Решение по КНАХД №1209/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „ТИШАНОВО“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.6, ап.71, представлявано отуправителя С. В. С., против Решение № 304/13.03.2025 г., постановено по АНД № 1181/2025 г. по описа на Пловдивски районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 797368 – [рег. номер] от 14.11.2024 г., издадено от Началник на отдел "Оперативни дейности" – Пловдив в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на „ТИШАНОВО“ ЕООД, [ЕИК] е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.

Жалбоподателят сочи, че към момента на проверката на 30.08.2024г. били минали едва две седмици откакто наемодателят го принудил да освободи помещение, което използвал за администрация и в суматохата установил, че не знае къде е паспорта на фискалното устройство, но открил бележката от подновяване на регистрацията на устройството и договора за абонамент и сервиз, направени през юни месец 2024г. Посочва още, че при съставяне на АУАН представил дубликат на паспорта, като нарушението е извършено за първи път и не е довело до неотразяване на приходи. Счита глобата за крайно несправедлива. Изразява възмущение за това, че е подал възражение против АУАН, но въпреки това в НП е посочено, че възражение не е подадено. Иска отмяна на решението и отмяна на НП.

Ответникът - Началник на отдел "Оперативни дейности" – Пловдив в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП в писмен отговор, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура [населено място], моли съда да потвърди решението на РС - Пловдив.

Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок от лице, имащо правен интерес, за което решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

С обжалваното Решение № 304/13.03.2025 г., постановено по АНД № 1181/2025 г., Пловдивски районен съд е потвърдил Наказателно постановление № 797368 – [рег. номер] от 14.11.2024 г., издадено от Началник на отдел "Оперативни дейности" – Пловдив в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на „ТИШАНОВО“ ЕООД, [ЕИК] е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.

За да постанови този резултат, Районен съд Пловдив е приел, че Тишаново“ ЕООД е извършило вмененото му с НП нарушение, като е изложил, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че към момента на проверката в търговския обект не се съхранява паспорта на ФУ. В мотивите на съдебния акт е изложено, че АУАН и НП съдържат детайлно описание както на фактите, при които е извършено нарушението, така и точно посочване на нарушените правни норми. Според районен съд не са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 НК, във вр. с чл. 11 ЗАНН, за определяне на извършеното административно нарушение като маловажно. По отношение на наложената санкция е посочено, че същата е в минимално предвидения в закона размер и липсват основания за ревизирането й.

Решението е правилно. Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по делото доказателства, районен съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция. При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

НП е издадено от компетентен орган, като при съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Напълно се споделят изводите на районен съд по отношение на извършването на нарушението, правната му квалификация и размера на наложеното наказание. Безспорно е установено извършването на нарушението по чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, според която разпоредба лицето по чл. 3 от наредбата със стационарен търговски обект е длъжно да съхранява в търговския обект паспорт на ФУ, с изключение на случаите по чл. 14, ал. 3 и чл. 50, ал. 6. Няма данни, а и не се твърди да са били налице посочените изключения. Жалбоподателят не отрича извършването на нарушението, а възраженията са изцяло в насока, че извършеното нарушение представлява маловажен случай.

Изложените мотиви в първоинстанционното решение, че случаят не е маловажен се споделят от настоящия състав на съда и не е необходимо да бъдат повтаряни, а е достатъчно препращане към същите.

Обстоятелството, че паспорта на фискалното устройство е представен при съставяне на АУАН, не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, тъй като извършеното нарушението не е, че фискалното устройство изобщо няма паспорт, а че паспорта на ФУ не е съхраняван в търговския обект. В тази връзка следва да се отбележи, че е ирелевантно за съставомерността на конкретното административно нарушение обстоятелството, че на проверяващите била представена бележката за подновяване регистрацията на устройството. Без значение е изрядността и техническата изправност на фискалното устройство, доколкото в случая не е ангажирана отговорността на дружеството за такива обстоятелства, за да може същите да имат отношение към процесното деяние.

Неоснователно е възражението, че нарушението е маловажно, защото не води до неотразяване на приходи. Касае се за формално нарушение, за което е предвиден диференциран режим на наказване, именно поради обстоятелството, че не води до неотразяване на приходи.

В действителност в НП е посочено, че срещу АУАН не е подадено възражение, но такова е приложено като част от преписката. И във възражението се признава, че паспортът на ФУ не е открит никъде сред документациятапо по време на проверката.

Предвид всичко гореизложено, настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, и като такова следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, вр. с чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 лева.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 304/13.03.2025 г., постановено по АНД № 1181/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА „ТИШАНОВО“ ЕООД, [ЕИК], да заплати на Национална агенция за приходите, сумата в размер на 130 лв. /сто и тридесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция.

Решението е окончателно.