№ 1513
гр. Пловдив, 17.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501498 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба „Райфайзенбанк(България)“ЕАД,
ЕИК:*********,със седалище гр. София, чрез пълномощника юрисконсулт
Г.С., срещу Определение № 260049 от 18.01.2022 г. постановено по ч.гр.д.
№16011 по описа за 2013 г. на Районен съд - Пловдив, Х гр.с., с което
жалбоподателят е осъден да заплати на адвокат Е.Г.Д. , вписана в АК –
Пловдив, личен номер **********, на осн. чл.38,ал.2 вр. с чл.36 ЗА, сумата от
518 лева-адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна защита по
чл.38,ал.1,т.2 от ЗА.
От жалбоподателя са изложени съображения за прекомерност на
присъдените в полза на пълномощника на длъжника разноски съобразно
фактическата и правна сложност на делото, тъй като хонорарът е изчислен
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 и чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Изтъква, че извършените
процесуални действия се явяват несъразмерни с присъденото адвокатско
възнаграждение, тъй като се изчерпват единствено с подаването на
възражение по чл. 414 от ГПК. Излага съображения, че процесуално
представителство за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК от длъжника
срещу издадена заповед за изпълнение не е сред изрично предвидените в
Наредба № 1/2004 г. случаи, поради което и на основание § 1 от ДР на
Наредба № 1/2004 г., възнаграждението следва да се определи по аналогия.
1
Посочва, че за възражението е налице утвърден с наредба на Министъра на
правосъдието образец, която се връчва на длъжника и съдържа указания за
попълването й. С оглед извършените от адвоката действия счита, че по
аналогия следва да намери приложение разпоредбата на чл. 6, т. 5 от
цитираната наредба възнаграждения за изготвяне на книжа и молби, чийто
минимален размер е 50 лева. На следващо място посочва, че разпоредбата на
чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/2004 г. е неприложима, тъй като се прилага
единствено по отношение на кредитора, подал молба за издаване на заповед
за изпълнение. Счита, че подаването на възражение по чл. 414 от ГПК не
може да бъде обусловено от материален интерес.
В законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен
отговор на частната жалба от адвокат Е.И., като пълномощник на Н. В. К., в
който моли съда да потвърди като правилно и законосъобразно атакуваното
определение на РС –Пловдив. Счита, че размерът на дължимото адвокатско
възнаграждение е правилно определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 и чл. 7, ал. 7
от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнагражденияне и разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. не
намира приложение.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид изложените доводи и
провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК,
намира:Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК
от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен
акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна, поради следното:
До РС-Пловдив е подаденото на 09.10.2013г. от
„Райфайзенбанк(България)“ЕАД, ЕИК831558413 по чл.417 ГПК заявление и
на 10.10.2013г. заповедният съд е издал заповед №9874 за изпълнени на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист срещу солидарните длъжници СТ. М. К., ЕГН:**********
и Н. В. К.,ЕГН: *********, за непогасени парични задължения .
В срока по чл. 414 от ГПК е подадено възражение от длъжника, Н. В.
К.,ЕГН: *********, чрез пълномощника му адв.Е.И. , вследствие на което
съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си.
Поради липсата на представени доказателства за предявен иск в рамките на
2
дадения срок, с влязло в законна сила на 17.12.2020 г. разпореждане №
105604/06.11.2019г. е обезсилена издадената в полза на кредитора
„Райфайзенбанк(България)“ ЕАД заповед за изпълнение на парично
задължение № 9874/10.10.13г. и изпълнителен лист срещу длъжника Н. В. К.,
ЕГН-**********.
На 29.12.2022 г. е постъпила молба на осн.чл.248, ал.1 ГПК от адвокат
Е.И., като пълномощник на длъжника Н. В. К., ЕГН: ********** с искане за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на основание
чл.38,ал.1,т.2 от ЗА.
С обжалваното определение заповедният съд е уважил молбата , като е
присъдил в полза на адвокат Е.И. адвокатско възнаграждение за оказаното
безплатно процесуално представителство на длъжника Н. В. К., ЕГН-
**********, определено в размер на 518 лева на основание чл.7, ал.7, вр.
ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
С оглед на така установената фактическа обстановка настоящият
съдебен състав на ПОС намира следното:
Основният спорен по делото въпрос, пренесен и пред въззивната
инстанция, е размерът на дължимото адвокатско възнаграждение за подаване
на възражение по чл. 414 от ГПК, за което жалбоподателят претендира да е в
размер от 50 лв. , определен по реда на чл. 6, т. 5 от НМРАВ.
В посочената Наредба е регламентиран минималният размер на
адвокатските възнаграждения за съответния вид услуга. По отношение
приложението на чл. 7, ал. 7 от НМРАВ е налице съдебна практика на ВКС на
РБ, съгласно която процесната норма не намира приложение по отношение
минималното адвокатско възнаграждение на пълномощника на длъжника в
заповедното производство, защото същата норма касае единствено
минималното адвокатско възнаграждение на пълномощника на заявителя в
заповедното производство, при направено искане за издаване на заповед за
изпълнение. В НМРАВ не е изрично предвидена разпоредба, която да
обхваща процесуално представителство за подаване на възражение по чл. 414
ГПК, поради което и на основание § 1 от ДР възнаграждението следва да се
определи по аналогия, като се изходи от вида на самото процесуално
действие.Определянето на възнаграждението по аналогия в конкретния
3
случай, а именно за извършване на процесуалното действие по подаване на
възражение по чл. 414 от ГПК, следва да бъде извършено по правилата на чл.
6, т. 5, предл. последно от Наредбата, а именно -подаването на "други молби",
като по тази норма минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 50
лв. /петдесет лева/. От данните по делото е видно, че в заповедното
производство длъжникът Н. В. К., ЕГН-**********, чрез пълномощника си
адв.Е.И.,е подал възражение по чл. 414 от ГПК, като в договора за правна
защита и съдействие, е предвидено осъществяване на процесуално
представителство в заповедното производство, но няма уговорен и заплатен
адвокатски хонорар, като представителството ще бъде безплатно поради
материално затруднение на представлявания, а възнаграждението ще се
определи от съда и възложено за заплащане на насрещната страна на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА. В заповедното производство упълномощеният
представител на длъжника , е извършил едно единствено процесуално
действие-подаване на възражение по чл. 414 от ГПК . Разпоредбата на чл.
414, ал. 1 от ГПК изисква единствено подаване на възражение, като не се
изисква каквото и да било обосноваване на същото, освен в хипотезата на чл.
414а от ГПК/ частично или пълно изпълнение на задължението си по
заповедта/, какъвто не е настоящия случай. Дори да е налице мотивиране на
възражението по чл. 414 от ГПК, последното е без правно значение и правна
стойност и не променя формалното изискване на закона да не се обосновава.
Касае се за типично бланкова форма на възражението по чл. 414 от ГПК,
която не само се връчва лично на длъжника като приложение към издадената
заповед за изпълнение, а самото й съдържание е достатъчно ясно и
разбираемо и дава възможност длъжникът лично и без особени затруднения
да се ориентира и да го попълни без всякаква помощ като в същност се
попълват личните му данни, номера на делото и се полага подпис. При тези
данни се налага извод, че за процесуалното действие по подаване на
възражение по чл. 414 от ГПК на пълномощника на длъжника се дължи
единствено възнаграждение в минимален размер от 50 лв./петдесет лева/ на
основание чл. 6, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Обратната теза би дала възможност за присъждане на
небосновани и в пъти по-високи адвокатски възнаграждения без реално
извършена насрещна престация от пълномощника на длъжника.
При така изложените съображения настоящият състав на въззивния съд
4
намира, че дължимото в полза на адвокат Е.И. за осъщественото
процесуално представителство на длъжника в заповедното производство
изразяващо се в подаване на възражение по чл.414 от ГПК, е в размер на
сумата от 50 лева.
Ето защо, обжалваното определение следва бъде отменено в частта, с
която е осъден частният жалбоподател да заплати на адвокат Е.Г.Д. за
осъщественото в заповедното производство процесуално представителство на
длъжника за размера над 50 лева до присъдения размер от 518 лева. В
останалата обжалвана част определението ще бъде потвърдено
По изложените съображения, Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 260049 от 18.01.2022 г. постановено по
ч.гр.д.№16011 по описа за 2013 г. на Районен съд - Пловдив, Х гр.с., в частта,
с която е осъдено „Райфайзенбанк(България)“ЕАД, ЕИК: *********, да
заплати на адвокат Е.Г.Д. АК – Пловдив, личен номер **********, адвокатско
възнаграждение за осъществено в полза на длъжника Н. В. К.,
ЕГН:**********, безплатно процесуално представителство по делото, за
размера над 50 лева до присъдения размер от 518 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260049 от 18.01.2022 г. постановено
по ч.гр.д.№16011 по описа за 2013 г. на Районен съд - Пловдив, Х гр.с , в
останалата обжалвана част.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5