№ 1208
гр. София, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20241000503014 по описа за 2024 година
С решение от № 4395 от 19.07.2024 г., по гр.д. № 9957/22 г., СГС, І-7,
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. С. М. и Б. П. М. срещу Д. В. Д. и И. В. Д. искове
с правно основание чл. 42, б. "в" от ЗН, за прогласяване нищожност на
саморъчно завещание с посочена дата 03.09.2014 г., оставено от В. М. М.,
поради това, че е привидно, съставено с цел заобикаляне на закона и в
противоречие с добрите нрави, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от Г. и Б. М.. Твърдят, че
съдът неправилно е счел, че завещанието изхожда от В. М. и неправилно е
отхвърлил техните доказателствени искания и претенции за събиране на нов
сравнителен материал. Оспорват извода на съда, че мотивът в завещанието
трябва да е изрично посочен, като намират, че той може да се изведе от
събраните по делото доказателства. Считат, че е ясно установено, че със
съставянето на завещанието единствената цел на В. М. е била да бъде
заместена при нейната смърт от внуците си Д. и И. Д. в производството, което
тя сама води срещу тях, дъщеря си и М.и, тъй като в противен случай (без
наличие на завещанието), при смърт на М. производството ще бъде
прекратено поради сливане на качеството „ответник“ (дъщеря й Е. Д.) и
1
„ищец“ (В. М.). Намират това поведение за противоправно, неморално и
противоречащо на добрите нрави. Сочат, че съдът не е обсъдил, че датата на
завещанието – 3.09.3014 г. е след датата на придобиване на имота от ищците
(2010 г.) и това ясно показва, че мотивът на завещанието е противоправен.
Смятат за доказано, че единствената цел на завещанието е запазване на
правото на собственост на спорния апартамент, който резултат е
незаконосъобразен и противоречи на морала и добрите нрави. Изтъква, че в
решението на съда са коментирани само общи положения, които не са
приложени към фактите по делото. Посочено е, че искът на М. в другото
производство е основан на симулативна спогодба (доказана от обратно
писмо), като така противоправно се твърди, че ищците М. не са собственици.
Твърдят, че съдът не е обсъдил обстоятелствата по делата, тъй като ако го е
направил е щял да установи, че завещанието цели заобикаляне на закона, а
именно – придобиване на имущество от ответниците Д., което вече не е в
патримониума на завещателя. Моли да се отмени решението и да се уважи
иска, като се присъдят разноски. Поддържа доказателствените си искания в
молба вх. № 28833 от 13.03.2024 г.
Ответниците Д. В. Д. и И. В. Д. считат, че жалбата е неоснователна, а
изводите на съда – правилни. Подчертава се, че в производството, инициирано
от В. М. (висящо пред САС – гр.д. № 792/21 г., но спряно) тя е защитавала
свои права и това не е незаконосъобразно. Изтъква се, че автентичността на
завещанието не е била предмет на иска, който касае само нищожност на
основание чл. 42, ал. 1, б. „в“ ЗН, поради което искането за доказателства е
отклонено надлежно от първоинстанционния съд.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 42, б. „в“ ЗН и чл. 26, ал. 2,
изр. 1, пр. последно.
Ищците Г. С. М. и Б. П. М. твърдят, че на 09.11.2010 г. закупили от Л. Ц.
Л. апартамент № 6, идентификатор 68134.106.65.1.6, находящ се в гр. София,
ул. *** № *, вх. *, ет. *, състоящ се от четири стаи, вестибюл, антре, кухня с
килер, баня с тоалетна, заедно с таванското помещение и ¼ идеални части от
2
пералнята, находяща се в зимника, и съответните идеални части от общите
части на сградата, и 1/24 идеални части от дворното място, върху което е
построена сградата, с площ от 1033 кв.м., съставляващ УПИ 1-5 от кв. 554 по
плана на гр. София, м. "Център". В нотариалният акт било вписано, че В. М.
М. има пожизнено право на ползване върху две западни стаи и общо ползване
на сервизните помещения. За процесния имот през 1982 г. била сключена
съдебна спогодба между В. М. и дъщеря й Е. Д., като последната получила
апартамента в своя дял срещу заплащане. На 25.10.2010 г. Е. Д. продала
жилището на Л. Л. като било учредено посоченото по-горе пожизнено и
безвъзмездно право на ползване в полза на В. М.. Ищците изтъкват, че
въпреки отправена покана (връчена на 26.08.2014 г.) Е. Д. и синовете й –
двамата ответници, не освободили помещенията, но непосредствено след това
В. М. завела срещу ищците, дъщеря си, внуците си и Л. Л. иск за ревандикация
(гр.д. № 6514/2015 г., СГС). М. твърдяла, че съдебната спогодба била
нищожна, като противоречаща на закона и поради това дъщеря й не била
станала собственик на апартамента. Тъй като В. М. починала в хода на
процеса, производството било частично прекратено спрямо дъщеря й (като
нейна наследница по закон), но поради саморъчното завещание от 3.09.2014 г.
следвало да продължи по отношение на внуците й – Д.. Това завещание
според ищците било съставено само за целите на исковото производство по
гр.д. № 6514/2015 г., СГС. Претендира се да се признае за установено, че
завещанието е нищожно, тъй като е симулативно (привидно, съставено само
за да се върне вече прехвърлен на ищците имот), заобикаля закона и
противоречи на добрите нрави.
Ответниците Д. В. Д. и И. В. Д. оспорват исковата претенция. Изтъкват,
че в завещанието няма мотив и че същото не противоречи на закона или
добрите нрави.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Установява се, че на 7.04.1982 г. В. М. и дъщеря й Е. Д. сключили
съдебна спогодба, по силата на която в дял на Е. Д. бил поставен процесния
апартамент на ул. *** № 27 срещу заплащане. На 25.10.2010 г. с н.а. № 60 Е.
Д. (и съпругът й В. Д.) продали на Л. Л. процесния имот, като в акта е вписано,
3
че В. М. има запазено ползване и обитаване на две западни стаи от
апартамента и общо ползване на сервизните помещения до края на живота си.
С н.а. № 88 от 9.11.2010 г. Л. Л. продала жилището на Г. М. и Б. М., като в акта
отново е вписано, че В. М. има запазено право на пожизнено ползване.
Представено е саморъчно завещание от 3.09.2014 г. (л. 11) на В. М.,
която завещава цялото си имущество, което притежава към момента на
смъртта на своите внуци – Д. Д. и И. Д., които да бъдат нейни единствени и
универсални наследници. В. М. е починала на ******** г. като с протокол от
7.05.2021 г. завещанието е обявено от нотариус по искане на Е. Д..
Междувременно с нотариална покана, връчена на 26.08.2014 г., ищците
М. поканили В. М. да освободи помещенията извън двете западни стаи.
По гр.д. № 6514/15 г., СГС, І-19 с-в, е постановено решение, с което са
отхвърлени исковете на В. М., предявени срещу дъщеря й, внуците й, ищците
М. и Л. Л. за признаване нищожност на договора за съдебна спогодба, сключен
на 7.02.1982 г. на основание чл. 26, ал. 1 пр. 1 и пр. 2 от ЗЗД и иска по чл. 124
ГПК за признаване, че М. не са собственици на спорния имот, както и
исковете с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС за изкупуване на ¼ идеална
част от имота. В хода на въззивното производство (гр.д. № 792/21 г., САС, 1 с-
в) по обжалване на посоченото решение, В. М. (починала) е заместена от
дъщеря й Е. Д. и внуците й Д. и И. Д., като производството по делото е
спряно.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Завещанието е едностранна правна сделка и по силата на чл. 44 ЗЗД за
него се прилагат правилата на договорите. Ако завещанието е симулативно то
е нищожно. За да бъде обаче то привидно следва завещателният акт да не цели
разпореждане за след смъртта на определено лице в полза на друго лице.
Симулативност на завещанието ще е налице, когато липсва намерение на
завещателя да посочи свой наследник, а намерението е само да се създаде
такава привидност като в същото време имуществото в наследствената маса се
запазва за наследниците по закон. В хода на настоящият процес не се събраха
преки доказателства, които да установят, че завещателното разпореждане е
симулирано и че същото прикрива други намерения на страната. Вярно е, че
съвкупност от косвени доказателства могат да установят по надлежния ред
4
релевантен факт, но по делото следва да няма данни, които да създават
съмнения за осъществяването на доказвания факт. В настоящият спор такава
група косвени доказателства не се събраха. Не може да се приеме за вярно
твърдението, че М. е съставила завещанието си само за да осуети
възможността правото на собственост върху конкретния апартамент да се
прехвърли от дъщеря й към Л., а от там и към ищците М.. Завещанието е
съставено в типична форма с универсално разпореждане с цялото имущество
за след смъртта на завещателката. Няма изрично посочване на конкретния
имот. В. М. е посочил, че завещава на внуците си имуществото, което
притежава към смъртта си. Тази формулировка не сочи, че тя е съзнавала че
завещава и вече поставения в дял на дъщеря й апартамент. По тази причина не
може да се счете, че В. М. е възнамерявала и целяла да „ощети“ ищците М..
Исковете на М. относно нищожност на съдебната спогодба са заведени след
съставяне на завещанието (2015 г.). Вярно е, че то е съставено на 3.09.2014 г.,
няколко дни след отправената покана до В. М. за освобождаването на
останалите стаи от процесния имот (за които тя няма запазено право на
ползване), но тази времева последователност никак не доказва по безспорен
начин привидност на завещателния акт досежно цялото имущество на лицето.
Отделно от това не може да се приеме, че завещанието е съставено само с цел
в процеса В. М. да бъде заместена от своите внуци, тъй като производството
пред СГС е започнал през 2015 г. - след съставянето на завещанието през 2014
г.
На следващо място в чл. 42, б. „в“ ЗН са посочени хипотези, в които
завещателното разпореждане не поражда своето действие, тъй като е
нищожно, а именно когато то или изразеният в завещанието мотив, поради
който единствено е направено разпореждането, са противни на закона, на
обществения ред и на добрите нрави. В разглеждания случай в завещанието
няма изрично посочен мотив, поради което следва да се приеме, че цялостния
завещателен акт е основан на общия мотив – да се облагодетелстват внуците
на завещателката, с приоритет пред нейната дъщеря, което не е в
противоречие нито със закона, нито с правилата на добрите нрави и
обществения ред. По делото не се събраха никакви доказателства (както вече
бе посочено и по-горе), от които да може да се направи обосновано
заключение, че целта на завещанието е противоправно и неморално да се
лишат ищците от собственост. По своето същество искането на въззивните
5
жалбоподатели съставлява претенция към завещателя да се откаже от свои
права в тяхна полза. Правото не познава подобно юридическо или морално
задължение, по силата на което завещателката да бъде принудена да не брани
свои права, когато установи, че разполага с основание и правна възможност за
това. В случая, ако В. М. е узнала, че са налице пороци в съдебната спогодба,
която е сключила до степен на нищожност на същата, няма пречки тя да
претендира защита на правото си на собственост, респ. да пожелае
имуществото й да бъде прехвърлено на внуците й (пълнолетни понастоящем,
но все още неродени към датата на съдебната спогодба от 1982 г.), вместо на
дъщеря й. Завещанието на М. не противоречи на никоя императивна норма,
нито заобикаля установени императивни изисквания. Отново следва да се
подчертае, че М. е завещала цялото си имущество, а не само спорния
апартамент, поради което не може да се обоснове извод, че поведението й е
тенденциозно спрямо М. и е насочено към тяхното увреждане. Съгласно
константната съдебна практика разпореждането (продажба, дарение,
завещание и пр.) с чужда вещ не е нищожна, тя само не поражда
транслативния ефект спрямо вещното право. Вярно е, че при знание, че дадена
вещ не е собственост на продавача, е налице укоримо от гледна точна на
етичните категории поведение, но то не е до такава степен противоречащо на
добрите нрави, респ. на обществения ред, че да се възприема от гледна точна
на правото като нищожно правно действие. В закона, с цел справедливо
удовлетворяване на правно значимия интерес, се съдържат правила, които
гарантират правата на купувача по сделка с чужда вещ – той може да
претендира връщане на всичко дадено и съответно обезщетение с оглед
спецификата на конкретната сделка.
Предвид казаното по делото не се установява наличие на основание, по
силата на което да се приеме, че процесното завещание е нищожно. Исковете
са надлежно отхвърлени и жалбата срещу решението е неоснователна.
При този изход на спора на жалбоподателите не се следват разноски, а
на ответната страна се дължи сумата от 5100 лв., съгласно представения
документ за изплащане на хонорар. Възражението за прекомерност е
неоснователно, тъй като цената на иска е 232 526,10 лв. и посочената по-горе
сума е под минимума по Наредба № 1 от 2004 г.
Воден от горните мотиви съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от № 4395 от 19.07.2024 г., по гр.д. №
9957/22 г., СГС, І-7 с-в.
ОСЪДЖА Г. С. М., ЕГН **********, и Б. П. М., ЕГН **********, да
заплатят на Д. В. Д., ЕГН **********, и И. В. Д., ЕГН **********, разноски за
въззивната инстанция в размер на 5100 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7