Определение по дело №70/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно-по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 235/09.12.2010г. по НОХД № 119/2010г. на З.районен съд е признат подсъдимият Р. С. Р. за ВИНОВЕН в това, че след като с Решение № 218/19.11.2009г., постановено по Г.д.№110/2009г. по описа на З. районен съд, влязло в законна сила на 05.12.2009г., е осъден да издържа свои низходящи-малолетните си деца М.Р. Р. и Г. Р. Р., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски-за периода от 01.08.2009г. до 30.04.2010г., а именно за част от една месечна вноска в размер на 75.00 лева и осем месечни вноски от по 100.00 лв., от които по 60.00 лв. за М. Р. и по 40 лв. за Г. Р., или общо в размер на 875.00 лв., поради което и на основание чл.183, ал.1 НК е осъден на "Лишаване от свобода" за срок от 4 месеца, като на основание чл.66, ал.1 НК е отложено изпълнението на наказанието за срок от 3 години.

Недоволен от присъдата е останал подсъдимия Р. Р.,който, чрез защитника си адв.П., я обжалва с оплакване за неправилно приложение на материалния закон.Развиват се доводи,че решението,с което подсъдимия е осъден да плаща издръжка, е влязло в сила на 05.12.2009г. и би могло да се търси наказателна отговорност при неплащане на издръжка след тази дата,както и че са направени плащания през месец март 2010г.,с които е платена дължимата издръжка за месеците януари и февруари 2010г.Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова,с която подсъдимият се оправдае изцяло по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание подсъдимият Р. не се явява,като вместо него,защитникът му адв.П.,поддържа жалбата.

Представителят на О. П. дава заключение,че жалбата е частично основателна и предлага да се намали наказанието до възможния минимум,като се ангажира наказателната отговорност на подсъдимия само за периода м.декември 2009г. – м. април 2010г.

Като направи преценка на оплакванията в жалбата и становищата на страните в с.з. и като извърши цялостна проверка на правилността на обжалваната присъда по реда на чл.314 от НПК,Смолянският окръжен съд установи следното.

Въззивната жалба е подадена от надлежна страна в срока за обжалване на присъдата и е процесуално допустима,а разгледана по същество тя е частично основателна.

По делото се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Р. Р. и св.С. Р. са бивши съпрузи, като от брака си имат родени две деца - М. Р. и Г. Р..С Решение № 218/19.11.2009г. по Г.д.№110/2009г. по описа на З. районен съд бракът между съпрузите е прекратен, като родителските права по отношение на малолетните им деца са предоставени на майката-С. Р., а подсъдимият Р. Р. е осъден да заплаща ежемесечна издръжка в общ размер на 100 лв., от които 60 лв. за детето М. Р. и 40 лв. за детето Г., считано от 01.06.2009г. Решението е влязло в сила на 05.12.2009г.

До 15.11.2010г. подсъдимият е работил в "Г. -З." като подземен машинист на рудничен локомотив.За периода от месец Юни на 2009г. до месец Март на 2010г. подсъдимият е получил брутни трудови възнаграждения в общ размер на 3 854,64 лв., и обезщетения за временна неработоспособност в размер на 89,38 лв. от работодателя.Въпреки получаваните трудови доходи, подсъдимият не е изпълнил задължението си да изплаща ежемесечната издръжка за двете си деца на св.С. Р., в качеството й на техен законен представител, за периода от влизане на решението в сила до 30.04.2010г.Неизплатените вноски за тези пет месеца възлизат общо на сумата от 500 лева.

За да се държи наказателно отговорно дадено лице по чл. 183, ал. 1 НК за неплащане на издръжка на свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, е необходимо то да бъде осъдено с влязло в сила решение и след влизане в сила на осъдителното решение съзнателно да не е изплатило дължимите вноски в размер за два или повече месеца. За неплатената издръжка за времето, преди да има влязло в сила решение, лицето не носи наказателна отговорност,а само гражданска такава.В тази насока първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон,като е приел,че подсъдимият е осъществил деянието и за периода преди влизане в сила на решението,с което е осъден да заплаща и за минал период – от 01.08.2009г. до 05.12.2009г.Ето защо ще следва да се измени присъдата като подсъдимият се признае за невинен в това,че не е изпълнил задължението си за изплащане на издръжка за двете си деца за времето от 01.08.209г. до 05.12.2009г. и за сумата над 500 лв. до 900 лв./400 лева/,и се оправдае по повдигнатото му обвинение по чл.183,ал.1 от НК в тази му част.Предвид на това събираните пред първоинстанционният съд доказателства за обстоятелството дали подсъдимият е издържал по някакъв начин децата си през периода от 01.08.2009г. до влизане на решението в сила се явяват неотносими към съставомерните признаци на деянието по чл.183,ал.1 от НК.

По отношение на периода от 05.12.2009г. до 30.04.2009г. подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл.183,ал.1 от НК,тъй като в продължение на пет месеца той не изпълнил задължението си за заплащане на издръжка на двете си деца,които е осъден да издържа.

Неоснователни са възраженията във виззивната жалба,че подсъдимият е заплатил дължимата издръжка за месеците януари и февруари 2010г. и част от вноската за м.март 2010г. в размер на 25 лева.Видно от приложеното ксерокопие на изп.д.№ 5/2010г. по опис на ДСИ при РС-З. от трудовото възнаграждение на подсъдимия са удържани по наложен запор сумата от 125 лв. на 01.03.2010г. и сумата от 100 лв.на 29.03.2010г.,с които суми обаче са погасени най-старите задължения за издръжка – за месеците юни и юли 2009г. и частично - в размер на 25 лева, от издръжката за м.август 2009г.Освен това следва да се отбележи,че и към момента на внасяне на първата сума на 01.03.2010г.,подсъдимият вече е бил осъществил с бездействието си състава на престъплението по чл.183,ал.1 от НК,тъй като срокът за плащане на втората вноска,след влизане в сила на решението за издръжка,е изтекъл още на 06.02.2010г.,което прави деянието съставомерно още от тази дата нататък.

Настоящият състав на съда обаче счита,че наложеното наказание „лишаване от свобода” за срок от четири месеца се явява несъразмерно тежко за подсъдимия.За престъплението по чл.183,ал.1 от НК е предвидено наказание „Пробация” или „лишаване от свобода” до една година.Отчитайки сравнително късия период,през който не е плащана издръжка и наличието на здравословни проблеми за подсъдимия, настоящият състав на съда счита,че спрямо него възпитателния и предупредително-възпиращия ефект биха могли да се постигнат и с налагането на предвиденото алтернативно по-леко наказание „Пробация".Подсъдимият има още две предишни осъждания,но по тях му е налагано само по-лекото наказание "Глоба". Следва да се определят следните пробационни мерки : „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от шест месеца с периодичност на мярката по два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца,с които мерки ще да се постигнат целите по чл.36,ал.1 от НК.

Водим от гореизложеното и на осн.чл.337,ал.1,т.1 от НПК,С. окръжен съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ присъда № 235/09.12.2010г. по НОХД № 119/2010г. на З. районен съд,както следва:

-признава подсъдимия Р. С. Р. за невинен в това,че не е изпълнил задължението си за изплащане на издръжка за времето от 01.08.209г. до 05.12.2009г. и за сумата над 500 лв. до 900 лв.,като го оправдава по повдигнатото му обвинение по чл.183,ал.1 от НК в тази му част.

-намалява наложеното на подсъдимия наказание, като вместо „Лишаване от свобода” за срок от четири месеца му налага наказание „Пробация”, включващо следните пробационни мерки : „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от шест месеца с периодичност на мярката по два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: