Решение по дело №3910/2019 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

376/25.6.2020г.

гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд Шумен, IX-ти състав, в публично съдебно заседание, на двадесет и девети май, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

Районен съдия: Д. Димитров

 

при секретаря Т. Тодорова, като разгледа докладваното от съдията -докладчик ГД № 3910/2019 г., по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация – София“ ЕАД, в която по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, против Д.К.Й., са предявени, в условията на първоначално, обективно, кумулативно съединение, положителни установителни искове, за признаване установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува парично вземане, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия между ищеца и ответника, за което вземане има образувано заповедно производство - ЧГД № 28345/2019 г., по описа на РС София, като по реда на чл. 410 ГПК против ответника има издадена Заповед от 06.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение, с правно основание, както следва: по чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 2 943.54 лева за доставена и неплатената топлинна енергия за периода от м. 05.2015 г. до м. 04.2018 г., съгласно фактури: № **********/31.07.2016 г., № **********/31.07.2017 г., № **********/31.07.2018 г.; по чл. 86 ЗЗД и цена 491.15 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 14.09.2016 г. до 07.05.2019 г.; по чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 50.99 лева - сума за услугата „дялово разпределение“ за периода 05.2015 г. до 04.2018 г; по чл. 86 ЗЗД и цена 10.61 лв. – мораторна лихва върху цената на услугата „дялово разпределение“ за периода 30.05.2016 г. до 07.05.2019 г., както и искане за присъждане на законната лихва върху вземането от 21.05.2019 г. /датата па депозиране на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК/ до окончателното изплащане на сумите.

По реда на чл. 219 ГПК е привлечено като трето лице - помагач на страната на ищеца „Техем сървисис” ЕООД - дружество извършващо дяловото разпределение на топлинна енергия на адреса на ответника.

Ищецът обосновават исковата си претенция твърдейки, че през периода от м. 05.2015 г. до м. 04.2018 г., ответникът бил клиент на топлинна енергия, предвид което и по силата на нормативните актове, за него важали разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Твърди се, че за процесния период в сила били Общи условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София” АД на потребители за битови нужди, одобрени с Решение № ОУ-ОО1/07.01.2008 г, на ДКЕВР, в сила от 14.01.2008 г., както и ОУ, одобрени с Решение № ОУ- 02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. В Раздел XI от ОУ от 2014 г. - „Заплащане на ТЕ”, чл. 41, съответно чл. 41, Раздел VIII от ОУ от 2008 г., били определени редът и срокът, по които купувачите /в т. ч. и ответникът/, били длъжни да плащат месечните дължими суми за ТЕ. С ОУ от 2008 г. било установено, че това е в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, срокът за плащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно издаваните фактури, бил най-късно до края на месеца, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответникът изпадал в забава за тази сума и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД била начислявана законна лихва върху задължението. С ОУ от 2014 г. било установено клиентите да плащат месечните дължими суми за ТЕ в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Съгласно ОУ от 2014 г. от „Топлофикация София” ЕАД начислявали обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки. От 12.03.2014 г. (влизането в сила на ОУ от 2014 г.) дружеството ежемесечно удостоверявало публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се съставяли Констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп се осъществявал чрез официалната уеб-страница на „Топлофикация София” ЕАД. Твърди се, че ответникът използвал доставяната от дружеството ТЕ през периода м. 05.2015 г. - м. 04.2018 г.. На основание чл. 139 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър но чл. 139а. В изпълнение разпоредбата на чл. 138б ЗЕ етажната собственост на сградата, в която се намирал имотът на ответника сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с “Техем сървисис“ ЕООД. Твърди се, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния период - м. 05.2015 г.- м. 04.2018 г. в процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от дружеството извършващо дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата - “Техем сървисис” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването, като за имота на ответника били издадени изравнителни сметки /индивидуални справки/. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер 3 496.29 лева, от които: 2 943.54 лева – цена на неплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м. 05.2015 г. до м. 04.2018 г., по общи фактури: № **********/31.07.2016 г., № **********/31.07.2017 г., № **********/31.07.2018 г.; 491.15 лева - законна лихва върху задължението, за периода 14.09.2016 г. до 07.05.2019 г.; 50.99 лева - възнаграждение за услуга дялово разпределение за периода 05.2015 г. до 04.2018 г., както и 10.61 лв. - законна лихва върху цената на услугата за периода 30.05.2016 г. до 07.05.2019 г., ведно с искане за присъждане на законната лихва върху вземането от 21.05.2019 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателно плащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 414 ГПК ответникът е подал възражение за недължимост на вземането, както и в срока по чл. 131 ГПК - писмен отговор на исковата молба, като намира исковете за неоснователни. Твърди, че от исковата молба не става ясно за кой недвижим имот ищецът претендира вземането си, тъй като в сградата на трети надпартерен етаж имало три апартамента, а от приложените доказатества можело да се предположи, че претенцията е насочена към ап. № 11, за който обаче не се твърдяло и не се ангажирали доказателства да е собствен на ответника. Твърди, че не е собственик на процесното жилище и, че не бил в договорни отношения с ответника и дяловоразпределителното дружество, с оглед което намира, че ищецът няма основание да доставя ТЕ в собствения на ответника недвижим имот, както и да има финансови претенции спрямо него. Прави възражение за наличие на нищожни клаузи в ОУ на ищеца. Прави възражение за изтекла давност. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищцовата страна поддържа исковете. Ответникът не се явява, като в писмена молба, чрез процесуален представител, изразява становище за недоказаност на исковите претенции и моли да бъдат отхвърлени. Третото лице-помагач на страната на ищеца - „Техем сървисис” ЕООД не взема становище по допустимостта и основателността на предявените искове.

От приетите по делото доказателства настоящият състав на ШРС намира за установено от фактическа страна следното:

От ГД № 28345/2019 г., по описа на РС София, приобщено в цялост, се установява, че по реда на чл. 410 ГПК ищецът е подал Заявление рег. № 3035390/21.05.2019 г., за издаване на Заповед за изпълнение, въз основа на което е образувано ЧГД № 28345/2019 г., по описа на СРС, като с Разпореждане от 06.06.2019 г. заповедният съд е издал Заповед за изпълнение на парично задължение, с която е осъдил длъжника да плати: 2 943.54 лева – цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 21.05.2019 г. до окончателното плащане; 491.15 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 14.09.2016 г. до 07.05.2019 г.; 50.99 лева – възнаграждение за услуга „дялово разпределение“ за периода 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г.; 10.61 лв. – мораторна лихва върху цената на услугата „дялово разпределение“ за периода 30.05.2016 г. до 07.05.2019 г., ведно с разноските в заповедното производство. Длъжникът подал възражение срещу Заповедта за изпълнение, твърдейки че не дължи претендираното парично вземане. Заповедният съд е приел, че възражението е подадено в рамките на законовия двуседмичен срок по чл. 414 ГПК и е дал възможност на кредитора да предяви иск по чл. 422 ГПК. В указания от заповедния съд едномесечен срок заявителят е предявил иск за установяване на вземането, по което е образувано настоящото производство.

От Протокол на Общо събрание на етажните собственици на сграда на адрес: ул. *** /л. 16 от ГД № 52823/2019 г., по описа на РС София/, се установява, че на 08.11.2001 г. е взето решение да се сключи Договор за услуга „Топлинно счетоводство“ с „Техем сървисис“ ЕООД гр. София. Към Протокола е приложен Списък на етажните собственици /л. 17 от ГД № 52823/2019 г., по описа на РС София/, в който срещу № 12 е посочено името на Д.К.Й., а под № 11 – С. Б. А..

От Договор № 2075/11.03.2001 г. /л. 14 от ГД № 52823/2019 г., по описа на РС София/, се установява, че имотът на ул. *** № 133 е жилищна сграда - етажна собственост, за която на 11.03.2001 г. от упълномощени от Общото събрание лица – С. Г. Г., Н. Д. Г. и Р. Х. Х., е възложено на „Техем сървисиз“ ЕООД, за срок от три години, който се удължавал автоматично с още една календарна година в случай, че никоя от страните не го прекрати с писмено предизвестие, подадено един месец преди изтичането, доставка и монтаж нa термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение разхода на топлинна енергия; извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаването на обща и индивидуални сметки на потребителите. Страните се съгласили изготвянето на общата и индивидуалните сметки да се извършва на база реално постъпилото количество топлинна енергия, отчетено и фактурирано от ищеца – „Топлофикация” ЕАД. Договорено е индивидуалното потребление на топлинни енергия да се установява посредством системата ХАЙЦТЕК (системата за разпределение на разходите за топлинна енергия) на база отчетените от уредите показания и дела на разхода топлинна енергия, свързан с топлоотдаване от главните линии на общите сградни инсталации, в съотношение 90/10 %. Отчетът на разходите за отопление и топла вода е следвало да се извършва едни път годишно, като първият отчетен период бил 2001-2004 г.

От НА № ***. /л. 29 от ГД № 52823/2019 г., по описа на РС София/, се установява, че имот в жилищна сграда на адрес: ул. ***, надпертерен етаж, със застроена плащ 59.10 кв. м., заедно с таванско и избено помещения, е придобит от ответника чрез продажба. Въпросния имот, заедно с още два недвижими имота в гр. С., с НА № *** г., по описа на Нотариус рег № 203 и район на действие РС София /л. 18 от ГД № 52823/2019 г., по описа на РС София/, ответникът е ипотекирал в полза на ЦКБ АД.

С Молба вх. № ТО 9946/10.10.2002 г., по описа на Топлофикация София /л. 27 от ГД № 52823/2019 г., по описа на РС София/, ответникът моли за имота на адрес: ул. ***, да бъде открита партида, като в същата е декларирал, че семейството му се състои от трима членове.

От Удостоверение /л. 26 от ГД № 52823/2019 г., по описа на РС София/ за идентичност между номерацията на отделни имоти на адрес: гр. С., ул. ***, се установява, че в системата на Топлофикация София, адресът на ул. ***, на трети надпартерен етаж, по НА № *** г., е идентичен с адресът: ул. ***, поради което фактурите за топлинна енергия за аб. № 235866, са издавани за ап. 11.

От Справка за дялово разпределение /л. 22 от ГД № 52823/2019 г., по описа на РС София/, представена от ищеца и неоспорена от ответника, се установява, че за периода от 30.04.2016 г. до 31.07.2018 г. като задължения на абонатен номер № 235866, са осчетоводени за плащане суми за дялово разпределение възлизащи на общо 2 994.53 лева.

По делото са представени Съобщения за начислена от ищеца стойности за консумация на топлинна енергия за съответните периоди към фактури, както следва: № **********/31.07.2016 г. /л. 25 от ГД № 52823/2019 г., по описа на РС София/ – 991.27 лева; № **********/31.07.2017 г. /л. 24 от ГД № 52823/2019 г., по описа на РС София/ – 957.91 лева и № **********/31.07.2018 г. /л. 23 от ГД № 52823/2019 г., по описа на РС София/ – 994.36 лева.

По делото е приет неоспорен от ответника Договор № 144/29.07.2015 г. между „Топлофикация София“ ЕАД и „Техем сървисис“ ЕАД за извършване на услуга дялово разпределение /л. 32 от ГД № 52823/2019 г., по описа на РС София/, както и Общи условия /л. 40 от ГД № 52823/2019 г., по описа на РС София/ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация София” АД на клиенти в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7/23.10.2014 г. и одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г, на ДКЕВР, както и Общи условия /л. 42 от ГД № 52823/2019 г., по описа на РС София/, за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация София” АД на клиенти в гр. София, приети с одобрени с Решение № ОУ - 02/03.02.2014 г. на ДКЕВР.

От заключението на допусната СТЕ се установява, че цената на потребената в топлоснабден имот с аб. № 235866 в сграда етажна собственост на адрес: ул. *** топлинна енергия за процесния тригодишен период възлиза на обща стойност 3322.12 лева.

От заключението на допусната ССчЕ се установява, че общият размер на законната лихва върху всяко от задълженията считано от датата на изпадане на ответника в забава до 21.05.2019 г. по счетоводни данни на ищеца възлиза на вариант 1 - 512.57 лв.; вариант 2 - 512.69 лв.

Представени са и други неотносими към правния спор писмени доказателства.

Въз основа на установената фактическа установеност, съобрази нормативните актове регламентиращи процесните отношения, настоящият състав на ШРС формира следните правни изводи:

От писмените доказателства еднозначно се установява, че по инициатива на ищеца, по реда на чл. 410 ГПК, е образувано заповедно производство - ЧГД № 28345/21.05.2019 г., по описа на СРС; че в негова полза е издадена Заповед от 06.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение в претендирания размер; че длъжникът е подал възражение за недължимост на паричното вземане, както и че е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК, за предявяване на настоящия иск. Въз основа на така установеното съдът намира исковите претенции, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. 415, ал. 1 ГПК, за допустими.

Основателността на обуславящите искови претенции по чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за цена на доставена и неплатената топлинна енергия и за възнаграждение за услуга „дялово разпределение“ за периода 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., е предпоставено от установяване, от ищцовата страна, при условията на пълно и главно доказване, че процесният имот на адрес: гр. С., ул. ***, се намира в сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа и е собствен на ответника, както и че през процесния период е бил топлофициран; че между страните е съществувало валидно облигационно отношение, по силата на което ищецът е доставил топлинна енергия до процесния недвижим имот за съответния период и начина на извършване на дялово разпределение, както и дела на ответника съответно потребената топлоенергия в претендираното количество и стойности през исковия период: за отопление на процесния недвижим имот, за сградна инсталация и/или за битово горещо водоснабдяване.

Доколкото „Топлофикация София“ ЕАД обосновава правния си интерес от провеждане на установителните искове твърдейки, че за периода 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., ответникът бил потребител на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 42 ДР от ЗЕ, в качеството на собственик на топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ул. ***, на първо място на установяване подлежи, че процесният имот на този адрес е собствен на ответника. В тази връзка с доклада по делото е разпределена доказателствената тежест, като е указано, че върху ищеца лежи тежестта, при условията на пълно и главно доказване, на първо място да установи, че между страните за съответния период е съществувало валидно облигационно отношение (валиден договор и/или ответникът Д.Й. е потребител/клиент/ на енергия за битови нужди, по смисъла на ЗЕ), по силата на което ищецът е доставил топлинна енергия до процесния недвижим имот в сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа. Доколкото в § 1, т. 42 ЗЕ е предвидено, че потребител на енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна (в случая) енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, а съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ, следва, че за установяването на валидно облигационно отношение между страните следва да бъде доказано, че ответникът е собственик или ползвател на процесното жилище и като такъв е потребител на топлинна енергия. Това обаче не е направено по годен начин. Ищцовото дружество не успя еднозначно да докаже, че ответникът е собственик на апартамент № 11, на адрес: гр. С., ул. ***, за ползването на който е доставяна топлинната енергия и е възникнало задължението за плащане. Индивидуализацията на апартамента под № 11 от ищеца, в представеното Удостоверение, съставено от представители на ищеца и на етажната собственост, за идентичност между номерацията на отделни имоти на адрес: гр. С., ул. *** от което се установява, че в системата на Топлофикация София, адресът на ул. ***, на трети надпартерен етаж, по НА № *** , е идентичен с адресът: ул. ***, поради което фактурите за топлинна енергия за аб. № 235866, са издавани за ап. 11, не е годно доказателство да установи, че собственик на процесното жилище – апартамент № 11, с абонатен № 235866, в документацията на ищеца, е ответникът Д.К.Й..

От представения нотариален акт за продажба на недвижим имот, с които ответникът е придобил собственост на апартамент, находящ се в гр. С., ул. *** (надпартерен етаж), заедно с таванско помещение № 21 и избено помещение № 12, при съседи на жилището: север – К. М.; изток - ул. *** юг – Б. и В.А., не е посочен номер на апартамент. Следователно Нотариален акт, който да установи, че ответникът е собственик на посоченото жилище не е представен. Годни доказателства за установяване на собствеността на процесното жилище, ако това не може да стане с нотариален акт, биха били справка по партидата на имота от Агенцията по вписванията, както и техническа експертиза, която да установи идентичност на посоченият в НА № *** г., апартамент и този, по отношение на който се претендира в настоящото производство, че е собствен на ответника с № 11 и с абонатен № 235866. Подобно доказателство не е ангажирано. Същевременно, както от приложения към Протокола на Общото събрание Списък на етажните собственици на адрес: ул. ***, така и в Молбата за откриване на партида вх. № ТО 9946/10.10.2002 г., по описа на Топлофикация София, Д.К.Й. се идентифицира като собственик на имот № 12, а под № 11 е посочено името на С. Б. А.. От Разписката за връчване на уведомлението за издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, приложена по заповедното производство /л. 12/, се установява, че връчителят е търсил длъжника и е извършил процедурата по чл. 47, ал. 1 ГПК за връчване на книжа чрез залепване на уведомление на длъжник живущ ***.

При тези доказателства не беше установено ответникът да е потребител на енергия за битови нужди през исковия период за апартамент № 11, гр. С., ул. *** (надпартерен етаж). Ищцовото дружество е открило партидата и всички фактури са били издавани не за апартамент 12, а за апартамент 11, за който обаче не са налице доказателства да е собствен на ответника или да се ползва от него на друго основание. В тази връзка представените по делото отчети на индивидуални отчети, изравнителни сметки, фактури са частни документи и не обвързват съда с доказателствена сила, досежно обстоятелството, че ответникът е носител на вещно право върху апартамент № 11. В този смисъл по отношение на ответника не е налице пасивната материална легитимация по иска за установяване на вземането за ползвана топлинна енергия, доставена от „Топлофикация София“ ЕАД на ответника, в качеството му на собственик на топлоснабдения имот – апартамент № 11.

Предвид неоснователността на исковете за главните вземания предявените акцесорни искове по чл. 86 ЗЗД, са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

Предвид изхода на делото, съдът не следва да се произнася по възраженията за изтекла погасителна давност на вземанията.

Ищецът следва да плати на ответника направените от него разноски в размер на 420 лв. за платено адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, както и следва да бъде осъден да плати в полза на Държавата по сметка на Районен съд Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, и допълнително определеното и платено от съда възнаграждение за вещи лица по изготвената СТЕи ССЕ в общ размер на 700 лв., на основание чл.77 ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 235 ГПК, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И

 

Отхвърля предявеният по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК от “Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Ястребец“ № 23Б, положителен, установителен иск по чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за признаване като установено в отношенията между страните, че ответникът Д.К.Й., с ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, ТЦ Глобус, адв. К. К., дължи на ищеца сумата 2 943.54 лева – цена за доставена и неплатената топлинна енергия за периода от м. 05.2015 г. до м. 04.2018 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. С*, общ. С*, ул. ***, абонатен № 235866, ведно със законната лихва от датата на заявлението в съда – 21.05.2019 г. до окончателно плащане, за което вземане има образувано заповедно производство - ЧГД № 28345/2019 г., по описа на РС София, като по реда на чл. 410 ГПК против ответника има издадена Заповед от 06.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение, като неоснователен.

Отхвърля предявеният по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК от “Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Ястребец“ № 23Б, положителен, установителен иск по чл. 86 ЗЗД, за признаване като установено в отношенията между страните, че ответникът Д.К.Й., с ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, ТЦ Глобус, адв. К* К*, дължи на ищеца сумата 491.15 лева – мораторна лихва, за периода 14.09.2016 г. до 07.05.2019 г., върху цената за доставена през периода от м. 05.2015 г. до м. 04.2018 г. и неплатената топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на заявлението в съда – 21.05.2019 г. до окончателно плащане, за което вземане има образувано заповедно производство - ЧГД № 28345/2019 г., по описа на РС София, като по реда на чл. 410 ГПК против ответника има издадена Заповед от 06.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение, като неоснователен.

Отхвърля предявеният по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК от “Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Ястребец“ № 23Б, положителен, установителен иск по чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за признаване като установено в отношенията между страните, че ответникът Д.К.Й., с ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, ТЦ Глобус, адв. К. К., дължи на ищеца сумата 50.99 лева цена за услугата „дялово разпределение“ за периода 05.2015 г. до 04.2018 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., общ. С., ул. ***, абонатен № 235866, ведно със законната лихва от датата на заявлението в съда – 21.05.2019 г. до окончателно плащане, за което вземане има образувано заповедно производство - ЧГД № 28345/2019 г., по описа на РС София, като по реда на чл. 410 ГПК против ответника има издадена Заповед от 06.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение, като неоснователен.

Отхвърля предявеният по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК от “Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Ястребец“ № 23Б, положителен установителен иск по чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът Д.К.Й., с ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, ТЦ Глобус, адв. К* К*, дължи на ищеца сумата 10.61 лв. – мораторна лихва, за периода 30.05.2016 г. до 07.05.2019 г., върху цената на услугата „дялово разпределение“, ведно със законната лихва от датата на заявлението в съда – 21.05.2019 г. до окончателно плащане, за което вземане има образувано заповедно производство - ЧГД № 28345/2019 г., по описа на РС София, като по реда на чл. 410 ГПК против ответника има издадена Заповед от 06.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение, като неоснователен.

Осъжда “Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Ястребец“ № 23Б, да плати на Д.К.Й., с ЕГН ********** сумата от 420 ( четиристотин и двадесет) лева, направените от ответника съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Осъжда “Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Ястребец“ № 23Б, да плати в полза на Държавата по сметка на Районен съд Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, сумата от 700.00 лева (седемстотин лева) – представляваща възнаграждение за вещи лица по СТЕ и ССЕ, на основание чл. 77 ГПК и 5.00 лева /пет лева/ такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Слатина“, ул. “Проф. Георги Павлов“ № 3.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Районен съдия: