РЕШЕНИЕ
№ 140
гр. Свиленград, 24.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20245620200509 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от В. Х. А. с ЕГН ********** с постоянен адрес
********************************* и с настоящ адрес
****************************** срещу Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, Серия К №9188354 издаден от ОД на МВР - Хасково, с който на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.2, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание – "Глоба" в размер на 100 лева за
извършено нарушение по чл. 21, ал.2 вр с ал.1 от ЗДвП.
С Жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразно издаване на
ЕФ. Оспорва извършеното нарушение,като се твърди че липсвало място на
извършеното нарушение,коя структура на МВР и на чия територия било
установено нарушението,не бил посочен собственика на когото било
регистрирано МПС и не бил ясен вида на устройството,регистрирало
нарушението ,поради което жалбоподателя, моли съда да постанови решение,
с което атакуваният електронен фиш да бъде отменен.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител.
Към жалбата се ангажират доказателства,в частност относно собственика
на процесното МПС заснето на процесния ден.
1
Издателят на електронния фиш - ОД на МВР – Хасково, редовно
призовани, не изпращат представител по делото и не представят становище по
жалбата.
Страна Районна прокуратура Хасково,ТО Свиленград,редовно
призована ,не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 08.05.2024г. в 14,26часа в ПП –I- 8 км.366+500 в общ.Свиленград,
обл.Хасково , с автоматизирано техническо средство или система (АТСС)
(радар) № 120с52а , представляващо преносима система за контрол на МПС с
вградено разпознаване на номера и комуникационен тип ARH CAM S1, е
регистрирано и заснето движещото се в посока магазин Жанет, моторно
превозно средство (МПС) марка „БМВ Х3 Х ДРАЙВ 35 Д ”, с държавен
регистрационен номер *********, със скорост 61 км/ч, при разрешена такава
40 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 21 км/ч. (след
приспадане на допустимата грешка от 3 км/ч).
След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково
е издаден процесния ЕФ на името на жалбоподателя в качеството му на
собственик въпреки от приложената по АНПр ,собственик на МПС е
СТРОЙБИЛД ЕООД, а жалбоподателя -ползвател, видно от Справката за
собствеността на автомобила към датата на деянието и от приложения
регистрационен талон на автомобила част 1ва.
ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016
година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея,
представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед.
В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за
установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно
вписана е правна квалификация по чл. 21, ал.2 вр с ал.1 от ЗДвП за така
констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182,
ал. 2, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 100 лв.
Фишът е връчен на лицето на дата 04.06.2024 година ( видно от
Справката за нарушител ,Преглед на Фиш) (възражения относно начина и
формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно
производство), като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да
плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на лицето,
извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на
МПС.
В указания срок, жалбоподателят не представя в ОДМВР - Хасково
Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6
от ЗДвП (7 дни).
2
За работата и използването на конкретното АТСС - автоматизирано
техническо средство или система (АТСС) (радар) № 120с52а , представляващо
преносима система за контрол на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникационен тип ARH CAM S на процесната дата – 08.05.2024г., когато е
установено нарушението, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл.
10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за
използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата
(Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на
вътрешните работи. Същият е проверен от Началника на структурното звено
срещу подпис, приложен е по делото и приет като доказателство.
От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на
използването на АТСС – 08.05.2024г и времето (13.30 часа до 16.30часа), за
ограничение на скоростта, за населено място - 50 км/ч (разрешена скорост)
и точното местонахождение на мястото за контрол-в гр.Свиленград,ул.Сан
Стефано на кръстовището с улица Лозица в посока магазин Зора, където е
използвана системата, режима на измерване - стационарен, номера на
служебния автомобил, където е поставено, така и броя на установените
нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на образеца.
ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение
по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, като по АНПр е
налична един брой снимка,от която се установява рег.номер на процесния лек
автомобил.
От представения Протокол № 051-СГ-ИСИС/15.04.2024 година, издаден
от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на
посочената дата е извършена периодична проверка на преносима система за
видеоконтрол ARH CAM S1- 120с52а, според който съответства на одобрения
тип.
Налични по АНПР са и снимка на разположението на техническото
средство заснело нарушението,преглед на фиш и справка за нарушител
/водач.
След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си
на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл.
189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд –
Свиленград.
Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № 8121з -
172/29.02.2016г.на Министъра на Вътрешните работи е утвърдил образци на
електронни фишове/приложен екземпляр от него по преписката/.
Налична е и справка относно собствеността на процесното МПС и копие
от свидетелство за регистрация част 1ва ,видно от която собственик на МПС е
СТРОЙБИЛД ЕООД, а жалбоподателя е вписан като ползвател.
По делото е изискана и приета като доказателство схема на разположение
на пътните знаци в процесния участък,в който е заснето нарушението,като
видно от същата / представена от Община Свиленград / става ясно, че за км.
3
366+500 не важи ограничението от 40 км/ч, тъй като ограничение на
скоростта, въведено с пътен знак В26, е налично чак при км. 366+652, т.е. 152
метра след мястото, посочено от АНО като място на нарушението. Преди км.
366+500 няма ограничение на скоростта, въведено с пътен знак, тъй като то
важи до първото кръстовище, т.е. до улица „Крайречна”, респ.
Метанстанцията.
Изложената фактическа обстановка е установена от приложените към
АНП писмени доказателства.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира писмените
доказателства, приложени в Административнонаказателната преписка (АНП),
както и допълнително представените такива, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха по тяхното съдържание от
която и да е от страните в процеса, като цени същите при формиране на
фактическите и правните си изводи.
Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в
тях факти, респ. автентични по признак – авторство. По своя доказателствен
ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие писмените
доказателства са пряко относими към установената по горе фактическа
обстановка от съда.
По отношение на приложения снимков материал от заснет на
08.05.2024г. клип с автоматизирано техническо средство или система (АТСС)
(радар) № 120с52а , представляващо преносима система за контрол на МПС с
вградено разпознаване на номера и комуникационен тип ARH CAM S1,
съображения ще бъдат изложени по – долу в изложението на правните изводи.
На това място следва единствено да бъде отразено законовото
положение, че снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за
движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система,
заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, съставлява веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес и като
такова бе приобщено по делото.
При така установените фактическа обстановка съдът намира от
следното правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата на
чл. 189, ал. 8 ЗДвП, предвид представените доказателства за датата на
връчването на санкционния акт от АНО/справка за нарушител /водач и
преглед на ЕФ/ на 04.06.2024г., а жалбата е входирана на 05.06.2024г. в
регистратурата на АНО от легитимирано лице и е процесуално допустима /
доколкото и липсва плащане от страна на жалбоподателя на законно
предвидения процент от глобата-съгласно писмо от АНО/.
На основание чл. 189, ал. 10, т. 4 от ЗДвП, Съдът констатира, че
процесната Глоба не е платена – видно от Писмо с изх.№ 351000-4373 от
27.06.2024 година и от Справката за нарушител, ето защо производството не
4
подлежи на прекратяване поради влизане в сила на ЕФ, в резултат на плащане
на финансовата санкция.
Преценена по същество,съдът намира подадената жалба за основателна
по следните съображения:
Тълкувайки нормите на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и чл. 188, ал. 1 и 2 от ЗДвП,
в тяхната взаимна връзка е видно, че ЕФ може да се издаде само по отношение
на собственика на МПС или на лицето, на което същото е предоставено.
Последното обстоятелство може да се установява единствено с Декларация
по реда на чл. 189, ал. 5, изречение второ от ЗДвП, в която собственикът
декларира изрично, кое е лицето, извършило нарушението.
В конкретният случай по представената Администратвнонаказателна
преписка (АНП) липсват доказателства, а и не се твърди от АНО, че преди
издаването на ЕФ такава Декларация е подадена.
Следователно с издаването на ЕФ незаконосъобразно е ангажирана
отговорността на лице, което не е собственик или лице, посочено от последния
по реда на чл. 189, ал. 5, изречение второ от ЗДвП.
Не може да се приеме, че е налице идентичност между лицето, вписано в
Справката от АИС – КАТ като ползвател и лицето, на когото е предоставено
МПС. Последното подлежи винаги на конкретно установяване - спрямо
момента, в който е осъществено административното нарушение.
Както вече бе посочено, в случая не е установено по предвидения
законодателен ред, че на посочените в ЕФ дата и място именно
жалбоподателят е управлявал описаното в санкционния акт МПС, а същият не
се установява да е собственик на автомобила от представената от АНО
Справка за собственост и свидетелство за регистрация,част 1ва.
Предвид което неправилно жалбоподателят е възприет за субект на
нарушението и спрямо него е издаден санкционният акт. В този смисъл е и
практиката на касационната инстанция по идентични случаи - Решение № 556
от 28.06.2019 година по КАНД № 506 по описа на Административен съд -
Хасково за 2019 година, Решение № 66 от 16.03.2021 година по КАНД № 1173
по описа на Административен съд - Хасково за 2020 година и др.
Т.е. жалбоподателят в качеството си на ползвател на процесното МПС не
може да бъде адресат на ЕФ на основание чл. 188, ал. 1 от ЗДвП. Ето защо ЕФ
следва да бъде отменен на това самостоятелно основание.
Налице е нарушение, свързано с описание на инкриминираното
нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания ЕФ,
тъй като е съществено, довело до нарушаване правото на защита на
наказаното лице.
Изискванията относно съдържанието на ЕФ са императивни, тъй като
осигуряват правото на защита на привлечения към
административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и
правото да знае точно какво административно нарушение се вменява за
5
извършено, за да може да организира защитата си в пълен обем.
Непълнотите в съдържанието му не могат да се санират в хода на
съдебното производство, поради което съставляват съществено нарушение на
процесуалните правила. Съдът няма правомощието да изменя описанието на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, тъй като това би
довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице. Налагането на
административни наказания засяга пряко сферата на наказаното лице, с оглед
на което следва АНО да бъде стриктен, точен и да подхожда с изключителна
прецизност при изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено.
В настоящия случай административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 2, т. 3, вр.чл. 21, ал.
2 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство 120с52а
представляващо преносима система за контрол на скоростта на МПС с
вградено разпознаване на номерd и комуникации тип ARH CAM S1 за
установяване на нарушенията на правилата за движение на основание издаден
против него ЕФ.
Последният според легалното си определение, съдържащо се в
разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП
представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС. ЕФ съдържа
минимално изискуемото съдържание и задължителни реквизити,
изчерпателно изброени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Тъй като
разпоредбата е специална по отношение на разпоредбите на общия
административно-наказателен процес - конкретно чл. 57 от ЗАНН, поради
което при преценка формалната законосъобразност следва да се държи сметка
за спазването на намиращата приложение специална норма. Т.е.
процесуалните изисквания относно съдържанието на НП, не са приложими са
ЕФ, независимо, че по правното си действие той е приравнен на санкционен
акт - аргумент от чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, едновременно с това
материализиращ и констативния такъв (Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН)). При наличие в ЕФ на посочените в чл.
189, ал. 4 от ЗДвП обективни признаци, наред с вписаните данни в
обстоятелствената част на ЕФ - цифровите стойности на разрешената -
максимално допустима скорост на движение, на засечената с АТСС и
конкретното й превишение, както и твърдените за осъществени съществени
елементи от административно-наказателния състав на чл. 182, ал. 2, т. 3,
вр.чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, и вменен в отговорност на жалбоподателя. По този
начин Съдът приема, че описанието на нарушението съдържа всички
релевантни обективни признаци, поради което е удовлетворено това изискване
за реквизита по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Т.е. самото нарушение е описано,
както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Така
изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице за да
6
разбере в цялост извършеното административно нарушение и да организира
адекватно защитата си.
Що се отнася до правосубектността и персонификацията на органа, издал
процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението, което е достатъчно касателно авторството. И тук отново,
изключението следва по силата специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият
задължителен реквизит, Съдът приема че е налице, видно от съдържанието на
ЕФ, в който фигурира вписана териториалната единица - ОДМВР - Хасково в
структурата на МВР. Посочването на дата на издаване на ЕФ не е след
задължителните реквизити на ЕФ.
Относно спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН - ЕФ е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание,
реквизити и процедури по издаване. От това следва, че изискванията за
форма, съдържание, реквизити и процедура (включително срокове) за
издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са
неприложими по отношение на ЕФ. Предвид изложеното, и в светлината на
Тълкувателно решение № 1/2014 година по т.д.№ 1/2013 година на ВАС,
настоящият Съдебен състав намира, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН не
намират приложение и не следва да се прилага по аналогия при липса на
изрична разпоредба. Дори и да се приеме обратното, релевантно в случая е че
към датата на връчване на ЕФ не е бил изтекъл, респ. несъмнено е спазен
общия давностен срок - една година от извършване на нарушението, според
неговия вид (с основание по ЗДвП извън изключенията с предвидена по-дълга
давност).
Техническото средство за контрол е одобрен тип, съгласно правилата на
Закона за измерванията, преминало е технически преглед , поради което
Съдът приема, че е в съответствие с метрологичните изисквания, технически
изправно, както се установява от приетите доказателства от АНП. Т.е.
контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 година.
В обжалвания ЕФ се съдържа наименованието на АТСС, използвано за
измерване на скоростта, както и номерът му. В този смисъл няма нарушение
на нормата на чл. 6, ал. 1 от цитираната Наредба.
Действително в кориците на делото липсват данни по чл. 6, ал. 2 от
посочената Наредба, но в случая това е ирелевантно, тъй като мястото за
контрол с АТСС е определено от контролния орган и дори да не отговаря на
критериите, посочено в ал. 2 на чл. 6 това не представлява нарушение на
цитираната Наредба, тъй като по безспорен и категоричен начин е установено
нарушението.
7
ЕФ отговаря на образеца, изготвен от Министъра на вътрешните работи.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че при
връчване на ЕФ, АНО няма задължението да представя и наличния снимков
материал на нарушителя, който се прилага към АНП.
От приложените по делото доказателства се установява, че след
съобщаването на ЕФ на жалбоподателя, той не е посочил друго лице като
извършител на нарушението при съблюдаване на изискванията на чл. 189, ал.
5 от ЗДвП, което изключва предвидената в цитираната разпоредба възможност
за анулиране на Фиша.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в
km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е
50 км. ч., извън населено място – 90 км. ч., по автомагистрала – 140 км. ч.,като
са посочени и съответните стойности и за останалите категории пътни
превозни средства от другите категории, а според ал. 2 когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1,
това се сигнализира с пътен знак.
Видно от данните, обективирани в издадения ЕФ, лицето се е движело в
населено място/ ПП –I- 8 км.366+500 /, при предвидено в нормата на чл. 21,
ал. 2 от ЗДвП ограничение на скоростта от 40 км/ч,въведено с пътен знак.
Същевременно в Протокола за използване на АТСС е посочено, че на
мястото на нарушението има общо ограничение от 50 км/ч , ,респективно
ал.1 на чл.21 от ЗДвП, т.е. не е посочено, че важи изключение от правило за
ограничение на скоростта въведена в разпоредбата на чл.21,ал.1 от ЗДвП.
Надлежното оформяне на протокола е гаранция за правилното установяване
на нарушението, с неговите обективни признаци. В конкретния случай съдът
констатира противоречия в отбелязванията му спрямо ЕФ, които се отразяват
върху вида на нарушението:
Допуснатото създава неяснота досежно начина, по който е въведено
ограничението на скоростта за контролирания пътен участък – дали важи
общото ограничение на скоростта според категорията на ППС и мястото на
движение или максимално допустимата скорост на движение на водача е
сигнализирана с пътен знак.
Последното е в основата за правилното квалифициране на
административното нарушение като такова по чл. 21, ал. 1 или по чл. 21, ал. 2
от ЗДвП.
При противоречивите данни в протокола спрямо тези в ЕФ за начина, по
който е въведено ограничението на скоростта, остава неясно защо
нарушението е квалифицирано по чл.21,ал.2от ЗДвП, а не по чл.21 ал.1 от
ЗДвП.
От описанието на деянието в Протокола може да се заключи, че е
8
извършено евентуално нарушение е по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, но не и по ал. 2 от
същата норма, към какъвто извод насочват данните от посочения ЕФ,
приложен към АНП, т.е. налице е несъответствие между описаното
нарушение (фактическото описание на деянието), дадено от една страна в ЕФ
и от друга страна – в документите, приложени в АНП, което поставя в
невъзможност Съда да прецени дали посочената като нарушена правна норма
в ЕФ е правилна или не.
Това несъответствие между описаното нарушение в ЕФ и в документите
по АНП представлява съществено процесуално нарушение, тъй като води до
нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Посоченото
очевидно разминаване между фактите, изложени в ЕФ и в документите по
преписката съставлява процесуално нарушение от категорията на
съществените, доколкото препятства възможността нарушителят да узнае в
какво точно е обвинен от фактическа и правна страна, за да организира
своевременна и адекватна защита, и е достатъчно основание за отмяна на ЕФ.
В административнонаказателното производство не е познат института на
фактическа, техническа, явна или очевидна грешка и е напълно недопустимо
съществуването на такава, когато се касае до описание на нарушението,
явяващо се задължителен съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизит на същия
акт. Извеждането на описанието на нарушението от други налични по АПН
документи е недопустимо, като в противен случай би се стигнало до хипотеза,
в която по тълкувателен път да се извличат изводите на АНО.
Следва да се отбележи, че ЕФ не се ползва с доказателствена стойност
относно възприетите в него фактически положения. Обратното освен, че не е
предвидено изрично в закона, би противоречало на основните принципи за
равенство на страните в процеса и на разпределение на доказателствената
тежест, отчитайки факта, че ЕФ всъщност се явява и предметът на обжалване,
чиято законосъобразност и доказаност са в обхвата на преценката на Съда по
същество – аргумент от чл. 189, ал. 10 и ал. 11 от ЗДвП. С оглед на това
принципно положение, следва и друго такова, а именно: че в тежест на
издателя на ЕФ е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези и
признаци от обективна и субективна страна на нарушението, чрез
предвидените доказателствени средства.
Същевременно в Протокола мястото на контрола където е използвана
системата е посочено– в гр.Свиленград,ул.Сан Стефано на кръстовището
с улица Лозица в посока магазин Зора, а в ЕФ е посочено,че нарушението е
извършено - на ПП –I- 8 км.366+500.
Това нарушение безспорно нарушава правото на защита на
въззивника, доколкото не става ясно къде точно е извършено нарушението
дали на ПП –I- 8 км.366+500 или в гр.Свиленград,ул.Сан Стефано на
кръстовището с улица Лозица в посока магазин Зора и съответно за всяко
едно от посочените места дали важи общото правило или има въведено
ограничение на скоростта с пътен знак В26,тъй като се касае за две различни
9
места и от там правилната правна квалификация/така и Решение
№347/20.12.2016г. постановено по КАНД №305/2016г. и Решение
№89/27.04.2017г. по КАНД №43/2017г. на АС Хасково/.
Това несъответствие между описаното нарушение в ЕФ и в документите
по АНП представлява съществено процесуално нарушение, тъй като води до
нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Посоченото
очевидно разминаване между фактите, изложени в ЕФ и в документите по
преписката съставлява процесуално нарушение от категорията на
съществените, доколкото препятства възможността нарушителят да узнае в
какво точно е обвинен от фактическа и правна страна, за да организира
своевременна и адекватна защита, и е достатъчно основание за отмяна на ЕФ.
Дори и да се приеме,че място на извършване на нарушението е това
посочено в ЕФ -първокласен път №I- 8 при км. 365+500, посока магазин
„Жанет”,следва да се посочи,че от Скицата, представена от Община
Свиленград става ясно, че за км. 366+500 не важи ограничението от 40 км/ч,
тъй като ограничение на скоростта, въведено с пътен знак В26, е налично чак
при км. 366+652, т.е. 152 метра след мястото, посочено от АНО като място на
нарушението.
Преди км. 366+500 няма ограничение на скоростта, въведено с пътен знак,
тъй като то важи до първото кръстовище, т.е. до улица „Крайречна”, респ.
Метанстанцията.
В този ред на мисли Съдът държи да отбележи, че няма как разстоянието,
посочено в Протокола за използване на АТСС като 200 метра/разстояние от
пътния знак с въведено ограничение до АТСС в метри/, да отговаря на
действителната фактическа обстановка.
Както вече бе посочено констатираното нарушение се явява
самостоятелно основание за отмяна на издадения ЕФ, тъй като не позволява и
контролиращата Съдебна инстанция да установи по несъмнен и категоричен
къде точно е извършено административното нарушение, за което е
ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното
лице,още повече,че дори и да се приеме за правилно индивидуализирано
мястото на нарушението,то посоченото ограничение със знак В26 от 40км/ч
не важи да посоченото място,видно от схемата на пътя,като в този случай
следва да се приеме,че не се доказа от обективна страна вмененото на
жалбоподателя адм.нарушение.
В административнонаказателното производство не е познат института на
фактическа, техническа, явна или очевидна грешка и е напълно недопустимо
съществуването на такава, когато се касае до описание на нарушението,
явяващо се задължителен съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизит на същия
акт. Извеждането на описанието на нарушението, включително мястото, от
други налични документи е недопустимо, като в противен случай би се
стигнало до хипотеза, в която по тълкувателен път да се извличат изводите на
АНО.
10
Предвид изложеното настоящият съдебен състав следва да отмени
обжалваният електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните
производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ.
По делото не се претендират разноски от страните,поради което съдът не
дължи произнасяне в тази част.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 3, т.1 и т.2 вр с ал.2,т.1
вр. с ал.1 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, Съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, Серия К №9188354
издаден от ОД на МВР - Хасково, с който на В. Х. А. с ЕГН ********** с
постоянен адрес ***************************** и с настоящ адрес
****************************** , на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182,
ал.2, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание – "Глоба" в размер
на 100 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал.2 вр с ал.1 от ЗДвП, като
НЕПРАВИЛЕН и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в
14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
11