Решение по КНАХД №313/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „АВС ЕЛЕКТРИК“ ООД, [ЕИК], със седалище в гр. Добрич, представлявано от управителя С. П. С., чрез адв. Р. С., ДАК, срещу Решение № 100/ 13.05.2025 г., постановено по НАХД № 185/ 2025 г. по описа на Районен съд – Добрич, с което е потвърдено Наказателно постановление № 08-2400277/282 от 09.01.2025 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Добрич.

Касаторът счита първоинстанционното решение за неправилно, тъй като е нарушен материалният закон и е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Настоява, че датата на нарушението – 03.09.2024 г., е неправилно определена. Сочи, че работникът е освободен по силата на заповед № 0013, считано от 11.07.2024 г., като в нея е отразено, че му се дължи обезщетение по чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) в размер на 1200.00 лв., а от приложения по делото трудов договор № 055/ 27.12.2023 г. се установява, че трудовото възнаграждение се изплаща до 20-то число на следващия месец, от което извежда, че заплатата за месец юли 2024 г. и обезщетението за неизползван платен годишен отпуск, е следвало да бъдат изплатени до 20.08.2024 г., т.е. от 21.08.2024 г. дружеството изпада в забава, съответно това е датата на нарушението, а не посочената и приета от съда – 03.09.2024 г. В тази връзка се позовава на чл. 358, ал. 2, т. 2 от КТ.

Касаторът прави оплакване, че въззивният съд не е обсъдил възражението му срещу неясните и противоречиви обстоятелства в НП, които са довели до нарушение на административнопроизводствените правила. Според него от обвинителната теза не става ясно какво нарушение е извършил работодателят – не е изплатил обезщетението за неизползван платен годишен отпуск или не го е изплатил в срок.

Изразява несъгласие с приетото от РС, че е неприложима в случая разпоредбата на чл. 415в КТ.

Претендира, че нарушението е установено още на 10.09.2024 г. – датата на платежното нареждане за обезщетението, поради което е неправилна посочената в НП дата – 19.11.2024 г., която съдът е възприел.

На последно място изразява становище, че след като на 10.09.2024 г. е изплатено дължимото обезщетение, то не е налице нарушение от страна на работодателя и наказването му е в противоречие с целта на закона, определена в чл. 12 от ЗАНН.

При горните доводи иска да бъде отменено Решението на ДРС и да бъде постановено друго, с което да се отмени НП. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не се представлява. С вх. № 3241/ 01.10.2025 г. е постъпила молба, в която процесуалният му представител изразява становище по същество на спора.

Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Добрич, редовно призован, не се явява. Представлява се от юрисконсулт Г. Н., който оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич изразява становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд - Добрич, I касационен състав, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Предмет на настоящото производство е Решение № 100/ 13.05.2025 г., постановено по НАХД № 185/ 2025 г. по описа на Районен съд – Добрич, с което е изменено Наказателно постановление НП № 08-2400277/282 от 09.01.2025 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Добрич, с което за извършено от касатора административно нарушение по чл. 224, ал. 1, във връзка с чл. 228, ал. 3 от КТ от Кодекса на труда (КТ), на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във връзка с чл. 415в, ал. 1 от КТ на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 300.00 лв., като е намален размерът на санкцията на 100.00 лв.

За да измени НП, ДРС е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение (АУАН) е съставен в законоустановените срокове, от компетентното длъжностно лице, в отсъствие на представляващия санкционираното дружество, съобразно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, връчен е надлежно на представляващия и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. По отношение НП е отразил, че е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, от компетентния административнонаказващ орган, съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на търговеца.

Първоинстанционният съд е счел, че фактическите обстоятелства в АУАН и в НП безспорно сочат на обвинение за извършено нарушение по чл. 224, ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 228, ал. 3 от КТ. Според ДРС в АУАН и в НП са налице релевантните обстоятелства, които са достатъчни да квалифицират деянието като нарушение именно по тези текстове, като е обосновал и защо приема за правилно определена датата на нарушението.

От фактическа страна съдът е приел, че административнонаказателното производство е започнало във връзка с подаден от работник на дружеството сигнал за неизплатено обезщетение. С оглед сигнала служители на ДИТ – Добрич извършили на 05.09.2024 г. проверка на дружеството. В хода на същата на 05.09.2024 г. на електронния адрес на дружеството е изпратена призовка за представяне на документи, получаването на която е потвърдено същия ден. Последвало удължаване на срока за представяне на документи по искане на дружеството до 17.10.2024 г. Поискано е ново удължаване на срока, като на 18.10.2024 г., в 03.01 часа, на електронната поща на ДИТ – Добрич са получени платежни нареждания за изплатени заплати за периода м. януари – м. август 2024 г. на освободените работници А. В. А., Г. Г. Г., Д. Х. Й., Ж. Г. Г., И. З. Т. и С. Г. В.. На 19.11.2024 г., пак на електронната поща на ДИТ – Добрич са получени ведомости за работни заплати за същия период. Представено е платежно нареждане от 10.09.2025 г. за сумата от 1200.00 лв., на името на И. З. Т., [ЕГН], назначен на длъжност „електротехник, строителен“, с основание за превода „платен отпуск“. От съдържанието на ведомостите проверяващите са установили, че сумата от 1200.00 лв. е начислена на работника във ведомостта за месец юни 2024 г., а работникът е освободен със заповед № 0013, считано от 11.07.2024 г., като в Заповедта е отразено, че му се дължи обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на 1200.00 лв. Изводите си е обосновал с еднопосочните писмени, представени от работодателя, доказателства, както и с гласните доказателства по делото.

Съдът е посочил, че проверяващите са приели, че дружеството в качеството си на работодател не е изплатило обезщетение за неползван платен годишен отпуск на И. З. Т., [ЕГН], назначен на длъжност „електротехник, строителен“, освободен на 11.07.2024 г., като нарушението е отстранено в хода на проверката. Счели са, че нарушението е извършено на 03.09.2024 г. и е установено на 19.11.2024 г.

За установеното при проверката е съставен АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното пред РС НП.

От правна страна съдът е указал, че между страните не се спори, че дружеството е работодател по смисъла на § 1, т. 1 от КТ. Анализирал е разпоредбите на чл. 224, ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 228, ал. 3 от КТ, като е изложил, че правопораждащ факт за изплащането на процесното обезщетение е актът за прекратяване на трудовото правоотношение. Отбелязал е изрично, че в Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение се съдържа задължението за заплащане на обезщетение на работника в размер на 1200.00 лв. Изложил е мотиви за датата, както беше посочено по – горе, която е приета за дата на нарушението, предвид че 31.08.2024 г. – краят на месеца, следващ месеца на прекратяването, е в почивен ден, като е счел за неоснователно възражението за грешна дата на нарушението. Същевременно е отчел заплащането на обезщетението на 10.09.2024 г., с оглед на което е приел, че правилно административнонаказващият орган е приложил разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ. РС е направил извод, че неправилно обаче е наложен по – висок от минималния размер на санкцията, без да са изложени мотиви за тази необходимост и с оглед на това е намалил размера на наказанието до минимума от 100.00 лв., като е осъдил дружеството да заплати на ДИТ – Добрич разноски за първата инстанция в размер на 80.00 лв.

По искане на въззивника Решението е изменено и допълнено в частта на разноските с Определение № 320/ 30.05.2025 г., като е осъдена ДИТ – Добрич да заплати на дружеството разноски за първата инстанция в размер на 267.00 лв., а дружеството е осъдено да заплати на ДИТ – Добрич юрисконсултско възнаграждение от 27.00 лв.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и събраните доказателства, от правна страна намира следното:

При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като при пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства ДРС е достигнал до правни и фактически изводи, които се споделят изцяло от настоящия касационен състав и не следва да бъдат повтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Неоснователно е възражението на касатора относно датата на нарушението. Няма спор между страните, че трудовият договор е прекратен, считано от 11.07.2024 г. съгласно чл. 228, ал. 3 от КТ обезщетенията по този раздел, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. Правилно РС е отчел, че последният ден на месеца е почивен ден, събота, 01.09.2024 г. също е почивен ден, поради което срокът на работодателя изтича в първия работен ден – 02.09.2024 г. и на 03.09.2024 г. вече е в нарушение, поради което посочената в АУАН и НП дата не е грешна, тъй като е съобразена с броенето на сроковете съобразно чл. 60, ал. 5 и 6 от ГПК.

Неоснователно е възражението и във връзка с датата на установяване на нарушението. Необосновано е твърдението, че нарушението е установено на датата на платежното нареждане за обезщетението, доколкото ведомостите за заплати и отразеното във ведомостта обезщетение са получени едва на 19.11.2024 г., т.е. едва тогава административнонаказващият орган е разполагал с всички доказателства, на база на които е формирал изводите си. Освен това, на тази дата, съпоставяйки всички доказателства административнонаказващият орган е установил предпоставките за прилагане на чл. 415в, ал. 1 от КТ. Формално погледнато установяването е след изплащането на обезщетението, но проверката е започнала на 05.09.2024 г. и само наличието на същата е мотивирало работодателя да изпълни задължението си. В този смисъл е неоснователно възражението, че наказанието е наложено в противоречие с целта на закона.

С оглед изложеното правилно първоинстанционният съд е счел нарушението за доказано и приложената правна норма за съответна на същото, както и правилно поради липса на мотиви за по – висок размер е изменил същия до минимума.

В рамките на служебната проверка по чл. 218 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, касационният състав намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с приложимия материален закон.

Ответникът по касация претендира разноски за двете инстанции. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в касационното производство, чийто размер, съгласно чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя на 130.00 лв. с оглед влязлото в сила изменение на Наредбата, считано от 01.10.2025 г. Определението, с което е изменено Решението в частта на разноските, не е обжалвано и е влязло в сила, като с него са присъдени разноски на ответника по касация за първата инстанция, поради което съдът не дължи ново произнасяне.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Добрич, I касационен състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 100/ 13.05.2025 г., постановено по НАХД № 185/ 2025 г. по описа на Районен съд – Добрич.

ОСЪЖДА „АВС ЕЛЕКТРИК“ ООД, [ЕИК], със седалище в гр. Добрич, представлявано от управителя С. П. С., да заплати на Д. И. по труда - Добрич сумата от 130.00 лв. (сто и тридесет лева) разноски за юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.