РЕШЕНИЕ
№ 243
гр. Перник , 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500222 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Образувано е по жалба от ЧСИ Ш. Д. против решение № 260100 от 03.02.2021 г. по
гр.д. № 3770/2020 г. на РС- Перник, с което е отхвърлен искът на ЧСИ Ш. Д. срещу „НД
Мениджмънт“ ООД, за признаване за установено, че дължи сумата от 246 лева,
представляваща неплатени такси и разноски по изп.д. № 407/2015 г. на ЧСИ Ш. Д., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.г.д. № 1808/2020г. на РС
Перник. Със същото решение Ш. Д. е осъден да заплати „НД Мениджмънт“ ООД, гр. П.
сумата от 450 лв. представляваща направени по исковото и заповедното дело разноски.
В жалба се поддържа, че пред ПРС са представени доказателства, от които се
установява, че ответникът не е заплатил процесната сума, представляващи дължими такси и
разноски въз основа на две издадени сметки по чл.79 от ЗЧСИ и издадена фактура, както и
че ЧСИ е извършил дейностите, за които били издадени сметките, поради което процесните
суми били дължими, поради което се иска отмяна на решението от въззивната инстанция с
уважаване изцяло на иска.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият „НД Мениджмънт“ ООД по подробни
доводи изразява становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на
решението.
Пернишкият окръжен съд, при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, намира следното:
1
С определение от 16.04.2021г. по реда на чл.129, ал.1 ГПК на ищеца са дадени
указания за отстраняване на констатирани от въззивния съд нередовности на исковата молба
като се посочат конкретните действия, за които са начислени таксите, предмет на спора и се
уточни за всяко едно от тях видът на действието, датата на извършването му и размерът на
начислената такса.
С молба от 28.04.2021г. ищецът е отстранил нередовностите по предявения иск, в
частта, касаеща суми, включени в сметка по чл.79 ЗЧСИ № *** г., издадена за сумата от 216
лева с ДДС, но не е отстранил тези недостатъци досежно сметката по чл.79 ЗЧСИ № *** г.,
за сумата от 30 лева без ДДС. По отношение на същата е посочил, че се отнася за
допълнителни разноски – заплащане на пощенски и/или куриерски услуги (неначисляване
на ДДС, съгласно чл.26, ал.5, т.4 от ЗДДС), като твърди, че на основание т.31 от ТТРЗЧСИ
се дължи сума в размер на 10 лева за получаване на информация и документи свързани с
длъжника и/или неговото имущество и 10 лева – заплащане на пощенски услуги, без да
посочи кога и какви пощенски услуги е извършил ЧСИ, нито пък кога и каква информация и
документи е получил. По същия начин е посочил и относно начислените допълнителни
разноски в размер на 10.00 лева, за които е посочил само, че се дължат за заплащане на
куриерски услуги.
Предвид горното, решението на РС в частта му, с която се е произнесъл относно
вземане в размер на 30 лв., за което е издадена сметката по чл.79 ЗЧСИ № *** г., е
недопустимо като постановено по нередовна искова молба и следва да се обезсили, а
производството по делото на осн. чл. 129, ал. 3, вр. с ал. 4 от ГПК да се прекрати /ТР
№2/02.07.2004г. на ВКС по тълк. дело № 2/2004 г. на ОСГТК/. При прекратяване на
исковото производство по чл.422 от ГПК, не по спогодба, съдът по установителния иск
обезсилва и заповедта за изпълнение, заедно с определението за прекратяване на
производството по делото, поради което и издадената заповед за изпълнение следва да се
обезсили в частта, касаеща вземането, за което се обезсилва първоинстанционното решение
/т.13 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТ/.
В останалата му част решението на ПРС е допустимо и спорът следва да се разгледа
по същество.
По ч.гр.д. № 01808/2020 г. на ПРС против „НД Мениджмънт“ ООД по реда на чл.410
от ГПК е издадена заповед за изпълнение в полза на ЧСИ – Ш. Ш. Д. за сумата 246 лева -
неплатени такси и разноски по т.3, т.4, т.5, т.8, т.9 и т.31 от ТТРЗЧСИ, сторени по
изпълнително дело № 20157960400407, ведно със законната лихва върху главницата от 246
лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда – 14.04.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 25 лева – държавна
такса и сумата 300 лева – адв. възнаграждение. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК от „НД
Мениджмънт“ ООД е подадено възражение, с което е оспорена дължимостта на сумите по
заповедта за изпълнение.
От приложеното изп. дело № 407/2015 г. на ЧСИ – Ш. Д. се установява, че е
образувано със страни: взискател „НД Мениджмънт“ ООД и длъжник – И. З.. В молбата за
образуване на изпълнителното дело взискателят е посочил, че възлага на ЧСИ всички
действия по чл.18 от ЗЧСИ. В изпълнение на молбата за проучване имуществото състояние
на длъжника, ЧСИ е извършил 7 броя справки – по чл.74 и 191 от ДОПК в НАП; в ОС
„Земеделие“ и ДФ „Земеделие“. Налице са доказателства, че са изпращани 3 броя
съобщения, искания, уведомления; налагани са 7 броя запори. С оглед молбата на
взискателя за служебно прехвърляне на изп.д. № 407/2015 г. към ЧСИ – Ц. Д., ЧСИ – Д. е
изготвил копие от изпълнително дело, което се установява от приложения към
изпълнителното дело протокол от 06.04.2020 г. За гореизброените действия по
2
изпълнителното дело, ЧСИ съставил сметка № *** г., в която посочил, че ответникът дължи
сумата 216 лева с ДДС, от която: обикновена такса по т.3, т.4, т.5, т.8 и т.9 от ТТРЗЧСИ –
180.00 лева без ДДС, въз основа на която сметка е съставена и фактура №*** г.
Пред първоинстанционният съд е приета съдебно-счетоводна експертиза, съгласно
която процесната сметка е отразена в счетоводството на ЧСИ Ш. Д. през март 2020 г., както
и в дневника за продажби, като е внесен и дължимия ДДС, но не е отразена в
счетоводството на ответника и не са отразени в дневника за покупки за съответния период,
като и ответника не е заплатил претендираната сума по сметката.
Уважаването на иска по реда на чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК предполага доказване
от ищеца в условията на пълно и главно доказване, че по процесното изпълнително дело са
извършени действия – изпълнителни и технически, за които се дължат такси и разноски,
предмет на процесната сметка № *** г., а ответникът при доказване на тези предпоставки,
следва да докаже, че е платил същите, респ. да докаже своите правоизключващи и
правопогасяващи възражения.
Спорни по делото са въпросите, свързани с изготвянето на процесната сметка,
дължимостта на начислените в същата такси и разноски, както и до обема на извършените
от ЧСИ да извършва изпълнителни и технически действия в съответствие с чл.18 от ЗЧСИ.
Нормата на чл.18, ал.1 от ЗЧСИ дава възможност на взискателя да възложи на ЧСИ
извършване на посочените в същата допълнителни действия, като да проучи имущественото
състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя
начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество, т.е. тази
разпоредба дава възможност взискателят да възложи на ЧСИ извършване на технически
действия, съпътстващи и осигуряващи основните процесуално-правни действия по
образувано изпълнително дело /в този смисъл са решение № 445 от 27.07.2010 г. по гр.д.
№1219/2009 г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 120 от 08.07.2011 г. по гр.д. № 1123/2010 г. на
ВКС, ТК, ІІ- ро т.о./.
В молбата за образуване на изпълнителното дело „НД Мениджмънт“ ООД изрично е
посочил, че възлага на ЧСИ всички действия по чл.18 ЗЧСИ. След като самият взискател по
изпълнителното дело е възложил на ЧСИ да извърши всички действия по чл.18 от ЗЧСИ, то
и извършените от него в хода на образуваното изпълнително дело справки са извършени с
оглед възложеното му от страна на „НД Мениджмънт“ ООД и необходимостта от
обезпечаване на принудителното изпълнение по образуваното изпълнително дело.
Следователно в пределите на своята компетентност ЧСИ не е извършил действия,
надхвърлящи необходимото за проучване на имуществото на длъжника. Извършените по
изпълнителното дело справки са регулярни, през достатъчен интервал от време,
предполагащ евентуална промяна в проверяваните обстоятелства и не може да се приеме, че
е липсвала необходимост за извършване на тези действия от страна на ЧСИ.
Съгласно чл.79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника
освен в случаите, когато: делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане,
направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия
бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда или разноските, направени от
взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени. Чл.433, ал.1, т.6 от ГПК
регламентира възможност за прекратяване на изпълнителното производство, когато не са
заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, освен в случаите на чл.
83, но тази законова възможност не е приложена от ЧСИ. Във връзка с начисляваните от
ЧСИ на такси по ТТРЗЧСИ, в т.11 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че
несъбирането от частния съдебен изпълнител на авансово дължимата такса от взискателя
3
съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 67 от ЗЧСИ, като в мотивите е
разяснено, че точното определяне, начисляване и събиране на дължимите такси за отделните
изпълнителни действия съобразно тарифата по чл.78, ал.2 от ЗЧСИ е задължение на частния
съдебен изпълнител. Чл.79, ал.3 от ЗЧСИ регламентира, че за дължимите неплатени такси и
разноски частният съдебен изпълнител може да поиска издаване на заповед за изпълнение
по чл.410, ал.1 от ГПК, независимо от размера на вземането. Следва, че законът допуска
дължимите такси и разноски по образуваното изпълнително дело да не са събрани
предварително. В случая не се касае за държавни такси, а за такси, които се събират от ЧСИ
и са регламентирани в ТТРЗЧСИ и представляват възнаграждение за извършената от ЧСИ
дейност по събиране вземане на взискателя.
Съгласно чл.79, ал.1 от ЗЧСИ за събиране на таксите по изпълнението се изготвя
сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от ЧСИ, единият от които се
връчва на задълженото лице. Съдържанието на сметката по чл.79, ал.1 от ЗЧСИ е
регламентирано в ал.2 от чл.79 ЗЧСИ, съгласно която в сметката се посочват разпоредбите,
въз основа на които се дължат таксите, материален интерес при пропорционалната такса,
сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената предплата и
последиците при неплащане. При констатиране на несвоевременно съставени сметки по
изпълнението, същото може да се отрази на дисциплинарната отговорност, но не и на
дължимостта на следващото му се възнаграждение. Неотносими към задължението на
взискателя да заплати дължимите такси са и възраженията му относно съответствието на
издадената фактура с нормативните изисквания за издаването й. ЧСИ носи съответна
отговорност за съответствие с изискванията на издаваните от него счетоводни документи,
която няма отношение към възникването на вземането му към взискателя. Основанието на
вземането са извършените действия по изп. производство.
В уточнението на исковата молба ЧСИ е посочил, че по т.3 от ТТРЗЧСИ – за
извършване на справки за длъжника и неговото имущество, е начислил сумата 42 лева за
извършени 6 броя справки, които от изготвената сметка № *** г. по чл.79 от ЗЧСИ и
приложеното изпълнително дело се установи, че са били извършени, поради което и
правилно е начислена сумата по т.3 от ТТРЗЧСИ и предвид липсата на плащане се дължи от
ответника. Установи се, че ЧСИ е извършил и действия по т.4 от ТТРЗЧСИ - изпращане по
пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа, за което в процесната сметка е
начислил такса от 36 лева, която също се дължи. В хода на изпълнителното дело, с оглед
молбата на взискателя за служебно прехвърляне на изп.д. № 407/2015 г. към друг ЧСИ, ЧСИ
– Д. е изготвил копие от изпълнително дело, така както е поискал взискателят, което се
установява от приложения към изпълнителното дело протокол и за което в процесната
сметка ЧСИ е начислил и такса по т.8 от ТТРЗЧСИ, поради което е дължима и таксата по т.8
от ТТРЗЧСИ в размер на 12 лв. От изпълнителното дело се установява и че ЧСИ е извършил
и изпълнителни действия по т.9: изготвил и изпратил запорни съобщения за налагане на
запори, за което е начислил такса в размер на 126 лева и е издал и фактура *** г., която
също е дължима.
Възражението на ответника, че тези такси са дължими от новия взискател, поради
извършена цесия с договор за продажба и прехвърляне на вземания по процесното
изпълнително дело, то същото е неоснователно, доколкото уведомлението за извършената
продажба на вземане е достигнало до знанието на ЧСИ след съставяне на процесната сметка,
а освен това в уведомлението не е посочено и на кого е цедирано вземането, поради което и
ЧСИ няма възможност да узнае за същото докато цесионера не поиска от ЧСИ да бъде
конституиран по образуваното изпълнително дело като взискател. Такова искане няма по
изпълнителното дело от страна на цесионера. На следващо място, това, че начислените
такси за изпращане на уведомление до взискателя и до друг ЧСИ, са след съставяне на
4
сметката, както бе посочено по-горе, ЧСИ има възможност и да събере авансово дължимите
такси, което е сторил при издаване на процесната сметка. Поради това и възраженията в
тази насока са неоснователни.
Възражението на ответника, че ЧСИ не е взел предвид при формиране на
претенцията по делото внесените от ответника такси при образуване на изпълнителното
дело в размер на 66 лева за образуване на същото, представляващо по същество
правопогасяващо възражение, не е заявено в срока по чл. 131 ГПК, респективно в отговор на
уточнителната искова молба, поради което е преклудирано.
С оглед изложеното, искът по реда на чл.422, вр. чл.415 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД,
и чл. 78 и чл. 80 ЗЧСИ е основателен за сумата от 216 лв., и обжалваното решение в частта,
в която е отхвърлен за тази сума, ведно със законната лихва следва да бъде отменено, и
вместо това се уважи за тези суми.
По разноските
Ищецът претендира и доказва разноски в първоинстанционното и заповедното
производство общо 550 лв., които се дължат съразмерно с уважената част от иска, или
482,92 лв. и следва да бъдат присъдени с настоящото решение.
С оглед изхода на спора, обжалваното решение следва да се отмени и в частта, в
която ЧСИ е осъден да заплати на ответника разноски в първоинстанционното производство
/претендираните и доказани от последния разноски в заповедното и исковото производство
са общо 450 лв./, а именно – за сумата от 395,13 лв., съставляваща разликата между
дължимите на основание чл.78, ал.4 от ГПК съразмерно с прекратената част от иска
разноски от 54,87 лв. и присъдените от РС разноски от 450 лв.
Жалбоподателят претендира и доказва разноски по въззивното производство общо
325 лв., които се дължат съразмерно с уважената част на въззивната жалба, или 285,36 лв.
Въззиваемият претендира и доказва разноски по въззивното производство общо 300
лв. адв. възнаграждение, които на основание чл.78, ал. ГПК се дължат съразмерно с
прекратената част от иска, или 36,58 лв.
Съдът намира за неоснователно своевременно релевираното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна, тъй като същото е
уговорено в минимален размер съобразно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260100 от 03.02.2021 г. по гр.д. № 03770/2020 г. по описа
на Районен съд – Перник в частта, в която е отхвърлен предявеният от ЧСИ – Ш. Д., с рег.
№ ***, БУЛСТАТ ********** и адрес: *** срещу „НД Мениджмънт“ ООД, ЕИК *********,
иск да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 30.00 лева,
представляваща неплатени такси и разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ по ИД № 407/2015 г. на
ЧСИ – Ш. Д., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № *** г. по ч.гр.д. №
1808/2020 г. на ПРС, като НЕДОПУСТИМО, постановено по ненадлежно предявен иск и
5
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК от *** г. г., издадена по ч.гр. дело № 1808/2020 г. на ПРС, в частта, в която е
разпоредено „НД Мениджмънт“ ООД, ЕИК ********* да заплати на ЧСИ – Ш. Д., с рег. №
***, БУЛСТАТ ********** сумата от 30.00 лева, представляваща неплатени такси и
разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ по ИД № 407/2015 г. на ЧСИ – Ш. Д., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.
ОТМЕНЯ решение № 260100 от 03.02.2021 г. по гр.д. № 03770/2020 г. по описа на
Районен съд – Перник в частта, в която е отхвърлен предявеният от ЧСИ – Ш. Д., с рег. №
***, БУЛСТАТ ********** и адрес: *** срещу „НД Мениджмънт“ ООД, ЕИК *********,
иск да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 216 лева,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, представляваща
неплатени такси и разноски по ИД № 407/2015 г. на ЧСИ – Ш. Д., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № *** г. по ч.гр.д. № 1808/2020 г. на ПРС, и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. с
чл. 78 и чл. 80 ЗЧСИ, предявен от ЧСИ – Ш. Д., с рег. № ***, БУЛСТАТ ********** и
адрес: *** срещу „НД Мениджмънт“ ООД, ЕИК ********* от ***, че „НД Мениджмънт“
ООД ДЪЛЖИ на ищеца сумата от 216.00 лева, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК - 14.04.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща
неплатени такси и разноски по т. 3,4,8 и 9 от ТТРЗЧСИ по ИД № 407/2015 г. на ЧСИ – Ш.
Д., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № *** г. по
ч.гр.д. № 1808/2020 г. на ПРС.
ОТМЕНЯ решение № 260100 от 03.02.2021 г. по гр.д. № 03770/2020 г. по описа на
Районен съд – Перник по описа на Районен съд – Перник, в частта за осъждане на ЧСИ Ш.
Д. с рег. № ***, БУЛСТАТ ********** и адрес: *** да заплати на „НД Мениджмънт“ ООД,
ЕИК ********* разноски в заповедното и исковото производство пред Районен съд Перник
– за разликата над сумата от 54,87 лв. до присъдените от 450 лв.
ОСЪЖДА „НД Мениджмънт“ООД, с ЕИК:*********, ***, да заплати на ЧСИ – Ш.
Д., с рег. № ***, БУЛСТАТ ********** сумата в размер на 482,92 лева - разноски за
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА ЧСИ Ш. Д., с рег. №***, БУЛСТАТ:**********, и адрес: ***, да заплати
на „НД Мениджмънт“ООД, с ЕИК:*********, ***, сумата от 36,58 лв. - разноски по
въззивното производство.
ОСЪЖДА „НД Мениджмънт“ООД, с ЕИК:*********, ***, да заплати на ЧСИ – Ш.
Д., с рег. № ***, БУЛСТАТ ********** сумата в размер на 285,36 лева - разноски по
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от
ГПК.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7