 г. ищецът изпраща писмо до
ответниците, в което оспорва възможността наемателя да прекрати
предсрочно договора при липса на виновно поведение от негова страна.
Районният съд е приел, че с § 1 от Анекс № 1 от 4 11.04.2023 г. страните
са предоговорили срока на договора за наем- вместо до 31.03.2024 г. до
2
30.04.2024 г. На основание чл.238 от ЗЗД, ако договорът за наем е без
определен срок, всяка от страните може да се откаже от него като предизвести
другата един месец по-рано. Когато договорът за наем е с определен срок,
наемното правоотношение се прекратява с изтичане на срока. Срокът
обезпечава както интереса и на двете страни договорът да се изпълнява за
целия договорен срок. В случая има клауза за едностранно прекратяване на
договора, но само в полза на наемодателя и само в случай на неизпълнение
задълженията си за плащане, произтичащи от наемното правоотношение,
повече от 15 дни. По тези съображения районният съд е приел, че
предизвестието, отправено от ответника до ищеца, не е произвело правно
действие и договорът за наем до уговорения срок е продължил да съществува.
Поради това и изявлението, направено в предизвестието, за прихващане на
дължимите суми по фактура № **********/01.09.23 г. с внесения депозит на
осн.чл. 7.2 във вр. с чл. 7.1 от договора в размер на 3144.97 лв., не е произвело
правно действие. Поради това и наемателят, солидарно с втория ответник
/солидарен с наемателя длъжник/ продължават да дължат наемната цена за
месеците септември и октомври 2023 г., както и дължимите за същия период
такса битови отпадъци и такса поддръжка асансьор, отразени в цитираната
фактура. Падежът на тези задължения е настъпил на 10.09.2023 г., след която
дата ответниците са в забава за плащане на сумата в общ размер 3304.06 лв. и
дължат обезщетение до депозиране на исковата молба в общ размер 44.55 лв.
Върху главницата се дължи и законната лихва от 18.10.2023 г. до
окончателното й изплащане.
Ищецът претендира и договорна неустойка по чл.8.1 от наемния
договор, поради неизпълнение на задължението на ответника, предвидено в
чл.9.9 от контракта, да сключи и поддържа застраховка на наетия имот в полза
на наемодателя за целия срок на договора, както и да предаде
застрахователната полица в 7-дневен срок от изтичане на предходната полица.
Районният съд е приел че през месец август представител на „Дръстър“ АД е
посетил офиса на „Мустафф“ЕООД и си е получил полицата. И съответно не е
налице неизпълнение на договорното задължение на наемателя, предвидено в
чл.9.9, поради което и претенцията за заплащане на неустойка се явява
неоснователна.
Недоволни от това решение въззивна жалба подават М. И. М. и
„МУСТАФФ“ ЕООД, като считат, че решението е неправилно в частта, с която
исковете са уважени. Твърдят, че е направено възражение за прихващане на
дължимия наем, с внесените депозити. Навежда и довод, че договорът за наем
е бил надлежно прекратен с предизвестие от „МУСТАФФ“ ЕООД.
Жалбата е неоснователна.
Процесният договор е срочен. По начало срочният договор се
прекратява с изтичане на срока или по съгласие на двете страни. Срочен
договор може да бъде прекратен безвиновно от някоя от страните само ако
има изрична уговорка в този смисъл съдържаща се в него. В случая такава
3
уговорка няма. В чл.3.2 е записано, че договора може да се прекрати „при
наличие на писмено изразено съгласие от двете страни“. Уговорката е
достатъчно ясна и говори за съгласие на двете страни, т.е. не предвижда
възможност за едностранно прекратяване, както счита жалбоподателя, а
предвижда, че ако и двете страни изразят воля за прекратяването и постигнат
съгласие по всички параметри на прекратяването, то договорът ще бъде
прекратен. В случая такова съгласие не е постигнато и договора не е
прекратен с даденото предизвестие.
По отношение на възражението за прихващане:
С отговора на исковата молба се прави изявление, че сумите по фактура
№ *********/01.09.2023г. са недължими, „като прихванати със заплатените
депозити до размера на по-малката сума, за което е направено и изрично
възражение за прихващане“ Това изявление е за материалноправно
прихващане- извършено извънсъдебно в минал момент. С него ответника
заявява, че не дължи исковата сума, защото още преди делото тя е била
погасена чрез прихващане. Т.е. ответникът се позовава на един
правопогасяващ факт, настъпил преди депозиране на отговора на исковата
молба. Той не прави съдебно (процесуално) прихващане, с което заявява
наличие на свои насрещни права, които иска да бъдат прихванати с правата на
ищеца. За това правилно районният съд не е приел за разглеждане възражение
за съдебно прихващане, не го е включил в доклада по делото, не е разпределил
доказателствена тежест по това възражение. По тази причина и по това
възражение за извънсъдебно прихващане решението няма да формира сила на
пресъдено нещо по чл. 298, ал.4 от ГПК. Правилно в обжалваното решение
първата инстанция констатира, че изявлението за прихващане не е произвело
правно действие- към момента в който е направено договорът за наем не е бил
прекратен, „МУСТАФФ“ ЕООД не е имало право да иска обратно дадените
депозити и съответно не е имал право да извърши прихващане. Едва след като
се прекрати договорът за наем и след установяване на всички задължения на
наемателя, които депозитите обезпечават, може да се установи дължи ли се
връщане на депозитите или на част от тях. Този момент обаче не е настъпил
към момента на депозиране на отговора на исковата молба и възражението за
извънсъдебно прихващане не е произвело правно действие.
По тези съображения обжалваното решение е правилно и следва да се
потвърди, а на ответника по жалбата следва да се присъдят разноски за
адвокат в размер на 650 лева.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 980 от 08.07.2024г. постановено по гр.д.№
5424/23г. на Районен съд- Русе в обжалваната част, с която „МУСТАФФ“
ЕООД, с ЕИК *********, и М. И. М., с ЕГН ********** са осъдени да
4
заплатят солидарно на „ДРЪСТЪР“ АД, с ЕИК *********, сумата 3304,06
лева по фактура № **********/01.09.2023 г, ведно със законната лихва от
18.10.2023 г. до окончателното й заплащане, 44,55 лв. обезщетение за забава
върху сумата 3304.06 лв. за периода 11.09.2023 г. – 17.10.2023 г., както и 628.99
лв. деловодни
ОСЪЖДА „МУСТАФФ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Русе, ул.“Борисова“ 4, ет.3, представлявано от управителя М.
И. М. и М. И. М., с ЕГН **********, от гр. Р., ул. "В.", вх. *, ет. *, ап. *, да
заплатят на „ДРЪСТЪР“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Русе, ул.“Борисова“ 4, ет.5, сумата 650 лева- разноски пред
въззивната инстанця.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5